Номер 81631.08.2020 г.Град С.З.
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно гражданско
дело № 20205500503011 по описа за 2020 година
Производството е на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
Ю.Б.“- АД, гр.С. срещу Разпореждане № 2503/28.02.2020г. по ч.гр.д.№
959/2020г. по описа на РС- гр.С.З., с което е било частично отхвърлено
писменото й Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК за сумата от 120 лв., представляваща такса.
Частният жалбоподател счита, че доколкото по изрично разпореждане
на закона- чл.410 ал.2 от ГПК в заповедното производство е предвидена
процесуална възможност да бъдат приложени общите правила на ГПК, то в
случая съдът е имал служебно задължение, произтичащо от чл.101 ГПК да
укаже нередовността на подаденото заявление, изразяващо се в непосочване
на основание на начисление на дължимите такси от заявителя и да
определени срок за отстраняване на така констатирания порок, поради което
счита, че РС-С.З. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Частният жалбоподател счита, че съгласно чл.2 ал.2 от договор за
потребителски кредит № FL904197 от 28.03.2018г. С. Ж. Д. се е задължила да
плаща такси и комисионни за обслужването на разплащателната сметка по
предходната алинея съгласно Общите условия за откриване, водене и
закриване на сметки. При условия на евентуалност представят в табличен вид
размерът и датата на всяка дължима такса. Моли настоящия въззивен ОС- С.З.
да отмени обжалваното Разпореждане, да бъде указан подходящ срок за
отстраняване на нередовност съгласно чл.101 от ГПК, и да осъди длъжника за
1
процесната сума от 120 лв. за дължима такса, както и да осъди длъжника да
му заплати направените в съдебното производство разноски, ведно със
законните последици от това.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото документи, като
обсъди доводите в ч.жалба и се съобрази с приложимите материалноправни и
процесуални норми, намира за установено и доказано следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено
Заявление от 27.02.2020г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен
само относно едно искане за сумата 120 лв., представлявала банкова такса,
срещу длъжника С. Ж. Д. от с.Д., община С.З.. Заповедният съд е отхвърлил
частично така подадено Заявление, като е приел, че в тази му част искането
противоречи за чл.10а, ал.2 от ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното :
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на
направеното оплакване.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй
като разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най- малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
2
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е
посочена процесната сума от 120 лв., като „такси“ за периода от 20.08.2018г.
до 17.02.2020г. включително по Договор за потребителски кредит №
FL904197 от 28.03.2018г. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2,
т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да извърши служебно проверка за
наличие на евентуално противоречие със закона и добрите нрави,
включително и за евентуалното наличие на нищожна клауза в потребителски
договор. От изложеното в заявлението и приложените към него документи се
е установило от първоинстанционния заповеден РС, че претендираното
вземане произтичат от сключен между страните договор за потребителски
кредит от 28.03.2018г., който по своя вид и характер се явява потребителски
такъв, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид
което въззивният съд счита, че процесната претендирана сума от 120 лв., като
такса за периода от 20.08.2018г. до 17.02.2020г. включително е в
противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като
практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, понеже
направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното
изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на
потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на
забавата, но не и на други компенсации и осребрявания/в случая наречени
„такса“ за съответния период от време/.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане, основаващо се на непосочване за какво и на какво основание
са начислени такси, а само на посочен общия им размер, както и предвид
това, че това представлява такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, изцяло противоречи на законовата забрана по чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Поради това Разпореждането се явява изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със
законните последици от това.
Настоящото въззивно Определение е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по- горен съд.
Воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК във
вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- С.З.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 2503/28.02.2020г. по ч.гр.д.
№ 959/2020г. по описа на РС- С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4