О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22.07.2014 год.
гр. Добрич
Добричкият
районен съд, граждански колегия, на двадесет и втори юли две хиляди и четиринадесета
година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа докладваното
от съдия Стаматов гражданско дело № 4946 по описа на съда за 2013 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Образувано е въз
основа на искова молба подадена от Г.Й., роден на *** в гр. Толбухин,
понастоящем гражданин и живущ в Р Т*; В.Б., родена на ***
г. в гр. Т*, гражданин и живуща в Р Т*; В.Й.,
род. на ***г. в гр. Т*, гражданин и живуща
в Р Т* Р.Й., род. на *** г.в гр.Т*, гражданин и
живуща в Р Т*;
М.Й., род. на ***г. в с. Р*, гражданин на Р Т*, „*" ЕООД ЕИК * със седалище и
адрес на управление с. Б*, общ. Д*, обл. Д* представлявано
от управителя Д*К*, всички чрез
адвокат С*Р*, вписана в ДАК, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.Д.В. ЕГН ********** адрес за връчване: гр.
Д*,
ул."* № *, Р.Д.Р. ЕГН ********** адрес за
връчване: гр. Д*, ул. „Б*" № *, А.Д.Б.
ЕГН ********* адрес за връчване: Д*, ж.к. „Б*" * вх.* ет.* ап.*, Т.Б.П.
ЕГН ********** адрес за връчване: гр. Д*, ул. "*" № *, Я.Д.П.
ЕГН ********** адрес за връчване: гр. Д*, ул. "*" № *, Община *** представлявана
от кмета Д**П* гр.*, ул. "*"№*; Община Д* представлявано
от кмета Д*К*Н* адрес за връчване: гр.Д* ул. "*" №*, че между Ю*А*А*, родена на *** г.. бивш жител ***,
починала на 15.12.1966г., от една страна, и Е*О*О*, роден на *** г., с ЕГН **********,
с последно местожителство ***, починал на 08.10.1981г. от друга страна, не
съществува родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува
правно отношение, възникнало по реда на закона за наследството от раждане или
осиновяване, както и на осн. чл. 27, т.4 от ЗГР да се задължи община град Д* да актуализира
данните в електронния личен регистрационен картон
на Е*О*О*, починал на 04.10.1981 г.,
с ЕГН **********,
като жител на гр. Т* (сега гр. Д*) в графа баща, майка и
сестра, като заличи вписаните данни в графа баща – О*Р*А* графа майка – Ю*О*Р* и графа братя/сестри- З*.
В исковата молба
са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: З*О*А* /поч. 1991г./ е майка на Г.Й., В.Й., Р.Й., М.Й. и В*М*/
поч.1988г./. Г.Й.
и В.Б. са деца
на В*М*. З*О*А* е била единствено дете на Ю*А*А*, поч. на 15.12.1966г. в с. Р*,
общ. ***. Ответниците Н.Д.В., Р.Д.Р. и А.Д.Б. са
деца на Е*О*О* /поч. 1981г./, за когото в ЛРК, поддържан в Община Д* са
посочени родители – баща О*Р*А*и майка Ю*О*Р*, а в графа братя и сесри – З* О*А*.
В Кметството на с. Р*, общ. * няма запазен архив на актове за раждане до 10.1940г.
и няма данни за Е*/Р*О*О*да бил съставен някога такъв, а наличните в Кметството
„семейни регистри” не са регистри на населението по смисъла на ЗГР или регистри
за гражданско състояние съобразно ЗЛ. Въз основа на тези „семейни регистри” Община
*** издава удостоверения за наследници на З*О*А*, в което като нейн син е посочен Е*/Р*О*О*.
Твърди се, че той е невъзможно да е нейно дете, тъй като към датата на
раждането му тя е била на възраст около 60г. Сочат, че са заинтересовани лица
по смисъла на чл. 38 ал. 4 ЗГР да установят липсата на родствено правоотношение
между Е*/Р*О*О*
и З*О*А*, тъй като наследниците на първия претендират дял от възстановените
на А* земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ,
с които ищците са се разпоредили в полза на трето лице – „***” ЕООД. В момент е
налице висящо производство за делбата на тези земи пред ГТРС и иск по чл. 108
ЗС от „*” ЕООД срещу ответниците. Сочат, че претенциите и нежеланието на
ответниците да проведат производство по чл. 542 ГПК за установяване на факта на
ражданте на наследодателя им Е*О* от З*А* води до неоснователна намеса в
техните лични права в противоречие с чл. 8 ЕКЗПЧОС. Направено е искане за
откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване на ЛРК, вписванията в
наличните семейни регистри в с. Р* и всички удостоверения за наследници Ю*А*А*.
Представени са писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от редовно
уведомените
конституирани от ищците ответници, с които
се изразява становище за недопустимост и евентуално неоснователност на иска. Сочи,
че по своето същество иска цели оспорване на произход, за което е предвиден
специален иск в чл. 63 СК, за който ищците нямат активна процесуална
легитимация и установяването на същите факти по реда на чл. 124 ГПК е
недопустимо. По същество се оспорва твърдението, че семейните регистри не са
годно основание за установяване на произход, тъй като и ищците черпят
доказателства за своите твърдения, че Ю*А*А* е тяхна възходяща – наследодател. Сочи
се, че тези регистри са нормативно установени с ПВРНО (ДВ бр. 194/1935г.), а
искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорването им, както и
на другите официални документи е недопустимо по аргумент на чл. 12 ГПК и
указанията дадени с ТР №5/2012г. по т.д. №5/2012г. Твърди се, че по своето
естество действията на ищците представляват противоправно вмешателство в личния
живот на първите трима ищци по смисъла на цитираната норва на ЕКЗПЧОС. Оспорват
се теоретичните разсъждения за невъзможността Е*да произхожда от Ю*, предвид възрастта
й към момента на раждането му, тъй като записваните дати за ражданията на
лицата в този период са относителни и неточни. Претендират се разноски.
След като се
запозна с изложените от страните доводи и обсъди
съдържащите се в делото доказателства, ДРС намира следното:
Съдът е предоставил
многократно възможност на ищцовата страна да изложи ясни и недвусмислени обстоятелства
относно претендираните права, въз основа на които да е възможна преценка за
правната квалификация на искането му, с което сериза съда. Указания са били
давани с цел привеждане в съответствие между изложени обстоятелства и
формулирано искане по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК. Такова
изложение липсва и в последната уточнителна молба, като с нея отново е
посочено, че искането им е единствено да се приеме за установено в отношенията между
страните изброени в исковата молба, че между Ю*А*А* и Е*О*О* не съществува родствено
правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно отношение,
възникнало по реда на закона за наследството от раждане или осиновяване. Въз основа на така формулираното
искане/петитум/ в исковата молба и депозираните уточнения, съдът приема, че с подадената
искова молба ищците предявяват кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК.
В случая
съдът не намира за правилно позоваването в исковата молба на чл. 38 ал. 4 ЗГР,
тъй като това производство не е по исков ред, за да е допустимо препращането
към чл. 124 ал. 1 ГПК (в т. см. е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК), липсва формулирано искане/петитум/ в този смисъл от ищците (въпреки
изричното указание дадено с разпореждане от 02.07.2014г.), а в допълнение
следва да се отбележи и липсата спрямо тях на активна процесуална легитимация,
тъй като не попадат сред заинтересованите лица по смисъла на тази норма. В тази
насока следва да се отбележи и обстоятелството, че исковата молба е подадена от
адвокат, поради което освен принципите на чл. 3 и чл. 6 ГПК приложими са и
нормите на чл. 40, чл. 43 от ЗА, чл. 22 и чл. 23 Етичния кодекс на адвоката, от
които може да се изведе задължение за добросъвестния адвокат, не да квалифицира
правно заявеното от името на клиента искане, а да го формулира ясно и
еднозначно в унисон с изложените факти в исковата молба. По този начин ще
получи в най-пълен обем като качество и бързина търсената защита от съда.
Предвид така възприетата
правна квалификация и съобразно изложените от страните обстоятелства, съдът
намира, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като правоотношенията,
липсата на които се иска да бъде установена, по своето правна природа
представляват факти, подлежащи на удостоверяване с официални документи (удостоверения
за наследници, ЛРК). В тази насока е и наличието на направените искания за
откриване на производство по чл. 193 ГПК спрямо тези документи, които обачи са
представени от ответниците и е следвало да бъдат оспорени по висящите производства
по гр.д. № 557/2013г. на ДРС и гр.д. № 489/2013г. на ГТРС. ДРС не споделя
становището им, че наличието на тези висящи производства обуславя правния им
интерес от предяваване на установителен иск за липсата на родствени и
наследствени правоотношения. Напротив, именно наличието на висящи производства,
по които са представени съответните официални удостоверителни документи и не са
били оспорени в съответните преклузивни срокове – чл. 133 и чл. 193 ГПК е
пречка за разглеждането им като отделен иск. Противното би означавало да се
толерира процесуално недобросъвестно заобиколяне на установените със закон
преклузивни срокове и последствията от неспазването им.
Отделно от изложеното, така
предявените искове са недопустими и предвид липсата на правен интерес и активна
процесуална легитимицаия на ищците да установяват и/или оспорват по своето
правно естество произхода на Е*О*О*, роден на ***г. от
майка Ю*А*А* (родственото
правоотношение от първа степен е тъждествено на произход по см. на чл. 74 ал. 1
вр. чл. 60 ал. 1 СК) ), чрез предвидената в чл. 124 ГПК обща субсидиарна форма
на защита, при положение, че със специални норми – чл. 331 вр. чл. 68 СК е
предвиден друг ред за съдебното разглеждне на исковете за произход, а с нормата
на чл. 72 СК е предвидена и изрична забрана наследниците на лицето, за което се
иска да се установи или оспори произход, да инициират такова производство.
Приемането на противното би довело до
нарушение и на цитираната от ищците норма от ЕКЗПЧОС, тъй като би означавало,
че всяко едно лице извън лимитативно изброените в цитираните норми от СК би
могло да оспори произход, с което незаконосъобразно да се стигне до неоправдана
намеса на държавата в личните, семейните и интимни права на трети лица.
Постановяване на диспозитив в искания смисъл извън производството по чл. 331 ГПК
вр. чл. 68 СК е недопустим, като липсва законоустановена пречка тези въпроси да
бъдат съдебно изследвани в производство с предмет делба или принадлежността на
правото на собственост върху недвижимите имоти (при положение, че са релевантни
за тях) и да се обсъдят в мотивите на съдебното решение.
Съобразно нормата на чл. 78
ал. 4 ГПК и направените искания от страна на част от ответниците за присъждане
на разноски, такива следва да им бъдат определени съобразно представените
доказателства за реално извършени такива – договори за правна помощ както
следва: на Р.Д.Р.
и А.Д.Б. по 300лв., на Т.Б.П. ЕГН и Я.Д.П. по 680 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустими предявените от Г.Й., В.Б., В.Й., Р.Й., М. Й* „*" ЕООД, ЕИК * искове,
с които се моли да бъде прието за установено по отношение на Н.Д.В. ЕГН **********
Р.Д.Р. ЕГН ********** А.Д.Б. ЕГН ********* Т.Б.П. ЕГН ********** Я.Д.П. ЕГН **********,*** Т* и О*Д*, че между Ю*А*А*, родена на *** г.. бивш жител ***,
починала на 15.12.1966г., от една страна, и Е*О*О*, роден на *** г., с ЕГН **********,
с последно местожителство ***, починал на 08.10.1981г. от друга страна, не
съществува родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува
правно отношение, възникнало по реда на закона за наследството от раждане или
осиновяване, както и искането на осн. чл. 27, т.4 от ЗГР да се задължи община град Д* да актуализира данните в
електронния личен регистрационен картон на Е*О*О*, починал на 04.10.1981 г.,
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г.Й., роден на ***
в гр. Т*, понастоящем гражданин и живущ в Р Т*; В.Б.,
родена на *** г. в гр. Т*, гражданин и
живуща в Р Т*; В.Й., род. на ***г. в
гр. Т*, гражданин и живуща в Р Т* Р.Й., род. на ***
г.в гр.Т*, гражданин и живуща в Р Т*; М.Й.,
род. на ***г. в с. Р*, гражданин на Р Т*, „*" ЕООД ЕИК * със седалище и
адрес на управление с. Б*, общ. Д*, обл. Д*,
всички чрез
адвокат С*Р*да заплатят на 1. Р.Д.Р. ЕГН ********** *** сумата
от 300 лева представляваща направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, 2. А.Д.Б. ЕГН ********* *** сумата
от от 300 лева представляваща направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, 3. Т.Б.П. ЕГН ********** *** сумата от 680 лева
представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение и 4. Я.Д.П. ЕГН **********
*** сумата от 680 лева представляваща направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ДОС,
в едноседмичен срок от съобщаването на ищците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................