Решение по дело №151/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 18
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20224400900151
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Плевен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900151 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от А. Б. В. от с.************* , обл. Плевен
,чрез пълномощника и адв.И. К. К. с посочен адрес за призоваване в
гр.Ловеч ,************** с която срещу Застрахователно дружество „Бул
Инс „ АД – гр.София е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата 60 000 лв.
– обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 21.04.2022г. с участието на застрахован при ответника лек
автомобил,ведно със законната лихва, считано от 09.06.2022г. до
окончателното и изплащане.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че Ищцата А. Б. В. е пострадала при
ПТП, настъпило на 21.04.2022г около 16.10 часа на първокласен път 1-3 Бяла-
Плевен - Ботевград при км 124 +800 с посока на движение към гр.Плевен
където, Р. И. К. от с.*************, ******* с ЕГН **********,участник в
ПТП № 1, управлявал лек автомобил ОПЕЛ АСТРА с рег.№ *********, с
валидно свидетелство за управление на МПС ******, който при движение с
несъобразена скорост с интензивността на движение и релефа на местността,
загубил контрол над автомобила и се ударил в ляво по посока на движение в
крайпътна мантинела , като реализира ПТП с материални щети - 8 метра
метална крайпътна мантинела и един брой скрепително колче. Твърди се
,че автомобилът е собственост на Л. Й. П. с ЕГН ********** от гр.София ,
********* и същият е застрахован ГО в ЗД „Бул Инс“ АД , полица №
*******************.Сочи се ,че в подкрепа на изложения механизъм на
ПТП се явява съдържанието на приложения Протокол за ПТП с пострадали
лица № 1820556/ 21.04.2022 изд. от С. П. Н.- мл.автоконтрольор в сектор ПП
при , дежурен ПТП при ОД на МВР Плевен.
1
Сочи се ,че в автомобила, на предната седалка с поставен обезопасителен
колан е седяла съпругата на водача Р. К. - А. Б. В. - П., която е пострадала при
удара. Посетила е Център за спешна медицинска помощ в същия ден. На
23.04.2022г е изпратена в Болницата в Червен бряг за рентгенография.
Поради засилилите се болки в лява гръдна половина, лява ключица, виене на
свят, гадене, повръщане и силно главоболие, на 26.04.2022г. е прегледана от
Д-р Ю. Й., личен лекар гр.Плевен , който е установил следната диагноза:
контузия на гръден кош, множество счупвания на ребра - 8-9 ребро вляво и
счупване на ключица. А. П. е освидетелствана от ТЕЛК затова, че преди
претърпяното ПТП е претърпяла мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии, както и придружаващи заболявания: малки припадъци и
астма.
Сочи се ,че на водача Р. И. К. е съставен АУАН № 636154/21.04.2022г. за
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.Според исковата молба ,пострадалата и към
момента търпи много болки и страдания вследствие на констатираното ПТП,
придружено и от предходната диагноза и придружаващите заболявания,
които са се изострили вследствие на удара. Ищцата оценява претърпените
неимуществени вреди на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
Сочи също така ,че съгласно приложената молба с обратна разписка от
09.06.2022г са изпълнени изискванията на чл.498 от КЗ ,като е предявено
извънсъдебно искане Застрахователят да заплати на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от описаното в молбата ПТП,но в
законния тримесечен срок, с ответника не било постигнато споразумение за
изплащане на обезщетение.
Поради това ищцата иска да бъде постановено РЕШЕНИЕ, с което да бъде
ОСЪДЕН ЗД „БУЛ ИНС“ АД да и заплати 60 000 /шестдесет хиляди/ лева
обезщетение за претърпените неимуществени вреди — болки и страдания
вследствие претърпяното ПТП на 21.04.2022г, а именно: контузия на гръден
кош, множество счупвания на ребра 8-9 ребро, счупване на ключицата , ведно
със законната лихва, считано от 09.06.2022 година до окончателното
изплащане на главницата ведно с направените съдебно-деловодни разноски.



В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
„Бул Инс „ АД – гр.София е подало писмен отговор с който оспорва
исковата претенция по основание и по размер.
Не се оспорва,обаче , наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесният автомобил „ Опел" ,модел „ Астра" с рег. №
**************.
Твърди се ,че липсва деликт,като се оспорва механизма на
ПТП.Ответникът счита , че представените с исковата молба доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
2
Относно механизма на възникване на произшествието ищцовата страна се
позовава на Протокол за ПТП № 1820556/21.04.2022г. на Пътна полиция
Плевен,като в исковата молба ищеца твърди , че този протокол е за
пострадали лица, но всъщност в него няма такива констатации, а само за
констатирани материални щети. На базата на него е издаден АУАН № 636154
от 21.04.2022г. на ПП при ОД на МВР Плевен. Няма представено наказателно
постановление или друг документ удостоверяващ виновността на водача.
Сочи се също така ,че в случая не е налице съдебен акт по чл. 300 от ГПК,
който да има задължителна сила за гражданският съд и че в това
производство не е изследвано поведение на пострадалото лице като участник
в ПТП - то.Според ответника, Ищецът,като претендиращ обезщетение носи
пълната тежест за доказване механизма на ПТП и следва да ангажира и други
доказателства, освен представените такива за вината на водача. Без по делото
да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това
дали водачът е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
ЗЗД.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно механизма на
ПТП. Същите не се подкрепят от нито един официален документ, съставен от
органите при посещение на твърдяното ПТП. Предвид функционалната
обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият
застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва се да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на „
Опел" ,модел „ Астра" с рег. № **************. Твърди се , че събитието е
случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди,
произтекли от непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно
доказване. Оспорват се правните доводи в исковата молба за допуснати от
водача на „ Опел" ,модел „ Астра" с рег. № ************** нарушения на
правилата за движение по ЗДвП.
На второ място се прави възражение за Съпричиняване на вредите - чл. 51,
ал.2 ЗЗД. Ако и доколкото по делото бъде установен факт на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС „ Опел" ,модел „ Астра" с рег. №
************** ответникът счита , че ПТП и евентуално произтеклите от
него вреди са съпричинени и от самият пострадал, който с поведението си
евентуално е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
съответно произтеклите от него вреди. От представените доказателства по
делото и при липса на изяснен механизъм на ПТП, не ставало ясно какво е
било поведението на ищеца като пътник в МПС-то. Поради това се твърди,
че настъпилите увреждания при тях са резултат и от негово виновно и
противоправно поведение. Твърди се, че е налице обективна причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалият от една страна и
настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото
му противоправно поведение. Счита се ,че твърдените от ищцата травми,не
3
биха настъпили ако тя действително е била с такъв поставен колан,както
се твърди в исковата молба .
Оспорват се твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял всички изброени увреждания. Няма съставен протокол от органите
на МВР за пострадали лица. От документ изходящ от ЦСМП Плевен се
установява, че медицинският екип на бърза помощ е констатирал , че се касае
за „ пътничка с епилептичен гърч". От съставеният фиш за СМП също не се
установява констатация за счупвания. Вписано е като такава : „ неболезнен
гр.кош, корем - мек, неболезнен". Едва на 23.04.2022г. е направено искане за
рентгеново изследване, което констатира някакви счупвания. Тези резултати
са отразени и в амбулаторен лист № 4092/26.04.2022г. Няма данни обаче за
проведена терапия за твърдените травми.
Според ответника ,Ищцата в исковата си молба намесва други свои
здравословни състояния, отпреди инцидента , за които ответникът счита, че
липсва причинна връзка с ПТП - то, а и няма представени такива
доказателства.
Оспорва се предявеният иск и по размер.Твърди се , че претендираната с
исковата молба сума от ищеца в размер на 60 000лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди е силно завишена и не отговаря на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа
на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. В т.вр. се прави
искане при определяне на евентуално присъждане на обезщетение да бъдат
взети предвид следните обстоятелства: възраст на пострадалото лица,
наличието на настъпили усложнения от други болести, които ищецът е имал
преди инцидента , както и евентуалното наличие на съпричиняване.
Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от
ГПК,съответно няма и допълнителен писмен отговор.
В рамките на настоящото производство върху ищцата е била възложена
доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата
,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно
:
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП ,в т.ч. за
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „ Опел" ,модел „
Астра" с рег. № ************** ,което да е причинило неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания .
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от нея
болки и страдания.
Ответникът е следвало да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лекия автомобил, които твърди в писмения си отговор ,а именно за това ,че за
него въпросното ПТП било случайно събитие ,както и съпричиняването на
4
вредите от самата пострадала,поради непоставяне на обезопасителен колан .
Като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства ,съдът
намира ,че ищцата е изнесла успешно и изцяло възложената върху нея
доказателствена тежест по отношение на механизма на осъществяване на
процесното ПТП ,както и за противоправното поведение на водача на лекия
автомобил „ Опел" ,модел „ Астра" с рег. № ************** за неговото
настъпване, а така също и че има причинно - следствена връзка между
описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищцата болки и
страдания /т.е .доказала е основанието на исковата си претенция /, но е
изнесла само частично възложената и доказателствена тежест по отношение
вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от нея болки и
страдания, което обуславя само частично уважаване на предявената от нея
претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.
От своя страна пък ответникът е изнесъл успешно възложената му
доказателствена тежест относно съпричиняването на вредите от самата
пострадала,поради непоставяне на обезопасителен колан , но не е доказал
твърдението си ,че за водача на лекия автомобил процесното ПТП се явява
случайно деяние за което той няма вина.
Преди всичко ,следва да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в
сила присъда на наказателен съд по отношение на водача на лекия автомобил
– Р. И. К. ,която съгласно чл. 300 от ГПК да се явява задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и виновността на дееца.
При това положение ,следва гражданският съд да направи самостоятелен
извод за това налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил Р. И. К. ,което да се намира в причинна връзка с процесното
ПТП и с причинените на пътника в автомобила вреди за които се търси
обезщетение в този процес.
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени съвместно
събраните по делото писмени и гласни доказателства,заедно с изготвената по
делото САТЕ ,която при обсъждане на конкретната фактическа обстановка
дава обяснение на механизма на настъпване на ПТП , а така също и
изготвената СМЕ ,която е релевантна за преценката дали настъпилите вреди
за пострадалата са в причинна връзка с процесното ПТП.
По делото е представен констативен протокол за ПТП № 1820556 от
21.04.2022г., съставен от мл. автоконтрольор С. П. Н.,който съдържа
информация за местопроизшествието и участниците в него ,като по
отношение на обстоятелствата ,причините и условията за ПТП е посочено „
участник 1 при движение с несъобразена скорост с интензивността на
движение и релефа на местността ,губи контрол над автомобила и се удря
вляво по посоката на движението си в крайпътна мантинела с което реализира
ПТП с материални щети“. Този протокол е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във
вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР ,комисията за финансов надзор и Гаранционния
5
фонд и поради това представлява официален документ по смисъла на чл.
179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред и съставлява доказателство за извършените
от него и пред него действия. Съставителят на въпросния констативен
протокол действително не е бил пряк очевидец на механизма на причиняване
на ПТП , а е посетил мястото на произшествието след това , но все пък е
възприел пряко фактическата обстановка след приключване на ПТП и от
констатациите в процесния протокол може косвено да се правят изводи и по
отношение на механизма на възникване и протичане на ПТП, а така също и
по отношение на това има ли противоправно поведение на водача на лекия
автомобил . Все в т.вр. следва да се съобрази и обстоятелството,че въз основа
на този протокол за ПТП , на водача Р. К. е бил съставен и Акт№ 636154 от
21.04.2022г. за установяване на административно нарушение в който е
възпроизведен описания в протокола за ПТП механизъм и причини за
възникване на ПТП и е посочено, че водача е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
като не е избрал скоростта на движение съобразно с атмосферните условия ,с
условията на видимост ,интензивността на движение и др. обстоятелства за да
може да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. Въз основа на този Акт за установяване на нарушение на ЗДвП
,който е подписан от лицето посочено в него като нарушител- Р. К., без да
са направени каквито и да било възражения , впоследствие е издадено и
Наказателно постановление №22-0938-001447/20.05.2022г. с което на осн.
чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП на Р. К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. От показанията на
разпитания като свидетел Р. К., се установява ,че въпросното НП му е
редовно връчено и че той не го е обжалвал в законния срок за това ,от което
следва, че същото е влязло в сила ,макар че все още не е заплатил глобата в
размер на 200лв.
Според въззивната инстанция въпросното наказателно
постановление,интерпретирано заедно със експертното заключение на
САТЕ дават основание да се направи извод за наличие на виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил .
Вещото лице изрично сочи при изслушване на изготвеното от него
експертно заключение и след изслушване , и на свидетелските показания на
водача на лекия автомобил ,че снимковия материал от ПТП и оставените на
пътното платно следи не подкрепят обяснението на самия водач на лекия
автомобил за механизма на ПТП , а именно че отклоняването на лекия
автомобил от посоката му на движение се е дължало на неговия опит да
избегне внезапно препятствие на пътя –дупка на пътното платно и камък до
нея, при което се била спукала задната лява гума на автомобила и се счупила,
и джантата на ляво задно колело ,тъй като според експерта ,от снимките се
вижда ,“ че няма деформираност на задна лява джанта на процесния
автомобил ,както и няма деформация на асфалтовата настилка от
търкалянето на задна лява джанта , а така също няма дори и спадналост на
задна лява гума ,така че джантата да опира пряко върху повърхността на
асфалтовата настилка „.
6
Поради това вещото лице поддържа първоначалното си заключение в
смисъл ,че загубата на напречна устойчивост на автомобила е вследствие на
субективни действия на водача му , а не на установени по делото изменения
на конфигурацията на пътната настилка. Все в т.вр. следва да отбележи ,че
водачът на лекия автомобил не е отразил никакви възражения в акта за
установяване на нарушение на ЗДвП ,който е бил съставен на 21.04.2022г. ,в
т.ч. не е посочил пред контролния орган наличието на някакво внезапно
възникнало на пътя препятствие ,което той да не е могъл да възприеме
своевременно и да не е могъл да избегне , или поне да спре преди него .
Освен това ,дори условно да се приеме ,че е имало дупка на пътното
платно ,както и камък до нея , то в.л. пояснява ,че наличието на такъв обект
на пътя би могло да бъде възприето от достатъчно разстояние, за да се намали
скоростта на движение , да се мине над обекта или да се заобиколи ,както и
че евентуалното наличие на дупка на пътното платно също така е технически
възможно да бъде преодоляно , още повече ,че в случая няма данни за
насрещно движещи се автомобили ,които да са попречили на водача на
процесния лек автомобил да се отклони в насрещната лента за движение и
така да заобиколи препятствието пред себе си , без при това ,обаче
,автомобила да губи напречната си устойчивост и да се удря в страничната
мантинела.
При това положение, съдът не кредитира свидетелските показания на водача
на лекия автомобил Р. К. в частта им относно механизма на ПТП , които
единствени се явяват в разрез с всички останали доказателства по делото – с
посочените протокол за ПТП, АУАН и Наказателно постановление срещу
които той не е възразил и не е обжалвал ,както и с експертното заключение
на САТЕ , която интерпретира и снимковия материал ,вложен в делото ,който
също така не подкрепя твърденията на водача на лекия автомобил относно
механизма на възникване на ПТП.
Поради тези съображения , съдът намира,че е установено виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил лек автомобил
ОПЕЛ АСТРА с рег.№ ********* –Р. К. за което му е наложено посоченото
по-горе административно наказание с влязло в сила наказателно
постановление.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства ,ведно с приетата без възражения от страните СМЕ пък се
установява, според съда наличието на причинна връзка между процесното
ПТП и причинените на пострадалата А. Б. В. телесни увреждания . Вярно е
,че в конкретния случай в протокола за ПТП не е описано наличието на
пострадали лица при ПТП , а са посочени само причинени материални щети ,
но с оглед характера на причинените на пострадалата травми , е обяснимо
защо те не са били възприети и респ. отразени от съставителя на протокола за
ПТП мл. автоконтрольор,който разбира се няма медицинска специалност за
да установява тези увреждания . Това е така,защото се касае за скрити травми
, които както се сочи в СМЕ се установяват със съответни медицински
изследвания ,каквито не са били правени на пострадалата при съставянето на
7
процесния протокол за ПТП. Тези увреждания не са били установени
първоначално и при прегледа на пострадалата от екип на спешна медицинска
помощ ,който преглед е бил извършен малко след самото ПТП.
Едва на 23.04.2022г. поради засилени болки у пострадалата /потвърдени от
свидетеля Р. К. / , е било направено рентгеново изследване на гръден кош
/оглед , скопия , амб.№ 329/ в рентгеновото отделение на МБАЛ –Червен бряг
при което са били установени следните травматични увреждания :
-спукване / фисура / на осмо и девето ляво ребро и
-спукване на лявата ключица .
На 26.04.2022г. пострадалата е била преградена допълнително от общо
практикуващ лекар д-р Ю. Й. ,който е поставил окончателна диагноза/
амб.лист № 4092/ „ контузия на гръдния кош ,Множествени счупвания на
ребра .Счупване на ключицата “ .Като се съобразят съвпадащите по
същността си констатации от извършената скопия в МБАЛ-Червен бряг и
поставената от общопрактикуващия лекар диагноза , заедно със
свидетелските показания на Р. К. относно здравословното състояние на
ищцата след процесното ПТП , може да се направи извод,че действително
при това ПТП са и били причинени такива травматични увреждания –
спукване на лява ключица и на ребра / 8-мо и 9-то / , които поради това ,че
в МКБ липсва специфична рубрика за този вид увреждане на костите
/спукване / , обикновено се кодират като счупване /фрактура / ,както е
направил и общопрактикуващия лекар Ю. Й.. Налице е следователно
спукване на лявата ключица ,което води до обездвижване на левия горен
крайник за около 3-4 седмици ,като част от лечебните мероприятия и
причинява трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
около 1,5 месеца и на възможността за физически труд за около 2 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес. Гръдната травма / контузия с
кръвонасядане и спукване на две ребра ,представлява временно разстройство
на здравето ,неопасно за живота .
Що се отнася до твърденията на свидетел Р. К. ,че пострадалата и досега не
може да се самообслужва с обличането на дрехите си, тъй като не може да си
вдигне лявата ръка и се налага той да и помага в ежедневието ,съдът не
кредитира показанията му в тази част , тъй като те не са подкрепени от
никаква допълнителна медицинска документация от която да се установява
категорично ,че оздравителния процес при пострадалата не е протекъл
нормално и че същата продължава да не може да движи свободно лявата си
ръка - това не е потвърдено и от СМЕ по делото. Макар свидетелят да
твърди ,че са търсили медицинска помощ впоследствие и в гр.Червен бряг, а
така също и в гр.София ,то по делото не са представени никакви писмени
доказателства в това отношение за оказана подобна медицинска помощ или
за извършени каквито и да било допълнителни медицински изследвания по
повод на претърпените травми. Поради това съдът приема за меродавно в
това отношение заключението на СМЕ според която спукването на лявата
ключица води до обездвижване на левия горен крайник за около 3-4 седмици
,като част от лечебните мероприятия и причинява трайно затрудняване на
8
движенията на левия горен крайник за около 1,5 месеца и на възможността за
физически труд за около 2 месеца при нормално протичане на оздравителния
процес,както и че оздравителния процес е приключил в посочените по –горе
времеви рамки и не продължава и понастоящем ,както твърди свидетелят.
Като взе предвид вида , обема ,продължителността и интензитета на
претърпените от пострадалата болки и страдания,съдът намира ,че за
адекватното им обезщетяване е необходима сумата от 10 000лв.
При определяне на крайния размер на дължимото от ответника обезщетение
, обаче , следва да се има предвид и установеното съпричиняване на вредите
от самата пострадала. Това съпричиняване намира израз в обстоятелството ,че
пострадалата се е возила на предната дясна седалка на лекия автомобил , но
без поставен обезопасителен колан. В т.см. експертното заключение на СМЕ е
категорично при отговора на въпрос № 2 ,че коментираните увреждания би
могло да се получат в условията на реализираното ПТП ,при пътуване на
пострадалата без поставен обезопасителен колан ,както и при отговора на
въпрос №3 ,където се сочи ,че при наличните данни ,пътуването с
обезопасителен колан би предотвратило коментираните увреждания.
От това може да се направи извод ,че ако пострадалата беше спазила
изискванията на ЗДвП за пътниците в лекия автомобил ,които ги задължават
да пътуват с поставен обезопасителен колан с какъвто процесния автомобил
няма спор ,че е бил снабден , то коментираните в делото телесни увреждания
изобщо не биха се получили ,т.е. биха били избегнати. Това действително
сочи една висока степен на съпричиняване на вредния резултат от ПТП при
която поведението на пострадалата в еднаква степен с виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил е довело до
причиняването на травматичните и увреждания, т.е. съпричиняването от
страна на пострадалата е в равна степен с вината на водача на лекия
автомобил,т.е те са в съотношение 50/ 50 . Именно с 50% следва да бъде
намален и размерът на посоченото по –горе обезщетение ,което се дължи на
пострадалата или след тази редукция с 50% , остава обезщетение в размер на
5000 лв. До този размер следва да бъде уважен предявеният иск ,като за
разликата до претендираните 60 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Върху този размер на обезщетението за неимуществени вреди,ответникът
дължи и законна лихва за забава ,считано от 30.09.2022г. ,когато няма спор
между страните по делото ,че е бил получен от пострадалата отказ от
застрахователя за изплащане на каквото и да било обезщетение поради липса
на доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил.
С оглед този изход на делото , следва ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата и част от направените от нея деловодни
разноски ,съразмерно с уважената част на иска.В случая , обаче, такива
деловодни разноски не са направени от ищцата ,тъй като тя е била освободена
от задължението за внасяне на такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал.2
от ГПК.
9
Ответникът ,обаче следва да заплати адвокатско възнаграждение в полза на
адв.И. К. К. с посочен адрес в гр.Ловеч ,*********** за оказаната от нея
безплатна правна помощ на ищцата, на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата,което възнаграждение съдът определи съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 800лв. /определено съгласно чл. 7, ал. 2 т. 2 от тази наредба/.
Ответникът следва да заплати в полза на Плевенски окръжен съд и
съразмерна част от направените от бюджета на този съд разноски ,които са
общо в размер на 600лв. / за СТЕ и СМЕ/ и която част се равнява на 50лв.
Ответникът по иска също така има право на деловодни разноски,съразмерно
с отхвърлената част на иска .Общият размер на тези разноски възлиза на 3656
лв./ в т.ч. 2880лв. адвокатско възнаграждение , 20 % ДДС върху тази сума
,тъй като пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС ,и 200лв.
депозит за СМЕ / Съразмерната част от тези деловодни разноски, според
отхвърлената част на иска се равнява на 2742лв. и тя следва да се заплати от
ищцата на ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД Застрахователно
дружество „Бул Инс „ АД , с ЕИК- ********** със седалище и адрес на
управление гр.София, б**************, да заплати на А. Б. В. , с ЕГН-
********** , от с.************* , обл.Плевен , ***************** сумата
5000лв./ пет хиляди лева / , представляваща редуцирано поради
съпричиняване от пострадалата , обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.04.2022г на
първокласен път 1-3 Бяла- Плевен - Ботевград при км 124 +800 с посока на
движение към гр.Плевен по вина на Р. И. К. от с.*************, ******* с
ЕГН **********,който управлявал лек автомобил ОПЕЛ АСТРА с рег.№
*********, който е застрахован „ГО“ в ЗД „Бул Инс“ АД ,с полица №
*******************, ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 30.09.2022г.до окончателното изплащане на сумата, като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните от ищцата 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска ,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА , Застрахователно
дружество „Бул Инс „ АД , с ЕИК- ********** със седалище и адрес на
управление гр.София, б**************, да заплати на адв. И. К. К. с
посочен адрес в гр.Ловеч ,************** адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 6 от ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс
„ АД , с ЕИК- ********** със седалище и адрес на управление гр.София,
б**************, да заплати в полза на Плевенски окръжен съд част от
направените от бюджета на този съд деловодни разноски в размер на
50лв.,както и да заплати в полза на ПлОС д.т.-200лв.
10
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК А. Б. В. , с ЕГН- ********** , от
с.************* , обл.Плевен , ***************** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс „ АД , с ЕИК- ********** със
седалище и адрес на управелинее гр.София, б**************,деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, в размер на 2742лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11