РЕШЕНИЕ
№ 1367
гр. В. , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба вх.рег.№ 285430/ 28.04.2021г от ,,Енерго-Про
продажби“АД срещу решението на ВРС-ХIс-в № 261172/05.04.2021г по гр.д. №
12669/2020г, с което са отхвърлени предявените от дружеството-ищец срещу ЕМ. Ж. К.
ЕГН ********** от гр.В. **** съединени в условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца в
качеството си на потребител на ел.енергия за обект на потребление, находящ се на адрес
гр.В. ***** с аб.№ *** и кл.№ **, сл.суми: 1440,47лв - главница за консумирана и
незаплатена ел. енергия за периода от 30.06.2017г до 29.06.2018г за обект на потребление в
гр.В. ****, за което и издадена фактура № **/ 11.07.2019г; 128,44лв - представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 23.07.2019г до 04.07.2020г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.07.2020г
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3940/31.7.2020г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8978/2020г на ВРС -11с-в;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ЕМ. Ж. К. сумата от 330лв - съдебно-деловодни
разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 2290120/08.05.2021г от
ЕМ. Ж. К., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
1
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Претендира сторените за настоящата инстанция разноски.
Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ”АД против ЕМ. Ж. К., като се твърди, че страните са съконтрагенти по
договор за доставка на ел. енергия при ОУ ДПЕЕ, приети на осн.чл.98а ЗЕ. По същия
ищцовото дружество бил изправна страна, тъй като изпълнявал задълженията си за редовна
доставка на ел.енергия.
Твърди, че ответницата не била заплатила стойността на потребената ел.енергия за
процесния период.
Излага се, че видно от справка по лице в СлВп Ем.Ж.К. е била собственик на
процесния обект на потребление през процесния период.
Твръди се, че ищцовото дружество е изпълнил поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение да осигурява
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект в гр.В. *** с аб.№ *** и кл.№ **.
На 29.06.2018г била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ответника от служители на "ЕРП Север"АД в присъствието на двама свидетели.
За извършената проверка бил съставен КП № 1301459. Процесният електромер бил
демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ, ГД„МИУ",РО-В., където бил съставен КП №
1601/02.07.2019г От неговото съдържание е видно, че била осъществявана намеса в
тарифната схема на електромера ; наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
7747,8кВтч, която не била визуализирана на дисплея.
На 9.07.2019г "ЕРП Север" АД е изготвило становище за начисляване на ел.енергия и
е конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество
неотчетена ел.енергия след прочитане паметта на СТИ - 7747кВтч.
Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера.
При ежемесечно отчитане количеството ел.енергия нямало как да се установи
натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само с помощта
на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
На 11.07.2019г „Енерго-Про Продажби"АД издало фактура № **, с която е
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър за
периода от 30.06.2017г до 29.06.2018г, а именно 1440,47лв със срок за плащане до
22.07.2019г.
С писмо са приложени КП от техническата проверка и фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен
да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на ел.енергия. В тази връзка потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота ел.енергия.
Счита, че сумата се дължи и на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължал от
2
абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия. Затова счита, че процесната сума се дължи от ответника на осн.чл.200 ал.1 предл.1
ЗЗД, която до този момент не била заплатена.
По отношение на претендираната мораторна лихва излага, че началният период на
мораторната лихва е от деня, когато длъжникът е изпаднал в забава, съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД,
тъй като задължението в размер на 1440,47лв по фактура № **/11.07.2019г има определен
ден за изпълнение - 22.07.2019г.
Сумата в размер на 139,26 лв представлява мораторна лихва върху главницата от
1440,47лв. Периодът, за който е начислена същата, е от 23.07.2019г /денят, следващ падежа/
до 04.07.2020г.
Предвид изложеното моли за уважаване на предявените в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата в качеството й на потребител за
обект на потребление, находящ се на адрес гр.В. ***** с аб.№ *** и кл.№ **, дължи на
дружеството-ищец сл. суми:
- 1440,47лв - главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от 30.06.2017г до
29.06.2018г за обект на потребление: гр.В. ***, за което и издадена фактура №
**/11.07.2019г;
- 128,44лв- представляваща мораторна лихва върху сумата от 1440,47лв за периода от
23.07.2019г до 04.07.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 30.07.2020г до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 3940/ 31.7.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 8978/2020г на ВРС-11с-в.
Ответницата ЕМ. Ж. К. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на ИМ, в който
се излага, че предявената искова претенция е допустима, но изцяло неоснователна.
Оспорва се изцяло дължимостта на сумата и счита, че същото е недължимо по
сл.съображения:
Нито ответницата, нито упълномощен представител не е подписвал КП №
1301459/29.06.2018г за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата я
измервателна система и свързващите я ел.инсталации. Затова оспорва констатациите,
отразени в него.
Счита се, че за дружеството не съществува правно основание за съставяне на същия
поради отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на
съдебния контрол /Решение № 1500 по адм.д. №2385/2016г на ВАС, 5 членен с-в/.
По отношение на приложеното с исковата молба становище за начисление на
ел.енергия изразява следното:
Оспорва количеството ел.енергия в размер на 7747кВтч, обективирано в процесното
становище, да е било потребено, респ.доставено на абоната за посочения период
С Решение №798/20.01.2017г на ВАС, окончателно е отменено Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /КЕВР/, с което са одобрени ОУ на "Енерго - Про Продажби" АД
/влезли в сила на 07.09.2014г./. След отмяната на цитираното решение на ДКЕВР, до
одобряването от КЕВР и влизане в сила на нови ОУ, дружеството следва да прилага в
отношенията с клиентите си, действалите преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на "Енерго
3
- Про Продажби" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007г.
От друга страна, с редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК
/Решение № 189/11.04.2011г на ВКС по т.д.№ 39/2010г II ТО; Решение № 79/11.05.2011г на
ВКС по т.д.№ 582/2010г II ТО и пр./ са обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от
цитираните ОУ /регламентиращи едностранна корекция на сметка/, като
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Същевременно, разпоредбите на ПИКЕЕ към датата на проверката са отменени с
изключение на чл.48-51. В предходните ПИКЕЕ, чието действие е отменено с тези от
2014г., няма аналогични разпоредби, относими към корекцията на сметка . При това
положение енергопреносното предприятие не би могло да се ползва от корекционната
процедура, която към датата на проверката, е била отменена именно поради съществуващата
законова делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които
да съответстват на тази делегация.
Следователно, възможността за отв.дружество да реализира отговорността на
потребителя на услугата е единствено по реда и при условията, които са били в сила преди
приемането на ПИКЕЕ от ноември 2013г, т.е. при липса на приети Правила и съответни
Общи условия на доставчика. Ето защо спрямо потребителите на услугата в действие са
ОУДПЕЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.
Тези обстоятелства водят до неяснота, досежно приложимата методика в процесния
случай - дали тази по ОУ на доставчика, част от чиито разпоредби са обявени за
неравноправни и нищожни /по арг. на решение на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ, които са
отменени. Обуславя се извод, че за отв.дружество не съществува нормативно основание за
извършване на т.нар. "корекционна процедура".
Излага се, че дори и да се приеме, предвид неотменената разпоредба на чл.50 ПИКЕЕ
/отм./ към датата на проверката, че същата е действаща, то тя е неприложима доколкото
касае наличието на несъответствие в параметрите на СТИ и тези въведени в
енергопреносното предприятие, което в процесния случай не е налице. В този смисъл била и
практиката на ВКС.
Не следва да се споделя становището на ищеца, че сумата била дължима на
осн.чл.183 ЗЗД. Действително, разпоредбата е приложима, но при заявена претенция за
задължение породено от редовен отчет на потребена ел.енергия. В настоящето производство
се претендира за заплащане паричната стойност на служебно начислени кВТч, извършено
въз основа на специална отменена разпоредба, а не на обща норма. При възприемане
становището в ИМ ще следва, че общият закон дерогира специалния, което би било правен
нон сенс.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на иска като неоснователна, като бъдат
присъдени сторените по делото разноски, вкл.и адв. възнаграждение.
Така предявеният положителен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 ГПК, а кумулативно обективно съединеният с него
акцесорен иск – в чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
4
От издадена от СлВп справка № 181997/2020г се установява, че ответницата Ем.К. е
закупила процесния апартамент № 7 в гр.В. ул.“******“ № ****** по силата на покупко-
продажба, обективирана в НА от 13.07.2006г и е продала имота на 19.02.2019г.
Следователно, за исковия период същата е била собственик на процесния недвижим
имот, за който се отчита потребената ел.енергия.
От КП № 1301459/29.06.2018г е видно, че на същата дата служители на „ЕРП
Север”АД са извършили техническа проверка на измервателната система в процесния обект
на потребление - ап.7 с кл. № ** и аб.№ *** и са констатирани показания на СТИ, както
следва: в регистър 1.8.1 - 3473кВтч и 1.8.2 - 17161кВтч. Била установена грешка „-00,17%“
при отчитане и затова електромерът бил демонтиран и подменен с нов. КП бил подписан от
служителите на „ЕРП Север“ АД и от двама свидетели.
От съставения от БИМ КП № 1601/02.07.2019г било установено съответствие с КП №
1301459/29.06.2018г. Посочени са показанията на тарифите, както следва: Тарифа 1–
3437,9кВтч, Тарифа 2–17161,4 кВтч. Установено било отсъствие на механични дефекти на
кутията, клемите, клемния блок на електромера.
При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3-7747кВтч.
Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията
за точност на измерването на ел.енергия. При продължително включване с отчитане на
показващото устройство се констатира грешка „-0,15 %“ при максимално допустима
грешка „+/- 2,0“.
Въз основа на КП е изготвено становище за допълнително количество ел.енергия за
процесния обект на потребление общо в размер на 7747кВТч за периода от 30.06.2017г до
29.06.2018г, от които 21кВтч за периода 30.06.2017г-30.06.2017г и 7726кВтч за периода
1.07.2017-29.06.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ , при което е установено точното толичество неотчетена
ел.енергия.
Представена е актуална справка за потреблението в процесния обект на потребление
през последните 12/24/36 месеца.
Представена е фактура № **/11.07.2019г с получател Ж. Т. И. за начисляване на
сумата от 1440,47лв от ответното дружество, представляваща незаплатена потребена
ел.енергия за процесния обект на потребление с кл.№ ** и аб.№ *** за периода от
30.06.2017г до 29.06.2018 по посочените в становището данни.
Изпратени са Уведомителни писма от „ЕРП Север" АД и от „Енерго-Продажби"
АД до Ж. Т. И. за извършената проверка на измервателната система на процесния обект с
кл.№ ** и аб.№ ***, ведно с приложено копие на съставения КП № 1301459/29.06.2018г и за
дължимост на сумата от 1440,47лв по фактура № **/11.07.2019г със срок на плащане до
22.079.2019г. Приложени са обратни разписки за изпращане на уведомленията-
неполучени.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания с кл.№ **, от което е
видно, че процесната фактура не е заплатена.
Видно от приетия по делото Протокол за проверка на СТИ № 1203110/16.03.2017г в
процесния обект на потребление е подменено СТИ с показания на дневна тарифа-
014604кВтч и нощна тарифа-002586кВтч.
5
Представен е Протокол от последваща метрологична проверка на СИ №
168/20.02.2017г, в който е посочено, че процесният СТИ „съответства“.
Съгласно заключението на в.л.К. Д. М. по проведената СТЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и обосновано изготвено, процесният електромер е от
одобрен тип. Характеристиките му са посочени в раздел IV т.1. Вписан е в Държавния
регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2008г / Б08/ - първична и от
2017г/ Ml7/ - повторна. Метрологичната му годност е шест години -монофазен. Към дата
29.06.2018г, СТИ с фабр. №7661556 е бил метрологично годен. При нормална/
неманипулирана/ схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на
ЕРП, следва цялото количество потребявана ел. енергия от абоната да преминава през
измервателната схема на СТИ и да се отчита. В КП №1301459 от 29.06.2018г на ЕРП-Север
ЕК не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване. От това следва, че
отчетените в тарифа ТЗ-1.8.3 количества електроенергия в размер на 7747kw/h са доставени,
преминали през СТИ с фабр. №7661556 електромер тип АСЕ2000 и потребени, но се
отчитат в тарифа, която не се визуализира на дисплея/ по заводска настройка/. Според
констатациите на КП №1601/02.07.2019г-АУ-Е-000029-37262/ 03.07.2018г на БИМ-В.:
"...установена намеса в тарифната схема на електромера". Въпросната намеса е софтуерна и
се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2 -тарифа ТЗ, в
която се отчита част от потребената електроенергия/ примерно върхова/. Процесът се
постига с използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.
Извършените изчисления в процесната фактура са матечматически точни, а цените на
електроенергията за съответните подпериоди са определени съгласно приелите от КЕВР.
В устните си обяснения в.лице излага, че не е възможно да се установи от кой момент
е започнало натрупването на показания в Тарифа 3 и в кой часови диапазон е ставало това,
както и че процесният електромер е от стария, в който има сумарен регистър, но в БИМ не
се прави отчет на сумарния регистър.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на
претендираната сума чрез установяване наличието на релевантните за спора факти :
успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за
изпълнение; съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч.
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на
ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период;
стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост
както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника е установяването на всички наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици или точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
Между страните е съществувал валидно сключен договор за продажба на ел.енергия
при публично известни ОУ на договорите за продажба на ел.енергия от в сила от 7.09.2014г,
които впоследствие с Решение на 5-членен с-в на ВАС № 798/20.01.2017г са отменени и
затова приложими в процесния случай /с оглед периода на фактурираното количество
ел.енергия/ са приложими предходните ОУДПЕЕ от 2007г, съгласно които потребителят е
6
длъжен да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина,
определени в ОУ.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че обектът на
потребление, находящ се на посочения адрес през процесния период 30.06.2017г до
29.06.2018 е бил собственост на ответницата, тъй като същата се е разпоредила с правото си
на собственост върху имота през 2019г. Следователно, същата е легитимирана да бъде
страна в настоящото производство за заплащане на претендираните суми за ел.енергия за
имота, доколкото основанието на предявената искова претенция е потребена, но
незаплатена ел.енергия в имота.
Съгласно § 1 т.41б от ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а съгл.§1 т.2а от ДР на ЗЕ се явява
краен битов клиент на дружеството за описания в ИМ обект на потребление. Последното е
уредено и в чл.2 т.1 от ОУД ПЕЕ на „Енерго-про продажби“ АД - „битов клиент“ по
смисъла на ОУ и следователно страна по всяко индивидуално правоотношение, е клиент,
който купува ел.енергия за собствени битови нужди.
Спорните въпроси са относно корекционното основание на вземането,
процедурата за установяване на неговите предпост авки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
7
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в
случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие, с Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№
2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение
на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците
и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на
които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
8
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след
влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и
обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и
чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесните корекции са били извършени след посочената по-горе дата 14.02.2017г и
затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата
процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура
за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на
самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/ 8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Макар решението на ВАС да е било постановено на 21.02.2018г и към момента на
начисляването на корекцията да не е било постановено, към настоящия момент този съдебен
акт е стабилизиран и въззивният съд следва да го съобрази.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Дори и да се приеме, че след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г е съществувала законова
възможност отв.дружество да извършва едностранна корекция за количествата консумирана
ел.енергия по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново се налага извод въз основа на
събрани доказателствен материал за неоснователност на претенцията поради
незаконосъобразност на корекционната процедура.
От данните по делото не може да се направи извод, че посоченото в регистър 1.8.3
количество ел.енергия е било реално доставено и потребено.
В.лице е изготвило заключението си само въз основа становището за начисление на
ел.енергия, изготвено от отв. дружество, което е в интерес на последното.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са
били показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период - 30.06.2017г. Затова
и не може да се направи категоричен извод, че за процесния период е била отчитана
ел.енергия в този регистър и в какъв размер. Затова не може да се направи и обосновано
заключение, че претендираното от отв.дружество количество ел.енергия от 7747кВтч е било
9
реално доставено през процесния период.
Липсват доказателства по какъв начин е било отчетено количеството ел.енергия по
отделните периоди, обективирани в становището: 21 кВтч за периода 30.06.2017-30.06.2017г
и 7726кВтч за периода 01.07.2017г-29.06.2018г.
В КП от метрологична експертиза на СТИ № 1601/02.07.2019г на БИМ липсва
посочване на отчетеното количество ел.енергия в регистър 1.8.3, а са посочени само
показанията на дневната тарифа и нощната тарифа. Изрично е посочено, че тарифната схема
на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. В е отразено , че е било
направено софтуерно четене на СТИ за преминала енергия на Тарифа Т 3, без да е посочено
за какъв период от време се отнася същата. Липсва доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои часовите зони е била консумирана тази ел.енергия. Не се
установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при
ответницата и въведените при ищеца данни за нея. Изрично е посочено в КП на БИМ, че
тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран
да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ищеца, по които са начислявани месечните такси.
Липсват данни абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на
електромера за включване и на трета тарифа /1.8.3 / за върхова енергия/, за да се отчита
потреблението му и по нея.
Отв.дружество не е представило доказателства по какъв начин е формирана
процесната сума, като не е уточнено за периода каква част от енергията е формирана по
двете тарифни зони, съответно дневна и нощна.
Не е изяснено каква методика е използвана от страна на отв.дружество за определяне
на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това, не е
представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви
показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката.
Ето защо не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
В този смисъл и с оглед предприетото от ответната страна оспорване съдът не може
да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е било отчетено количеството
енергия, посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било
допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено авторство/,
установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези
предпоставки не са доказани.
По изложените съображения исковите претенции се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени както по отношение предявения иск за заплащане
на доставена на ответника ел.енергия, така и по отношение на иска за заплащане на
обезщетение за забава.
Ето защо предявеният иск се явява недоказан по основание и размер и следва да бъде
отхвърлен за посочената сума.
10
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските.
Предвид неоснователността на жалбата и потвърждаване решението на ВРС,
присъдените от РС разноски следв да останат така, както са били определени. За въззивната
инстанция в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за ползвана
адв.защита в размер на 330лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХIс-в № 261172/ 05.04.2021г по гр.д.№
12669/2020г, с което са отхвърлени предявените от дружеството-ищец „ЕНЕГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“АД срещу ЕМ. Ж. К. ЕГН ********** от гр.В. ****, съединени в условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца в качеството си на потребител на ел.енергия за обект на
потребление, находящ се на адрес гр.В. ***** с аб.№ *** и кл.№ **, сл.суми: 1440,47лв -
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от 30.06.2017г до 29.06.2018г
за обект на потребление в гр.В. ****, за което и издадена фактура № **/ 11.07.2019г;
128,44лв - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.07.2019г до
04.07.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда - 30.07.2020г до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 3940/31.7.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
8978/2020г на ВРС -11с-в; ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ЕМ. Ж. К. сумата от
330лв - съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.В. бул.„Вл.Варненчик” № 258 - сграда „В. Тауърс–Г” да заплати на
ЕМ. Ж. К. ЕГН ********** от гр.В. **** сумата от 330лв /триста и тридесет лева/,
представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на осн.чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11