Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 895 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по две
жалби:
1. Въззивна жалба вх. №
11036/13.02.2019г. от М.Т.Т. ЕГН ********** с
адрес: *** срещу Решение №
357/30.01.2019г. по гр.д. № 14509/2018г. на ВРС, 16ти състав , в частта, с
която Е ОТХВЪРЛЕН, предявения от въззивника против Икономически университет - Варна БУЛСТАТ
********* гр.Варна, бул. "Княз Борис I" № 77, представляван от
ректора си проф. д-р П.И.иск с правно основание
чл. 344 ал.1 т.3 от КТ вр. 255 ал.1 от КТ за разликата
от присъдените 70215.82 лева до претендираните 10 229.58лв. и за времето от
17.01.2019год. до 10.03.2019год, представляваща обезщетение за оставането й без
работа, поради уволнението.
Считайки обжалваното решение за
неправилно в обжалваната част, моли същото да бъде отменено и да й бъде
присъден целия размер на претендираното обезщетение. Излагат се аргументи, че
до края на претендирания период е останала без работа, поради което и с оглед
уважаване на исковите и претенции за отмяна на уволнението и възстановяване на
работа и се дължи пълния шестмесечен период на обезщетение. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като недопустима в частта, с която се
обжалва решението по отхвърления иск с
правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ вр. 255 ал.1 от КТ за периода след 12.02.2019г. до 10.03.2019г.
, с аргумент, че се касае за бъдеща претенция.
Ако жалбата се приеме за допустима, то
същата се обжалва като неоснователна, доколкото по делото ищеца не е доказал
оставането си без работа за релевирания период. Излагат се аргументи и ,че не
се дължи законна лихва върху присъдената сума, доколкото към дата на исковата
молба ответникът не е бил в забава.
2. Въззивна жалба вх. №
11384/13.02.2019г. от Икономически университет - Варна БУЛСТАТ *********
гр.Варна, бул. "Княз Борис I" № 77, представляван от ректора си проф.
д-р П.И.срещу Решение № 357/30.01.2019г. по гр.д. № 14509/2018г. на ВРС, 16ти
състав , в частта , с която съдът е :
-ПРИЗНАЛ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на М.Т.Т. ЕГН **********
с адрес: *** за незаконосъобразно и ОТМЕНИЛ
Заповед №РД-17-2579/07.09.2018год. на работодателя Икономически университет - Варна БУЛСТАТ
********* гр.Варна, бул. "Княз Борис I" № 77, представляван от
ректора си проф. д-р П.И., с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.58,ал.1,т.6 от Закона за висшето образование във вр. с чл.95,ал.1,т.6
от Правилника на Икономически
университет-Варна, считано от 10.09.2018год.
ВЪЗСТАНОВЯВИЛ М.Т.Т. ЕГН ********** с
адрес: *** на
заеманата преди уволнението длъжност „Асистент,висше училище” в Икономически
университет-Варна, катедра „Финанси“, БУЛСТАТ *********, на основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ.
ОСЪДИЛ Икономически университет - Варна
БУЛСТАТ ********* гр.Варна, бул. "Княз Борис I" № 77, представляван
от ректора си проф. д-р П.И.да заплати на М.Т.Т. ЕГН ********** с адрес: *** , сумата от 7 215.82лв , представляваща обезщетение за оставането й без работа,
поради уволнението за период от
10.09.2018год. до 16.01.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 26.09.2018год. до окончателното
изплащане, на основание чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Считайки обжалваното решение за
недопустимо поради нарушение на процесуалния закон, евентуално – неправилно
поради неточно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения
в обжалваната част, моли същото да бъде обезсилено, в условията на евентуалност
- отменено по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1
от КТ ,както и да бъде отменено по
останалите искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Излагат се аргументи сходни с тези от
отговора на исковата молба. Твърди се, че с исковата молба ищеца е заявил
претенция за заплащане на обезщетение за оставането си без работа, но на
практика не е навел твърдения в тази насока , поради което и претенцията и в
тази част е недопустима.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна с твърдения , че постановеното решение е
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество,страните
чрез процесуалните си представители поддържат депозираните въззивни жалби
съответно отговорите към тях. Претендират присъждане на сторените по делото
разноски, съобразно приложените списъци.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявени от М.Т.Т. ЕГН ********** срещу
Икономически университет - Варна БУЛСТАТ ********* гр.Варна обективно
кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ вр. чл. 225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със
Заповед №РД-17-2579/07.09.2018год. на работодателя на основание чл. 335 ал.1 от КТ; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „асистент в
катедра „Финанси” на Икономически университет-Варна, както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без
работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от шест
месеца- 10.09.2018год. до 10.03.2019год. в размер на 10 229.58лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-26.09.2018год. до окончателното погасяване на задължението.
В искова молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответника по трудов
договор № РД -17-2495/30.09.2009г. на длъжност „асистент в катедра „ФК“. На 12.09.2018г.
му е връчена Заповед
№РД-17-2579/07.09.2018год. ,която оспорва с аргументи,че е връчена на на
12.09.2018г., а в нея изрично е посочено, че освобождаването е „считано от
10.09.2018г.“ т.е. работодателя се е опитал да
й предаде ретроактивно действие ,
което е недопустимо и прави заповедта
незаконна,доколкото по дефиниция прекратяването на трудовото правоотношение е с
действие занапред. Не може със заповедта за уволнение времето, през което
трудовото правоотношение е съществувало, да се обяви, че то не е съществувало.Излагат
се аргументи,че съда не може да санира този порок , като се цитира съдебна
практика на ВКС /Решение № 961 от 28 ноември 1991 г. на ВС, III г.о., и Решение
№ 573 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 5163/2008 г. на ВКС, II г.о., както и К.
Милованов, Трудов договор, трето издание, 2016, стр.192-193/
Оспорва се и материалната законосъобразност на заповедта - чл.58, ал.1, т. 6 от Закона за висшето
образование (ЗВО).Ищцата не оспорва факта, че е получила две последователни
отрицателни атестации -първата атестация
е извършена за периода от април 2013 г. до октомври 2016 година. Втората
атестация е извършена за периода от ноември 2016г. до февруари 2018 година.,
както и не твърди , че е оспорвала същите. Твърди, че втората атестация е
извършена в нарушение на чл.57, ал.1 ЗВО, тъй като е извършена преди да са
изтекли три години от първата атестация. Правната норма на чл.57, ал.1 ЗВО, с
която се установяват сроковете за атестиране, е императивна. Нарушаването й
прави заповедта за уволнение незаконна. В чл. 57, ал.1 на ЗВО се определя, че
висшите училища атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5
години хабилитираните преподаватели.
Академичният съвет на Икономическия университет - Варна е приел Правила за
атестиране на академичния състав на икономически университет Варна.В чл.4 ал.1
на тези Правила се определя, че атестирането на академичния състав се извършва
в следните срокове:
1. На всеки три години за
нехабилитираните преподаватели;
2. На всеки пет години за
хабилитираните преподаватели.
В чл.4, ал.6 обаче се приема, че „При ясно изявена положителна или
отрицателна работа на член на академичния състав, по предложение на
ръководителя на катедра, декан или ректора и с решение на факултетния съвет,
може да се извърши предсрочно атестиране.“
А в чл.4, ал.7 се приема, че
„Атестираният с отрицателна оценка подлежи на извънредна атестация след
една година.".Твърди, че предвиденото в чл.4, ал.6 и ал.7 на тези Правила
предсрочно атестиране противоречи на чл.57, ал.1 от Закона за висшето
образование и като установено в акт от по-нисш ранг не може да се прилага.Твърди,
че сроковете за атестиране на асистентите са три години и са установени така,
за да може да се следи развитието на тези лица по-често, отколкото за доцентите
и професорите. Тези срокове са установени и в интерес на асистентите – за да имат възможност в течение на три години от
последната атестация да постигнат необходимите резултати, за да получат
положителна оценка. Неспазването на този срок, извършването на предсрочно
атестиране, ги лишава от тази възможност и ги обрича на отрицателна атестация,
както е в случая.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание
поддържа иска и моли да бъде уважен.
В срока по
чл.131 от ГПК , ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва, че между ищцата и
ответникът е бил сключен трудов договор и последващите към него допълнителни
споразумения за заеманата академична длъжност – асистент; че спрямо ищцата са
налице две отрицателни атестации съгласно издадени атестационни листове,
получени от нея; че втората отрицателна атестация е извънредна и извършена една
година след предишна отрицателна атестация;че на ищцата е връчена уволнителна
заповед, която е приложена към исковата молба; че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния отработен месец е 1704.93 лв.
Оспорва
аргументите на ищеца за формална незаконосъбразност на процесната заповед, доколкото в нормата на чл.335, ал.2, т.3 от Кодекса на труда изрично е
записано, че уволнението настъпва от момента на получаване на писменото
изявление за това, то следва, че прекратяването на трудовото правоотношение е
настъпило на дата 12.09.2018г., не и по-рано, въпреки изписването в самата
заповед, което изписване не оказва никакво влияние върху началния момент на
уволнението. Не оспорва, че в
уволнителната заповед е записано, че трудовото правоотношение се прекратява
считано от 10.09.2018г., доколкото това е бил денят, в който предварително е
било уговорено, че ищцата ще се яви и ще получи по-рано изготвената заповед.
Въпреки това, ищцата не се е явила (умишлено или не) на съгласуваната
първоначално дата, а на по-късна дата - 12.09.2018г. - когато е получила вече
изготвената уволнителна заповед.
Оспорва твърденията на ищеца във връзка с незаконосъобразността на
извършената и втора атестация , както и във връзка с правомощията на ИУ да
създава правила за определяна на срока на извънредна такава. Твърди , че
доколкото ищцата е заемала академична длъжност „асистент" (за което не е
налице спор по делото) по смисъла
на ЗРАСРБ, то относно правилата за атестиране следва
да се приложат
разпоредбите на ЗРАСРБ, които се
явяват специални спрямо разпоредбите на ЗВО.Съгласно чл. 16 от ЗРАСРБ (в
редакция действала към момента на извършване както на първата, така и на
втората атестационни процедури) лицата, заемащи академична длъжност следва да
се атестират не по-рядко от един път на пет години. Това означава, че има
изискване за минимум брой атестации за определен период от време, но няма
ограничения за тяхната периодичност, честота.В разпоредбата е записано,
че освен реда
посочен в ЗВО, самите висши училища определят правила
за атестиране, от което следва, че за неуредени въпроси в ЗРАСРБ и ЗВО относно
процедурата по атестация, се прилагат правилата приети от висшите училища относно
атестирането на лица от
академичния състав. Ето защо, Икономически университет - Варна е имал законово основание да
приеме в своите
Правила за атестиране, правило за провеждането на извънредна атестация
една година след първа отрицателна атестация, като тази процедура е законна и
съобразена с нормативните актове от по-висша степен.Излага се, че периодите за
атестиране са съобразно изискванията на Правилата за атестиране на Икономически
университет - Варна и не се дублират. Така първото атестиране на ищцата е било
за 2016г., а второто извънредно атестиране на ищцата като преподавател в
катедра „Финанси" видно от приложеното към исковата молба второ писмо е
било планирано за месец март 2018г., което е съобразно предложен график от
факултетния съвет на „Финансово - счетоводен" Факултет при Икономически
университет - Варна. Излага се ,че от приложените към исковата молба - два
атестационни листа относно извършени през 2016г. и съответно през 2018г. атестации и два отчета изготвени от ищцата
за съответните периоди, е видно,
че М.Т. не е изпълнила
препоръките дадени в първата атестация - до ноември 2017г. да завърши
дисертационен труд и да й бъде открита процедура по защита. Нещо повече. Дори
към момента на получаване от ищцата на втория й атестационен лист –
07.06.2018г., (в който лист е записано, че оценката е приета по описания в
атестационния лист протокол от 01.06.2018г на Факултетния съвет), включително и
към момента на връчване на уволнителната
й заповед -
12.09.2018г. М.Т. не е
завършила дисертационен труд и не е открита в Икономически университет – Варна
процедура по защита.
Твърди се, че спрямо ищцата са били налице всички предпоставки, предвидени
в хипотезата на чл. 11 ал.5 и чл.12
ал.2 от Правилата за атестиране
на Икономически университет - Варна, за
даване на отрицателна оценка, съответно атестация с оглед неизпълнение
на препоръки по първата атестация. От тук е налице и условието, за да реализира
Ректорът на Икономически университет -Варна правото по чл. 58 ал.1 т.6 от ЗВО -
да прекрати трудовият договор на ищцата - за което той не е имал право на
избор, а е трябвало да приложи закона в най-голямата му строгост.
Неоснователно е и възражението на ищцата (въпреки принципната му
неотносимост), че срокът от една година след първоначалната отрицателна
атестация не бил достатъчен за подготовка и М.Т. „била обречена". Ищцата
не е възразила срещу двете й отрицателни атестации по предвидения ред в
Правилата за атестиране на Икономически университет - Варна. Получавайки
резултатите от първата си атестация ищцата е била запозната с дадените
препоръки и указания и със срока, в който е трябвало тя да предприеме действия,
за да изпълни дадените указания - до ноември месец 2017г. Въпреки това, ищцата
не е предприела активно действие в тази насока,
а е бездействала. Това е пряка, а не косвена индиция, че М.Т. е била
съгласна с тях, вероятно, доколкото не е била изпълнила препоръките в първия
атестационен лист изготвен по повод първата отрицателна атестация.
Оспорва се по основание и размер и предявения иск за обезщетение за оставане без работа .
Твърди се , че ищеца не е представил доказателства , че се е регистрирала в
Бюрото по труда , както и , че е полагала усилия за да си намери работа., а
представянето само трудовата книжка не е достатъчно основание за уважаване на
предявения иск. Оспорва се , че по него се дължи законна лихва , доколкото
ответникът не е изпаднал в забава. Направено е оспорване и на претендирания
размер.
Претендира се присъждане на сторените поделото разноски.
В открито съдебно
заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбите, инициирали
настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани
страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните в настоящото
производство и установено от представените по дело писмени доказателства - трудов
договор №РД-17-2495/30.09.2009год.
е, че между тях е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „асистент”, катедра
„ФК“ в ИУ; че ТПО е прекратено със Заповед
№РД-17-2579/07.09.2018год. на
ответника на осн. чл.58,ал.1,т.6
от Закона за висшето образование във вр. с чл.95,ал.1,т.6 от Правилника на
Икономически университет-Варна . В заповедта е вписано , че същата е издадена
по повод протокол №6/27.06.2018год. и докладна записка от доц. Д-р С.Г.-декан
на „Финансово-счетоводен факултет“ за освобождаване от длъжност и чл.335 ал.1 от КТ, връчена на ищеца на 12.09.2018г.
По делото е доказано от ищеца /писмени доказателства- представена в съдебно заседание трудова книжка в
оригинал, че за периода 12.09.2018г. до 03.06.2019г. /съдебно заседание/ няма
вписани трудови договори.
Пред
ВРС е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване , че между ищцата и ответника е бил сключен трудов договор и
последващите към него допълнителни споразумения за заеманата академична
длъжност асистент, че спрямо ищцата са налице две отрицателни атестации,
съгласно издадени атестационни листове, получени от нея, че втората отрицателна
атестация е извънредна извършена една година след предишна отрицателна
атестация, че на ищцата е връчена уволнителна заповед, която е приложена към
исковата молба, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния отработен месец е 1704,93 лв.
Приетите са по делото писмени доказателства – писмо до
ищцата– л.15 от дело, в което е посочено,
че съгласно графика за атестиране на академичния състав на
Фанансово-счетоводния факултет , ищцата
ще бъде атестирана през месец ноември на учебната 2016/2017год.,както и писмо- л.16 от дело ,в което е посочено, че
съгласно графика за атестиране на академичния състав на
Фанансово-счетоводния факултет , ищцата
ще бъде атестирана през месец март на учебната 2017/2018год.; отчет на ас. М.Т.Т. за периода април 2013год.-октомври 2016год. ,
съгласно критериите и показателите за атестиране/чл.9 от Правила за атестиране
на Академичния състав на Икономически университет – Варна/ и отчет на ас. М.Т.Т.
за периода ноември
2016год.-февруари 2018год. , съгласно
критериите и показателите за атестиране/чл.9 от Правила за атестиране на
Академичния състав на Икономически университет – Варна/;
два атестационни листа.
Съгласно
атестационния лист, приет на л.23 от делото,на ищцата е дадена отрицателна
атестация. Дадени й са препоръки в следния смисъл: Ас. М.Т. да положи усилия и
ускори работата по завършване на дисертационния си труд с оглед до ноември
2017год. да и бъде открита процедура по защита. Посочено е , че оценките,
предложенията и препоръките са приети с решение на комисията по атестирането с
протокол №2 от 07.12.2016год.
Съгласно
атестационния лист, приет на л.24 от делото,на ищцата е дадена отрицателна
атестация. Няма вписани препоръка. Посочено е, че оценките, предложенията и
препоръките са приети с решение на комисията по атестирането с протокол №2 от
23.04.2018год. В атестационния лист е посочено, че оценките, предложенията и
препоръките са приети на Факултетен съвет с протокол №5 от 01.065.2018год.
Към
доказателствата по делото са приети и правила за атестиране на Академичния
състав на Икономически университет-Варна;
протокол №5/01.06.2018год. на Икономически университет –Варна, факултет
„Финансово-счетоводен“ и протокол №8/25.10.2017год. на Икономически университет
–Варна, факултет „Финансово-счетоводен“.
За определяне размера на дължимото обезщетение за оставяне на ищеца без
работа през релевирания период , по делото е прието заключение по ССЕ, което
съда кредитира.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и настоящата
инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
В исковата молба не се твърди
немотивираност, като порок на Заповедта, с която трудовото правоотношение е
прекратено. Настоящия съдебен състав счита, че
при издаваното й, работодателят е съобразил изискванията на закона и
подробно е мотивирал заповедта за уволнение. Правилен е извода, че от гледна
точка на процедурните изисквания заповедта за уволнение не стада от
недостатъци, подписана е от компетентен орган , в кръга на правомощията му.
Спорно по делото е , представлява ли
порок от формална гледна точка , изписването в същата, че трудовото правоотношение
с ищеца се прекратява „считано от 10.09.2018г. „ , а заповедта е връчена на
работника на 12.09.2018г. , респективно води ли това формалната й
незаконосъобразност.
Съгласно чл. чл.335,
ал.2, т.3 от КТ, прекратяването
настъпва от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора,
доколкото същия е прекратен без предизвестие/какъвто е настоящия случай/.
За да приеме, че е незаконосъобразна и
да я отмени, първоинстанционният съд е изложил мотиви и е приел, че разминаването
в датата посочена от работодателя за такава, от която трудовия договор се счита
прекратен, а именно 10.09.2018г. и
датата съгласно , която по силата на закона договора е прекратен, а именно –
12.09.2018г., доколкото първата е предхождаща, придава на прекратяването
“ретроактивно действие“, което е незаконно. Това формално опорочаване на
извършеното уволнение води до неговата незаконосъобразност.
Настоящия състав намира тези изводи за
неправилни. Безспорно съда не може да санира формални пороци в заповед, с която
се прекратява трудовото правоотношение. Такива обаче в настоящата не са налични.
Трайна и последователна е съдебната практика, която настоящия съдебен състав
изцяло споделя, че в хипотезите на прекратяване на трудов договор без
предизвестие по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, прекратяването настъпва от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора от насрещната страна.
Издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение само по себе си не
прекратява трудовото правоотношение, докато заповедта не бъде връчена на
работника или служителя./Решение №
54 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М.Ф., Решение
№ 332 от 28.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 1350/2014г. , IV г. о., ГК/.
Изготвянето на заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, подписването и от работодателя, преди същата да е връчена на
работника, представлява техническа дейност и намерение за прекратяване, но
волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на
заповедта . Ето защо в
конкретната хипотеза посочването на дата 10.09.2018г. като такава, от която
трудовото правоотношение на ищеца следва да се счита за прекратено е
ирелевантно. Датата може да се приеме, като евентуално намерение на работодател
това да се случи от тази дата, но безспорно същото е прекратено на 12.09.2018г.
, при липса на спор относно връчването й.
Изложените мотиви обосновават извода, че порок
в обжалваната заповед от формална гледна точка не е налице.
Относно материално-правната законосъобразност на
извършеното уволнение, настоящия
състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд. Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО-освобождаване
от длъжност при две последователни отрицателни атестации във вр. с
чл.95,ал.1,т.6 от Правилника на Икономически университет-Варна, по повод
решение на Факултетен съвет с протокол №6/27.06.2018год. и докладна записка от доц. Д-р С.Г.-декан на
„Финансово-счетоводен факултет“.
Трайна е
практиката на ВКС /Решение №103 от 18.07.2018год. на ВКС по гр.дело
№2119/2017год. на IV г.о. ; Определение №902 от 21.11.2018год. на ВКС по
гр.дело 01622/2018год. , IV г.о.Решение №8749 от 14.11.2016год. на РС
Благоевград по гр.дело №1320/2016год./,
че при трудов спор с предмет законността на уволнението по чл.58,ал.1, т.6 от
ЗВО , съдебният контрол не обхваща
съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност,
респ.правилност, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище,
а обхваща проверка на процедурата за атестиране , установена в чл.57 ЗВО и в
Правилника за атестиране на учебното заведение. Следва да се има предвид, че
ищеца не оспорва, че са налице две отрицателни атестации, съгласно издадени
атестационни листове получени от нея, че втората отрицателна атестация е
извънредна, извършена една година след предишна отрицателна атестация. Ищцата
не доказва, а и не твърди, че е предприела оспорване на резултатите от
атестирането. Ищцата не оспорва и наличието на предпоставките в ч.4, ал.7 от
правилата за извънредна атестация, а именно ,че първата такава е отрицателна и
тя е влязла в сила.
Неоснователни
са и възраженията на М.Т. посочени в исковата молба във връзка със законността
на извършената извънредна атестация, с оглед незакосъобразност на приетите от
работодателя и срокове и правила за атестиране/. Процедурите при изготвянето на
двете последователни отрицателни атестации
са в съответствие със закона/ЗВО и ЗРАСРБ/ и определените
критерии, съгласно правилата на
преподавателите в Икономически университет –Варна.
Съгласно
чл.16 ЗРАСРБ и чл.57 ЗВО приносът на всеки член на академичния състав се
оценява , като висшето училище атестира веднъж на 3 години нехабилитираните и
веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели. Т.е. законодателят е установил
изискване за минимум брой атестации за определен период от време, но няма
ограничения на тяхната периодичност и честота. Оценяването и атестацията се
извършват по процедура, показатели и критерии, определени в ЗВО и в правилника
на висшето училище. Висшето училище има задължение да утвърди система за
оценяване и поддържане качеството на обучението на академичния си
състав/чл.30,ал.1 ,т.8 и т.15 ЗВО, чл.1, ал.2,т.3 ЗРАСРБ/ с цел гарантиране на
обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания. Съгласно
чл.4,ал.7 от Правилата за атестиране „Атестираният с отрицателна оценка подлежи
на извънредна атестация след една година“. Правилно съда е приел, че ответникът
е имал законово основание да приеме в своите Правила за атестиране, правило за
провеждане на извънредна атестация една година след първа отрицателна
атестация. С влизане в сила на втората отрицателна атестация на ищцата, за
работодателя е възникнало потестативното право да прекрати трудовия договор в
хипотезата на чл.58,ал.1 ,т.6 от ЗВО, което право той е реализирал с
обжалваната заповед.
Предвид
изложените аргументи иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска с правно
основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ обуславя неоснователност и на претенциите на
ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Асистент,висше училище” в Икономически
университет-Варна, катедра „Финанси“ на
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ , както и за заплащане на обезщетения по чл.225 ал.1 от КТ, каквито се дължат само при незаконно уволнение. Ето защо всички съединени
искове ще бъдат отхвърлени.
С оглед
изложеното въззвината жалба на ИУ-Варна следва да бъде уважена , а тази на М.Т.
– отхвърлена.
Поради
несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете претенции да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от делото, отправеното
искане и представените доказателства, в полза на ИУ -Варна следва да се
присъдят разноски в размер на 2290 лева за първа инстанция,от които 70.00 лева
депозит вещо лице и 2220.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат,както
и 220.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат във
въззивната инстанция,съобразно направеното искане и представените списъци по
чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Решение №
357/30.01.2019г. по гр.д. № 14509/2018г. на ВРС, 16ти състав, с което съда ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.Т.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.
344, ал.1, т.1 КТ,ВЪЗСТАНОВЯВА М.Т.Т. ЕГН ********** с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „Асистент,висше
училище” в Икономически университет-Варна, катедра „Финанси“, БУЛСТАТ *********,
на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, ОСЪЖДА Икономически университет - Варна
БУЛСТАТ ********* гр.Варна, бул. "Княз Борис I" № 77, представляван
от ректора ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, СУМАТА от 7 215.82лв. , представляваща
обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за период от 10.09.2018год. до 16.01.2019год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 26.09.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 КТ, ;СУМАТА от 1800 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ
Решение №
357/30.01.2019г. по гр.д. № 14509/2018г. на ВРС, 16ти състав, в частта му, с
която Икономически университет - Варна БУЛСТАТ ********* гр.Варна, бул.
"Княз Борис I" № 77, представляван от ректора Е ОСЪДЕН да заплати в
полза на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд сумата от 388.63лв. , от която
по 50 лева за исковете с правно основание чл.344, т.1 и 2 от КТ и
288.63лв. за иска с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1
от КТ, както и 50лв. представляваща
депозит за ВЛ, на основание
чл.78, ал.6 ГПК ,като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни и недоказани предявените от М.Т.Т.
ЕГН ********** срещу Икономически университет - Варна БУЛСТАТ *********
гр.Варна обективно кумулативно съединени искове :
ДА
БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО уволнението на М.Т.Т. ЕГН ********** ,
извършено със Заповед №РД-17-2579/07.09.2018год. на работодателя на основание
чл. 335 ал.1 от КТ, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ДА
БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА М.Т.Т.
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност -„асистент в катедра „Финанси”
на Икономически университет-Варна, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ДА
БЪДЕ ОСЪДЕН
Икономически университет - Варна БУЛСТАТ ********* гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т. ЕГН ********** СУМАТА от 7 215.82лв. , представляваща
обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за период от 10.09.2018год. до 16.01.2019год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 26.09.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 357/30.01.2019г. по гр.д. №
14509/2018г. на ВРС, 16ти състав, в частта, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.Т.
ЕГН ********** срещу Икономически университет - Варна БУЛСТАТ *********
гр.Варна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ,
за разликата над сумата 7 215.82лв. до
претендирания размер от 10 229.58лв.
и за времето от 17.01.2019год. до 10.03.2019год.
ОСЪЖДА М.Т.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Икономически университет
- Варна БУЛСТАТ ********* гр.Варна сумата
от 2290 /две хиляди двеста и
деветдесет /лева представляващи
направени по делото разноски за първа инстанция и сумата от 200.00/двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски за
въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок считано от 17.06.2019г., за която дата
страните са били надлежно уведомени в открито съдебно заседание, на основание
чл. 315, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.