Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 7543 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез юрк. Х.,
срещу решение № 12454/14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 66231 по описа на
СРС, Г.О, 50 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 405 КЗ и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца М.П.Е.
сумата от 196,96 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по договор за застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило
на 14.01.2018 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до
окончателното плащане.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
като се излагат съображения, че за настъпилото събитие и вредите, възникнали в
резултат на него за застрахования, застрахователят не следва да отговаря,
доколкото страните уговорили лимит на отговорността, който вече бил достигнат и
плащането се явявало недължимо. Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли изцяло претенциите на ищеца.
Подаден е
отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство М.П.Е.,
чрез адв. П., с който същата се оспорва с доводи за неоснователност и
необоснованост по подробни съображения, изложени в оговора. Моли се за оставяне
на жалбата без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 405 от КЗ от М.П.Е.
срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“.
С
оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното решение в неговата цялост.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми, видно от приложеното ч.гр.д. № 41562/2018г. по описа на СРС, 50 състав, ищецът М.П.Е. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 18.05.2015г.
и е постановена на 08.06.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ за заплащане на сумите, посочени в заявлението.
При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба.
Неоснователни са възраженията,
изложени във въззивната жалба, че съобразно „специалните условия“ по полицата, кампания „Зима“
отговорността на застрахователя е до 10 % от застрахователната сума (3000 лв. е
застрахователната сума) по полицата за всяка щета, независимо от броя на щетите
без документ, общо до 30 % от застрахователната сума за срока на застраховката,
като към датата на постановяване на съдебното решение бил надхвърлен лимитът от
900 лв. В тежест на въззивника-ответник е да докаже своето възражение. По
делото са приети като писмени доказателства седем броя копия на уведомления за
щети, настъпили в срока на действие на процесния застрахователен договор,
подадени от ищеца до застрахователното дружество. От доказателствата по делото
не се установява, че заплащането на тези щети е било претендирано от въззивника
без да са представени съответни документи за тях, както и липсват доказателства
за реално заплащане на тези щети от застрахователното дружество.
Същевременно първоинстанционният
съд е направил правилна констатация, че влезлият в сила застрахователен договор
поражда за застрахователя задължение по чл. 386 от КЗ във вр. с чл. 394 КЗ, във
вр. с 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, като основанията,
при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже заплащане
на застрахователно обезщетение, са уредени изчерпателно в закона в чл. 408 КЗ.
От анализа на цитираната разпоредба се обуславя извод, че правно значимо за
отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо
възникването на застрахователно правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за
действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на
вредите или към ограничаването им. Първоинстанционният съд е достигнал до
правилен извод, че по делото се установява, че ищецът е изпълнил задължението
си за уведомяване на застрахователното дружество за настъпилата щета. Непредставянето
на протокол за ПТП нито може да бъде причина за настъпването на
застрахователното събитие, нито представлява предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като произшествието може да бъде установено с
всички други допустими от закона доказателствени средства. Първоинстанционният
съд е достигнал до правилен извод, че в случая не е налице нито една от
предпоставките за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, визирани в
разпоредбата на чл. 408 от КЗ, като същевременно са налице всички изискуеми
предпоставки за уважаване на предявения иск.
Не се спори, че е налице валиден
застрахователен договор „Каско“ между страните. От уведомлението за щета се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си за уведомяване на ответното
дружество за настъпилото събитие. От изготвения опис-техническа експертиза от
застрахователя въз основа на извършен оглед от негов представител, ведно със
снимков материал, се установява, че констатациите кореспондират с декларираните
обстоятелства за настъпване на застрахователното събитие. От заключението на
приетата по делото САТЕ се установява, че описаните от ищеца в исковата молба
вреди са в причинна връзка с процесното събитие, при описания от ищеца
механизъм. Според заключението на експертизата необходимата стойност за
възстановяване на автомобила е в размер на сумата от 252,16 лева. С оглед
изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че
предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски съобразно
изхода на делото.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. С
оглед направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски и
представените по делото доказателства за реално направени такива, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на М.П.Е. следва да бъде присъдена сумата в размер
на 300 лв. за направени разноски във въззивното производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12454/14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 66231
по описа на СРС, Г.О, 50 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ******да заплати на М.П.Е.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 300 лв. –
разноски по делото за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1./ 2./