№ 14520
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К.Н.К.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110154412 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. П. С. срещу Столична община
/съгласно уточнение на исковата молба, допуснато с протоколно определение от
07.12.2023г./, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
по силата на изтекла придобивна давност на поземлен имот с идентидикатор *************
по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. на изп.д. на АГКК,
посл. изм. 29.08.2012г., представляващ ливада с площ от 476 кв.м. с предходен
планоснимачен номер *******, с адрес: гр. Б., Г., местност „М.“, при съседи – поземлени
имоти с идентификатори *******************************************.
Ищецът А. П. С. твърди, че е наследник на П.С.Р., бивш жител на гр. Б., починал на
30.10.2000г. Сочи, че на 02.09.1991г. П.Р. бил подал заявление № 525-3 до ОСЗ- гр. Б. за
възстановяване на земеделски имоти в землището на село Г. в общ размер от 8,7 дка. С
Решение № 3042Р от 26.03.1999г. за възстановяване на правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Г., Поземлената
комисия била възстановила правото на собственост в съществуващи реални граници на два
имота, един от които бил пасище от 7,351 дка, осма категория, местност „К.Д.“, имот №
****** по картата на землището, при граници – имот № ******- населено място, № ******
пасище на наследниците на Л.Р.А., № ****** ливада на наследници на Л.К.М., № ******-
полски път на Столична община- пътища, № ******* ливада. В решението било отбелязано,
че се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя
решение № ******************. Сочи, че съгласно договор за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти от 03.06.2011г., оформен с акт №
************************************ наследниците на П.С.Р. били разделили
1
наследствените им земеделски имоти като А. С. получил в дял и станал изключителен
собственик на пасище /мера/ от 3,676 дка, осма категория, находяща се в местност „К.Д.“,
представляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на кв. Г., ЕКАТТЕ *****, СО-
район Б. при граници- № ******- пасище на М.П.Р., имот № ******- пасище на наследници
на Л.Р.А., имот № ****** на „Уйнслоу пропъртис“ АД, имот № ******- полски път на СО,
имот *******- ливада на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № ******- населено място на гр. Б., кв.
Г.. Поддържа, че с Нотариален акт № ****************************** от 17.05.2021г на
нотариус Г. -Д., бил дарил на дъщеря си имот с идентификатор ************** с площ от
3675 кв.м., като бил запазил за себе си правото на ползване на дарявания имот безвъзмездно,
докато бил жив. Сочи, че от момента на подаване на заявлението за възстановяване на
земеделски земи /02.09.1991г./ в съгласие с баща си- П.Р., и другите му деца, бил встъпил във
владение на заявения за възстановяване на собствеността земеделски имот- пасище в Г., като
го ползвал за ливада. Почиствал имота от камъни и други предмети, храсти, тръни, косил и
прибирал тревата от него. Освен върху този имот, установил владение и ползвал като свой
от 02.09.1991г. и съседен имот, а именно- имот с планоснимачен номер *******, ЕККАТЕ
*************, адрес: гр. Б., Г., местност М., вид територия- земеделска, категория 8, НТП
ливада, площ 476 кв.м., стар номер ******* съгласно Заповед за одобрение на кадастрална
карта № РД- 18- 13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че този имот
също се ползвал от него като ливада, която се коси и се прибира тревата, а преди това имотът
бил почистен от С. от камъни и храсти. Сочи, че през време на владението на имота никой
не се е противопоставял на владението, нито го оспорвал и не бил пречил на същото.
Владението било трайно, непрекъснато и несмущавано. Към момента на подаване на
исковата молба бил узнал, че за този имот е съставен акт за частна общинска собственост №
1366, регистър 573 на 15.10.2015г. от МРРБ. Поддържа, че описаният имот не бил владян от
Столична община, както за времето от влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и преди и след
съставянето на акта за частна общинска собственост. Твърди, че е придобил имотът по
давност. Излага съображения, че от 01.06.1996г. имотите частна общинска собственост могат
да се придобиват по давност. С пар. 1, ал. 1 ЗДЗС се спирала придобивната давност за
напред, но не се засягала вече изтеклата давност. С решение № 3 от 2022г. КС бил отменил
мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, които били частна
собственост. Поради което счита, че към датата на исковата молба е придобил по давност
процесния имот. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Оспорва Решение № 3042Р като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че съгласно нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ земеделски са земите, останали след
възстановяването на правата на собствениците по заявени реституционни претенции пред
общинските служби по земеделие и последващото утвърждаване на плановете за
земеразделяне или одобрената карта на съществуващите и възстановени в стари реални
граници земи. ЗСПЗЗ предвиждал идентифицирането на тези земи да се извършва от
специална комисия от представители на общинските служби по земеделие, представители
на АГКК, както и представители на СО. Задачата на тази комисия била да установи всички
2
„свободни земеделски земи“, останали след възстановяването на собствеността на бившите
собственици по ЗСПЗЗ. На основание съставен протокол от комисията, земите се включвали
в общинския поземлен фонд и за тях се съставяли актове за общинска собственост по реда
на ЗОС. Поддържа, че след процедурата по актуването, собствеността върху тези земи била
на общината. Твърди, че изцяло била спазена процедурата в чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗСПЗЗ. В
акта било посочено и придобивното основание. Сочи, че Решение № ******************.
не било представено. На следващо място, оспорва владението върху имота от страна на
ищеца. Сочи, че ищецът не бил представил доказателства, че е своил имота спрямо
общината. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетото Решение № 3042Р от 29.03.1999г. на ПК – община Б., влязло в сила на
03.05.1999г., се установява, че в полза на П.С.Р. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти в землището на Г., а
именно: Нива от 4,523 дка, пета категория, местност Сердоридина, имот № ******* по
картата на землището при описаните в решението съседи, както и пасище, мера от 7,351 дка,
осма категория, местност „К.Д.“, имот № ****** по картата на землището при описаните
граници и съседи.
От приетото удостоверение за наследници на П.С.Р. се установява, че същият е
починал на 30.10.2000г. и е оставил за наследници А. П. С., М.П.Р. и В. П.а Р., които са
концентрирали и дела на преживялата съпруга И.Д.Р. след смъртта на последната на
29.06.2008г.
От приетия Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, акт №
160, том I, рег. № 7726/2011г. от 03.06.2011г. с нотариална заверка на подписите и вписан в
СВ – гр. София, се установява, че е извършена делба между тримата наследници В. П.а Р.,
М.П.Р. и А. П. С.. Предмет на делбата са двата възстановени имота по силата на цитираното
по-горе решение, като възстановеното пасище, мера от 7,350 дка, осма категория, находящо
се в м. „К.Д.“, имот № ****** по плана за земеразделяне на Г. е разделено на две части:
пасище, мера от 3,675 дка, осма категория, находяща се в м. „К.Д.“, представляваща имот №
****** по плана за земеразделяне, и пасище, мера от 3,676 дка, находяща се в м. „К.Д.“,
имот № ****** по плана за земеразделяне, който имот граничи с процесния имот № *******
– земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В дял на ищеца е поставено новообразуваното пасище, мера от 3,675
дка, представляващо имот № ******.
От приетите скици на поземлени имоти се установява, че КККР на гр. Б. са одобрени
със Заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. на изп.д. на АГКК, като на пасището с № ****** по
плана за земеразделяне, поставено в дял на ищеца, е даден идентификатор **************,
а на процесния съседен имот е даден идентификатор *************.
От приетата комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ГИС София се
установява, че имотите не са в регулация.
3
От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
****************************** от 17.05.2021г. се установява, че ищецът А. П. С. е дарил
на дъщеря си Д.А.П-Т. придобития от него поземлен имот с идентификатор **************
по КККР, като е запазил за себе си пожизнено право на ползване върху него.
От приетия Акт за частна общинска собственост № 1366 от 15.10.2015г. се
установява, че процесният имот, представляващ имот с пл. № ******* по плана за
земеразделяне, съответно ПИ с идентификатор ************* по КККР с площ от 476 кв.м.,
с начин на трайно ползване – ливада, находящ се в землището на Г., м. „М.“, при граници ПИ
с идентификатори: *************, ************** и ************, е актуван като частна
общинска собственост. Правното основание на акта е чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 59, ал. 1
ЗОС, протоколно решение № 4/20.12.2010г. за определяне на имотите по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ,
заповед № РД-03-0161/10.06.2011г. на Директор ОД „Земеделие“ София – град, начин на
възстановяване – с план за стари реални граници. По-ранен акт не е съставен.
От приетата Заповед № РД 03-0161 от 10.06.2011г. на директора на ОД „Земеделие“
София-град се установява, че е одобрено протоколно решение № 4 от 20.12.2010г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД 03-0510 от 28.12.2010г. за
определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, на територията на гр. София, райони Б., Овча
купел, Витоша, Люлин, в посочените землища, между които и землище Г.. Съгласно
приложение № 2 към заповедта, процесният имот ******* с площ от 0,476 дка, НТП –
ливада, м. „М.“, категория VIII, начин на възстановяване – стари реални граници, е включен
като земя-общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007г./.
От показанията на свидетеля А.М. се установява, че същият познава А. С. от 1963г.
Свидетелят не бил знаел, че имотът е негов, само бил ходил да полага със селскостопанска
работа, да косят имота, но изведнъж се оказало, че има имот, който бил на ищеца. Ищецът
имал имот в Г., намиращ се на ъгъла на улуца, около декар –два, и едно местенце там
пречило да се влезе в неговия имот, защото било почти на улицата. Това местенце било
някъде около 1/4 или 1/5 от останалата част и пречило да се влезе в имота му. Било някъде
около 400 – 500 кв.м. Свидетелят сочи, че за първи път от 1963г. минавал да го види, да
косят, да пластят, да събират сено, да товарят или да се разхождат там. За последно бил там
преди около година. Мястото се обработвало за добиване на сено. Ищецът и баща му го
били ползвали, свидетелят не бил виждал други в имота и не бил чувал някой да претендира
за него. Имотът имал форма на листенце от лале, издължена форма, тясно и дълго. От
едната му страна имало път, а от другата – други имоти.
От показанията на св. Д.Д. /братовчед на ищеца/ се установява, че същият знаел, че
ищецът обработвал място в Г., местност М.. Отначало мястото било ползвало от бащата на
ищеца, това било преди повече от 40 години. Свидетелят живеел малко по-надолу от ищеца
откакто се е родил. Бил ходил с каруцата и бил работил при ищеца и баща ми. Имотът бил
по пътя за Мало Бучино, не знае каква е площта му, но бил дълъг. В имота ищецът бил
посадил люцерна, имало и тикви, но не знае кой ги е садил. Не бил виждал в други лица в
имота. В имота не бил ходил, бил ходил у дома на Апсарух и баща му. Като шофьор на
4
намион, свидетелят бил минавал покрай имота, който бил до прекия път от Г. за Мало
Бучино. Ищецът бил ползвал имота за сено, трева, тор и люцерна. Не знае някой друг да е
претендирал. Имотът бил продълговат, като ивица, не знае точно на око каква е площта му.
Бил до пътя за Мало Бучино, не знае как се казва улицата. Имало дървени колове, нямало
зидарии. За последно бил там през миналата година.
От показанията на св. К.Д. се установява, че същият познава ищеца и знае, че
обработва имот в Г.. Свидетелят от скоро бил в Г., от 2013г., къщата му била последната
срешу ливадите и ищецът минавал покрай него с машинка да коси. Къщата на свидетеля
била на ул. „М.“, като къщите били от едната страна, а от другата били поляни, ливади.
Мястото на ищеца било на същата улица срещу къщите. Не може да определи колко е
голямо мястото, то било продължение на бордюра на самата улица, засадено с детелина,
защото го косели за кравите. Косяло се и се балирало и това се извършвало всяка година.
Внукът на ищеца му помагал като понякога наемал балираща машина. Ищецът и внукът му
балирали сеното и го изнасяли с каруца. Не бил виждал други хора освен тях. Мястото се
почиствало да няма бурени. Покрай ковид-епидемията заграждал мястото, защото младежи
се опитвали да влязат с коли в него и той им казвал да не влизат. Ограда нямало, откъм пътя,
където било най-лесно да се прескочи бордюра, ищецът струпал клони като преграда, за да
не преминават коли. Мястото било много дълго, но не било оградено. Имотът бил успореден
на продължението на бордюра с продълговата форма като лента. На скица мястото на ищеца
било с номера 567, 93, 120 и продължавало още по-надолу.
От показанията на св. Х.В. се установява, че същият познавал ищеца поради това, че
ищецът имал животни и викал свидетеля с негови лични машини да му извършва дейности
като балиране на малки бали за животните. Знае, че ищецът имал животни и косял имоти –
трева, за да се сдобие с храна за зимата, за да си изхрани животните. Свидетелят не знаел кои
са личните имоти на ищеца. Свидетелят бил давал на ищеца и лични негови, защото бил
арендатор и му били давали по споразумение общински ливади и не му представлявало
трудност да даде на ищеца ливада, за да си събере храна за животните. Тези имоти се
намирали в кв. Г. на гр. Б., но свидетелят косял и в други землища. Ищецът идвал при
свидетеля докато си косял имотите и го питал, дали може да му остави два декара, за да си
окоси за животните. Свидетелят косял имотите си през лятото – един път в годината. Косял
целия масив, включително имота на ищеца. Там всички имоти били тънки правоъгълни
ивици. Имотът, който поддържал ищецът, бил в края на селото до самата улица. Този имот
на ищеца се поддържал от свидетеля, тъй като имал техника, докато ищецът прибирал трева
за животните с ръчна косачка. Той нямал такава техника, бил възрастен човек. Процесният
имот не бил даван на свидетеля под аренда през тази година, а през предходните не може да
каже, защото бил маломерен – 500 кв.м. Свидетелят косял наред целия масив, без да му
прави впечатление дали му е дадено или не. Имал договори с частни лица, с общината, а
тези, за които нямал договори, също ги косял наред. През 2023г. през лятото докато косял на
тази улица се извършвал водния цикъл и в тревните площи насипали пръст и земя, за да
полагат тръби. Свидетелят ходил до Столична община и изпратили инспекторат и
5
установили, че има насипани строителни материали. Тогава ищецът въобще не се бил
появил да види, че в имота му се извършвала друга дейност, а не косене. Свидетелят се
занимавал с арендна дейност от 2016г. в гр. Б.. Из целия масив имало частни имоти, не знае
дали ищецът имал съседен имот на процесния. Имотът, в който ходел ищецът, граничел с
черен път, а от другата страна имало къщи. По скицата сочи, че процесният имот бил номер
93, до къщите, а надолу бил масивът. Имоти 567, 568, 10, 9 и 8 също били включени в
масива от 700 дка, който свидетелят обработвал.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е владял процесния имот
явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато за период от 10 години с намерение да го
свои, т.е. да придобие собствеността върху него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже основанието за възникване на
неговото право на собственост върху имота, както и да докаже възраженията си.
Няма спор и от посочените по-горе писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че имотът с идентификатор ************** по КККР е част от
възстановен в съществуващи стари реални граници имот на наследодателя на ищеца П.С.Р.
по силата на влязлото в сила на 03.05.1999г. решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на ПК –
Овча купел, а именно пасище, мера от 7,351 дка в землището на Г., м. „К.Д.“. По силата на
договора за доброволна делба от 03.06.2011г., този имот е разделен, като в дял на ищеца
Апарух С. е поставено пасище от 3,676 дка. в землището на Г., м. „К.Д.“, представляващо
имот с № ****** по плана за земеразделяне, който е идентичен с имот с идентификатор
************** по КККР. Този имот има обща граница с имот ******* – ливада по чл. 19
ЗСПЗЗ, който е идентичен с процесния имот с идентификатор ************* по КККР.
Видно от представените скици, процесният имот е разположен северозападно от имота на
ищеца, като от югоизток граничи с него, а от северозапад – с ул. „М.“ съгласно действащия
регулационен план.
Имот с идентификатор ************** по КККР е бил собствен на ищеца до
17.05.2021г., когато ищецът го е дарил на своята дъщеря, като е запазил за себе си
пожизнено право на ползване върху него.
При това положение ищецът твърди, че считано от датата, на която неговият
наследодател е подал молбата си за възстановяване на собствеността върху имот
************** – 02.09.1991г., наследодателят е установил владение както върху него, така
и върху процесния съседен имот *************, който е завладял и вследствие на това и
при присъединяване на владението, ищецът е придобил по давност процесния съседен имот
към датата на исковата молба.
За да бъде разгледан фактическият състав на придобивната давност, на първо място
следва да бъде установен статутът на процесния имот, както и приложимите към него
6
императивни материалноправни норми по отношение на давността. В тази насока съдът
намира следното.
По делото няма спор и от представената комбинирана скица се установява, че и двата
имота представляват земеделски земи, както към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и
към настоящия момент.
Както беше посочено по-горе, процесният имот ************* е актуван като
общински с АЧОС № 1366 от 15.10.2015г. Актът е констативен и е съставен на основание чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно последната разпоредба, общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на
областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по
земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните
горски стопанства или държавните ловни стопанства. Процедурата по определяне на
имотите, които преминават в собственост на общината на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се
съдържа в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ и е следната – въз основа на извлечение от
регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на
възстановяване за земите и достъп до самата КВС, комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ
определя земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и начинът на възстановяване на собствеността
върху тях. Директорът на Областната дирекция „Земеделие“ издава заповед за одобряване
на протоколното решение и след нейното влизане в сила, заповедта се изпраща на
Общинската служба „Земеделие“ за отразяване в регистрите към КВС, а ако за землището
има одобрена кадастрална карта – и на СГКК. Актът за общинска собственост за тези земи
се съставя след влизане в сила на решението на Директора на ОД „Земеделие“ и решението
се вписва в основанието на акта, заедно с начина на възстановяване на собствеността.
В конкретната хипотеза този фактически състав е завършен, тъй като видно от
представената Заповед № РД 03-0161 от 10.06.2011г. директорът на ОД „Земеделие“ София –
град е одобрил на основание чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ протоколно решение № 4 от
20.12.2010г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и именно въз основа на нея е издаден актът
за частна общинска собственост. От приложението към заповедта е видно, че процесният
имот №******* по плана за земеразделяне, с площ от 0,476 дка в землището на Г., м. „М.“ с
начин на възстановяване – стари реални граници, е придобит от общината на основание чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в приложимата към този момент редакция /изм. 2007г./.
Следователно процесният имот е представлявал подлежащ на възстановяване в стари
реални граници земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ, който не е бил заявен за възстановяване
от наследниците на бившия собственик и поради тази причина е станал част от остатъчния
фонд по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, считано от 10.06.2011г., от който момент е преминал в
собственост на общината по силата на закона. От това обстоятелство следват два извода.
На първо място, считано от датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991г./ до 2011г.
7
имотът е бил стопанисван от Столична община на основание чл. 19, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ, но
не е бил общинска собственост, а е подлежал на възстановяване в съществуващи или
възстановими стари реални граници на наследниците на неговия собственик преди
колективизацията. Следователно по отношение на него не е приложимо спирането на
давността по силата на мораториума, въведен с пар. 1 от ЗД на ЗС считано от 31.05.2006г.
Едва след като имотът е преминал в собственост на общината през 2011г. давността е спряла
да тече до 08.03.2022г. по силата на цитираната разпоредба във всички нейни последващи
редакции.
На второ място, това означава, че след като процесният имот е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, приложение следва да намери нормата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, съобразно която придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от
деня на влизането на тази разпоредба в сила. Нормата е влязла в сила на 22.11.1997г., от
който момент е започнала да тече нова придобивна давност, чиято продължителност зависи
от характера на владението, упражнявано преди прекъсването. В случая владението се
основава на завладяване, поради което е недобросъвестно и давността е 10-годишна. Както е
изяснено в съдебната практика /Решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014
г., I г. о., ГК, Решение № 50047 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2022 г., II г. о., ГК и
др./ във всички случаи на владение върху подлежащ на възстановяване имот по реда на
посочените рестутиционни закони, давността се прекъсва и започва да тече считано от
22.11.1997г., освен когато към тази дата реституционното производство е било висящо, в
който случай давността започва да тече от датата на влизане в сила на решението за
възстановяване на собствеността. В настоящата хипотеза не се твърди, нито се установява
процесният имот да е бил заявен за възстановяване, а напротив – актуван е като общински
на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, именно защото не е бил заявен към датата на влизане в
сила на плана за земеразделяне, поради което давността за него тече считано от датата на
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.
Следователно за периода от 22.11.1997г. до 10.06.2011г. за процесния имот е текла
придобивна давност. В тази насока съдът намира следното.
Съгласно последователната съдебна практика /в този смисъл Решение № 262 от
29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 31 от 8.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4539/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1117/2018 г., II г. о., ГК/ в хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие
на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено
упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да
може да бъде узнато от собственика/ и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло
чужд имот е придобита при липса на основание /т. нар. завладяване/ то според презумпцията
на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.
е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика,
8
тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение,
съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане. Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването й и ползва владелеца дори в отношенията му със собственика. В тежест на
последния е да установи наличие на основание за упражняване на фактическата власт, т. е.,
че вещта е държана за другиго. Само ако се установи наличието на такова основание
упражняващото фактическата власт лице ще следва да доказва по категоричен начин чрез
пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си,
противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение, т. е., че е налице
владение. В противен случай установената в чл. 69 ЗС презумпция го ползва, като щом е
доказан фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота, то за осъществил се
следва да се приеме и предполагаемият се факт на наличие на намерение същият да се
държи като свой.
В конкретната хипотеза, свидетелите А.М. и Д.Д., които познават имота от повече от
40 години, еднопосочно заявяват в показанията си, че той винаги е бил обработван от ищеца
и неговия баща. Имотът е бил засят с детелина, която ищецът и наследодателят му са
косили, пластили и изнасяли за изхранване на собствените им домашни животни, като в
нито един момент от този период владението им не е смущавано от някого, нито някой е
предявявал претенции по отношение собствеността върху имота. Тези показания се
подкрепят и от показанията на св. К.Д., който познава имота от по-късен момент - от 2013г.,
но също сочи, че през този период имотът е бил косен, сеното е било балирано и прибирано
от ищеца за животните му. Сочи, че мястото се почиства от бурени, включително ищецът е
натрупал клони откъм пътя, за да не могат да влизат автомобили в него. Свидетелят е
виждал ищеца да коси имота с ръчна косачка.
Обстоятелството, че св. А.М. не е знаел, че ищецът има собствени имоти на това
място е без значение за владението, доколкото за него е необходимо явно упражняване на
фактическа власт, без да е нужно ищецът да указва изрично на всеки от свидетелите, че
имотът, който обработва, е негов личен. Същевременно свидетелят не сочи в показанията си
ищецът да му е казвал, че ползва чужд имот.
Показанията на тримата свидетели не се опровергават, а се подкрепят от тези на
свидетеля Х.В., който също заявява, че познава ищеца по причина, че ищецът има животни,
за което викал свидетеля с негови лични машини да му извършва балиране на сено.
Свидетелят знае също така, че ищецът коси имоти – трева, за да се сдобие с храна за
животните си за зимата. Обстоятелството, че след 2016г. /от когато е започнал да коси
арендувани имоти в землището/ свидетелят е косил имота на ищеца и че не знае кой имот е
негов не води до различен извод, тъй като свидетелят разяснява, че е бил викан от ищеца да
ползва неговите машини, освен това сочи, че не знае кои от имотите, които е косил, са
общински и кои – частни. Свидетелят нееднократно твърди в показанията си, че е косил
„наред целия масив“, което е житейски логично, доколкото от всички показания се
установява, че в процесното землище няма поставени огради между отделните пасища.
9
Едновременно с това, обаче, свидетелят сочи, че ищецът също е идвал да коси имота с ръчна
косачка.
Същевременно всички разпитани свидетели идентифицират ясно процесния имот,
който ищецът е обработвал като малка продълговата ивица земя около 400 – 500 кв.м.,
разположена между имота на ищеца и пътя, което съответства напълно на неговата форма и
местоположение съобразно приложените по делото скици. Следователно пространствените
предели на владението също са установени.
Въз основа на гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
изяснява, че наследодателят на ищеца, респективно самият ищец, са установили своя
фактическа власт върху процесния имот още преди 22.11.1997г. и през периода от тази дата
до 2011г. са го владели явно, спокойно и непрекъснато. При това положение ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на изтекла придобивна
давност още преди имотът да бъде включен в остатъчния фонд на общината на основание
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Ето защо предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен
и следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за отмяна на акта за частна общинска собственост е процесуално
недопустимо. Дейността по актуване и деактуване на имотите-общинска собственост
съгласно уредбата по глава VII ЗОбС е вътрешнослужебна дейност на общинската
администрация, касаеща отчета и регистрацията на имотите и правото на собственост на
общината. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОбС актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие. По своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена
сила за удостоверените с него факти - актуването в актовите книги, правното основание за
това, вида на собствеността - частна или публична, описанието на имота, бивши
собственици и др., но не и за самото право на собственост. Съгласно чл. 64 ЗОбС имотите,
които са актувани неправилно се отписват от актовите книги със заповед на кмета на
общината и се предават на собственика, включително и след разрешаването на спора за
материално право.
Систематичното място на нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК е в глава четиридесет и
девета, уреждаща общите правила на охранителните производства. Тази норма създава
задължение за съда да отмени, респ. измени охранителен акт, като последица от разрешен по
исков ред спор за материално право между лицето, ползващо се и лицето, засегнато от
охранителния акт. Такъв е случаят на отмяна /пълна или частична/ на констативен
нотариален акт за притежаване на вещни права, ако в исковото производство се установи, че
титулярът по нотариалния акт не е техен носител изцяло или частично. Актът за общинска
собственост не представлява охранителен акт и не подлежи на отмяна от съда. След влизане
в сила на решението по настоящото дело, Кметът на СО, район Б. дължи деактуване на
процесния имот на основание чл. 64, ал. 1 ЗОбС, въз основа на разрешения по настоящото
дело спор за собственост /в този смисъл Решение № 127 от 22.12.2020г. на ВКС по гр. д. №
10
1053/2020г., II г. о., ГК/. Самостоятелен иск за отмяна на акта също е процесуално
недопустим, доколкото същият не подлежи на отмяна по исков ред. Ето защо,
производството в частта по това искане следва да бъде прекратено.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева, платени изцяло в брой, или общо 650 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. П. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, АДРЕС, срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №
33, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. П. С. е собственик на
основание изтекла придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *************
по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. на изп.д. на АГКК,
посл. изм. 29.08.2012г., представляващ ливада с площ от 476 кв.м. с предходен
планоснимачен номер *******, с адрес: гр. Б., Г., местност „М.“, при съседи – поземлени
имоти с идентификатори *******************************************.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54412/2022г. по описа на СРС, 25-ти
състав В ЧАСТТА по искането на А. П. С. за отмяна на Акт за частна общинска собственост
№ 1366 от 15.10.2015г.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на А. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 650 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11