Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
15.10.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Седми октомври |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
262 |
по
описа за |
2020 |
Година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0300-000347/11.11.2019 год. на Началник Група - РУ гр.М. към
ОД на МВР гр.В., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят П.Е.К. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200
/ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като законосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 19-0300-000347/11.11.2019 год. на Началник Група - РУ гр.М. към
ОД на МВР гр.В., в частта по т.2, с което на нарушителят П.Е.К. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 100
/СТО/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦ за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
П.Е.К. ***, е обжалвала в срок Наказателно
постановление № 19-0300-000347/11.11.2019 год. на Началник Група - РУ гр.М. към
ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, нито пък се представлява. По делото е постъпила Молба от адв. П.С.
от ВАК, в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя, ведно с
Писмена защита, с която не се противопоставя делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Акцентува се, че атакуваното НП е незаконосъобразно и постановено
при допуснати процесуални нарушения и в тази насока се иска неговата отмяна.
Подчертава се, че жалбоподателя не е напуснал мястото на ПТП-то, поради което
неправилно е приложена разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Акцентува се,
че НП е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а като
алтернатива се моли да се намали размера на наложените наказания.
Ответникът РУ гр.М. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Изпратена е цялата административно-наказателна преписка, касаеща издаването на
процесното Наказателно постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява частично неоснователна. Тук е мястото да се
отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.06.2020 г.
Същият е упражнил правото си на жалба и такава е депозирана пред ответника на 18.06.2020
г., респективно е изпратена на 17.06.2020 г., като в тази насока е приложения
по делото пощенски плик с клеймо от същата дата и безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение № 54903/31.10.2019
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 31.10.2019 год. в 19.00 часа в
община М., на главен път Е-79, на км.155+700, от гр.М. за гр.В., е управлявал
лек автомобил „М.” с рег.№, собственост на „Д.” ООД гр.П., като поради движение
с несъобразена скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път, е изгубил контрол над МПС-то и се е
блъснал вляво по посока на движението в предпазна мантинела, като вследствие на
удара се е завъртял срещу посоката на движението и е реализирал ПТП с
материални щети. Отразено е, че водача е напуснал мястото на ПТП-то. С това е
прието, че са нарушени разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 19-0300-000347/11.11.2019 г., АУАН №
54903/31.10.2019 г., Протокол за ПТП № 1612595/31.10.2019 г., пощенски плик в оригинал
с клеймо от 17.06.2020 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач. Съответно са
разпитани свидетелите Б.В. и Г.Г. и двамата служители в РУ гр.М., като свидетелят
Б.В. е актосъставител и работи като мл.автоконтрольор, а свидетелят Г.Г. е такъв при констатиране на нарушението и при
съставяне на акта. От показанията на свидетелите В. и Г. по един безспорен,
категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 31.10.2019 г. около 19.00
часа ОДЧ при РУ гр.М. ги е изпратил на главен път Е-79 за самокатастрофирал
автомобил. При пристигане на мястото свидетелите констатирали, че на главен път
Е-79 и в частност на км.155+700, е самокатастрофирал процесния лек автомобил,
описан в акта, който бил заключен и оставен на мястото на инцидента.
Свидетелите констатирали, че автомобила се е блъснал в мантинелата и се е бил
завъртял срещу посоката на движението, в лявата страна на пътното платно, с
посока гр.М.. Непосредствено след тази констатация на свидетелите при тях
спряла кола с няколко момчета. Един от тях се оказал жалбоподателя, който
признал, че е управлявал процесния автомобил. Споделил, че е отишъл до близката
бензиностанция, тъй като се притеснил, станало му лошо и отишъл да си вземе
вода. Акта на жалбоподателя бил съставен затова, че последния се е движел с несъобразена
скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път. Свидетелите
констатират, че лекия автомобил е бил собственост на трето лице, че е имало
щети по автомобила, които са описани надлежно в Протокола за ПТП, както и
15 метра повредена мантинела. Процесният
акт и Протокол за ПТП № 1602595/31.10.2019 г. били съставени на 31.10.2019 г. в
присъствието на жалбоподателя, като същият се запознал със съдържанието на акта
и протокола, подписал ги и съответно му били връчени преписи от последните. В
акта било отразено, че жалбоподателя няма възражения.
Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, въз основа на
така констатираното бил съставен и Протокол за ПТП № 1602595/31.10.2019 г.,
където било подробно описано обстоятелството, че жалбоподателя се е движел с несъобразена
скорост с пътните условия – мокър и хлъзгав път , загубил е контрол над МПС-то и се е блъснал в
ляво по посока на движението в предпазна мантинела, като вследствие на удара се
е завъртял срещу посоката на движението и е реализирал ПТП с материални щети.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за
това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление
пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени. Правната квалификация по чл.20 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на
така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна
в тази й част, разгледана по същество.
По един безспорен начин е установено, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20 ал.2
от ЗДвП. Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидено препятствие. При този
вид нарушения е без значение с каква скорост се е движел водачът, за да е
необходимо същата да се опише в акта. Конкретната скорост, с която се движи
автомобилът е от значение за извършване на нарушение, свързано с превишаване на
скоростта и от тук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се
прецени, дали същата превишава максимално допустимата за този участък. При
извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост е от значение
единствено, дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, с конкретните
условия на видимост. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта
и да спре ППС, като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП е
несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В
процесният случай е констатирано, че жалбоподателя е реализирал ПТП, като се е
движел с несъобразена скорост със съответните пътни условия, а именно мокър и
хлъзгав път, загубил е контрол над МПС-то и се е блъснал в ляво по посока на
движението в предпазна мантинела, като вследствие на удара се е завъртял срещу
посоката на движението и е реализирал ПТП с материални щети. Безспорно от
приложеният по делото Протокол за ПТП № 1602595/31.10.2019 год. е установено
станалото ПТП, като същият е подписан от съставителя и от участника, а именно
жалбоподателя, като същият представлява официален удостоверителен документ и е
съставен и подписан от длъжностното лице в това му качество и същият се ползва
с материална доказателствена сила за отразените в него факти с правно значение.
Както бе отбелязано и по-горе констатациите в протокола не са оборени от
събраните в съдебното следствие доказателства. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че обстоятелствата описани в него са се осъществили по описаният
в протокола начин. В процесният случай е констатирано, че жалбоподателя
реализира ПТП, вследствие на несъобразената скорост с пътните условия, а именно
мокър и хлъзгав път, загубил е контрол над МПС-то и се е блъснал в ляво по
посока на движението в предпазна мантинела, като вследствие на удара се е
завъртял срещу посоката на движението и е реализирал ПТП с материални щети, като
законосъобразно е ангажирана отговорността на водача за това нарушение.
Правилно е приложена административнонаказателната разпоредба в лицето на чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДвП, като е наложена глоба в размер на 200 лева. Посочената
санкция е наложена в нейният фиксиран размер и няма условия за нейното
намаляване или изменяне.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно жалбоподателя
е осъществил ПТП. В процесният случай от всички събрани по делото доказателства
е установено, че жалбоподателя като водач е осъществил ПТП, при което
управляваният от него лек автомобил се е блъснал в предпазна мантинела. Посочените
констатации са установени от актосъставителя В. и свидетелят Г., чрез оглед на
място, както и следите от повредения лек автомобил, надлежно описани в
Протокола за ПТП. Налице е ПТП по смисъла на §6, т.30 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, тъй като е налице събитие, възникнало в процеса на
движението на пътното транспортно средство и е предизвикало нараняване и
повреда на пътно транспортно средство, което покрива част от легалната
дефиниция на понятието ПТП, дадено в §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП.
Отново
следва да се акцентува, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП,
е редовно издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
притежава всички необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както
това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да
създава съмнения за естеството на обвинението. В случая то е ясно посочено – не
избира скорост на движение, съобразно пътните условия /мокър път/, т.е. посочен
е конкретният проблем на пътя, с който водачът е следвало да се съобрази. Това е влажност на
пътя, при което често се случва подхлъзване и удължаване на спирачния път,
което всеки водач на МПС следва да може да предвиди и да съобрази поведението
си с това обстоятелство. Конкретизирано е местонарушението /очевидно и това е
мястото на настъпване на ПТП-то/, както и от кого е реализирано то. Посочено е,
че от него са претърпени имуществени вреди, но тъй като вида и размера им са
несъставомерни, актосъставителя не ги е описал. По делото е приложен Протокол
за ПТП и план-схема на ПТП, които конкретизират релевантната фактология, като
следва само да се отбележи, че тези документи са съставени и подписани от
водача – участник в ПТП-то, т.е. от самия жалбоподател, така че той е наясно
каква фактическа обстановка по отношение именно на произшествието е била
възприета като реализирана от актосъставителя и от административнонаказващия
орган. От механизма на настъпване на ПТП-то, за което свидетелства изготвената
план-схема и Протокола за ПТП може да се направи категоричен извод, какъвто са
направили контролните органи и потвърждават в показанията си пред съдебния
състав, а именно, че водачът се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост, което е причина за настъпилото ПТП.
Съдът
взе предвид и това, че на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт
за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до
установяване на противното. От приложените по делото доказателства се
потвърждават констатациите, съдържащи се в АУАН, като жалбоподателя не е оборил
доказателствената сила на този акт, която му е призната от законодателя.
Жалбоподателят не е оспорил представените по делото документи, нито конкретното
описание на фактологията.
Съгласно
сочената като нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В АУАН и в НП е
цитирано първото изречение и е посочено, че нарушението се изразява точно в
неизбиране на подходящата за съответните условия скорост на движение. В АУАН е
ясно посочено, че условието, с което е следвало да се съобрази жалбоподателя,
като водач на ППС, е бил мокрия и хлъзгав път. Ако той бе съобразил това
условие и се бе движил с подходяща за целта скорост, то той не би загубил
контрол над МПС-то и не би се блъснал в ляво по посока на движението в
предпазната мантинела, а би намалил или спрял своевременно, но очевидно не е
могъл, което означава именно това – че не се е движил с подходяща за наличните
условия към момента скорост. Съгласно чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, за разлика от чл.11 ал.4 от НК. В конкретния случай няма
обстоятелства, които да сочат на невиновно поведение на водача. Съобразно
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП той е длъжен да прояви необходимата
предпазливост и предвидливост при избиране скоростта на движение на автомобила,
така че при всяко, дори и внезапно възникнало препятствие на пътя, неравности и
други, да може да овладее автомобила и е следвало да го предвиди. В случая
водачът очевидно не е успял да го стори и е надценил възможностите си с
избраната скорост на движение, което характеризира деянието като извършено при
непредпазлива форма на вината, което подлежи на санкциониране по ЗДвП.
Липсват условия за
приложението на чл.28 от ЗАНН, с оглед установеното по безспорен начин, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбите на ЗДвП и е причинил щети по лек
автомобил, който не е негова собственост, а именно предна броня, преден ляв
калник и фар и други такива и е причинила материални щети на 15 метра предпазна
мантинела. Не на последно място следва да се отчете и приложената по делото
Справка за нарушител/водач, от която се установява че жалбоподателя е системен
нарушител на ЗДвП и неговия Правилник.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на второто
претендирано нарушение, а именно по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не е налице
осъществяването му както от обективна, така и от субективна страна. Преди това
обаче, следва да се обсъди незаконосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление в неговата т.2, именно касаеща посоченото нарушение. Както в
акта, така и в НП е отразено, че водачът напуска мястото на ПТП-то, което
нарушение е квалифицирано в акта и НП като такова по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Безспорно от настъпилото ПТП няма пострадали хора, като в съставения Протокол
за ПТП, същото е квалифицирано като леко и следователно водачът на МПС-то няма
задължение да остане на мястото на ПТП-то, а описанието на нарушението в акта и
НП е описано като “напускане на мястото на ПТП-то”, което не съответства на
приетата в акта и в НП нарушена разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, която не
съдържа изискване водачът на МПС-то да остане на мястото на ПТП-то. Налице е
несъответствие между описанието на нарушението и приетата за нарушена
разпоредба, както и приложената санкционна норма. Съгласно приетата за нарушена
разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП “водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието”. Следователно посочената за нарушена разпоредба на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП не съответства на описанието на административното нарушение в акта
и НП, в които е посочено, че водачът напуска мястото на ПТП-то. Разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не съдържа изискване към водача на МПС-то да остане на
мястото на произшествието, каквото нарушение е описано в акта и в НП.
Задължение от такъв характер е въведено в разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”а”
и б.”б” от ЗДвП в случаите, когато са пострадали хора. Налице е несъответствие
между описанието на нарушението, правната му квалификация и приложимата
санкционна норма, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила
на ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна на Наказателното постановление в тази
му част. На друго място, настоящият съдебен състав намира за основателно да
обсъди и по същество атакуваното Наказателно постановление в тази му част. С
акта жалбоподателя е бил обвинен в това, че като участник в ПТП-то не е
изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, което нарушение е подведено в правната норма на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП, макар, че както бе коментирано и в по-горните абзаци това да не е
намерило отражение в словесното описание. По никакъв начин, нито категоричен,
нито ясен и безспорен, се установява жалбоподателя да е извършил умишлено
посоченото нарушение. С депозираната по делото жалба и приложеното по делото
Писмено становище се поддържа, че жалбоподателя не е напуснал мястото на
ПТП-то, тъй като след неговото осъществяване му е прилошало и е отишъл за вода
до близката бензиностанция, след което веднага се е върнал на мястото. Така
направеното възражение се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото
свидетели В. и Г.. Същите са категорични в показанията си, че след около пет
минути от тяхното пристигне на произшествието се е появил жалбоподателя и е дал
същите обяснения, каквито е отразил и в жалбата си. Следва да се отчете и
факта, че на мястото на произшествието е имало няколко лица и че жалбоподателя
съвсем добросъвестно е признал пред контролните органи, че именно той е бил
лицето управлявало процесното МПС, с което е реализирал ПТП. Липсват
категорични доказателства жалбоподателя умишлено да не е спрял за установяване
на последиците от ПТП-то, напротив същият е спрял, заключил е автомобила и след
кратко време се е върнал на мястото, като следва да се подчертае, че само при
умишлено неизпълнение на това задължение, това нарушение би могло да се вмени
във вина на нарушителя, т.е. настоящият съдебен състав намира, че поради липса
на доказана субективна страна НП в тази му част следва да бъде отменено.
Последният не е направил опит да се укрие, а напротив отишъл е до близката
бензиностанция за вода, тъй като му е прилошало. Крайният извод, който се
налага пред настоящия съдебен състав е, че извършването на деянието по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин. В тежест на
наказващия орган е доказване на обстоятелството, че жалбоподателят е разбрал
какво се е случило и въпреки това е напуснал произшествието. Липсват
доказателства, свидетелстващи за поведение, което следва да бъде подведено под
хипотезата на нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и осъществяващи от обективна и
субективна страна признаците от състава на административното нарушение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 19-0300-000347/11.11.2019
год. на Началник Група - РУ гр.М. към
ОД на МВР гр.В. в неговата точка първа
и съответно ОТМЕНИ Наказателно
постановление № 19-0300-000347/11.11.2019 год. на Началник Група - РУ гр.М. към ОД на МВР гр.В. в неговата точка втора.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: