Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 4021                                 23.11.2018 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2419 по описа за 2018 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД.

Ищецът „Бин инвест“ ООД твърди, че на 22.03.2011г. в гр. П. е предоставил на ответника заем в размер на 6500 евро, която той се задължил да върне до 22.09.2012г. Бил съставен договор от същата дата. Ответникът не бил платил, поради което се иска да бъде осъден да го стори, ведно със законната лихва считано от подаване на иска.

Ответникът И.Г.П. отрича да е получавал пари в заем. Твърди, че е имал отношения с дружеството ищец във връзка със строителството на апартамент по което бил заплатил изцяло дължимите суми. Твърди, че договорът е сключен привидно, с цел да не бъдат отчитани като приходи в дружеството, средства в размер на около 25000 евро, които по уговорка между него и ищеца следвало да се заплатят за довършителни работи в обекта. Така сумата била разбита на няколко договора за заем, сключвани с различни, лица свързани с лицето Б.В.- управител на дружеството ищец. Тъй като довършителните строително монтажни работи не били извършени, страните подписали споразумение от 01.04.2011г. с което се съгласили, че всички документи по които ответникът дължи суми, включително и по договори за заем, следва да се считат за невалидни. Освен това, с оглед изискуемостта на задължението, която настъпвала на 22.09.2012г. ответникът прави и възражение, че претенцията е погасена по давност.

Съдът намери за установено следното:

          На 22.03.2011г. ответникът  И.П. подписал с дружеството ищец договор за паричен заем относно предоставяне сумата 6500 лева, която следвало да бъде върната на заемодателя до 22.09.2012г. За получаването на сумата била издадена разписка / лист 5 - 7/.

          От представените писмени доказателства се установява още, че между страните по делото са налице други правоотношения, както следва: по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 30.11.2007г. относно продажба на мезонет в сграда за сумата 130000 евро / лист 15/; по договор за продажба от 17.12.2007г., сключен в изпълнение на предварителния договор от 30.11.2007г. /лист 20-22/; както и споразумение от 01.04.2011г., с което се установява, че паричните правоотношения между страните по продажбата на недвижимия имот са уредени, като се приема в чл.4, че всички съставени помежду им до 01.04.2011г. разписки, записи на заповед, декларации, договори за заем и други, не пораждат правни последици и се считан невалидни / лист 23-24/. Във всички изброени документи е отбелязано, че дружеството ищец се представлява от у. Б.В.С. Относно последния се установява също, че е управител на още няколко търговски дружества, сред които „Оборище 1876“ ООД и „21 Век – недвижими имоти“ ООД /лист 33/. Установява се още, че Б.С. е с. с А.Г.Б. в „Оборище 1876“ ООД и ищеца „Бин инвест“ ООД  /лист 34/.

          Установява се още, че на същата дата от която е процесният договор – 22.03.2011г. са били сключени още три договора за паричен заем: първият за сумата 6500 евро между ответника и А.Г.Б. - другият съдружник в „Бин инвест“ ООД /лист 25/; вторият – за 6500 евро между ответника и дружеството „Оборище 1876“ ООД / лист 27/; третият – за 6000 евро, между П. и Б.В.С. – у. и с. в описаните по-горе дружества / лист 23/. 

          От показанията на свидетелката Е.Д., която е служител – б. в „21 век –недвижими имоти“ ООД се установява, че освен общ управител и общи съдружници, между тези търговци са налице свързани търговски интереси, тъй като агенцията за недвижими имоти предлагала за продажба обекти построени от „БИН Инвест“ ООД.  Д. сочи, че ответникът П. бил възложил на агенцията да му посредничи при продажба на негов имот в с. В. Във връзка с това у. Б.С. извикал свидетелката в неговата стая и тогава тя възприела разговор при който П. заявил на С., че ако продадат имота, ще му върне сумата която му дължи. В последствие сделката не се осъществила по вина на ответника, който заявил, че б. му не е съгласен / лист 48/.

          При така установените факти се налагат следните правни изводи:

          Между страните съществува правоотношение по договор за заем, като съгласно чл.240 ЗЗД, заемополучателят длъжи връщане на получената сума на падежа, който в случая е настъпил. Възражението на ответника, относно това, че сумата не е получена и че договорът е сключен привидно, като прикрива други негови задължения, относно които страните са признали, че не съществуват, не е безспорно доказано. Това е така, защото макар и да е налице доказана връзка между търговците и лицата предоставили заемите, чл.4 на споразумението от 01.04.2011г. не визира конкретните договори и разписки, относно които се отнася, макар към тази дата те да са били известни на страните. В този смисъл по делото не е представен обратен документ или начало на писмено доказателство, от които да се установи наличието на привидност.

          Ето защо следва да се приеме, че сумата се дължи.

          Основателно е обаче възражението на ответника за погасяване на задължението по давност.

          Според чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Давността е започнала да тече от настъпване на изискуемостта – тоест от датата следваща падежа на задължението - 22.09.2012г., като следва да се счита за изтекла на 22.09.2017г. От това следва, че към датата на завеждане на иска – 09.02.2018г. вземането е било покрито от давност.

Неоснователна е репликата на ищеца, че давността е била прекъсната посредством признание на задължението по смисъла на чл. 116, б.а ЗЗД. Въз основа на събраните гласни доказателства и предвид наличието на няколко отделни правоотношеня между различни страни, не може да се приеме, че чутата от свидетелката реплика „ще ти върна парите“ се отнася именно до задължението на П. по договора за заем, сключен между него и „Бин инвест“ ООД. Действително законът не въвежда формални изисквания към признанието на длъжника, но е несъмнено, че при множество отделни задължения то следва да е по-конкретно, за да може да се установи до кое вземане се отнася. От друга страна, възпроизведеното от свидетелката не дава основание да се приеме, че изявлението на П. е обхващало глобално всички съществуващи между него и ответното дружество задължения.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

          Следва в тежест на ищеца, на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв да се присъди сумата 911,39 лв., представляваща хонорар за предоставена безплатна правна помощ.

Водим от горното, съдът  

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на „Бин инвест“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Йоаким Груев №38, ет.3 против И.Г.П. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 6500 евро / шест хиляди и петстотин евро/, дължима по договор за заем от 22.03.2011г., ведно със законната лихва считано от 09.02.2018г., като погасен по давност.

 

ОСЪЖДА „Бин инвест“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Йоаким Груев №38, ет.3 да заплати на адвокат И.Б.М. с адрес ***, офис 10, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата 911,39 лв./деветстотин и единадесет лева и 39 ст. /, възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.

         

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

          Вярно с оригинала

          ВД