№ 13
гр. Кърджали, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Гунчева
при участието на секретаря Росица П. Петрова
като разгледа докладваното от Мариана К. Гунчева Гражданско дело №
20215140100525 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 365 от ЗЗД.
Ищецът К. П. Я. от гр.Кърджали сочи, че в хода на производството по гр.д. №
1024/2017 г. по описа на РС-Кърджали между нея, в качеството й на ищца и ответника, е
била одобрена съдебна спогодба и делото било прекратено, тъй като ответникът Г.. М. Д. е
заявила,че е получила изцяло сумата от 10 000 евро по Договор за потребителски кредит
№11-256/2009 г. от 07.04.2009г. и Анекс № 1 oт 01.03.2011 г., сключен с „Алфа Банка-клон
България" с правоприемник „Юробанк България"АД. Сочи се, че с подписването на
одобрената от съда спогодба, ответникът Г.. М. Д. дала съгласието си да замести ищцата
като страна по Договор за потребителски кредит №11-256/2009 г. от 07.04.2009 г. и Анекс
№1 от 01.03.2011г., сключен с „Алфа Банка-клон България“ с правоприемник „Юробанк
България“ АД. Съгласно одобрената от съда спогодба, ответникът Г.. М. Д. приела
доброволно да погасява кредита до пълното му издължаване, на основание, че същата е
получила изцяло сумата от 10 000 евро по договора, чрез вътрешен превод за прехвърляне на
средствата от сметката на К.Я. към тази на Г.. М. Д., с платежно нареждане от 08.04.2009 г.
реф.№ 256FTRQ090980023. По силата на спогодбата, ответникът Г.. М. Д. се задължила да
поеме всички права и задължения по Договор за потребителски кредит №11- 256/2009г. от
07.04.2009г. и Анекс № 1/01.03.2011г. към същия. Твърди се, че преди подписване на
спогодбата по гр.д.№ 1024/2017г. по описа на РС-Кърджали, ответникът Г.. М. Д. е
подписала Запис на Заповед, с която безусловно и неотменяемо се е задължила да плати на
ищцата сумата в размер на 28 000лв. със срок на плащане 05.06.2015г. Поради неизпълнение
на задължението по тази Запис на заповед, ищцата образувала ч.гр.д.№ 568/2017г. по описа
на КРС на основание чл. 417 от ГПК, за което била издадена Заповед за изпълнение и
1
изпълнителен лист за сумата от 25 000лв. и съответно образувано изп. д. № 205/2017г. по
описа на СИС при РС-Кърджали. Сочи се, че гр.д. №1024/2017г. по описа на РС-Кърджали е
било образувано по повод на положителен установителен иск по чл. 415, във вр.с чл.422 от
ГПК, че в полза на Г.. М. Д. съществува парично вземане в размер на 25 000 лева,
произтичащо от Запис на заповед с дата 22.03.2015г. и падеж 05.06.2015г. Това парично
вземане било предмет на издадени в производство по ч.гр.д.№ 568/2017г. на РС-Кърджали,
Заповед №256 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от
ГПК от 05.05.2017г. за сумата 25 000 лв. -главница и изпълнителен лист от 05.05.2017г., с
който се осъжда длъжникът Г.. М. Д. да заплати на кредитора К. П. Я. сумата от 25 000лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение по Запис на заповед от 22.03.2015г.. Сочи
се, че към момента по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 508/2017 г. на РС-
Кърджали е образувано изп.д.№205/2017г. по описа на СИС при РС-Кърджали, а
определението, с което е одобрена спогодбата по гр.д. № 1024/2017г. по описа па РС-
Кърджали е влязло в законна сила на 19.09.2018г. Сочи се в исковата молба, че поетото
задължение от ответника по влязлата в сила спогодба по гр.д.№1024/2017г. по описа на РС-
Кърджали по Договор за потребителски кредит №11-256/07.04.2009г. и Анекс №1 от 01
03.2011г., същата е следвало да изпълнява като погасява кредита с ежемесечна вноска в
размер на 480лв. по изп.дело № 20138510402990 по описа на ЧСИ М.П., образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 29.10.2013г. от СРС с взискател „Юробанк
България" АД, като се твърди, че ответницата не изпълнява поетото от нея задължение и
считано от 25.01.2019г. до 23.03.2021г. погасява ежемесечно част от дължимата вноска, като
внася по 200 лева, а ищцата по наложен запор върху трудовото й възнаграждение,
неоснователно изплащала чуждо задължение ежемесечно в размер на 280 лева. Твърди, че
след като й бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, ищцата уведомила
писмено ЧСИ М.П., че е налице влязъл в сила съдебен акт – определение на Районен съд
Кърджали по гр.д. № 1024/2017г., но молбата й за прекратяване на производството по
изпълнителното дело не била уважена и до момента запорът върху трудовото
възнаграждение не бил вдигнат. Сочи, че за периода от 02.10.2019г. до 05.03.2021г., поради
неизпълнение на поетото задължение по влязлата в законна сила спогодба от страна на
ответника Г.. М. Д., е изплатила част от това задължение или общо сумата в размер на 5 040
лева. Моли да се постановите решение, с което да бъде осъдена ответницата да й заплати
сумата в размер на 5040лв., произхождаща от дължими, но неизплатени вноски по изп.д.№
20138510402990 по описа на ЧСИ М.П., по погасяване на потребителски кредит по Договор
за потребителски кредит №11- 256/2009г., съгласно влязлата в сила спогодба по гр.д.№
1024/2017 г. по описа на РС-Кърджали. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.. М. Д., с който
счита иска за недопустим и неоснователен. Сочи, че ищцата претендира, че правото да
получи исковата сума произтича от поето задължение от ответницата въз основа на спогодба
по гр.д.№ 1024/2017г. по описа на PC- Кърджали, като счита, че от съдържанието на
одобрена спогодбата е видно, че ответницата се е задължила да замести в дълг ищцата по
договор за банков кредит и анекс към него, но не се е задължавала да заплаща сумите по
2
посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ М.П. или ищцата не притежава в
патримониума си материалното право, претендирано с исковата молба и не може да
претендира търсената сума. Оспорва твърдението на ищцата, че в нейна полза съществува
вземане срещу ответницата за изплатените от нея 5040лв., произтичащо от постигната по гр.
дело № 1024/2017г. по описана PC-Кърджали спогодба. Оспорва твърдението, че със
сключената спогодба по гр. дело № 1024/20217г. по описа на PC - Кърджали ответницата се
е задължила да изплаща месечно сумата от 480 лв. по изп.д.№ 2990/2013г. по описа на ЧСИ
М.П.. Оспорва и твърдението, че за периода 25.01.2019г.-23.03.2021г. е заплатила 5040лв. ,
представляващи чуждо задължение, като сочи, че по делото липсва каквото и да
доказателство банката- кредитор да е дала съгласие за заместване в дълг по договорът за
банков кредит и анекса към него. Счита за неоснователно твърдението, че ищцата притежава
правен интерес да търси заплащане на процесната сума от ответницата, като оспорва
твърденията за дължими лихви и разноски. Моли да се постанови решение, с което да се
прекратите производството по делото, поради недопустимост на иска или същият да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски.
В хода на производството и на основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът допусна
увеличение на размера на предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата от
7 280.00 лева.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат
становищата си , като в представени писмени защити излагат подробни съображения.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
По делото не се спори , че ответникът е признал, че сумата по потребителски кредит
по Договор за потребителски кредит №11-256/2009г. е усвоена от същата, както и че
ответникът е встъпил в правата на кредитополучател по договора вместо ищцата на
основание влязлото в сила определение за одобрена спогодба , постановено по гр.д. №
1024/2017г. по описа на РС-Кърджали. Също няма спор между страните, че ищцата К. П. Я.
на основание приетото и допуснато като доказателство писмо с изх. № 3000/0485 от
21.06.2021г. на Юробанк България АД не притежава качеството кредитополучател, а при
проверка от страна на банката ответницата Г.. М. Д. фигурира като кредитополучател по
потребителски кредит , отпуснат на 20.05.2009г. в „Алфа банка – клон България“ АД за
сумата от 10 000 евро, като в потвърждение на тези факти са приложени копия от всички
налични документи във връзка с отпускането на кредита. От представените доказателства и
по аргумент на влязлата в сила одобрена от съда спогодба , е видно , че самата банка ,
отпуснала кредита потвърждава, че кредитополучател по договор №11-256/2009г. е
ответницата Г.. М. Д..
По делото не се спори също така , че вземането по кредита към 03.04.2020г. е
продаден на колекторското дружество SG group/ ЕОС Матрикс ЕООД, който към момента е
взискател по изпълнителното дело, заменил като цесионер първоначалния взискател
„Юробанк България“ АД.
3
Спорният въпрос, предмет на разрешаване в настоящото производство касае
установяване обстоятелството на какво основание ищцата К. Я. е съдлъжник по изп.дело №
2990/2013г. и й е наложен запор, по който , считано от 02.10.2019г. до м.ноември 2021г. вкл.
й се удържа ежемесечно сумата в размер на 280 лева, видно от удостоверение с изх. №
14862/24.03.2021г., издадено от ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 2990/2013г.. Събраните
по делото доказателства налагат извода , че неоснователно и незаконосъобразно е наложен
запор на трудовото възнаграждение на ищцата, тъй като тя не притежава качеството на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит към датата 19.08.2018г., когато е
влязло в сила определението за одобрената от съда спогодба по гр.д. № 1024/2017г. на КРС,
нито има качеството на длъжник към 03.04.2020г., когато вземането по договора за
потребителски кредит е встъпило като взискател на мястото на „Юробанк България“ АД.
Следователно по изп. дело № 2990/2013г. незаконосъобразно , считано от 02.10.2019г. е
било наложен запор на трудовото й възнаграждение и й се удържа ежемесечно сумата в
размер на 280 лева, като част от цялото месечно задължение от 480 лева, което се дължи от
ответника кредитополучател Г.. М. Д..
С оглед гореизложеното , следва да се направи извода , че ищцата за периода от
02.10.2019г. до м.ноември 2021г. неоснователно е изплатила чуждо задължение в размер на
7 280.00 лева, поради липса на основание да бъде ангажирана отговорността й като
длъжник по изп.дело № 2990/2013г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. №851 с район на действие
СГС, поради което предявения иск следва да бъде уважен и следва в полза на ищцата да се
присъди претендираната сума от 7 280 лева.
При този изход на делото следва ответницата да заплати на ищцата сторените по
делото разноски от 291.20 лева – внесена държавна такса и 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.. М. Д. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, кв. „В.“ ****** да
ЗАПЛАТИ на К. П.а Я. с ЕГН ********** от гр.София, бул.“Д.Б.“ №*** сумата в размер
на 7 280.00 лева , представляваща дължими , но неизплатени вноски по изпълнително дело
№ 2990/2013г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, с район на действие СГС по погасяване
на потребителски кредит по Договор за потребителски кредит №11-256/2009г. , съгласно
влязла в сила спогодба по гр.д. № 1024/2017г. по описа на РС- Кърджали за периода от
02.10.2019г. до м.ноември 2021г. включително, както и направените по делото разноски от
291.20 лева – внесена държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
4
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5