МОТИВИ
По нчхд №
25.2021г. по описа на Районен съд – Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът
е сезиран с частна тъжба, подадена от частния тъжител П.Д.Д. срещу подсъдимия А.В.Д.
със снета по делото самоличност, за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В
процеса е приет за съвместно разглеждане и гражданския иск, предявен от частния
тъжител Д., срещу подсъдимия Д., в размер на 3000 лева – три хиляди лева, за
причинени нему неимуществени вреди – болка и страдание, вследствие на умишлено
причинена от подсъдимия Д. лека телесна повреда, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението – 11.10.2020г.
до окончателното й изплащане.
Частният
тъжител Д. е конституиран и като граждански ищец по делото.
По същество:
Частният
тъжител Д., представляван от адвокат С., пледира за признаване на подсъдимия А.Д.
за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за налагане на справедливо
наказание, по преценка на съда и за уважаване в пълен размер на гражданския иск
и присъждане на разноските, направени от него в това производство.
Частният
тъжител Д. се солидаризира със защитника си.
Адвокат
Ц.С. – защитник на подсъдимия А.Д. пледира за признаване на подсъдимия Д. за невинен по предявеното му обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК поради липса на умисъл при извършване на
деянието, за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен и пледира
да бъдат присъдени разноските по делото, по съображения, изложени в пледоариите
по същество. Алтернативно пледира за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК и
присъждане на по - нисък размер на обезщетение по гражданския иск.
Подсъдимият
моли да бъде оправдан.
По фактите:
Подсъдимият
А.Д. не е осъждан.
От
изготвената от полицейските власти характеристика на същия е видно, че той има
завършено средно образование, няма данни за настоящата му месторабота.
Женен
е. От брака си има две малолетни деца.
Не
е криминално проявен и осъждан.
Няма
данни за допускани нарушения на обществения ред от негова страна.
Съпругата
му е болна от хроничен вирусен „С” хепатит. За да покрие разноските по
лечението й той е изтеглил кредит в размер на 30 900 лева с договор от
30.03.2022г.
Частният
тъжител П.Д. е със заболяване захарен
диабет тип 2.
Частният
тъжител П.Д. живее със семейството си в град Асеновград, като негов съсед е
подсъдимия А.Д., който също живее със семейството си и майка си. Двора на
частния тъжител П.Д. граничи с двора на подсъдимия А.Д..
Двата
имота са разделени с ниска стена, която от страната на подсъдимия А.Д. е на
височина от 1,20 метра, а от страната на частния тъжител П.Д. е около 30
сантиметра.
Стената
е направена от камъни и тухли, които отгоре са циментирани.
Тази
разлика във височините на оградите се получава от денивелацията на парцелите.
Двете
семейства не са комуникирали, не са разговаряли дори помежду си.
Частният
тъжител имал кокоши, които били заградени в двора му, но поради проблеми с
частния тъжител по този въпрос и да няма конфронтации, ги махнал след случая,
за който се води настоящето производство.
Подсъдимият
и неговото семейство имат силна привързаност и любов към животните и силен
афинитет към котките. Всички те подпомагат бездомните котки, като им дават
храна, когато минават през техния двор. Понякога дори се е случвало, ако
бездомна котка мине през двора на частния тъжител, член на семейството на подсъдимия
да прескочи оградата, да отиде в двора на частния тъжител, да занесе и остави
храна в двора на подсъдимия, за да я нахрани.
Понякога,
за да нахранят бездомна котка, членове на семейството на подсъдимия са хвърляли
храна и в двора на частния тъжител.
Това
създавало неудобство у частния тъжител и неговото семейство, защото намирали
убити вредители – плъхове, както и храна, която миришела поради разлагане.
Храната,
с която семейството на подсъдимия А. Д. хранело котките не била гранули, а готвено,
като в резултат на това котките се отплащали, като хвалащи плъховете от
гаражите и двора и постройките в него както на подсъдимия, така и на частния
тъжител, като вместо да ги изядат, ги оставяли, за да бъдат видени.
Това
е типично поведение за котка, която е хранена и има съзнание за дом и стопанин,
да лови вредители в полза на човека, който й дава храна и да остави тези
вредители да бъдат видени от човека, като знак, че тя е полезна и храната,
който човекът й дава, не й се дава напразно.
Този
аспект на поведението на котките разбира се, не е било известно на часния
тъжител и неговото семейство и те негодували от това, че намирали убити плъхове
от гаражите и постройките си от хранените от семейството на подсъдимия, улични
котки, убити в двора си.
На
11.10.2020г. семейството на частния тъжител било на селото си, като събирали
трева, която в Асеновград разтоварили, за да дадат на кокошките.
Курникът
е разположен на 4 - 5 метра от оградата на подсъдимия А.Д., като до него се
стигало по пътека, на която семейството на подсъдимия А.Д. било сложило храна
за котките, около която се били събрали малки котенца.
Частният
тъжител П.Д. ритнал силно едно от малките котенца – черно на цвят, което било
също около храната и което не успяло да избяга, за да го махне от пътеката, за
да знесе тревата на кокошките, което било видяно от подсъдимия А.Д., който в
това време бил на прозореца на спалнята си, който гледа към двора на частния
тъжител. Подсъдимият видял, че частният тъжител Д. рита малкото черно котенце,
което с още две малки котенца са се събрали около оставената храна на пътеката
към курника храна и се хранят.
Виждайки
това, той извикал силно от прозореца на спалнята си, в която била и неговата
съпруга – свидетелката С.Д., като подсъдимият отворил прозореца и започнал да
вика на частния тъжител да остави котенцета. Частният тъжител го нарекъл пишлигар
и посерич и ритнал малкото черно котенце още веднъж.
При
това подсъдимият А.Д. скочил през прозореца на спалнята на пейка, намираща се
под него и оттам – на земята, взел летва от скоро сменената дограма на къщата,
с неголеми размери – около метър и държейки я в ръка се приближил към оградата,
деляща двата двора на подсъдимия и на частния тъжител. В това време частния
тъжител П.Д. взел от земята една тухла и я държал в ръката си.
През
цялото това време, дъщерята на подсъдимия А.Д. – свидетелката М.Д.била на двора
и също видяла как частния тъжител П.Д. ритнал два пъти едно малко черно котенце,
като в този момент, както и когато частният тъжител П.Д. е взел тухла, намираща
се на земята в неговия двор, неговият син – свидетелят Д.Д. не е бил там. На двора била само
свидетелката М.Д., която чакала приятелят й да дойде и да я вземе. Тя също така
и чула виковете на баща си – подсъдимият А.Д. към частния тъжител П.Д. питайки
го защо рита котенцето, на което частния тъжител му отговорил, че е посерич и
пишлигар.
Свидетелката
М.Д.видяла как баща й – подсъдимия А.Д. е скочил през прозореца на спалнята,
стъпил на двора, като започнал да се кара с частния тъжител П.Д. за малкото
котенце.
При
този спор, свидетелката М.Д.видяла как частния тъжител П.Д. взел от земята една
тухла, която държал ръката си, както и
това, че баща й - подсъдимият А.Д. взел една летва от сменената дограма, около
метър и в момент, в който частния тъжител П.Д. вдигнал ръката си с тухлата,
подсъдимият А.Д. замахнал отгоре с дясната си ръка, в която държал летвата от
дограмата и с нея ударил частния тъжител П.Д. по челото, в областта на лявата
вежда, в следствие на което частния тъжител П.Д. изпуснал тухлата. В това време
на двора били подсъдмият, частния тъжител, синът на частния тъжител –
свидетелят Д.Д. и дъщерята на подсъдимият – свидетелката М.Д.. Свидетелката Л. Д.а,
съпруга на частния тъжител, в това време била в къщата на терасата и е видяла
момента на удара, който описва ясно в своите показания.
Тук
по – обстойно следва да се посочи, че в момента, в който подсъдимият А.Д.
ударил с летвата от дървената дограма частния тъжител П.Д., свидетелката М.Д.изпищяла,
което било чуто от съпругата на частния тъжител – свидетелката Л. Д., която виждайки
удара с летвата, която подсъдимият А.Д. нанесъл на съпруга й – частния тъжител П.Д.,
също излязла.
След
удара, частния тъжител П.Д. си хванал главата с двете ръце, като му донесли
кърпа, изкали са линейки и полиция и двете семейства се прибрали в домовете
си.Свидетелката М.Д.сочи, че по време, когато частнит тъжител п.Д. е ритнал
малкото котенце, неговият син в този момент не е бил там и няма как да е видял
това поведение на баща си.Той е дошъл в един по-късен момент и е станал
свидетел на удара, който подсъдимият А.Д. нанесъл на баща му – частния тъжител П.Д.,
с летвата.
Свидетелят
Д.Д. се обадил на телефон 112 като съобщил, че съсед е ударил баща му с кол с пирони умишлено, съобщил
,че баща му е П.Д. на 60 години и е с рани по лицето и кърви.
От
извършения оглед на СД от телефон 112 се установява, че свидетелт Д.Д. сочи, че
е нямало никакво сбиване, а съседът е скочил и е ударил баща му П.Д. на 60
години с кол с пирони, че баща му е в къщата и в момента се мие, че личето му е
раздрано и кърви, а майката на подаващият сигнала го мие, като е ударен
нарочно, а не по погрешка. Поискал е идването на полиция. Посочил е адреса
Асеновград, ***.
Била
извикана полиция, която взела отношение по случая, а на частния тъжител била
оказана лекарска помощ.Впоследствие бил пренасочен към УМБАЛ“Свети Г.“***, а на
следващия ден частния тъжител бил освидетелстван и в катедра „Съдебна
медицина“.
По
случая е била образувана прокурорска преписка, водена под № 2083/2020г. по
описа на РП - Асеновград, която е приключила с постановление от 06.11.2020г. за отказ да се образува
досъдебно производство и същата е прекратена.
От
лист за преглед на пациент в КДБ/СО, на частния тъжител П.Д.Д. от 11.10.2020г.
с начален час на прегледа 17:20 часа, по снетата анамнеза от доктор Ахед Чифчи
от УМБАЛ”Свети Г.”ЕАД е видно, че се съобщава за частен побой, като по данни на
пациента е ударен с дървен предмет – рамка на прозорец по главата от познато
лице, без загуба на съзнание, без гадене и повръщане и при отричане на други
травми. От обективно състояние е видно, че частният тъжител по време на
прегледа е бил контактен, адекватен, без неврологична симптоматика, с рана на
челото, без травми по гърди и корем. Раната е обработена, направена е стерилна
превръзка, направен е ТАП 1 ампула.
При
извършената му рентгенография, не са били установени видми травматични лезии на
костите, образуващи черепния покрив и основа.
При
освидетелстването на частния тъжител на 12.10.2021г. в 09,31 часа в Отделение
по Съдебна Медицина при УМБАЛ „Свети Г.”*** са дадени предварителни сведения,
че той на 11.10.2020г. около 16,00 часа в двора на дома му в град Асеновград,
му бил нанесен удар с дървена дъска – от рамка на прозорец в областта на
главата. От лист за преглед на пациент в СО № 76646 от 11.10.2020г. в 8,27 часа
е описано открита рана на клепача и околоочната област, с придружаващи заболявания
и усложнение - мозъчно сътресение. Диагнозата е разкъсно – контузна рана в
челната оласт. Сътресение на мозъка, лека степен.
В
раздела обективни данни е посочено, че в челната област е видна стерилна
превръзка, която е била снета. Установено е наличието на рана с три лъча,
разположени в лявата челна половина, на 3 сантиметра от веждата. Раната е с
неравни, кръвонаседнати, слабо охлузени ръбове и обли ъгли, обработена е и е
залепена чрез тъканно лепило. Първият от лъчите е насочен косо в посока нагоре
и надясно с дължина 3 см. Вторият е вертикален
с дължина 0,5 см. Третият лъч е хоризонтален, с посока наляво и дължина 2 см.
По
кожата на между двете ключици на гръдния кош се установява червеникаво
къвонасядане с размери 2/1 см., с цетрално разположено охлузване с овална
форма, размери 0,8 / 0,4 см., покрито с червено – кафява коричка, надигната над
нивото на околната кожа.
Заключението
на съдебния медик е, че тези така описани травматични повреди са причинени по
механизма на притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както това се
съобщава от освидетелствания в предварителните сведения.
Било
е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че на
частния тъжител П.Д.Д. е било причинено разкъсно – контузна рана в лява челна
област, мозъчно сътресение, лека степен, кръвонасядане и охлузване на гръдния
кош.
Разкъсно
– контузната рана по главата е причинило разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Мозъчното
сътресение, протекло клинически до степен на зашеметяване се пеценява, че е е
причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Останалите
травматични увреждания са причинили болка.
Механизмът
на причиняване на уврежданията е процеса на въздействие на травмиращия предмет
върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания.
Най
- общо уврежданията по тялото на Д. са причинени от действието на твърд тъп
предмет. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупността от
обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се
включват медицински данни и такива от досъдебните и съдебните материали.
Въз
основа на тяхната медико – биологична характеристика, вещото лице може да
направи извода, че те са причинени от действието на твърд, тъп предмет какъвто
е посочената в показанията на свидетеля дървена дъска.
Възможно
е да бъдат причинени еднократно с направление
на удрящата повърхност отгоре надолу и отляво на дясно.
В
резултат на причинените травматични увреждания пострадалият е претърпял
обичайни за този вид увреждания болки,
които следва да са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били
най – силни по своя интензитет непосредстено след причиняваненто на уврежданията
и следва да са изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси,
което обичайно е в рамките на около 1-3 седмици, при нормален ход на
възстановителните процеси, както е и в конкретния случай.
Най
– дълги оздравителни процеси включват уврежданията причинени от разкъсно –
контузна рана и леката степен на мозъчното сътресение.
От
служеба бележка, издадена от доктор Б.П., на 26.11.2020г. подсъдимият А. Д. е
донесъл в клиниката три котенца – Бобчо, Пухи и Белчо. Котенцата са били с влошено
общо състояние, като Бобчо - черно на цвят е с едно око. Имали са язви по
устната лигавица и са били в контакт
котетата, които са повръщали. Приложени са антибактериални лекарства,
обезболяващи и общоукрепваща терапия. До следващия ден Бобчо е починал.Това е
станало месец случай, касаещ настоящето производство с котенцето Бобчо.
От
изготвената по делото комлексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
се установява, че към момента на освидетелстването за нуждите на експертизата,
интелектуалното ниво е в съответствие с нормите на възрастта, придобитото
образование и натрупания до момента житейски, социален и професионален опит.
Не
са регистрирани болестни нарушения, дефицити или изменения по органичен тип.
Паметовите възможости са без патологични смущения, изводими са от нивото на
интелектуалн капацитет. Демонстрира ясен и детайлен спомен за обсъждания период
от време и случилото се събитие. Вниманието и концентрацията са устойчиви. Без
нарушения в сферата на възприятно – представната дейност – няма нереалистични
изживявания, илюзии, халюцинации, налудни вярвания, параноидни интерпретации,
които болестно да определят действията и поведението му. Мисловният процес е
правилно граматически структуриран, нормален по скорост и съдържание, не се
установяват количествени или качествени нарушения, които да покриват критериите
на актуално психично страдание.
В
емоционален и волеви аспект подсъдимият се представя съответен на вътрешните си
изживявания. Наблюдаваните емоционални и поведенчески екпресии са съотносими и
автентични към съобщаваните изживявания. Личностовите особености са в степен н
добра адаптивност към условията на средата, в която функционира. Представя се
със срели защитни механизми на поведение, добра социална вградимост, с
устойчиво формирана морално – етична ценностна система. Проявава уважително
отношение към авторитети и склонност към зачитане на йерархична зависимост,
очакване за справедливост. Следва обществено приетите норми на поведение.
Склонен към устояване на мнение и позиция при убеденост в собствената си
правота. Не се регистрират индикации за акцентуации или девиации в личностовата
структура. Няма данни за трайни и устойчиви агресивни тенденции или прояви. Не
се установяват интензивни преживявания на тревожност, безпокойство, стрес,
депресивитет. Няма данни за установена тежка дезадаптация като последица от
случилото се и съпътстващите го преживявания.
Писихическият
статус на подсъдимия е всестранно ориентиран, контактен, поддържащ целенасочен
словесен и зрителен контакт, не се забелязват нарушения в познавателните сфери,
нито извънредни емоционални
преживявания, без абнормности във възприятно – представната дйност, мисленето е
нормално, правилно хронологично подредено, интелект и памет – на ниво на
възраст, образование и опит.
Заключението
на експертите е че към 11.10.2020г. подсъдимият А.В.Д. не е бил в състояние на
физиологичен афект. В резултат на действията на разигралите се събития, той е
могъл да разбира извършеното и да ръководи постъпките си. Той е можел да носи
наказателна отговорност във връзка с психичното му състояние към 11.10.2020г.,
при евентуално укоримо поведение в обсъжданото време.
По доказателствата:
Така
приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от изготвените
по делото съдебно – медицинска и комплексна психологично – психиатрична експертизи
по делото. Те са обосновани – изготвени са след изследване на всички относими
факти и документи и доказателства по делото, както и досежо комплексната
съдебно – психиатрична експертиза и при провеждане на интервю с подсъдимия,
базират се на достиженията на науките, за които дават заключения и са изготвени
от вещи лица с компетентност в съответните области, поради което и съдът ги
кредитира.
Като
надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и веществените доказателства
по делото – СД диск от телефон 112 и два броя снимки.
Като
надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно: характристична справка и
справка за съдимост на подсъдимия, лист за преглед на пациент в КДБ/СО на
частния тъжител, Допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ/СО,
ентгенография на частния тъжител, Съдебно – медицинско удостоверение №
1046/2020г., рецептурна книжка на частния тъжител, Постановление от 06.11.2020.
за отказ да се образува досъдебно производство, копие на част от регистъра на
телефон 112, Етапна епикриза на С. А.Д., Договор за кредит за текущо
потребление от 30.03.2022г.
Съдът
кредитира показанията на свидетелките С.Д. и М.Д.. Те са съпруга, респективно
дъщеря на подсъдимия. Свидетелките са били преки свидетели – очевидци на
поведението на подсъдимия, а за свидетелката М.Д.и на поведението на частния
тъжител. Показанията на тези свидетелки са непротиворечиви и последователни,
вътрешно непротиворечиви и непротиворечиви помежду им. Те кореспондират в
голямата си част на показанията на сина на частния тъжител – свидетеля Д.Д.,
който е дошъл на една част от инцидента
и на част от показанията на свидетелката Л. Д. – съпруга на частния
тъжител, която е видяла една част от инцидента и в която част се кредитират от
съда нейните показания. Показанията на тези две свидетелки се покриват и в
голяма част от обясненията на подсъдимия, както и на изготвените по делото съдебно
– медицинска и комплексна съдено – психологично – психиатрична експертиза,
както и на писмените доказателства по делото, поради което и се кредитират.
Показанията
на свиетеля Д.Д. се кредитират в
голямата им част, тъй като в тази голяма част те напълно съответстват както на
показанията на свидетелките М. и С.Д., но и на показанията на свидетелката Л. Д.
и на изготвените по делото съдебно – медицинска и комплексна съдебно –
психиатрична експертиза, на огледа на СД диска от телефон 112, на
постановлението на отказ да се образува досъдебно производство и на писмените
доказателства по делото.
Следва
да се каже, че този свидетел понеже е носил трева от село за кокошките и е
разтоварвал същата, по време, когато баща му – частния тъжител П.Д. е ритнал
първо малкото черно котенце, понже било
на пътеката за курника защото там имало храна, което му е пречело да минава по
нея, понеже бил зле с краката заради страданието му от диабет. Този свидетел не
е бил там и не е видял това поведение на баща си. Не е бил и при второто ритане
на малкото котенце, след забележката, която подсъдимият А.Д. е направил на
частния тъжител. Той е отишъл при двамата,
едва когато подсъдимият А. Д. е скочил през прозореца на спалнята, тъй като
частният тъжител не само не преустановил физическото нараняване на малкото
черно котенце, но е го ритнал втори път и между двамата възникнали обидни
реплики помежду им на висок глас, разправия, която била чута както от свидетеля
Д.Д., така и от съпугата на частния тъжител Л. Д., която излязла на терасата,
чувайки разправията на висок глас. Тоест, към този момент, в който частният тъжител П.Д. е ритнал два
пъти малкото черно котенце, нито синът му – свидетелят Д.Д., нито съпугата му –
свидетелката Л. Д. са били там и не са видели това негово поведение, което е
било възприето както от свидетелката М.Д., така и от свидетелката С.Д., която в
момента, в който подсъдимият А.Д. е видял как частния тъжител П.Д. рита малкото
черно котенце е била в спалнята при него, когато той е скочил от прозореца на
спалнята за да го защити и спаси и да възпре частния тъжител от агресията
спрямо животното.
Този
факт се изясни и в проведената между свидетелката М.Д.и свидетеля Д.Д. очна
ставка, в която свидетелката М.Д. ясно заявява, че когато е била на двора и е
чакала приятелят си да я вземе, ясно и видяла как частния тъжител рита малкото
черно котенце и как нито в този момент, нито при второто ритане на малкото
черно котенце и взимането на тухла от частния тъжител, след забележката от
подсъдимия, скачаненто му от прозореца и разправията между тях и взимането на
летва от подсъдимия , свидетелят Д.Д. е бил там. Той е дошъл в момент, когато
виковете са се чували от разправията и това тя ясно заявява както в разпита си,
така и в очната ставка. Това, че свидетелят Д.Д. не е бил там, когато баща му –
частният тъжител П.Д. два пъти е ритнал котенцето сочи както това се каза
по горе и свидетелката С. Д., това сочи
и подсъдимият А. Д. в своите обяснения, поради което показанията на свидетеля Д.Д.
в тази им част се намериха опровергани от показанията на свидетелите М.Д.и С.Д.
и от обясненията на подсъдимия, поради което и не се кредитират в тази им част.
Не
се кредитират и в частта им, че частният тъжител П.Д. не е посегнал и не е взел
тухла от земята, както и че не е вдигнал ръката си държейки я, тъй като в този
им част, те се опровергават както от показанията на свидетелката М.Д., така и
от обясненията на подсъдимия А.Д., така и от показанията на свидетелката С.Д.,
на която подсъдмият ясно е казал за тази тухла, взета от частния тъжител П.Д..
С оглед на това показанията на свидетеля Д.Д.
и в тази им част не се кредитират от съда. В останалата им част те се подкрепят
от показанията на свидетелите Л. Д., Н. Д., С.Д., М.Д., от писмените
доказателства по делото, огледа на СД от телефон 112, от изготвените по делото
експертизи, поради което и се кредитират от съда.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Н. Д. в частта им, където се излагат
факти, а не където се правят рзсъждения и предположения, тъй като те са
логични, последователни, непротворечиви и подкрепени и от показанията на
свидетелите С.Д., М.Д., в кредитираната част – Д.Д. и свидетелката Л. Д., както и от писмените
доказателства по делото и изготвените по делото експертизи.
Показанията
на свидетелката Л. Д. се кредитират в голямата им част, тъй като те са
поледователни, вътрешно непротиворечиви и логични. Те се подкрепят в гоямата си
част от кредитираната част на показанията на свидетеля Д.Д., така и на показанията
на свидетелката М.Д.и С.Д., както и на писмените доказателства по делото и
изготвените по делото съдебно – медицинска и комплексна съдебно – психологична
експертизи и кредитираната част на обясненинята на подсъдимия.
В
частта, в която тази свидетелка сочи, че е частният тъжител П.Д. не е ритнал
черното малко котенце, а само храната на пътеката, нейните показания напълно се
опровергават от показанията на свидетелката М.Д., която ясно е видяла агресията
чрез ритане с крак спрямо малкото котенце от страна на частния тъжител, така
и факта, че частният тъжител е обидил
баща й – подсъдимия А.Д. след като той е направил забележка на частния тъжтел
за тази агресия и е видяла и второто ритане на котенцето от страна на частния
тъжител, след първата забележка от страна на подсъдимия.
Показанията
на свидетелката Л. Д. в тази им част се опровергават и от показанията на
свидетелката С. Д. и от обясненията на подсъдимия А.Д., в частта, в която се
кредитират от съда, поради което и в тази им част, те не се кредитират. По
същите съображения не се кредитират показанията на свидетелката Л. Д. и в
частта че частният тъжител П.Д. не е взимал тухла, не е замахвал с нея и че е
бил обиждан от подсъдимия. В останалат им част, те са покрепени от всички
кредитирани показания на свидетелите, от писмените доказателства по делото и от
съдебно – медицинската и съдебно – психиатричната комплексна експертиза.
Обясненията
на подсъдимия А.Д. се кредитират от съда като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и подкрепени от показанията на свидетелите М.Д., С.Д.,
кредитираните показания на свителите Д.Д. и свидетелката Л. Д., показанията на
свидетелката Н. Д. и от писмените доказателства по делото и изготвените по
делото съдебно – медицинска и комлексна съдебно – психиатрична експертизи, като
в частта им, че частният тъжител е взел тухлата след удара, който подсъдимият
му е нанесъл и че не е нанесъл удар, а при навеждането на частния тъжител той сам
се е ударил в държаната от подсъдимия летва от сменената стара дървена дограма,
се опровергават от показанията на свидетелите М.Д., свидетелката С.Д., от
крдитираните части на свидетелите Л. Д. и Д.Д., от показанията на свидетелката Н.
Д., от съдебно – медицинската експертиза, която ясно сочи, че ударът е нанесъл
огоре на долу, а и житейски описаният от подсъдимия механизъм е невъзможен, както
и от медицинските документи за преглед на частния тъжител, поради което и в тези им части, обясненията на подсъдимия не
се кредитират от съда. В останалите им част, неговите обяснения напълно се
подкрепят от кредитраната от съда доказателствена съвкупност, поради което и се
кредитират.
От правна страна:
Съдът
намери, че подсъдимият А.Д. от обективна страна, а от субективна страна – с
пряк умисъл, е осъществил престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което го
призна за виновен.
Престъплението
е извършено чрез действие – замахване с летва от сменена стара дървена дограма
отгоре надолу и нанасяне на един удар в областта на челото в ляво над веждата
на частния тъжител П.Д., в резултат от което и като пряка и непосредствена
последица от неговото действие е причинил на частния тъжител П.Д. разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: разкъсно –
контузна рана в лява челна област, мозъчно сътресение – лека степен, кръвонасядане
и охлузване на гръдния кош. Деянието е извършено чрез действие, а
съставомерният резултат е пряка е непосредствена последица от него, с което
обективният фактически състав на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК е довършен.
От
субектина страна това е извършено с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен
характер и последици и тяхното целене.
С
оглед на реализиран от подсъдимия А.Д. както от обективна, така и от субективна
страна на състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, съдът го призна за
виновен в извършване на това престъпление.
Не
е налице нито неизбежна отбрана, нито крайна необходимост.
Макар
и частния тъжител да е посегнал и е взел тухла и да е вдигнал ръката си към
подсъдимия, то същият не е захвърлил същата, не е употребил същата срещу него,
когато подсъдимият А. Д., бидейки от своя край на оградата, е замахнал с
летвата от старата сменена дървена дограма отгоре надолу и го е ударил в
областта на челото, в резултата на което е шурнала кръв от над лявата вежда от
причинената му разкъсно – контузна рана. В резултат на този удар са нанесени
травми по лицето и е причинено и мозъчно сътресение в степен зашеметяване.
Налице е и охлузване на гръдния кош, което е явно е от
подпиране на частния тъжител към оградата, която е била от камъни, тухли и
цимент, когато е държал главата си с двете си ръце и се е навел след удара,
хвърляйки държаната в ръката си тухла, поради което е получено и описаното в
съдебно – медицинската експертиза травматично увреждане на гръдния кош.
Няма противоправно непосредствено нападение от страна на
частния тъжител, срещу което да има отбрана, за да е налице основание за
приложение на чл.12 от НК – крайна необходимост.
Няма основание да се приеме, че ритането на малкото черно
котенце два пъти от страна на частния тъжител е опасност за подсъдимия или
неговото семейство, която той да не може да избегне по друг начин, освен да
нанесене удар и причини лека телесна повреда на частния тъжител. Предвид на това
не е налице основание за приложение на чл. 13 от НК.
Не е налице и непредпазливост при извършване на деянието,
а то е извършено с пряк умисъл, тъй като механизма на причиняване на телесните
повреди на частния тъжител е чрез удар отгоре надолу с летва с пирони, а не
соченото от защитата навеждане на частния тъжител и нанизване на държаната
нагоре от подсъдимия летва от стара дървена дограма, тъй като соченият от
подсъдимия Д. и неговият защитник – адвокат С. механизъм е нереален и житейски
и физически невъзможен.Той бива тотално изключен и от заключението на
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, сочеща механизма на
причиняване на травматичните увреждания.
С оглед на това съдът намери, че няма правно и фактическо
основание да приеме искането на защитата за липса на субективен състав на
престъплението, предвид формата на вина.
Съдът не намери, че е налице основание за приложение на
чл.9, ал.2 от НК, която правна норма, намираща се в общата част на НК е
приложима спрямо вссяко едно престъпление, визирано в специалната част на НК, тъй
като деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност, за да се приеме
явна незначителност. Разбира се, агресията спрямо животно е неприемлива и в
законово определени случаи представлява и престъпление. Животните са защитени
от закона и за тях следва да се полагат от всеки хомо сапиенс грижи към по –
нисши биологични видове, които се нуждаят от грижи и протекции, а ако такива не
могат да бъдат оказани – то е забранено тяхното телесно уреждане, малтретиране,
затваряне, измъчване и убиване.
Такова безпричинино и неприемливо
отношение е показал частния тъжител към малкото черно котенце, когато го е
ритнал два пъти и именно това е било причината за деянието на подсъдимия А.Д.
спрямо частния тъжител.
Нанасянето на един удар с летва обаче в областта на
главата не е маловажност на случая, до извод на такава не може да доведат и
причините и условията, които са довели до извършване на това престъпление.
Деянието разкрива нормални признаци на този вид престъпления, поради което и не
може да се приеме, че обществената опасност е незначителна. Макар и да е нанесен
само един удар. Той е нанесен с летва с пирон, в областта на главата и над
лявата вежда, което е могло да доведе до попадане в окото и засягане на важни артерии и
кръвоносни съдове и органи. С оглед на това съдът намери, че няма нито правни,
нито фактически основания да приложи чл.9, ал.2 от НК.
По
отношение на по – леко наказуем състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НК,
за което съдът призна подсъдимият А.Д. за виновен, то няма фактически основания
за приложение на чл.132 от НК, тъй като причинената телесна повреда следва да е
приченена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противоказоконно
действие, което са настъпили, или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови близки.
Коплексната
съдебно – психиатрична експертиза ясно даде заключение, че подсъдимият А.Д. не
е бил в състояние на физиологичен афект, а поведението на частния тъжител не е
довело до действия в състояние на такъв физиологичен афект.
Няма
и нанасяне на тежка обида, клевета или друго протизаконно действие от страна на
частния тъжител към подсъдимия, което да е провокирало нанасянето на удар върху
него от страна на подсъдимия.
Насилието
върху малкото черно котенце е причината за този удар и той не е извършен в
състояние на стестено съзнание и физиологичен афект.
Освен
това, заключението на комплексната съдебно – психиатрична експертиза е, че подсъдимият
А.Д. е бил вменяем, въпреки силния гняв, който е провокирал действията му,
породен от насилие върху малко беззащитно котенце.
С
оглед на това съдът намери, че няма основание и за приложние на чл. 132 от НК.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият А.Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По наказанието:
За
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което съдът призна подсъдимият А.Д. за
виновен, са предвидени алтерантивно две наказания – ЛС до две години или
Пробация.
Съдът
намери, че са налице законовите основания за приложние на чл.78а, ал.1 от НК, а
именно: За престъплението по чл.130, ал.1 от НК, предвиденото наказание бидейки
умишлено е ЛС до 3 години.
Подсъдимият
А.Д. не е осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл.78а, ал.1 от НК, от деянието не са били причинени имуществени щети
и не са налице отрицателните предпосставки по чл.78а, ал.7 от НК, с оглед на
което и като отчете, че са налице всички законови основания, съдът на основание
чл.78а, ал.1 от НК, освободи подсъдимия А.Д. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева – хиляда лева.
Размерът
на административното наказание „Глоба”, е минимално законово предвидения такъв, с оглед на това,
че са налице относно подсъдимия А.Д. само смегчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, добро
отношение и помощ към бездомните и с тежка съдба животни, подкрепа на същите,
спрямо възможностите и в повече от тях – предвид на това, че ги води на
ветеринар за оказване на медицинска помощ, трудова ангажираност, причини и
условия за извършване на престъплението – свидетел е на противоправно и
агресивно поведение спрямо малко беззащитно животно – коте, което е
предизвикало у него чувство на гняв и словестните опити да защити животното са
довели до увеличаване на агресията спрямо него – второ ритане от страна на
частия тъжител на котето, при което гневът спрямо тази несправедливост и потивоправно
поведение спрямо животните, е довел до извършеното от него, поради неадекватно
реагиране чрез подаване на сигнал в полицията – явно не е очаквал съдействие по
случая, или до организация за защита на животните.
Причината
за стореното от него е постигане на
частна справедливост, при явно съзнание за липса на законови механизми в
държавата за нейното постигане и защита на животното от последваща физическа
агресия спрямо него.
Това
сочи на ниска обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Това се
отчете от съда като смегчаващо отговорността обстоятелство.
Отчете
се и това, че подсъдимият се грижи за две малолетни деца, както и това, че
съпругата му е хронично болна от тежка болест и че същият има голям кредит- преценка
на имущественото му положение и с което
съобрази наложената глоба.
Утежняващи
отговорността обстоятелства не се констатираха.
С
този вид и размер наказание, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на чл.
12 от ЗАНН.
По гражданския иск:
Признаването
на подсъдимия А.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, налага извода за умишлено виновно извършена на 11.10.2020г. деликт спрямо
частния тъжител П.Д., пряка и непосредстена последица от който е причиняването
нему на лека телесна повреда – изразяваща се в разъсно – контузна рана в лява
челна област, мозъчно сътресение – лека степен, кръвонасядане и охлузване на
гръдния кош – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, което е причинило болка и
страдание, пряка и непосредствена последица от този деликт. Тези болки и
страдания подлежат на репариране, като предвид на това, че са причинили щети от
неимуществен характер, то същите следва да бъдат репарирани по справедливост.
Претенцията за тяхната репарация съдът намери за основателна по основание, но
завишена по размер.
Причинените
телесни увреждания, представляващи в своята съвкупност лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК, са леки, причинили са незначителни болки и страдания, които
са били кратррайни както по продължителност, така и по интензитет. Те не са
много й на брой. Оздравителните процеси са траели около седмица, при пълно
възстановяване до 3 седмици, като не са настъпили усложнения. Не са причинили
трудова дисфункция, продължително страдание, психологически проблеми.
С
оглед на това съдът намери, че тяхното репариране по справедливост следва да
бъде в размер на 900 лева - деветстотин
лева, още повече, че се касае за малко на брой и леки увреждания, които не са
изисквали сериозна лекарска интервения освен една стерилна превръзка и
промиване.
С
този размер съдът намери, че понесените в резултат на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди от страна на частния тъжител, ще бъдат изцяло
репарирани, поради което и осъди подсъдимия А.Д. да заплати на частния тъжител П.Д.,
сумата от 900 лева, на основание чл. 52 вр.чл. 45 от ЗЗД, за неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 11.10.2020г.до окончателното
изплащане на същата, като отхвърли предявения граждански иск до размера му от
3000 лева, като неоснователен.
По разноските:
Предвид
на това, че съдът призна подсъдимият А.Д. за виновен в извършване на
престъпление, то на основание чл.189, ал.3 от НПК, в негова тежест възложи
направените от частния тъжител П.Д. разноски, в размер на 750 лева -
седемстотин и петдесет лева – възнаграждение за защитник, заплатено в брой
видно от договора за правна помощ и сумата от 190 лева – сто и деветдесет лева,
заплатена от частния тъжител за съдебно – медицинска експертиза по делото.
Предвид
уважения гражданския иск, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдмия А.Д. да заплати на Районен съд – Асеновград, сумата от 50 лева - петдесет лева – държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
По веществените
доказателства:
Веществените
доказателства по делото – 2 броя снимки, както и 1 бр. СД диск от телефон 112,
съдът намери, че следва да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила, поради което и постнови тяхното унищожаване.
По
изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: