Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
5993 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 71854 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 32885/2016 г. Софийски
районен съд, 39 състав отхвърлил предявения от Е.Н.Ч., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата, начислена служебно по фактура № **********/22.02.2016
г. в размер на 1 627.97 лв. по партида кл. № 300038541856. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 350 лв. - разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Е.Н.Ч., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният
съд неправилно приел, че ответникът е доказал наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на електрическа енергия на процесния
адрес и в рамките на процесния период. В ЗЕ не се съдържала изрична законова
регламентация на безвиновна отговорност по смисъла на ЗЗД, а доколкото ПИКЕЕ
предвиждали право на корекция, те излизали извън законовата делегация на чл.
81, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Поддържа още, че ответникът не бил изпълнил и императивната
разпоредба на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ и не предвидил в ОУ на договора ред за
уведомяване на клиента за предстояща корекция на сметки, а в случая ищецът не
бил уведомен за обстоятелството, че е извършена проверка и е съставен
констативен протокол. Не било доказано и при извършване на проверката да са
спазени ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Показанията на разпитаните свидетели били
противоречиви и съдът неправилно кредитирал тези на свидетелите на ответника.
Неправилен бил и изводът на СРС, че корекцията е извършена правилно при наличие
на предпоставките на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.), в частност протоколът да е
съставен в присъствието на служители на полицията. Протоколът само бил подписан
от полицейски служител, но не съдържал данни и посочване той да е присъствал
при съставяне на протокола. Неправилно било и приетото от съда относно наличието
на грешка при изписване на номера на еталонния уред, описан в КП. Районният съд
не обсъдил с решението си и довода на ищеца, че въведеното правило на корекция
на сметки на потребител при обективна невъзможност за измерване от СТИ
противоречи на ЗЗП. Поддържа и заявеното в условията на евентуалност основание
за погасяване по давност на вземането на ответника, като твърди, че неправилно
районният съд приел вземането да се погасява с общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 1 627.97 лв., представляваща начислена
служебно по фактура № **********/22.02.2016 г. на основание констативен
протокол № 1013980/01.02.2016 г. стойност на консумирана електрическа енергия за
минал период - 04.11.2015 г. – 01.02.2016 г., за имот на адрес: гр. София, ул.
„********, клиентски № 300038541856, при твърдения за липса на облигационно
правоотношение между страните по отношение на посочения имот; липса на законово
основание за начисляване на сумата; неспазване на процедурата, установена в
ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното първо
открито съдебно заседание в първата инстанция е допуснато изменение на иска,
като е добавено ново евентуално основание – погасяване по давност на вземането.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за
неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: От приетата справка от АВ – СВ София се установява,
че на 27.07.1998 г. ищецът е придобил недвижим имот на адрес: гр. София, ул. „********.
Прието и неоспорено е писмо от 18.03.2016 г. от ищеца, клиентски № 300038541856,
до ответника, с което уведомява последния, че е предявил иск за оспорване
дължимостта на сумата по процесната фактура и поискал да не се спира
електроподаването до имоти – негова собственост до приключване на делото, като
всички бъдещи сметки за текущо потребление ще бъдат заплащани.
Представени са 24 бр. фактури, издадени от ответника във връзка с процесния
имот за периода от 30.04.2015 г. до 27.12.2016 г., с посочен потребител Е.Н.Ч..
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът,
въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на
чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ,
всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще
бъдат разменяни ... на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за
започване на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат
направени чрез средствата за масова информация.
От приетия констативен протокол № 1013980/01.02.2016 г. се
установява, че на 01.02.2016 г. в 14.00 ч. е извършена проверка на електромера
на процесния адрес, фабр. № 50205271. Проверката е извършена от двама служители
на „Чез разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от
Федерация на потребителите, като е подписан и от служител на МВР – Н.А.К.. Посочено
е, че МВР е уведомено на тел. 112 в 14.05, и повторно обаждане в 14.50 ч.
Потребителят не е присъствал, посочено е, че е потърсен на обекта, но отсъства.
Констатирано е, че липсва пломба на щита на ел. таблото и че пломбата на
капачката на клемния блок е нарушена. Поставен е допълнителен проводник (шунт)
между входяща и изходяща фазови клеми на клемния блок. С еталонен уред ЕМСИСТ с
фабричен № 0304127, със свидетелство за калибриране № МЕ-223 от 30.01.2014 г. е
измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната ел.енергия. В
момента на проверката грешката е минус 91.24 %. Променена е схемата на свързване
на ел. измервателната система. Схемата на свързване е възстановена. Посочено е,
че констатациите са демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали на
проверката, както и пред служител на МВР.
Прието и неоспорено е свидетелство за калибриране №
МЕ-223 от 30.01.2014 г. относно еталонен уред с идентификационен № 0204127.
От приетото заключение на СТЕ се установява, че посочената констатация в протокол
№ 1013980/01.02.2016 г. представлявала осъществяване на промяна в схемата на
свързване на електромера, което води до частично измерване на количеството ел.
енергия и не представлява производствен дефект. Вещото лице е посочило, че
според посоченото в КП проверката е извършена с еталонен уред ЕМСИСТ с фабр. №
0304127, а според „Чез разпределение България“ АД - с фабр. № 0204127, със
свидетелство за калибриране № 223 от 30.01.2014 г. Общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ – 12 621 KWh за периода от 90 дни, е
преизчислено при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, като за период
от 90 дни преди 01.02.2016 г. няма данни за други проверки на СТИ. При
проверката на корекцията на сметката вещото лице установило, че изчисленията са
математически верни и съответстват на одобрените от КЕВР цени на електрическата
енергия за процесния период. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило,
че в констативния протокол при посочване на номера на еталонния уред била
записана втора цифра 3, а при извършената от вещото лице проверка в „Чез
разпределение България“ АД му било показано свидетелство за калибриране на
еталонен уред с № 0204127, като твърдели, че имало техническа грешка в
протокола, тъй като не съществувал уред с номера от протокола.
Свидетелят Р.Я.през 2016 г. работел като техник в „Чез разпределение
България“ АД. Осъществил процесната проверка с колегата си И.З., установили
липсата на пломба на щита на ел. таблото. Присъствали двама свидетели от Федерация на
потребителите. Установили нарушение на пломбата на капачката на клемния блок,
измерили с еталонен уред и се показал процент грешка над 90 в минус. При
отваряне на капака на клемния блок установили шунт, поставен между изходящата и
входящата фаза на клемния блок, и се обадили на тел. 112, като мястото било
посетено от служители на МВР, на които било показано нарушението и подписали
протокола. След това схемата на свързване била възстановена, електромерът мерел
в класа си на точност и бил пломбиран. Задължително при установяване на
нарушение търсели потребителя, но не бил открит. Впоследствие се появил някакъв
мъж, който казал, че е брат на човека, живеещ в къщата. Обяснили му какво е
нарушението, след което от къщата излязло още едно момче, което казало, че
много бърза и не желае да се запознае с нарушението. Свидетелят посочва, че
тези лица били доведени от ищеца като свидетели.
Свидетелката В.П.присъствала като свидетел от Федерация на потребителите на
процесната проверка. Техниците извикали потребителя, който бил в къщата, но не
се появил навън. След като приключили проверката излязъл един човек от къщата. Полицаите
дошли и разписали протокола, техниците им показали и обяснили нарушението. Видяла
процента на грешка, които бил минус 90 или 91 %.
Свидетелят Н.Ч., син на ищеца, на 01.02.2016 г. бил в дома си заедно с брат
си, когато около обяд видял двама мъже без жилетки, стоящи до стълба с
електромера. Помислил, че са там във връзка с негови сигнали за прекъсване на
тока и ги попитал дали може да им съдейства, но те му отказали. Заедно с брат
му ги наблюдавали през цялото време. Двамата мъже свалили електромера и му
слагали някакви жици. След като излязъл втори път да провери какво става
служителите му казали, че можело и да има голям проблем, а можело и да няма и
свидетелят разбрал, че искали да го рекетират. Казали, че имат протоколи, но
отказали да ги дадат. Казали, че чакат хора от някаква асоциация, но никой не
дошъл. Никой не бил идвал и никой не го бил търсил. Партидата за къщата била на
името на баща му, свидетелят живеел там. В момента на проверката нямало спиране
на тока.
Свидетелят Б. Ч., син на ищеца, на процесната дата около обяд отишъл при
брат си, който живеел на ул. „********. Видял двама човека да ровят в таблото,
което се намирало до входната врата на къщата, закачено на електрически стълб.
Ходили няколко пъти, но те не искали никакво съдействие от тях двамата, слагали
някакви кабели. Двамата мъже нямали отличителни знаци и нямало никой с тях. Престояли
около два часа, не била идвала полиция. Свидетелят им поискал протокол, но те
отказали. Намекнали им, че можело да има нарушение, а можело и да няма, зависело
от брат му. Свидетелят и брат му тръгнали да обядват към 14 ч., проверката още не
била приключила, тръгнали преди служителите да напуснат. Партидата се водела на
баща му.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитира като цяло
показанията на свидетелите Л. Ч. и Б. Ч. като недостоверни, пристрастни и
некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От правна страна: От приетата справка от АВ – СВ – София и писмото от
18.03.2016 г. от ищеца до ответника, съдържащо извънсъдебно признание на ищеца,
че е собственик на процесния имот и абонат на ответника съдът намира за
доказано, че ищецът е бил в процесния период потребител (краен клиент) на
електрическа енергия на адрес: гр. София, ул. „********, клиентски №
300038541856.
Установи се, че при извършена на 01.02.2016 г. проверка от служители на „Чез
разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, са
констатирани липсваща пломба на щита на ел. таблото, нарушена пломба на
капачката на клемния блок и промяна в схемата на свързване, която води до
частично неотчитане на електрическата енергия.
Протоколът е оспорен от ищеца относно неговото съдържание, като с
въззивната жалба това оспорване се поддържа досежно отразеното в него
присъствие на служител на МВР при съставянето на протокола. Констативният
протокол, подписан от служител на МВР е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостовереното в него присъствие на служителя,
установеното видимо състояние на проверения електромер и данните за извършеното
замерване на уреда, демонстрирани пред служителя на МВР. В тежест на ищеца е
било да докаже оспорването, което не е направено, поради което документът
следва да се цени като верен.
По делото се установи, че в констативния протокол е допусната техническа
грешка при изписване на фабричния номер на еталонния уред - посочен №
0304127 вместо № 0204127. Този извод
съдът прави въз основа на посоченото в КП свидетелство за калибриране на уреда
- № Е-223 от 30.01.2014 г., последното прието по делото и установяващо, че се
отнася за еталонен уред ЕМСИСТ с фабр. № 0204127.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната
уредба с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, предвиждащи обективна
отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия,
без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента в
определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР
да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа
енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда
задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с
изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г.
по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ
бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на
подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на
съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на
01.02.2016 г., са действалите към този момент ПИКЕЕ от 2013 г.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017 г.
по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г.,
І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО и др.) въззивният съд следва да приеме, че с измененията на ЗЕ с ДВ
бр. 54/2012 г. и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (сега отменени) и по време на действието им, е била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена електроенергия.
С оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете
предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на клиента
и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., І
ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО.
В случая мнозинството от настоящия състав намира, че не се установява
наличието на първата предпоставка. Противно на поддържаното от въззиваемия -
ответник, в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв ред по мнение на мнозинството от състава не
представлява предвиденото в чл. 17, ал. 2 от ОУ – с тази клауза е установено
само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента за
корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това. Такъв ред не
представлява и посочването в чл. 49, ал. 2 от ОУ на адресите, на които ще се
осъществява кореспонденция между страните. След като такъв ред не се съдържа в
ОУ, ответникът е следвало да предприеме действия за съответното им изменение,
каквото не установява, а и не твърди да е направил. А щом не е осъществен
предвиденият в закона фактически състав, то и правото на ответника да коригира
сметките на клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е
дали в случая ищецът действително е бил уведомен за извършената корекция.
Дори да се приеме, че за ответника е възникнало правото да коригира
сметките на клиентите в посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези, искът е основателен
поради погасяване на вземането по давност. Допуснатото изменение на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с добавяне на ново основание в условията на
евентуално съединение следва да се приеме за допустимо предвид разясненията,
дадени с т. 2В от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК на ВКС.
Районният съд правилно е приел, че вземането на ответника се погасява с
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, като същата е започнала да тече от
момента, от който вземането е станало изискуемо – 10.03.2016 г. Към датата на
даване ход на устните състезания в първата инстанция – 03.02.2020 г.,
давностният срок не е бил изтекъл, както правилно е приел и районният съд.
Предявеният от длъжника отрицателен установителен иск обаче не прекъсва
давността, нито давността спира да тече по време на процеса по предявен
отрицателен установителен иск. В трайната си практика по приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД ВКС приема, че погасителната
давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното
вземане (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 1762/2011 г., III
ГО, решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017 г., ІІ
ГО, решение № 99/23.10.2018 г. по гр.д. № 4991/2017 г., ІІ
ГО, решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д. № 1744/2009 г. І
ГО, решение № 99/10.05.2013 г. по гр.д. № 681/2012 г., І ГО и
др.). Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД действие. Противното би
означавало, че с реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна
на длъжника се прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не
е смисълът на разглежданите норми. Поради това започналата да тече от
10.03.2016 г. 5-годишна давност е продължила да тече по време на настоящото
производство. При доказателствена тежест за ответника, изрично указана му с
доклада по делото, същият не е твърдял и не е ангажирал доказателства да е
предприел действия, прекъсващи или спиращи течението на давността. Поради това
въззивният съд приема, че 5-годишният срок е изтекъл на 10.03.2021 г., преди
даване ход на устните състезания във въззивното производство. На основание чл.
235, ал. 3 ГПК този факт от значение за спорното право следва да бъде взет
предвид от съда.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид несъвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо
него въззивният съд постанови друго, с което искът се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 65.12
лв. – държавна такса, и 350 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено
в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
09.12.2019 г. Съобразно цената на иска, минималното възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в относимата й редакция) възлиза на 346.96 лв.
Заплатеното възнаграждение незначително надвишава минималния размер, поради
което релевираното от ответника в първата инстанция възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззивника.
Доказано направените такива са в размер на 32.55 лв. – заплатена държавна
такса, и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.
Възнаграждението е под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размер на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на въззиваемия
по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 71854 от 13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 32885/2016
г. на Софийски районен съд, 39 състав, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че Е.Н.Ч., ЕГН **********, не
дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, сумата 1 627.97 лв. (хиляда
шестстотин двадесет и седем лева и 97 стотинки), представляваща начислена
служебно по фактура № **********/22.02.2016 г. на основание констативен
протокол № 1013980/01.02.2016 г. стойност на електрическа енергия за минал
период - 04.11.2015 г. – 01.02.2016 г., за имот на адрес: гр. София, ул. „********,
клиентски № 300038541856.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на Е.Н.Ч.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 415.12 лв. (четиристотин
и петнадесет лева и 12 стотинки), представляваща разноски за
първоинстанционното производство, и сумата 332.55
лв. (триста тридесет и два лева и 55
стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария
Малоселска,
член на II-B въззивен състав, по въззивно гр.
дело № 5993 на СГС за 2020г.
Не съм съгласна единствено със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите – невъзникнало. Това са причините при
произнасяне на решението и подписването му да остана на особено мнение, като в
подкрепа на същото излагам следните съображения:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., но част от тях действащи през процесния период/, се установи
възможност за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които
при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване /чл. 48, ал. 2/, какъвто е и настоящият случай; при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина
за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
Намирам, че липсата на клаузи за уведомяване
на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция при неточно,
според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не съставлява
пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в хода на
производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно и в
взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите.
Разпоредбите на чл. 43 – 44, чл. 47 – чл. 51
ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице
непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6
от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1,
т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението
обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 141
от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4486/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 120
от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2019 г., III г. о., ГК, Решение №
11 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 20 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2020 г., III г. о., ГК,
Решение № 8 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 28 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2376/2020 г., IV г. о., ГК и
мн.др. Съгласно застъпеното в посочените решения становище договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки
пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/. Следователно
правното действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на
ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между
търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях
приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при
двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в
сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да
извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а
за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна
цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на договорите –
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено, доколкото в условията на състезателно
производство и при равенопоставеност на страните е възможно да се провери
коректното й прилагане от страна на търговеца.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
има своето основание и дали се дължи от ищеца, предвид липсата на спор в
производството, че страните са обвързани от договорно правоотношение през
периода.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/