РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Пловдив, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501650 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от Община
Раковски, с БУЛСТАТ: ***, против решение № 5207/21.12.2023г. постановено
по гр.д.№2004/2022г. по описа на РС-Пловдив,поправено с решение
№2213/17.05.2024г., с което е осъдена да заплати на М. П. П., с ЕГН:
**********, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, психически стрес, тревоги и дискомфорт, вследствие на спъване в
счупени тротоарни плочки, падане и счупване на дясната ръка в областта на
гривнената става, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3955, 60
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с настъпил инцидент - спъване в счупени тротоарни плочки, падане и
счупване на дясната ръка в областта на гривнената става, от които : 1 200.00
лв. - закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на 12.08.2021г.; 40,60 лв. -
1
платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги ЕАД на
15.08.2021г., 21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15.00 лв. – заплатена сума за копие на
образно изследване на CD за 1 бр. диск – на 21.09.2021г., както и 2700,00 лв. -
помощ от жена - 3 месеца по 30 лв. на ден, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 11.02.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 2338,50 лева- разноски по делото.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
ново по същество на правия спор, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени, евентуално обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намалено от въззивния съд до справедливия размер от 1000 лева.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна със становище за нейната неоснователност и с искане
до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение като правилно ,
законосъобразно и справедливо.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно
въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на
императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да
има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Ищцата М. П. П., с ЕГН: **********, е предявила срещу Община
Раковски обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв.,
2
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от получено уврежда-
счупване на дясната ръка в областта на гривнената става, в резултат на падане
на 12.08.2021г. на тротоара на улица „Московска”№14, в гр.Раковски, поради
неизпълнение на задължението от служителите на общината за
поддържането му във вид, годен да се ползва нормално и безпрепятствено,
както и на сумата от общо 3955, 60 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилия инцидент, от които :
1 200 лв. - закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на 12.08.2021г.; 40,60
лв. - платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги ЕАД на
15.08.2021г., 21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15 лв. – заплатена сума за копие на
образно изследване на CD за 1 бр. диск – на 21.09.2021г., както и 2700 лв. -
помощ от жена – за период от 3 месеца, по 30 лв. на ден.
Община Пловдив е оспорила както механизма на злополуката, така и
вида на причинените на ищцата вреди и техния размер. Инвокирано е и
възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от пострадалата ,
която не е била обута в подходящи обувки, не е избрала правилното място на
преминаване , както и поради влошеното й към този момент здравословно
състояние.
По делото няма спор по възприетата от районния съд фактическа
обстановка,според която на 12.08.2021 г. ищцата е паднала на тротоара на
улица „Московска”№14, в гр.Раковски, при което е получила счупване на
дясната ръка в областта на гривнената става.Тротоарът, на който е станал
инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и чл.30
ал.4 от Закона за пътищата – задължението за поддържането му е на общината.
Следователно ответникът има задължение да поддържа тротоарите в гр.
Раковски в състояние, безопасно за пешеходците при придвижването им или
да предприеме такива действия, с които да бъдат приведени в такова
състояние.
От събраните по делото гласни доказателства, настоящият състав
намира, че именно противоправното бездействие на ответника, е довело до
увреждането на ищцата, доколкото в процесния участък се установява, че
тротоарът е бил в лошо техническо състояние, с разместени, липсващи и
счупени плочки, които са поддавали при стъпване върху тях, създаващи риск
за пешеходците да загубят равновесие или да се спънат. За този факт
3
свидетелстват безпротиворечиво, последователно и еднозначно свидетелят В.
Р. , пряк очевидец на инцидента , както и свидетелката А. Т., която добавя , че
лошото техническо състояние на тротоара в този участък датира от 2000г. ,
като общината не предприема действия за неговото ремонтиране или
обезопасяване. Съдът напълно кредитира техните показания като
последователни и непротиворечиви в частта им, касаеща предмета на
доказване, почиващи на непосредствени и лични възприятия.
При тези данни по делото настоящият състав на съда намира,че
ответната община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа
тротоара, на който е станал процесният инцидент, в такова състояние ,че
същият да може да бъде използван по предназначение и за свободно
придвижване на пешеходци. Разписаната от закона грижа на добрия стопанин
вменява като задължение на общината тротоарите да бъдат поддържани до
такава степен,че да се осигури нормално движение на пешеходци, които нямат
вменено от закона задължение да се придвижват по тротоарната настилка
бавно,внимателно и предпазливо. След като натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на процесния тротоарен
участък в състояние, годно да поеме пешеходния трафик и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, са налице
основанията за ангажиране на деликтната отговорност на възложителя –
Община Пловдив за тяхното обезщетяване.
Неоснователно е възражението на ответника, че увреждането е
настъпило поради поведението на самия ищец. От показанията на свидетеля Р.
се установява, че ищцата е била спортно облечена, обута с ниски обувки.
Ищцата е преминавала по разрешен за движение на пешеходци тротоар, като
по делото е безспорно, че в района не е имало поставени обозначения или
пътни знаци, указващи за наличието на препятствия по тротоара, създаващи
опасност за спъване и падане на пешеходците, поради което въззивният съд
приема , че по делото не е установено с поведението си ищцата сама да се е
поставил в опасност и да е предизвикала настъпване на инцидента.
Неоснователен е и доводът във въззивната жалба и срещу размера на
присъденото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Характера и продължителността на претърпените от ищцата болки, страдания
и негативни психически преживявания се установяват от показанията
4
разпитания по делото свидетел Е. П.-съпруг на ищцата , от представената по
делото медицинска документация , както и от заключението на приетата СМЕ.
Според експертното заключение на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта,
се установява,че след инцидента на 12.08.2021г. ищцата е откарана в
спешното отделение на УМБАЛ „Пловдив“ , където след преглед от ортопед-
травматолог и направени рентгенови снимки е констатирано - раздробено
счупване на долния край на дясна лъчева кост, вътреставно. Приета в СОТ с
И3№50561 и след направена предоперативна подготовка - наместване под
рентгенов контрол е бил поставен външен фиксатор , с гладко проведен след
оперативен период и приложена антибиотична, антитромботична и
болкоуспокояваща терапия. Ищцата е изписана от болничното заведение на
15.08.21г. с указание за два контролни прегледа на 19.08. и 26.08.21г.
отстраняване на външния фиксатор след 35 ден. При извършване на контролна
рентгенография на 19.08.2021 г. е било констатирано разместване на
фрактурата. Последвала е повторна хоспитализация на ищцата и извършена
корекция , като ищцата е била изписана на 21.08.2021г. Постъпила е за трети
път в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ на 21.09.2021г. с И3№59533 за
отстраняване на външния фиксатор и изписана на 23.09.2021г. с указание за
ЛФК. Постъпила е в УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив в ОФТР за провеждане
на физиотерапия и рехабилитация с И3№ 17051 на 27.09.2021 г. След
увеличение на обема на движение на дясна гривнена става и повлияване
положително на болевия синдром е била изписана на 04.10.2021 г. Поради
продължаване на болковия синдром в дясна гривнена става ищцата е
постъпила в отделение по Ревматология на УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив
на 19.10.2021 г. с И3 № 18447, като е била поставена диагноза Реактивен
артрит (синдром на Райтер Лерой) - множествена локализация. Ходът на
заболяването е описан като асиметричен олигоартрит с болки скованост и
мекотъканен оток в ставите на горните крайници. Приложена е
противовъзпалителна терапия, като след подобрение на функционалния
капацитет на засегнатата става ищцата е била изписана на 22.10.2021г. с
указание да продължи лечението в амбулаторни условия. При извършен
контролен преглед от ревматолог на 17.11.2021 г. с амб.лист № 852 е било
установена персистираща болка и ограничение на движенията на същата
става. За тази си увреда ищцата е била във временна нетрудоспобност за
5
период от 4 месеца, съгласно издадени болнични листове от личен лекар и
ЛКК комисии. Според вещото лице механизмът, по който е получена увредата
у ищцата е индиректен: при падане човек инстинктивно се подпира на дланта
си, като китъчните кости пресират и се вбиват в долния ставен край на
лъчевата кост, като я счупват и разместват в различна степен и вид, т.е.
отразените в мед. документация повреди съответстват на обяснения от ищцата
механизъм на заявеното събитие. В конкретния случай травматичните
увреждания на лицето са настъпили напълно по начина описан от него - при
падане, т.е. има причинно-следствена връзка между извършените действия и
получените травматични увреждания. Вещото лице сочи, че травмата на П. е
довела до болки и страдания, които са намалявали бавно с времето. Болките,
които е изтърпяла са били най-силно изразени, към момента на инцидента и
при започване на рехабилитацията.Страданията, които е изтърпяла са били
силно изразени поради засягането на десен горен крайник, което затруднява
самообслужването, като ищцата е била във временна нетрудоспобност за
период от 4 месеца. Според експерта ищцата е била диагностицирана със
заболяването реактивен артрит /Синдром на Райтер-Лерой/ на 19.10.2021г.,
което заболяване няма връзка с травмата на ищцата получена при падането й
на 12.08.2021г. и не се е отразило на лечението й и на периода на
възстановяване. При извършения преглед на ищцата на 08.10.2023г. вещото
лице е констатирало , че същата е с напълно възстановени движения на
сгъване, разгъване и ротация в дясната лакътна става, като се отчита
остатъчен дефицит във волтарната флексия /свиване/ с 5 градуса спрямо
здравата става.
От показанията на свидетеля П. се установява, че след инцидентна и
последвалия продължителен четири месечен период на лечение , ищцата не е
била в състояние да изпълнява професионалните си задължение като фризьор,
маникюрист и гримьор.Не е била в състояние да се обслужва сама и да се
грижи за домакинството, поради което наели жена , на която заплащали по 30
лева на ден за почистване на дома, готвене и обслужване на ищцата.
Същевременно при приемане на ищцата в болницата била констатирана от
медиците нуждата от поставяне на външен фиксатор, стойността на който не
се покривала от здравната каса и сумата в размер от 1200 била платена от
свидетеля. Според показанията му и към настоящия момент ищцата изпитва
болки в областта на травмата при влажно и студено време.Травмираната
6
ръка е по – дебела от здравата и с останали по нея белези от четири дупки.
Въззивният съд намира , че няма основание да се съмнява , а следва
напълно да кредитира депозираните свидетелски показания, като
последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на
доказване, при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелите имат
пълни и преки впечатления за състоянието на ищцата след инцидента, като
показанията му са останали неопровергани по делото от насрещната страна.
При тези данни по делото и съобразявайки от една страна – вида и
тежестта увреждането, възрастта на пострадалата, която към момента на
увреждането е била на 42 години; обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането; интензивността на търпените болки и страдания от ищцата
/физически и психически/, както и тяхната продължителност, в т. ч.
продължителността на възстановителния период от около 4 месеца,
претърпените три медицински интервенции и последвалия
рехабилитационен период, както и възможните остатъчни явления – болка при
промяна на времето;остатъчен дефицит във волтарната флексия /свиване/ с 5
градуса спрямо здравата става; търпените неудобства в ежедневието и бита
/нужда от помощ при обслужване/, емоционален дискомфорт от промяна
начина на живот за периода на възстановяване; съществуващите в страната
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите, както и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, въззивният съд намира, че определянето на обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. би било справедливо, както
законосъобразно е приел и първоинстанционния съд , за да уважи
релевираната претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане – чл.84,ал.3 от ЗЗД.Определянето
на по-малък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на
изискванията на справедливостта.
На следващо място въззивният съд приема, че сумите за специализирана
храна, болногледач, лекарства, медицински консумативи, лечение,
рехабилитация и пр. намаляват имуществената сфера на увредения. Те
представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 7 на
7
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси
обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена
храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както
и за техния размер. Т. е. на репарация подлежат действително вложените
средства – с тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла.
Размерът им се установява с доказателства за действително разходваните от
увредения суми, а ако такива доказателства няма – чрез експертиза за
стойността на стоките, услугите и лечението към датата на извършване на
съответния разход. – виж Решение № 307 от 01.08.2014 г. на ВКС по гр. дело
№ 773/2012 г., IV г. о., ГК.
В частност по делото е установено въз основа на събраните писмени
доказателства – епикриза, фискални бонове и данъчна фактура, както и от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че с оглед
лечението на счупването на дясната ръка в областта на гривнената става, на
ищцата е било необходимо поставянето на външен фиксатор, стойността на
който не се финансира от здравната каса,а се поема от пациента и възлиза на
1200 лв. Установено е по делото и заплатена от пациента сума от 40,60 лв. -
потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на 15.08.2021г.,
21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15 лв. – заплатена сума за копие на образно
изследване на CD за 1 бр. диск – на 21.09.2021г. От показанията на свидетеля
Е. П. по делото е установено и реалното извършване на претендираните
разходи за чужда помощ , с оглед невъзможността на ищцата да се обслужва
сама и да се грижи за домакинството, възлизащи в общ размер от 2700 лева-
по 30 лева на ден за период от 3 месеца. В този смисъл обоснован се явява
изводът на първоинстанционния съд, че горепосочените имуществени вреди
възлизащи в общ размер на 3955, 60 лева са действително настъпили в
резултат на увреждането –чл.51,ал.1 от ЗЗД, поради което и релевираната
претенция се явява изцяло основателна.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на РС Пловдив – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5207/21.12.2023г. постановено по гр.д.
№2004/2022г. по описа на РС-Пловдив, поправено с решение
№2213/17.05.2024г., с което Община Раковски, с БУЛСТАТ: ***е осъдена да
заплати на М. П. П., с ЕГН: **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, сумата от 12 000 лв., обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от получено уврежда- счупване на дясната ръка в областта на
гривнената става, в резултат на падане на 12.08.2021г. на тротоара на улица
„Московска”№14, в гр.Раковски, поради неизпълнение на задължението от
служителите на общината за поддържането му във вид, годен да се ползва
нормално и безпрепятствено,ведно със законната лихва от датата на
увреждането-12.08.2021г. до окончателното й изплащане , както и на сумата
от общо 3955, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди във връзка с настъпилия инцидент, от които : 1 200 лв. -
закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на 12.08.2021г.; 40,60 лв. -
платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги ЕАД на
15.08.2021г., 21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15 лв. – заплатена сума за копие на
образно изследване на CD за 1 бр. диск – на 21.09.2021г., както и 2700 лв. -
разходи за чужда помощ - 3 месеца по 30 лв. на ден,ведно със законната лихва
начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-11.02.2022г. до
окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9