Р Е Ш Е Н И Е
№..1240/30.10.2019г.…..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1263 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по
повод депозирана въззивна жалба с вх. № 39808/04.06.19 на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представляван от П.С.С., Яна М. Димитрова и Г.
Коршия, чрез адв. Н.Г., адрес ***, срещу Решение № 2046/13.05.2019 год.,
постановено по гр. дело № 2583/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че ищецът – Г.А.А., ЕГН **********,
адрес ***, не дължи на въззивника по
настоящото производство, сума в размер от 2586,23
лева, представляваща корекция на електроенергия по Фактура № ********** от
01.02.2019 г. за обект с адрес на потребление с. Яребична, за потребител с
клиентски № 11001005036 и абонатен № **********, за периода от 02.11.2018 г. до
30.01.2019 г, както и сумата от 603,45 лева, представляваща направените от
ищеца съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната жалба са
наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като е направено искане да бъде
отменено и вместо него постановено ново решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
Твърди се, че „Енего – Про Продажби“ АД
надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на електрическа енергия по
договор сключен с Г.А.А., в чийто имот (присъединен към
електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.
Сочи се, че
на 30.01.2019 год. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол №
1105418/30.01.2019, на която е установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, като захранващият кабел, на около метър под
земята, влиза в процесния имот и отново излиза подземно и се свързва с ЕМТ като
по този начин се ползва енергия без тя да бъде отчетена от СТИ. На 31.01.2019
г., въззивникът съставя Справка корекция № 51076, установено е че изчислената
за доплащане електрическа енергия е 13068 кВт/ч. На 01.02.2019 е издадена
фактура № ********** за сумата от 2583,23 лева, представляваща цената за реално
доставената и потребена от абоната енергия. Навежда се, че въззиваемата не е
заплатила цената за реално потребената електроенергия в пълен размер.
Претендират се разноски, за което е представен списък по чл.
80 от ГПК.
Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението
на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата.
В законоустановения
срок не е подаден отговор на жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че Г.А.А.,
ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № 11001005036 и абонатен №
********** за обект с адрес на потребление с. Яребична и че процесният обект е захранван с
електрическа енергия от дружеството въззивник.
От Констативен
протокол № 1105418 се установява, че на 30.01.2019 г. служители на „Енерго - Про
мрежи” АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която е установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, като захранващият кабел САВТ 3х50 мм2 +
25 мм2 от ОК4, на около метър под земята, влиза в процесния имот и
отново излиза подземно, и се свързва с ЕМТ. В началото на захранващия кабел в
ОК4 са измерени товари – I1 – 42, 2A; I2 – 38, 4A; I3 – 22,
8A, a в края на кабела са измерени - I1 – 2,36 A; I2 – 0,2 A; I3 – 0,1 A,
като по този начин се ползва енергия без тя да бъде отчетена от СТИ. Възстановена
е правилната схема на свързване, като таблото е пломбирано с пломба с № ЕК01/640.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и
адреси.
За процесния
обект е съставена Справка за корекция № 51076/31.01.2019, с която е начислено
допълнително количество електрическа енергия в размер от 13068 кВтч, за периода
от 02.11.2018 до 30.01.2019. Въз основа на справката е съставена Фактура №
**********/01.02.2019 за сумата от 2583,23 лева, представляваща стойност на
коригирани количества електроенергия.
От заключението
на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява неправомерно вмешателство в
схемата на свързване, на процесния обект с електрозахранващата схема, като в
обекта е монтирана допълнителна захранваща линия, заобикаляща електромера, при
което за периода от 02.11.2018 до 30.01.2019 г., доставената електрическа
енергия по неправомерно изградената линия не се измерва и не се отчита в СТИ.
Установено е, че изчисленията в процесната сметката за корекция са
математически точни, осъществени са и са в съответствие с методиката на чл. 38
ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ и техническите параметри на присъединителните
съоражения позволяват доставянето на посоченото в справката за корекция
количество електрическа енергия за период от 90 дни.
Съдът ръководейки се от
разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата
на страните приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Сделките с електрическа
енергия по своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с
предмет електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях
да бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано
механично или софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една
страна обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното преизчисление на доставените, в периода от
02.11.2018 до 30.01.2019 г., количества електрическа енергия до обекта на
ищцата е извършено, на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР. Според разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ОУ ДПЕЕЕМ в
случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия,
установено при проверката по реда на тези Общи условия, „Е.ОН България
Мрежи" АД (понастоящем „Електроразпределение Север“ АД) съставя
констативен протокол. Според на същите, „Електроразпределение Север“ АД
изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на
констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната
мрежа. Според чл. 38 ал. 3 т. 3 при коригиране на количеството пренесена
електрическа енергия се използват стойностите на величините, установени в
момента на проверката, както следва в случаите, когато липсват средства за
търговско измерване, монтирани от „Електроразпределение Север” АД или се
отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се
изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията,
чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД при всекидневно 8 (осем) часово ползване за
потребители за битови нужди и 12 (дванадесет) часово за потребители за
стопански нужди.
С последното допълнение на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) се предвиди, че експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това допълнение
изключва възможността установяването на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия да бъде осъществено въз основа на сключваните, с
клиентите на енергийните дружества, при общи условия, договори за достъп и
присъединявани към електроразпределителната мрежа и за доставка на електрическа
енергия.
В съответствие с горната
законодателна промяна в чл. 83 ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т.
3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в
сила от 16.11.2013 г., а чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от тях са отменени с Решение
№ 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на проверката на електромера
на ищцата на дата 30.01.2019 г. не са част от действащото право. Към тази дата
са действали само разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ – 2013 г.
С оглед изложеното, настоящия състав приема, че е
отпаднала възможността редът и условията, при които е допустимо преизчисление
на количествата доставяна електрическа енергия до клиентите на
електроразпределителните и електроснабдителните дружества енергийните
дружества, да се уговаря в сключваните с клиентите на енергийните дружества
договори при общи условия и следователно извършеното по реда и условията на ОУ
на ДПЕЕЕМ – 2007 г. преизчисление на количествата електрическа енергия по
партидата на ищцата за периода 02.12.2018 г. – 30.01.2019 г. на стойност от 2583,28
лева е незаконосъобразно.
По
тези съображения сумата от 2583,28 лева, съставляваща стойност на служебно начислено, за периода от 02.12.2018 г. – 30.01.2019
г., количество електрическа енергия
от 13068 кВтч, за обект на потребление с. Яребична, за потребител с клиентски №
11001005036 и абонатен № **********, за която сума е издадена Фактура №
********** от 01.02.2019 г., е недължима.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
и предвид противопоставеното от въззивника, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия,
съдът приема, че делото не представлява фактическа и правна сложност,
поради което „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” следва да
бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Г.А.А., ЕГН **********,
адрес ***, сума в размер 300 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2046/13.05.2019 год.,
постановено по гр. дело № 2583/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието
за установено, че Г.А.А., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, сума в размер от 2586,23 лева,
представляваща корекция на електроенергия по Фактура № ********** от 01.02.2019
г. за обект с адрес на потребление с. Яребична за потребител с клиентски №
11001005036 и абонатен № ********** за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019
г, както и сумата от 603,45 лева, представляваща направените от ищеца съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на Г.А.А., ЕГН **********, адрес ***,
сума в размер от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:……………..
Членове:
1….…………;
2………….….