Решение по дело №2554/2001 на Районен съд - Стара Загора

            Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 8                           07.08.2009г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 29  юли                                                        2009 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: Е.Е.                                                       

 

Секретар: М.Й.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ Е.Е. гр.д.№ 2554 по описа за 2001 година.

 

        Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73 ал.1 от ЗС.

        Ищецът И.Х.Х., чрез процесуалния си представител – адв. Радикова твърди в исковата си молба, че на 01.02.2001 г. между него и ответницата Е.Я.Ц. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент от 83.59 кв.м., ведно с избено помещение, намиращ се в гр. Стара Загора, кв. „Железник”, ул. „Старозагорско въстание” № 20, представляващ апартамент № 9, ет.3, вх. О по нотариален акт № 138, т.І, рег. № 824, дело № 30/2001 г. по описа на Нотариус Пламен Иванов, като актът бил вписан в Службата по вписванията при РС Стара Загора. Твърди, че съгласно т.1 от договора е изпълнил изцяло задължението си да заплати цената на имота в деня на изслушване на сделката пред Нотариуса. От своя страна ответницата е следвало да му предаде владението на имота в 3 месечен срок, считано от посочената дата, т.е. до 2 май 2001 г., което задължение не била изпълнила.  Ищецът сочи също, че изпратил нотариална покана, връчена на ответницата лично на 19 май 2001 г., в която изразил категорично несъгласие за продължаване ползването на имота. Въпреки това ответницата не освободила имота.  Сочи също, че в резултат на недобросъвестното владение на имота от страна на ответницата е бил лишен от ползите, които би получил, изразяващи се в граждански плодове от процесния имот при евентуалното му отдаване под наем.

Моли съда да постанови решение, с което да признае правото му на собственост върху недвижим имот: апартамент от 83.59 кв.м., ведно с избено помещение, намиращ се в гр. Стара Загора, кв. „Железник”, ул. „Старозагорско въстание” № 20, представляващ апартамент № 9, ет.3, вх. О и да осъди ответницата да му предаде владението на гореописания недвижим имот, както и да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 1200 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В съдебно заседание от 13 ноември 2001 г., съдът е допуснал допълнение в петитума на исковата молба в следния смисъл: ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1200 лв. представляваща обезщетение за периода 2 май 2001 г. до завеждане на исковата молба 17.09.2001 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Е.Я.Ц., чрез процесуалния си представител е направила искане за спиране на производството по настоящото дело до решаване на спора по друго дело, заведено от нея против ищеца, в което се иска да се признае недействителността на нотариалния акт за покупко-продажба, тъй като същия бил сключен чрез измама, при липса на съгласие и поставяне на крайна нужда.

С определение от з.з. от 5.12.2001 г. съдът е спрял производството по настоящото гражданско дело до приключване с влязло в сила решение по гр.д. № 1872/2001 г. по описа на СТРС.

С определение от 19.03.2009 г., съдът е констатирал, че производството по гр.д. № 1872/2001 г. по описа на СТРС е приключило с влязло в законна сила решение, поради което е възобновил производството по настоящото гражданско дело.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

        По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138, т.І, рег.№ 824, дело № 30/2001 г.по описа на Нотариус Пламен Иванов, от който е видно, че ответницата Е.Я.Ц. е продала на ищеца И.Х.Х. следния свой недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Железник”, ул.”Старозагорско въстание” № 20,  в кв. VІ, бл.6 по плана на града, представляващ апартамент № 9, ет.3, вх.О, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 83.59 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение под № 9, с полезна площ 5.64 кв.м., както и 2.398% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху  държавно дворно място, при граници на апартамента:  североизток – двор, северозапад- ап. № 23 от другия вход, югозапад – улица и югоизток – двор, при граници на избеното помещение: североизток-тоалетна, северозапад – абонатна станция, югозапад – улица, югоизток – коридор за сумата от 11700 лв., която сума е изплатена изцяло и в брой на продавача при сключване на сделката.В т.2 от Договора страните по сделката са се съгласили, че владението на продавания апартамент ще се извърши в 3-месечен срок от датата на сделката, като продавачката няма да заплаща наем за този период.

        По делото е представена нотариална покана, получена лично от ответницата Ц. на 19 май 2001 г., от която е видно, че ищецът е поканил ответницата в 7-дневен срок от получаване на поканата да освободи имота и му предаде ключовете от апартамента и избеното помещение. Видно от констативен протокол от 28 май 2001 г. адресатът на поканата не е взел становище по връчената нотариална покана и не е предал на нотариуса ключовете от апартамента.

        По иска с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът намира за установено следното:

        За уважаването на иска по чл. 108 от ЗС следва да се установи правопораждащият претендираното от ищеца право на собственост върху вещта факт, упражняването на фактическата власт върху нея от ответника и то без правно основание.

В разглеждания случай, ищецът е придобил правото на собственост върху процесния апартамент въз основа на сключен договор за покупко-продажба. Договорът за продажба на недвижим имот е двустранен, възмезден и формален, тъй като поражда права и задължения и за двете страни по него и се счита за валидно сключен от деня на вписване на нотариалния акт в службата по вписванията като условие за неговата действителност.

Между страните е водено гр.д. № 1872/2001 г. по описа на СтРС. С решение № 1270/22.01.2008 г. Върховният касационен съд е оставил в сила решение на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ответницата /в настоящото производство/ Е.Ц. искове против ищеца И.Х. искове за обявяване нищожността договор за покупко-продажба на недвижим имот, изразен в нот.акт № 138, рег. № 824, по нот.дело № 30/2001 г. по описа на нотариус Пламен Иванов с район на действие Стара Загора, поради допуснато нарушение при извършване на нотариално действие, поради липса на съгласие, и искове за унищожаване на горецитирания договор за покупко-продажба като сключен чрез умишлено въвеждане в заблуждение и като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията. Това решение е задължително за страните и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на приетото в него за спорните факти.

        Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Видно от доказателствата по делото, ищецът е собственик на процесния имот. Ответницата не е направила възражение, нито е представила доказателства, че към момента не ползва този имот. Съдът счита, че нейното държане на имота е без основание, тъй като в договора страните са приели изрична уговорка, че продавачката следва да напусне имота в срок от три месеца от неговото сключване, т.е. на 1.05.2001 г.

        С оглед така изложените съображения, съдът счита, че са налице и трите предпоставки на чл. 108 ЗС за уважаването на първия обективно съединен иск, а именно: ищецът е собственик на недвжимия имот, имотът се намира в държане на ответницата и това държане е без правно основание.

        Относно вторият обективно съединен иск с правно основание чл. 73, ал.1 от ЗС, съдът възприема следното:

        Искът по чл. 73, ал.1 от ЗС принадлежи на собственика против недобросъвестния владелец, като отговорността на последния за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишил собственика, може да бъде ангажирана само за времето, през което е упражнявал фактическа власт върху вещта.

        Ищецът претендира заплащане на обезщетение за периода 2.05.2001 г. – 17.09.2001 г. /след направено уточнение в с.з. от 13.11.2001 г./, или в размер общо на сумата от 1200 лв., представляваща граждански плодове от процесния имот при евентуалното му отдаване под наем.

        По делото се установи, че ответницата е упражнявала фактическа власт без основание през процесния период 2.05.2001 г. – 17.09.2001 г. При определянето на обезщетението съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и добросъвестно, според което  ползата от този недвижим имот, изчислена въз основа на пазарния наем на сходни жилища по местонахождение, функционално разпределение, етажност, изложение, транспортна достъпност и благоустройствените показатели на имота, възлиза на 590 лв.

  Ответницата не е представила никакви доказателства, нито възразява, че е продължила ползването на имота след изтичане на тримесечния срок, след който е следвало да предаде владението на имота и след получаване на нотариална покана. Съдът счита, че следва да присъди в полза на ищеца обезщетение в размер на пазарната наемна цена за времето, през което е бил лишен от правото да ползва собствения си недвижим имот. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е  продължила ползването на имота без правно основание за периода 2.05.2001 г. – 17.09.2001 г. Следователно, съдът счита, че вторият обективно съединен иск следва да бъде уважен до размера, в който е установен от експертизата – 590 лв., като в останалата част до размера на претендираните 1200 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 64, ал.1 ГПК /отм./ в тежест на ответницата следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер на 555 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, ДТ и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И:

 

        ОСЪЖДА  Е.Я.Ц., ЕГН ********** ***„……….. да ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на собствения на И.Х.Х. ЕГН ********** *** недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Железник”, ул.”Старозагорско въстание” № 20,  в кв. VІ, бл.6 по плана на града, представляващ апартамент № 9, ет.3, вх.О, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 83.59 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение под № 9, с полезна площ 5.64 кв.м., както и 2.398% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху  държавно дворно място, при граници на апартамента:  североизток – двор, северозапад- ап. № 23 от другия вход, югозапад – улица и югоизток – двор, при граници на избеното помещение: североизток-тоалетна, северозапад – абонатна станция, югозапад – улица, югоизток – коридор.

ОСЪЖДА  Е.Я.Ц., ЕГН ********** ***„…………. да заплати на И.Х.Х. ЕГН ********** *** обезщетение за лишаване от ползването на посочения недвижим имот- АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Железник”, ул.”Старозагорско въстание” № 20,  в кв. VІ, бл.6 по плана на града, представляващ апартамент № 9, ет.3, вх.О, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 83.59 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение под № 9, с полезна площ 5.64 кв.м., както и 2.398% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху  държавно дворно място, при граници на апартамента:  североизток – двор, северозапад- ап. № 23 от другия вход, югозапад – улица и югоизток – двор, при граници на избеното помещение: североизток-тоалетна, северозапад – абонатна станция, югозапад – улица, югоизток – коридор, в размер на 590 лева за периода 2.05.2001 г. – 17.09.2001 г., както и направените по делото разноски общо в размер на 555 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.Х. ЕГН ********** *** против Е.Я.Ц., ЕГН ********** ……………. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на посочения недвижим имот до размера на претендираните 1200 лв. за периода 2.05.2001 г. – 17.09.2001 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

        Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: