Решение по дело №4334/2020 на Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ 261047

гр. Варна, 05.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4334 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.Х.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв.С.М.И. – АК *** срещу „Б.ч.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:

613.65 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ***г., на основание чл.128, т.2 КТ;

613.64 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ***г., на основание чл.128, т.2 КТ;

92 лв. /деветдесет и два лева/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от ***г. до ***г. включително, на основание чл.128, т.2 КТ;

58.44 лв. /петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ;

613.64 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.220, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ и

613.64 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение дължимо при прекратяван на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ,

ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че страните били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № ***, сключен на ***г. за заемане на длъжността „***“ с място на работа гр.***, ***, *** при 8 часов работен ден и основано месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6%, дължимо до 25-то число на следващия месец и за неопределен срок. Ответното дружество не заплатило на ищцата дължимото месечно трудово възнаграждение за месеците ***, *** и ***г. На ***г. на ищцата била връчена заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради което за ищцата възникнало право на получаване на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни, както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, всички дължими към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество не е изразило становище по иска, като не е депозирало писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратило представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направило искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност копия от трудов договор, заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение получено в дена на прекратяване на трудовия договор, както и заповед № ***г., в която управителят на ответното дружество е определил размера на дължимите обезщетения по чл.224 и чл.222, ал.1 КТ, като истинността на представените документи не е оспорена в срока по чл.131 ГПК

Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 420.00 лева, определено съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 300.00 лева, представляващи дължима държавна такса за разглеждане на производството, определена по правилата на чл. 72, а л. 1 ГПК, вр. с  чл. 1 ТДТССГПК.

Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Б.ч.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Т., с ЕГН ********** и адрес *** следните суми:

613.65 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ***г., на основание чл.128, т.2 КТ;

613.64 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ***г., на основание чл.128, т.2 КТ;

92 лв. /деветдесет и два лева/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от ***г. до ***г. включително, на основание чл.128, т.2 КТ;

58.44 лв. /петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ;

613.64 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.220, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ и

613.64 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение дължимо при прекратяван на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ,

ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „Б.ч.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.М.И. от АК ***, с личен номер *** и служебен адрес: гр. *** (вход „***“), ***, сумата от 420.00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36 ЗА.

 

ОСЪЖДА „Б.ч.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 300.00 (триста) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: