№ 144
гр. Ямбол, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600320 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от подс. А. А. А. /A.A.A./, гражданин
на Л., чрез служебно назначения му защитник - адвокат Ж.Г. от АК–Ямбол,
против Присъда №********., постановена по НОХД №***** г. по описа на РС
– Елхово, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 20.07.2024
година, в района на гранична пирамида № 218, находяща се в землището на
село Ш., община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната
от РТ в РБ, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и
на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на ПЕТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ спрямо подсъдимия за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено направените в
хода на досъдебното производство разноски за преводач да останат за сметка
на органа, който ги е направил - РД „ГП" Елхово.
Постановената присъда се атакува с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е
приложил едностранчив и избирателен аналитичен подход, довел до
1
възприемане на несъответна на доказателствата фактическа обстановка, а
респективно и до незаконосъобразни решаващи изводи. Сочи се, че правните
изводи са изградени въз основа на отделни факти, като се игнорира връзката
между тях и без да се преценяват съвместно с всички събрани по делото
доказателства в тяхната логична взаимовръзка и последователност.
Въззивникът счита, че постановената Присъда на ЕРС не е съобразена със
събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност,
досежно авторството на инкриминираното деяние. Изтъква се, че
държавното обвинение не е успяло да докаже по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление.
Жалбоподателят намира, че ЕРС неправилно и незаконосъобразно е приел, че
не са налице законовите предпоставки на чл. 279, ал. 5 от НК.
Моли ЯОС да отмени изцяло обжалваната присъда като постанови
нова, с която да признае подс. А. за невинен по повдигнатото му обвинение от
ЯРП. Алтернативно моли за изменение на присъдата, като на основание
чл.279, ал.5 от НК вр. с чл.27 от Конституцията на РБ, вр. чл.4 и сл. от Закона
за убежището и бежанците, подс. А. да не се наказва, тъй като е влязъл в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията на
РБ.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му
защитник поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подс. А. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако ЯОС счете, че са налице
доказателства за виновността му, да измени присъдата, като на основание
чл.279, ал.5 НК подсъдимият да не бъде наказван, тъй като е влязъл в страната
да се възползва от правото си на убежище, съгласно Конституцията на РБ.
Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за
неоснователна. Счита, че атакуваната присъда е законосъобразна и
обоснована, като пледира същата да бъде потвърдена изцяло от ЯОС.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно
възприета и от първоинстанционния съд, както следва:
Подсъдимият А. А. А. /A.A.A./е роден на ********** г. в гр.
Триполи, Л. и е гражданин на тази страна.
Подс. А. живеел в Л., като напуснал родината си през м. юли 2024
2
г. и отишъл в гр. И., РТ. Подсъдимият целял да премине от Р. ТЛ в Р. Бя, след
което да отиде в Италия, където да се установи трайно. Предвид липсата на
надлежно разрешение за преминаване през границата на РБ, подсъдимият взел
решение да премине турско - българската граница по незаконен начин - без
съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през
определените за това места.
С помощта на каналджия – лице, неустановено по делото, срещу
възнаграждение, подсъдимият заедно с шест други лица – негови
сънародници, достигнали границата на РТ с РБ. На 20.07.2024г., рано
сутринта, подсъдимият и спътниците му преодолели съоръжението, изградено
на границата между Р. ТЛ и Р. Бя, в района на гранична пирамида №218,
находяща се в землището на с. Ш., общ. Болярово, обл. Ямбол, където
предварително бил направен отвор в оградата и по този начин влезли през
границата на страната от РТ в РБ без разрешение на надлежните органи на
властта. Подс. А. А. А. и спътниците му продължили да се придвижват пеша в
гориста местност, водени от водача им /неустановен по делото/, като на
22.07.2024 г., около 05.00 часа, достигнали до място, където спрели по
указания на водача.
Видно от показанията на свид. Г. - граничен полицай в ГПУ-
Болярово, същият на 22.07.2024 г. бил на рА.та, като сутринта забелязал на
стационарна камера група от хора във вътрешността на страната ни – в
землището на с. С.К., в местността „*****“. Той, заедно с колежката си Ж.И.,
веднага се насочили натам, тъй като предположили, че става въпрос за
нелегални мигранти. На мястото намерили седем лица от мъжки пол, без
документи за самоличност, на възраст между 20 и 30 години, които не
владеели български език. Всички се самоопределили като граждани на Л..
Лицата били задържани и отведени в ГПУ – Болярово.
Видно от показанията на свид. Станков – полицай в ГПУ
– Болярово към РДГП Елхово, по време на нощна смяна от 21:00 ч. на
19.07.2024 г. до 09:00 ч. на 20.07.2024 г., около 07:00 часа на 20.07.2024 г.,
констатирал нарушаване на държавната граница, установявайки отвор във
възпрепятстващото съоръжение, следи по земята в посока от Р. ТЛ към Р. Бя,
както и оставени бутилки в района на гранична пирамида №218, находяща се в
землището на с. Ш., общ. Болярово, обл. Ямбол, за което докладвал на
командира на отделение. След два дни свид. Станков узнал от колегите си, че
7 лица, отговарящи на рисковия профил за нелегални мигранти, били
задържани около с. С.К..
При извършената регистрация на лицата се установило, че сред
тях бил подсъдимият, който се представил като А. А. А. /A.A.A./- гражданин
на Л.. Подс. А. нямал нито документ за самоличност, нито надлежно
разрешение за влизане в РБ.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след
3
справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установява, че подс. А.
А. А. /A.A.A./ не е осъждан на територията на РБ към момента на деянието.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство-
докладна записка от 19.08.2024 г. , изготвена от представител на ДАБ при
МС, рА.тещ в ТЦ-с.П., лицето представило се на българските гранични
власти като А. А. А. от Л. е регистрирано на 05.08.2024г. в ТЦ-с.П. при ДАБ-
МС като О.С. от Мароко и е напуснало самоволно центъра в с.П. на
15.08.2024г., от която дата е в неизвесност.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от
показанията на свидетелите И. Г. и Ж.С., дадени в хода на съдебното
следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Всички доказателствата, правилно кредитирани от ЕРС, са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От
доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен
начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подсъдимият А. А. А. /A.A.A./от Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като на 20.07.2024 година, в района на гранична
пирамида № 218, находяща се в землището на село Ш., община Болярово,
област Ямбол, е влязъл през границата на страната от РТ в РБ, без разрешение
на надлежните органи на властта.
Правилно и обосновано контролираният съд е приел, че от
обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като с деянието си е
осъществил първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение
на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен
контрол. Несъмнено се касае за извършени фактически действия по
преминаване през държавната граница, т. к. подсъдимият е „влязъл” в
страната. Безспорно, подсъдимият не е имал изискуемата се виза за влизане в
Република Бя като страна от ЕС, предвид неговото гражданство както и
4
предвид държавата, от която идва /РТ/, като без знанието и разрешението на
българските гранични власти е преминал през държавната ни граница.
Деянието е довършено, тъй като подс. А. А. А. е задържан на територията на
страната ни, след линията на държавната граница с Република ТЛ при
движение към вътрешността на страната ни като част от група нелегални
мигранти. В този смисъл законосъобразно решаващият съд е преценил, че
подсъдимият нелегално - без разрешение на граничните власти е „влязъл” в
страната ни, след като е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на държавната
граница.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода на решаващия
съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк
умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и
последици, както и тяхното целене. Подсъдимият е бил наясно с липсата на
изискуемото разрешение за влизане в РБ /и в др. държава от ЕС/, както и с
това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната граница и именно затова е преминал тайно, без знанието на
властите през държавната ни граница, с намерение да реализира крайната си
цел - да се придвижи до Италия, където трайно да се установи.
Предвид изложеното проверяващата инстанция намира, че
правилно ЕРС е признал подсъдимия А. А. А. /A.A.A./ за виновен по
предявеното му обвинение в престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Въззивният съд споделя напълно съжденията на ЕРС досежно
това, че не са налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК,
съгласно който „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от
правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно е
преценил, че за подс. А. А. А. /A.A.A./ няма доказателства да се приеме, че е
влязъл в РБ за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата
му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или
поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не може да се приеме, че
всяко преминаване на границата на страната на чужд гражданин без
разрешение на държавните власти е поради осъществена незаконна репресия.
Тук следва да се отбележи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5
от НК е необходимо да се установи по делото, че влизането в страната е
свързано единствено с желанието, лицето да се ползва от правото на убежище
по смисъла на чл. 27, ал. 2 от КРБ. В този случай несъмнено не се установява
наличие на такова желание. Напротив, както решаващият съд правилно е
изтъкнал, от доказателствата по делото се установява , че подсъдимият А. А.
А. /A.A.A./ е влязъл нелегално на територията на страната ни от Р. ТЛ, след
5
като е напуснал доброволно родината си - Л., като намерението му е било да
премине през Бя, от където да се придвижи до държава от Западна Европа-
Италия. По делото не са налице каквито и да е данни, които да сочат, че
подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на
чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на ДП като обвиняемо
лице, същият не е съобщил факти, които биха могли да представляват тежки и
лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на
вътрешен или международен конфликт. Ето защо ЯОС счита, че РС – Елхово
правилно не е приложил ал. 5 на чл. 279 от НК. Доказателство за това, че
подсъдимият не търси убежище и закрила на територията на страната ни, а
има други намерения и цели, е и обстоятелството, че при настаняването му в
ТД-с.П. при ДАБ-МС същият посочва друго име и народност, а не тези,
които вече е съобщил на българските гранични власти- самоопределя се
като поданик на Кралство Мароко с имената О.С. и в рамките на 10 дни
напуска самоволно транзитни я център и е в неизвестност – аргумент от
докладната записка на представител на ДАБ-МС от 19.08.2024г., адресирана
до ОС-Ямбол и входирана в деловодството на ЯОС с вх.№5664/24.09.2024г.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера
на наказанията - ПЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на
500 лева. Наказанията, в конкретните им параметри, са необходими и
достатъчни за постигане на целите за специалната и генерална превенция на
наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК.
Проверяващата инстанция счита за правилна и обоснована преценката на
първоинстанционния съд за наличие на многобройни и изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл
правилно е прието, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Законосъобразно и обосновано
при определяне на вида и размера на наказанието, решаващият съд е взел
предвид обществената опасност на процесното деяние, която е сравнително
висока, предвид динамиката на този вид престъпления в този регион на
страната ни, както и невисоката степен на лична опасност на подсъдимия,
който е неосъждан и е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото със самопризнанията си по предявеното му обвинение. Правилно ЕРС
е съобразил и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Изложеното дава
основание на въззивната инстанция да приеме, че правилно и
законосъобразно ЕРС е наложил на подс. А. А. А. /A.A.A./ наказание при
условията на чл. 55 от НК, под предвидения в закона минимум, а именно ПЕТ
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 500 лева. Обосновано,
като е преценил, че са налице всички материалноправни предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, решаващият съд е отложил наказанието от
6
изтърпяване за минималния изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 2 от НК, съдът е
постановил направените по делото разноски за преводач в хода на ДП и
съдебното производство да останат за сметка на органа, който ги е направил-
подсъдимият е чужд гражданин, който не владее български език.
Ето защо въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, постановена при спазване на
процесуалните правила, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Ямболския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №***** г., постановена по НОХД
№***** г. по описа на РС – Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7