Решение по дело №2772/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№………………./…........................г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

   СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

При участието на секретаря Светла Великова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Мария Димитрова -Даскалова КАНД № 2772/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „ОНИКС АУТО ГРУП“ООД-гр.Варна срещу Решение № 1400/28.10.2022г. по НАХД № 3141/2022г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № *********/29.06.2022г. с което за нарушение на чл. 24, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИС, на основание чл. 178а, ал.4, т.1 пр.1 от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лева и то е осъдено да заплати на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Варна 100лв. за юристконсултско възнаграждение.

         С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното  решение, тъй като съдът неправилно отразил фактическата обстановка и неправилно приложил материалния закон по отношение на задължението по чл. 24 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Оспорва се извода на РС, че дружеството е имало задължение да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено в 7-дневен срок от извършване на промяната или от узнаването ѝ, като приложи документите, които я удостоверяват. Излагат се доводи по приложението на чл.28 от ЗАНН и се иска деянието да бъде прието за маловажен случай. Претендира се отмяна на Решението и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено. Претендира се присъждане разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя списък на направените разноски, които моли да бъдат присъдени. 

Ответникът – Директорът на РД”Автомобилна администрация”– Варна, чрез пълномощник депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, тъй като с него правилно и при спазване на процесуалния закон било потвърдено НП. Оплакванията в касационната жалба намира за необосновани. Излага съображения за правилността на изводите на районния съд, както и за законосъобразност на наказателното постановление. Претендира присъждане на ИА“АА“ на възнаграждение съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, а при присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна моли за определянето му при условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за отхвърляне на касационната жалба. Счита я за неоснователна, а Решението . за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди нарушение на закона, което е основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

РС е постановил валидно и допустимо решение.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № *********/29.06.2022г. на Началник отдел “Контрол” в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” /РДАА/ – Варна, с което на „ОНИКС АУТО ГРУП“ ООД ВАРНА е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 178а ал. 4 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

Районен съд - Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че след като е била извършена промяна в обстоятелствата към издаденото Разрешение №1283/08.06.2018г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, валидно до 08.06.2023г., не е уведомило писмено ИА“АА“ в срока по чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, че има издадено свидетелство за проверка № 51/21.02.2022г. на „Димомер“ марка „Brain Bee” тип „ОРА 100“ с номер 4211 в 7 – дневния срок от настъпване на промяната в обстоятелствата. РС установил, че нарушението е установено при извършена комплексна проверка на 22.03.2022г., че за него е съставен АУАН, който е връчен и срещу който не е подадено възражение, а въз основа на акта директорът на РД“АА“-Варна издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000лв., предвидена в чл. 178а ал. 4 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

 Въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, съдът достигнал до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и лица, в срок, с необходимото съдържание, при правилно приложение на закона и са законосъобразни, поради което отхвърлил жалбата и потвърдил НП.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд.

Фактите по делото не са били спорни – Директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"- гр. Варна не е бил уведомен в 7-дневния срок по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, считано от 21.02.2022г. Неизпълнението на това задължение в предвидения в нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата 7-дневен срок, осъществява административно-наказателния състав на нарушение по чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, поради което, като е квалифицирал допуснатото нарушение по същия състав и наложил предвидената в санкционната част на нормата имуществена санкция в размер на 1000 лв., наказващият орган приложил правилно материалния закон.

Наведените от касатора доводи за липса на задължение за такова уведомяване касационният състав намира за неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора, че задължението по чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. не визира задължение за представяне на свидетелства за периодични прегледи на уредите. Изрично в чл. 24 ал. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. е посочено, че „за промяна в обстоятелствата по ал. 1 се счита и преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1 поради изтичане на неговия срок на валидност“. В конкретния случай, дружеството е санкционирано именно поради  непредставяне в 7-дневен срок на документа, установяващ последваща проверка на димомера. Датата от която възниква задължението е датата на новоиздаденото удостоверение, съгласно чл.24 ал. 6 от Наредбата.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че само  „лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 съгласно Закона за измерванията, изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл.15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща проверка“ – чл. 9 ал. 10. Посочените лица безспорно имат такива задължения, но нормата на чл.9 ал.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. не изключва задълженията на притежателя на разрешението за извършване на периодични технически прегледи, вменени му с чл. 24 ал.1, която отговорност е независима от тази на лицата, извършващи контрол върху средствата за измерване.

Съдът не споделя изложеното твърдение, че не съществува задължение за представяне на уведомление по отношение на вече регистриран уред, тъй като не е от значение в кой момент съответния уред е пуснат в експлоатация. С чл. 9, ал. 7, т. 2 от Наредба Н-32/2011 е вменено задължението за ежегодна проверка на газоанализатори и димомери. Чл. 9, ал. 6 не намира приложение по настоящият казус, тъй като в т. 10 на чл. 18 е посочено да бъде представена декларация за съответствие, която декларация за съответствие всъщност е идентичен документ с документа, който се изисква по чл. 9, ал. 6, но за разлика от стеснения обхват на ал. 6, ал.7 касае всички случаи на извършена валидизация на уредите за измерване.

В чл.808 и следващите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол са уредени методите, основанията и реда за извършване на проверките на съответните уреди. В чл. 841, ал. 1 е посочено, че "... последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава втора... ". В този смисъл идентични обстоятелства удостоверява декларацията за съответствие, както и свидетелството за проверка по чл. 9, ал. 6 от Наредбата.

Неоснователно е и възражението, че в чл. 18, т. 10 са изредени за представяне списъци на уредите, съоръженията и средствата за измерване, но не е налице изрично задължение за лицата по чл. 16 за представяне на документи, удостоверяващи периодичната валидизация на измервателните уреди. Такова задължение е предвидено в тази разпоредба, всеки списък следва да бъде придружен с декларацията за съответствие с одобрен тип. Ежегодната проверка и валидизация на уредите е от съществено значение за извършване на дейностите осъществявани по Наредба № Н-32 и в този смисъл, както и предвид задължението по чл. 9, ал. 7, т. 2, същата валидизация се явява промяна в обстоятелството, за която промяна лицето по чл. 16 от Наредбата е длъжно да уведоми съответния административен орган в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 24, ал. 1 от Наредбата.

Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № Н-32/16.12.2011г. Нарушението е квалифицирано правилно и за него е приложено предвидената имуществена санкция в размера в приложимата административно-наказателна разпоредба от специалния ЗДвП, на отговорния за извършването му субект.

Касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС-Варна, поради което то следва да бъде оставено в сила. В съответствие с изхода от спора е уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на РД“АА“-Варна.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63д ал.4 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната страна – РД „АА“-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1400/28.10.2022г. на Районен съд-Варна по НАХД № 3141/2022г.

ОСЪЖДА „ОНИКС АУТО ГРУП“ ООД – Варна с ЕИК ********* да заплати в полза на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Варна, сумата от 80лв./осемдесет/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

    2.