Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 29 януари, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 1279/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от
“К.Б.“ ЕООД АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Р.В. – управител, чрез
юрисконсулт И.Т., с която е поискал
съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника В.Ц.Я., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 347,27 лв. главница, дължима на
основание договор за кредит № **********/08.09.2016г. сключен между В.Ц.Я., с
ЕГН **********, и „4 Финанс“ ЕООД-С., прехвърлен на ищеца “К.Б.“ ЕООД с договор
за цесия от 23.11.2018г., наказателна лихва, дължима съгласно договора, в
размер на 360,64 лв. за периода
18.11.2016 год. – 22.11.2018 г./до датата на договора за цесия/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2019г./датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Желае да му се присъдят и направените по
делото разноски.
С писмено становище вх.
№199/10.01.2020г. депозирано от юрисконсулт
И.Т.- пълномощник на ищцовото дружество с оглед процесуалното поведение
на ответника и при наличие предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК е
поискала съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответника В.Ц.Я..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.6 от ЗПФУР, вр.чл.99 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответницата В.Ц.Я., не е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила
своите възражения и не е ангажирала
доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са
преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Същата редовно призована за съдебно
заседание, не се явила, не е изпратила представител, не е ангажирала
доказателства и не е депозирала писмена молба, с която да желае делото да се
гледа в нейно отсъствие.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът
твърди че е цесионер по договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г., сключен с „4финанс“ ЕООД, като „4финанс“ ЕООД опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответницата Я.
на 08.09.2016 г. сключили договор за
кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР и на 08.09.2016г. на ответницата била отпусната сума в размер на
300,00 лв. чрез Изипей за период от 30 дни, с падеж 08.10.2016 год. Към тази
дата ответницата следвало да заплати общата сума от 386,99 лв. от която: 300,00
лв. главница, 76,89 лв. такса експресно разглеждане и 10,10 лв. лихва за периода на ползване на
кредита.
Сочи, че на 12.09.2016 год. ответницата
заявила допълнителен кредит в размер на 50,00 лв., ведно с нова услуга за
експресно разглеждане на кандитатурата.
От 12.09.2016г. договорът бил изменен и
кредиторът отпуснал исканата сума чрез Изипей, без да е променена падежната
дата 08.10.2016г.
На 19.09.2016 год. ответницата заявила
допълнителен кредит в размер на 60,00 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандитатурата.
От 19.09.2016г. договорът бил изменен и
кредиторът отпуснал исканата сума чрез Изипей, без да е променена падежната
дата 08.10.2016г.
На 06.10.2016 год. ответницата заявила
допълнителен кредит в размер на 50,00 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандитатурата.
От 06.10.2016г. договорът бил изменен и
кредиторът отпуснал исканата сума чрез Изипей, без да е променена падежната
дата 08.10.2016г.
Към датата на падежа ответницата Я.
следвало да заплати следните суми: 460,00 лв. главница, 107,94 лв. такса за
експресно разглеждане и 12,93 лв. договорна лихва.
На 18.10.2016г. Я. извършила единствено
плащане в размер на 360,00 лв., с която сума погасила начислената наказателна
лихва, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и част от главницата в
размер на 247,27 лв.
Същата се възползвала от правата си
посочени в т.11 от договора и поискала удължаване срока на договора, който бил
удължен до нова падежна дата.-17.11.2016г.
На 21.10.2016 год. ответницата заявила
допълнителен кредит в размер на 50,00 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандитатурата.
От 21.10.2016г. договорът бил изменен и
кредиторът отпуснал исканата сума чрез Изипей, без да е променена падежната
дата 17.11.2016г.
На 24.10.2016 год. ответницата заявила
допълнителен кредит в размер на 50,00 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандитатурата.
От 24.10.2016г. договорът бил изменен и
кредиторът отпуснал исканата сума чрез Изипей, без да е променена падежната
дата 17.11.2016г.
Към датата на падежа-17.11.2016г.
ответницата Я. следвало да заплати следните суми: 347,27 лв. главница, 23,81
лв. такса за експресно разглеждане и 2,85 лв. договорна лихва.
Сочи се в и.м., че на 17.11.2016 год.
настъпил падежът на задълженията, но ответницата не ги погасила и изпаднала в
забава, поради което била начислена наказателна лихва, дължима съгласно
договора, в размер на 360,64 лв. за периода 18.11.2016 год. – 22.11.2018 г.
Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответницата да заплати сумите,
както следва: 347,27лв. - главница, 360,64
лв. наказателна лихва за периода 18.11.2016 год. – 22.11.2018 г./до датата на
сключване на договора за цесия/, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба – 27.09.2019г., до окончателното изплащане.
Претендира направените разноски.
Ответницата В.Ц.Я.
е получила препис от исковата молба с приложенията, но не е представила писмен
отговор в срок.
С писмено становище вх.
№199/10.01.2020г., въпреки, че не се явява в съдебното заседание, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата Я..
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според съда е налице сложната хипотеза
по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото
производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са
налице процесуално и материалноправните предпоставки. Предявената искова молба
е изпратена на ответницата с указания за отговор по същата и последиците от
неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на
този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях.
Връчването е осъществено редовно на 15.11.2019г. на постоянния и настоящ адрес ***,
като съдебните книжа са получени от брат й Г.Ц. със задължение да й ги предаде.
По делото няма постъпил писмен отговор по иска, ответницата е редовно призована
за с.з. насрочено за 29.01.2020г. от 10.00 часа, като призовката е получена
лично от В.Я. на 06.01.2020г., видно от върната разписка. Същата обаче не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание, нито прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Същевременно, ищецът обективира нарочно искане
за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение.
Предвид на тези обстоятелства, е осъществен фактическият състав относно
постановяване на подобен акт. Налице са и материалноправните предпоставки за
обективиране на неприсъствено решение. Предявената претенция е вероятно
основателна с оглед на изложените от ищеца обстоятелства, които се подкрепят от
представените от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства -
6бр. платежно нареждане за вътрешнобанков превод, договор за кредит - 7 бр.,
договор за прехвърляне на вземания/цесия/, потвърждение за цесията и списък с
прехвърленото нвземане на ответницата към новия кредитор/ищеца по делото/.
С оглед изложеното и на основание
чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество,
тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Ето защо предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.09.2019г., до окончателното
плащане, като законна последица от уважаване на исковете.
С оглед изхода от делото, на ищеца
следва да се присъдят поисканите и сторени разноски в производството – 100,00 лв.
за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Ц.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Р.В. – управител, чрез юрисконсулт И.Т.,
сумата от 347,27 лв. главница,
дължима на основание договор за кредит № **********/08.09.2016г. сключен между В.Ц.Я.,
с ЕГН ********** и „4 Финанс“ ЕООД-С., прехвърлен на ищеца “К.Б.“ ЕООД с
договор за цесия от 23.11.2018г., наказателна лихва, дължима съгласно договора,
в размер на 360,64 лв. за периода
18.11.2016 год. – 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Ц.Я.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В.
– управител, чрез юрисконсулт И.Т. направените разноски по делото на основание
чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 100.00 лв./Сто
лева/ държавна такса и 150.00 лв.(Сто
и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис
от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: