РЕШЕНИЕ
№ 21812
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110136975 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „***“ срещу ЗД „***“
АД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 201,30 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №
***, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 02.11.2018 г. на пътя гр. ***- гр. ***,
около с. *** причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Ситроен
Берлинго“, с рег. № ***, ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 69,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 201,30 лв. за периода от 18.06.2021 г. до 18.06.2024 г.
Ищецът твърди, че на 02.11.2018 г. около 14:30 часа при движение на междуградски
път от гр. *** към гр. ***, около с. *** е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил
„Ситроен Берлинго“, с рег. № ***, който поради неспазване на дистанция удря в задната част
спрял и изчакващ на път с предимство, преминаването на насрещно движещи се МПС-та,
лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са
причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Пежо
Партнер“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил обезщетение в размер на
3267 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в
негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 3282 лв.
спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
1
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума,
но ответникът е заплатил част от претендираната сума в размер на 2830,95лв., при което
част от вземането е останало неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „***“
АД, с който оспорва исковете по размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на
2830,95 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите
увреждания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на
разпоредбата на чл. 378 КЗ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на
риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Ситроен
Берлинго“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на 02.11.2018 г. на междуградски път гр. *** -
гр. ***, около с. ***, със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП и вината на водачът на лек автомобил „Ситроен
Берлинго“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в
размер на 2830,95 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено размера на
вредите, причинени на застрахования при ЗАД „***“ АД лек автомобил „Пежо Партнер“, с
рег. № ***, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда
/стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
2
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение.
В настоящият случай от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че стойността за възстановяване на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***,
изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8782,54 лв. и представлява
130,93 % от неговата действителна стойност – 6708 лв., поради което е налице тотална щета.
Съгласно заключението стойността на обезщетението за уврежданията по процесния лек
автомобил, определен при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части
е 4696 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 4696 лв. От така определената
стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер
на 2830,95 лв.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 201,30 лв.
Като законна последица от уважаване на иска за главница върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2024 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В случая страните не спорят, че
ответникът е заплатил на 18.07.2019 г. в полза на ищеца сума в размер на 2830,95 лв. по
предявената извънсъдебно регресна претенция. С оглед на гореизложеното основателна се
явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК
претендираното обезщетение за забава върху главницата от 201,30 лв. за периода от
18.06.2021 г. до 18.06.2024 г. възлиза на сумата от 69,19 лв.
Предвид изложеното, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца ЗАД „***“ АД следва да се присъди, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв. – разноски по делото, от които 100 лв. –
държавна такса, 100 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“
3
№ ***, да заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 201,30 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, представляваща остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 02.11.2018 г. на пътя гр. ***- гр. ***, около с. ***
причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.
№ ***, ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 69,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 201,30 лв. за периода от 18.06.2021 г. до 18.06.2024 г.
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4