№ 1350
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110214825 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. А. А., EГН **********, с адрес с. ***, срещу наказателно
постановление № 24-4332-012914/10.06.2024г., издадено от Началник Група към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е преминал с процесния нерегистриран лек
автомобил не повече от няколко метра, с цел да го премести от мястото, на което му бил
докаран с автовоз, в двора на къщата си. Обръща се внимание, че жалбоподателят е
управлявал колата единствено пред дома си след стоварването на същата от Пътна помощ в
близост до къщата му до дворното място на къщата, в която живее. Прави се искане
наказателното постановление да се отмени. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
За проведеното на 24.03.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
СДВР ОПП не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят А. се явява лично и с
адв. А. и в дадения ход по същество молят атакуваното НП да бъде отменено по
съображенията, изложени в жалбата.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
1
постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Лек автомобил „Мерцедес“, с 180 компресор, номер на рама **********************, не
бил регистриран. Жалбоподателят закупил процесното МПС с регистрация в Германия и
същото било доставено чрез автовоз на 30 метра от къщата на жалбоподателя, тъй като
автовозът нямало как да достигне до двора на къщата на жалбоподателят, където следвало
процесното МПС да бъде паркирано.
Около 17:53 ч. на 21.01.2024г. в с. ***, жалбоподателят А. получил автомобила от св. Щ.,
което му го доставило с автовоз. Тъй като А. искал да го премести от улицата *** в двора на
къщата си, се качил на автомобила, привел го в движение и го насочил по ул. **, с посока на
движение от ул. *** към ул. ***. Носел в себе си документите, с които получил автомобила
от св. Щ..
Движението на А. с автомобила било забелязано от свидетелите В. Б. и А. Ю., старши
полицаи при 05 РУ-СДВР, които изпълнявали служебните си задължения, назначени като
автопатрул. Свидетелите спрели за проверка жалбоподателя, тъй като видели, че
автомобилът, който управлявал, бил без регистрационни табели.
Била образувана прокурорска преписка за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С постановление № 433200-50660/13.05.2024г. на прокурор при СРП, по водената пр. пр.
19646/2024г. по описа на СРП, било отказано образуването на наказателно постановление,
като прокурорът се мотивирал, че обществената опасност на осъщественото от А. деяние по
чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК е малозначителна. След влизане на постановлението за отказ в
сила, материалите по преписката били изпратени на Началника на О„ПП“ СДВР за преценка
за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо А..
В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. Б. и А. Ю., В. Б. и В. Щ., и писмени -
постановление за отказа за образуване на досъдебно производство; справка-картон на
водача; заповед № 8121з-13140/23.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., както и
всички други приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира депозираните от свидетелите К. и Д. показания досежно обстоятелствата
по проверката на жалбоподателя А., доколкото кореспондират с писмените доказателства по
2
пр.пр. № 19646/2024г. по описа на СРП.
Компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП следва от
длъжностното му качество, изводимо от заповед № 8121з-13140/23.10.2019г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Процесното наказателно постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, от
компетентен орган, по надлежния ред, и е връчено редовно на санкционираното лице.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения
на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.
От обективна страна се доказа, че на посочените в НП време и място жалбоподателят А. е
управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред, и било без регистрационни
табели на обозначените за това места, с което, при наличието на пряк умисъл, осъществил
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съобразявайки всички обстоятелства по случая обаче, настоящият съдебен състав
прецени, че въпреки формалното наличие на обективна и субективна съставомерност на
осъщественото от А. поведение, наказателното постановление подлежи на отмяна.
Основание за това е маловажността на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, която в
административнонаказателното производство обуславя приложението на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Последното произтича от наличието на множество конкретни обстоятелства,
които значително намаляват обществената опасност на извършеното нарушение.
Според разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителя
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. ЗАНН не предвижда законни критерии за маловажност на
случая на административното нарушение, поради което при преценка досежно
квалифицирането му като такъв, следва да се изхожда от цялата съвкупност на
обстоятелствата, при които е извършено. Определящи за степента на обществена опасност
на конкретното деяние са стойността на вредата, кръгът на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на увредените обществени отношения и др.
В процесната хипотеза се установи, че жалбоподателят А. е изминал с процесния
автомобил съвсем кратко разстояние, като целта на управлението му е била конкретна - да го
паркира в двора на къщата си, която се намира на 30 метра от мястото, където автовозът е
стоварил процесния лек автомобил, за да не затруднява движението по улицата, където му
бил доставен. Не следва да бъде подминат и фактът, че към момента на проверката
жалбоподателят е разполагал и е представил на контролните органи за нуждите на
досъдебното производство всички оригинални документи, издадени по германски образец, с
които е получил автомобила. Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, очевидно има инцидентен характер, в съвкупност категорично
3
водят на извод за дисциплинирано и правомерно поведение при управление на МПС,
респективно ниска степен на обществена опасност на самия деец. С оглед на това, предвид
формалния характер на нарушението и неговата конкретика, съдът прецени, че освен
личността на дееца, и обществената опасност на извършеното се явява значително занижена
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, поради което и санкцията,
макар наложена в размер, близък до минималния, е несъразмерна.
С оглед на това настоящият съдебен състав прецени, че освен малозначителен съгласно чл.
9, ал. 2 НК /каквото е основанието за прекратяване на воденото досъдебно производство/,
случаят е и маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, което, предвид незначителността на
обществената опасност на извършеното нарушение, обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН.
Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а жалбата - уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-012914/10.06.2024г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Д. А. А. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4