РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Свиленград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско
дело № 20235620100005 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 240, вр.чл. 79, ал. 1, чл. 92 и
чл. 86 от ЗЗД, вр.чл. 9, чл. 11 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) за установяване на парични вземания.
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена Съдът е сезиран с Искова
молба, подадена от „Вива кредит” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Люлин, ж.к.„Люлин” 7, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, блок АТЦ „Силвър център”, етаж 2, офис № 73Г,
представлявано от управителя Свилен Петков Петков, против Д. Г. Д. с ЕГН
********** от град *******************************, за осъждане на
ответника Д. да заплати на дружеството-ищец:
1/ сумата от 1 000 лв., представляваща главница - неизплатена сума по
Договор за кредит „Виолета”, сключен на 14.10.2021 година, ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на Исковата молба в
Регистратурата на Районен съд – Свиленград (05.01.2023 година) до датата на
окончателното погасяване на главницата;
2/ сумата от общо 100.36 лв., представляваща 15% фиксиран годишен
1
лихвен процент върху усвоената сума за периода от 20.04.2022 година до
14.10.2022 година;
3/ сумата от общо 167.30 лв., представляваща такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент за целия срок на Договора в размер на 0.07% на ден
върху усвоената и непогасена главница;
4/ сумата от общо 40.63 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на Удостоверения за настоящ и
постоянен адреси;
5/ сумата от общо 40.63 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на Удостоверение за липса на
задължения по ДОПК;
6/ сумата от общо 145.56 лв., представляваща неустойка за
непредставяне на съгласие за директен дебит;
7/ сумата от 88.50 лв., представляваща начислени такси за
ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифата за
допълнителен пакет услуги и
8/ сумата от общо 14.10 лв., представляваща лихва за забава върху
просрочените вноски за периода от 20.04.2022 година (датата на
преустановяване на плащанията по кредита) до 14.10.2022 година (крайния
срок на Договора).
Твърди се в Исковата молба, че между дружеството-ищец
(кредитодател) и ответника Д. (кредитополучател) имало сключен Договор за
кредит „Виолета” на дата 14.10.2021 година, под формата на кредитна линия с
възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до
размера на одобрения кредитен лимит, който бил 1 000 лв. Заемната сума
била усвоена изцяло на 18.10.2021 година. Текущите задължения се плащали
до 30 дни от усвояване на главницата. Кредитополучателят Д. декларирала, че
е избрала да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ВИП обслужване” и
такси да действие по ограничаване на негативните последици при просрочие
съгласно Тарифата за допълнителен пакет услуги. Договорът бил сключен със
срок до 14.10.2022 година.
Твърди се, че кредитополучателят Д. плащала суми по задълженията
си към кредитодателя за периода от 16.11.2021 година до 20.04.2022 година в
2
общ размер на 330 лв., след което преустановила плащанията, поради което
дължала претендираните суми.
Към момента на депозиране на Исковата молба задълженията на
кредитополучателя Д. за заплащане на текущи задължения по кредита били
просрочени, както и срокът на Договора бил изтекъл, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество да заведе настоящото дело.
Претендират се и разноските по делото. Представен е Списък на
разноските.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил Отговор на
исковата молба от ответника Д..
В съдебно заседание, редовно призовано, дружеството – ищец, не
изплаща представител. С Писмена молба се иска от Съда да уважи исковете в
пълните им размери.
В съдебно заседание, редовно призована, ответникът Д. не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
В настоящия случай, Съдът приема за безспорно установено
обстоятелство по делото, че на 14.10.2021 година в град София е бил сключен
Договор за кредит (паричен заем) между „Вива кредит” ООД като заемодател
(кредитодател) и Д. Г. Д. като заемател (кредитополучател), под формата на
кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на
главница до размера на одобрения кредитен лимит, който бил 1 000 лв. По
силата на Договора заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата
от 1 000 лв. на 18.10.2021 година, а заемателят Д. се е задължила да върне
същата на заемодателя при конкретно посочени в Договора условия. Срокът
на Договора е една година. Уговорена е между страните договорна лихва.
Фиксираният годишен процент на лихвата е 15 %. Годишният процент на
разходите е 49, 32 %. Уговорено е между страните заемателят Д. да представя
периодично Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК и
Удостоверение за настоящ адрес, както и да предостави съгласие за директен
дебит по банковата си сметка, както и че при забава за плащане на текущо
задължение, кредитополучателят Д. дължи на кредитодателя такси за
3
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. По
делото е представено Нареждане за кредитен превод за предаване на сумата
от 1 000 лв. от „Вива кредит” ООД на Д. Г. Д..
По Договора за паричен заем (кредит) са постъпвали от ответника Д.
плащания в общ размер на 330 лв. до 20.04.2022 година, когато е
преустановила плащанията.
Горните факти Съдът установи след преценка на всички събрани по
делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
При всяка една искова претенция в тежест на всяка от страните по
делото е да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си
правни последици съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В хода на производството по предявените искове по чл. 240, вр.чл. 79,
ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, вр.чл. 9, чл. 11 и чл. 33 от ЗПК следва ищцовото
дружество при условията на пълно и главно доказване да установи
твърдяните в Исковата молба обстоятелства, а именно: възникването на
задълженията на ответника Д., размера на същите, включително и размера на
лихвата за забава за посочения период и основанието за пораждането им, в
това число и наличието на валидно правоотношение по Договор за кредит
„Виолета” на дата 14.10.2021 година, сключен при спазване на законовите
изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е
предоставена съответната парична сума, която е усвоена от нея и
изпълнението на насрещните задължения по Договора от страна на ищцовото
дружество; а в тежест на ответника Д. е да проведе насрещно доказване като
опровергае твърденията на ищцовото дружество, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания; а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да
докаже, че е погасила задълженията си в срок; в какъвто смисъл е и изнесения
по делото Доклад.
Разгледани по същество Районен съд - Свиленград намира исковете за
неоснователни по следните съображения:
4
„Вива кредит” ООД представлява финансова институция по смисъла на
Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с Договора за заем/кредит заемодателят
(кредитодателят) предава в собственост на заемателя (кредитополучателя)
пари, а заемателят (кредитополучателят) се задължава да върне заетата сума.
Договорът за заем/кредит е реален Договор и предаването на дадената в
заем/кредит сума е елемент от фактическия състав на сделката - Договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума. За да е налице
Договор за заем/кредит между страните по делото, не е достатъчно
заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Законът не изисква определена форма за
сключването на Договора, но в процесния случай е налице Писмен договор,
който не е оспорен от ответника Д.. Фактът, че е сключен Договор за заем,
подлежи на пълно и главно доказване, което ищецът успя да направи чрез
представените писмени доказателства.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните
Договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
Договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК,
независимо от факта, че самият Договор съставлява търговска сделка.
Относно действителността на Договора:
Всеки Съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало (чл. 6 от ГПК).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, въз основа на Договор за потребителски
кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
5
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на Договора.
Процесният Договор е написан на „разбираем език” в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
Договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12. Изискването за изготвяне на Договора за кредит с конкретен
размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически
по-слабата страна - кредитополучателя, от недобросъвестни практики, при
които сключените Договори съдържат твърде малки букви, което затруднява
кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, т.е. не е
самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя
по отношение на посочените елементи не са нарушени, тъй като Договорът е
сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложеното копие е
четливо. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на
получената сума, лихвните проценти.
Независимо от изложеното, Съдът констатира наличието на съществено
нарушение: не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на Договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин. В случая е налице
нарушение, тъй като в Договора кредитодателят се е задоволил единствено с
посочването като абсолютна стойност на годишния лихвен процент на
разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 49.32%). В този порядък следва да се посочи, че,
съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на Договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Т.е., в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по
6
кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая, в Договора за кредит яснота досежно
тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че годишният лихвен
процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо (в материалноправен
смисъл). Съставните му елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават
неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и на лихви и такси съгласно действащата Тарифа. От изложеното
не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при
формиране на годишния лихвен процент на разходите, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредитодателят, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
Поради изложеното, посоченият в Договора годишен процент на
разходите от 49.32% не отговаря на действителните такива. Посочването в
Договора за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр.с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на Договора.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, Договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. При
7
така обусловения извод за недействителност на Договора за потребителски
кредит/заем е необходимо да се извърши преценка дали нарушението е
съществено. От изложеното по-горе е видно, че съдържанието на Договора не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
неговото сключване.
С оглед изложеното, Съдът приема, че не е спазено това на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, поради което Договорът за кредит „Виолета” е недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността Съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят – ответник би
следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи.
От приетите доказателства, се установява, че е налице неплатена
главница, но тя не може да бъде установена за дължима в настоящото
производство, тъй като би се стигнало до подмяна основанието на вземането.
След като Договорът е недействителен, Съдът не би могъл да признае
дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
е аналогична на тази по чл. 34 от ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало
основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен
Договор за кредит/заем, а не на основание чл. 23 от ЗПК, като дадено по
недействително правоотношение. Поради това и искът за главница не може
да бъде уважен.
Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в
рамките и по начина, поискани от ищеца – като се произнесе дължими ли са
претендираните суми на основание договорното правоотношение. В противен
случай, би постановил недопустим краен акт (подобни хипотези са
разгледани в Решение № 47/31.05.2017 година по т.д.№ 721/2016 година на I
т.о., ВКС, Решение № 107/31.05.2013 година по т.д.№ 443/2012 година на II
т.о., ВКС, Решение № 234/27.12.2013 година по т.д.№ 1181/2013 година на II
т.о., ВКС и др.).
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
8
За пълнота на настоящото изложение Съдът посочва следното:
- Съдът намира, че искането, касаещо паричното вземане в размер на
88.50 лв. за начислени такси, представляващи такива за извънсъдебно
събиране на вземанията и по-точно за ограничаване на негативните
последици при просрочие, следва да бъде отхвърлено, тъй като е в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, част от които е да
изисква изпълнение от длъжника.
- Отделно от това в Договора са предвидени неустойки в случай на
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за предоставяне на
Удостоверение за настоящ адрес и Удостоверение за липса на задължения по
ДПК, както и за непредоставяне на съгласие за директен дебит по банковата
сметка, като при неизпълнение са предвидили неустойки съответно от 0.5% и
от 2%. Така предвидените проценти оскъпяват кредита, което противоречи
на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и на добрите нрави, а и същите прикриват
допълнителни печалби. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в Договор
за потребителски кредит/заем, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Така уговорени, неустойките са предназначени да санкционират заемателя за
виновното неспазване на договорните задължения за предоставяне на
документи, както и за непредоставяне на съгласие за директен дебит по
банковата сметка, а тези задължения имат вторичен характер и тяхното
неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на Договора за паричен заем/кредит. Непредоставянето на
посочените документи и на съгласие за директен дебит по банковата сметка,
не води до претърпени вреди за кредитодателя. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая неустойките са предвидени като санкции за
неосигуряване на документи и на съгласие за директен дебит. Тези
задължения на кредотополучателя имат вторичен характер и неизпълнението
им не засяга пряко същинското му задължение за връщане на дадения му
кредит/заем. Начинът, по който са уговорени неустоечните клаузи създават
единствено предпоставки за начисляването на тези неустойки. Подобен
9
резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойките
излизат извън присъщите им по закон функции, тъй като още към момента на
уговарянето им създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя. Доколкото противоречията между
клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
Договора съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗЗД, вр.чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, в тези си части Договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на
задължения за неустойки по чл. 15 от Договора.
В този ред на мисли следва да се посочи, че в процесния Договор не е
предвидено задължение на кредитополучателя да представя Удостоверение за
постоянен адрес, в каквато насока се иска и заплащане на неустойка за
неизпълнение на това несъществуващо задължение.
Относно разноските:
При този изход на процеса, следва да се отхвърли искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Вива кредит” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, ж.к.„Люлин” 7,
бул.„Джавахарлал Неру” № 28, блок АТЦ „Силвър център”, етаж 2, офис №
73Г, представлявано от управителя Свилен Петков Петков, против Д. Г. Д. с
ЕГН ********** от град *****************************, обективно
съединени искове с правно основание чл. 240, вр.чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86
от ЗЗД, вр.чл. 9, чл. 11 и чл. 33 от ЗПК, а именно: за осъждане на ответника
Д. да заплати на дружеството-ищец:
1/ сумата от 1 000 лв., представляваща главница - неизплатена сума по
Договор за кредит „Виолета”, сключен на 14.10.2021 година, ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на Исковата молба в
Регистратурата на Районен съд – Свиленград (05.01.2023 година) до датата на
окончателното погасяване на главницата;
2/ сумата от общо 100.36 лв., представляваща 15% фиксиран годишен
10
лихвен процент върху усвоената сума за периода от 20.04.2022 година до
14.10.2022 година;
3/ сумата от общо 167.30 лв., представляваща такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент за целия срок на Договора в размер на 0.07% на ден
върху усвоената и непогасена главница;
4/ сумата от общо 40.63 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на Удостоверения за настоящ и
постоянен адреси;
5/ сумата от общо 40.63 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на Удостоверение за липса на
задължения по ДОПК;
6/ сумата от общо 145.56 лв., представляваща неустойка за
непредставяне на съгласие за директен дебит;
7/ сумата от 88.50 лв., представляваща начислени такси за
ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифата за
допълнителен пакет услуги и
8/ сумата от общо 14.10 лв., представляваща лихва за забава върху
просрочените вноски за периода от 20.04.2022 година (датата на
преустановяване на плащанията по кредита) до 14.10.2022 година (крайния
срок на Договора).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Вива кредит” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин,
ж.к.„Люлин” 7, бул.„Джавахарлал Неру” № 28, блок АТЦ „Силвър център”,
етаж 2, офис № 73Г, представлявано от управителя Свилен Петков Петков, за
присъждане на разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със Съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11