Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2025г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на четвърти
март две
хиляди и двадесет
и пета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора
__________, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 13444 по
описа за 2019г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр. осн. чл. 59
от ЗЗД:
Ищците
– С.К.К., Е.К.Д., Н.П.К.,
ЕГН **********,
починала в
хода на
процеса (25.04.2020г.),
като нейни наследници
са първите
двама ищци, Д.Д.Т.,
М.С.Т. и Н.С.Т., в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 09.10.2020г.,
от 26.10.2020г. и от 31.03.2021г.
(л. 368) твърдят,
че били
собственици
по
наследство
на недвижим
имот с площ
от 2 500 м2,
находящ се в
гр.
Приморско,
част от който
съставлява
парцел V за имот
414 по плана на
града за 1962г. и
част от УПИ IV,
кв. 38 по плана
на града. По
кадастралната
карта на гр.
Приморско
имотът е част
от имот с
Идентификатор
58356.506.256, целият с
площ 6 497 м2, при
граници: ПИ
58356.506.270, ПИ 58356.506.258, ПИ 58356.506.257,
ПИ 58356.506.444, ПИ 58356.506.266 и
58356.506.200 и попада в
двор
заграден за почивна
станция на
Министерски
съвет. Същият
се владеел
без
основание от
държавата.
По
отношение на
имота били
водене
няколко съдебни
производства
(някои от тях: Решение
№ 3775 от 26.06.2020г. на
СГС по гр.д. №
6438/2015г. и
Определение
№ 424 от 07.08.2019г. на
ВКС по гр.д. №
1393/2019г., I г.о., ГК,
докладчик
съдията Ваня
Атанасова –
става въпрос
за претенция
по чл. 108 от ЗС,
която е
уважена).
Ответникът
–
Министерството
на младежта и
спорта
продължавало
да ползва
имота.
С
гореизложеното,
ищците молят
да се осъдят
ответниците
да им
заплатят
общо сумата
от 158 400 лева или
по 26 400 лева на
всеки един от
тях, ведно
със законната
лихва върху
тази сума, представляваща
обезщетение
вместо
ползване за
периода от 01.10.2016г.
до 01.01.2019г., на
недвижим
имот, находящ
се в град
Приморско,
целият с площ
от 2 163 м2, част
от който
съставлява
парцел V за
имот 414 по
плана из
града за 1962г. и
част от УПИ IV,
кв. 38 по плана
на града,
като този
имот попада в
почивна
Станция, част
от поземлен
имот с
кадастрален
идентификатор
58356.506.256, целият с
площ от 6 497 м2
по
кадастралната
карта на гр.
Приморско.
И
по-точно - за
периода от
01.10.2016г. до 16.05.2019г. по 23 100
лева от
ответниците
МРРБ, АМС и МФ.
За
периода от
06.05.2019г. до 01.10.2019г. по 4 850
лева от ММС.
Ответникът
– Администрацията
на МС на РБ, оспорва
иска
(допълнително
становище от
10.12.2020г. – л. 329):
-
имотът бил
съсобствен, а
и ищците не
били лишени
от възможността
да го ползват;
- имало
построена
законно
сграда, като
се иска
прихващане
със сумата от
165 701 лева
(уточнение от
08.06.2020г. – л. 174); и
- за
част от
периода
искът бил
недопустим.
Ответникът
– Министерство
на младежта и
спорта,
оспорва иска:
-
претенцията
била
недопустима,
тъй като следвало
да се насочи
по отношение
на министъра
на финансите;
според този
ответник
благоустройството
е на стойност
50 000 лева
(уточнение от
11.06.2020г. – л. 183).
-
излага
аналогични
доводи на
предходния ответник;
Ответникът
– Държавата,
представлявана
от Министъра
на РРБ,
оспорва иска,
тъй като не
бил надлежен
ответник.
Доводите
относно
евентуалната
(а не алтернативно
/Решение №
97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г.
на І т.о./ – л. 101; и
допълнително
становище от
26.11.2020г. – л. 334)
неоснователност
са идентични.
Ответникът
– Министерство
на финансите,
оспорва
исковата
молба като
нередовна и недопустима,
евентуално и
неоснователна.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на страните,
с оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
С
Решение от
18.04.2008г. по гр.д. №
28684/2006г. на СРС,
Министерство
на
държавната
администрация
и административната
реформа е
осъдено да
заплати на
ищците по 4 644
лева,
обезщетение
за
неоснователно
обогатяване
за
ползването
на
недвижимия
имот в
Приморско за
периода от
11.07.2006г. до 19.12.2006г. (не
се спори, че
това е
процесната
недвижимост).
Идентична
е ситуацията
с Решение от
04.08.2014г. на СГС по
гр.д. № 422/2014г. Там е
осъдена
Администрацията
на МС по 8 580,33
лева.
С
Решение № 3775 от
26.06.2020 г. на СГС по
гр. д. № 6438/2015г. (то е
оставено в
сила с
Решение № 168 от
01.03.2021г. на САС по
гр.д. № 3660/2020г.), Администрацията
на МС на РБ е
осъдена да
заплати на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, обезщетение
за лишаване
от
ползването в
периода 01.06.2012 г. –
01.06.2015 г. на
собствения
на ищците недвижим
имот,
представляващ
реална част с
площ от 2163 кв. м.
от поземлен
имот с
кадастрален
идентификатор
58356.506.256, целият с
площ от 6497 кв. м.
по
кадастралната
карта на гр.
Приморско,
който попада
в почивна
станция на
Министерски
съвет, както
следва:
на
С. К. К., ЕГН: **********,
сумата от 32 384,25
лв., заедно
със
законната
лихва от 20.05.2015 г.
до
окончателното
изплащане;
на
Е. К. Д., ЕГН: **********,
сумата от 32 384,25
лв., заедно
със законната
лихва от 20.05.2015 г.
до
окончателното
изплащане;
на
Д. Д. Т., ЕГН: **********,
сумата от 21 589,50
лв., заедно
със
законната лихва
от 20.05.2015 г. до
окончателното
изплащане;
на
М. С. Т., ЕГН: **********,
сумата от 21 589,50
лв., заедно
със законната
лихва от 20.05.2015 г.
до
окончателното
изплащане;
на Н. С. Т., ЕГН:
**********, сумата от 21 589,50
лв., заедно
със
законната лихва
от 20.05.2015 г. до
окончателното
изплащане;
С
Решение № 55 от
5.10.2018г. на БАС по
в.гр.д. № 212/2018г.,
влязло в сила
на 07.08.2019г. (във
връзка и с
Решение № 43 от
10.05.2018г. по ВКС по
гр.д. № 4979/2017г.), Държавата,
представлявана
от Министъра
на р.
развитие и
благоустройство,
и Администрацията
на
Министерски
съвет, са
осъдени да
освободят и
предадат на
Д. Д. Т., ЕГН **********, М. С.
ова Т., ЕГН **********, Н.
С. ов Т., ЕГН **********, Н.
П. К., ЕГН **********, С. К.
К., ЕГН ********** и Е. К. Д.,
ЕГН **********,
първите трима
със съдебен
адрес:*** – адв. Е.,
а останалите
трима със
съдебен адрес:***
– адв. Н., собствения
им недвижими
имот,
представляващ
реална част с
площ от 2163 кв. м.
от поземлен
имот с кадастрален
идентификатор
58356.506.256, целият с
площ от 6497 кв. м.
по
кадастралната
карта на гр. П.,
която част е
обозначена с
жълт щрих на
скица/л.169 от
делото/ към
приетото
допълнително
заключение
на вещо лице
М. М. по
изслушаната
съдебно-техническа
експертиза и
следва да се
счита за неразделна
част от
настоящата
съдебно решение.
В
мотивите на
решението е
обърнато
внимание и на
исковете по
чл. 59 от ЗЗД,
които вече са
уважени и че
това
предполага
установяване
на правото на
собственост.
Такива са и
указанията,
дадени от
ВКС. Посочено
е и Решение № 2229
от 13.07.1994г. по гр.д.
№ 2871/1994г. на ВС, III г.о.
Със
Заповед на ОУ
на Област
Бургас № РД-09-18
от 13.04.2018г.
почивната
база е
предоставена
на ММС (л. 83-5). В
тази връзка е
съставен и
констативен
протокол, в
който се
сочи, че
имотът не е
използван от
2015г. Сградният
фонд се
нуждае от
ремонт. (л. 87).
Администрацията
на МС на РБ е
осъдена да предаде
владението.
Преди
постановяването
на
окончателния
акт на ВКС,
недвижимият
имот е
предоставен
на ММС, което
обаче е
обвързано от
акта на БАС
(арг. от чл. 298, ал. 2
от ГПК, а и
цитираната
по-горе
практика
относно ЮЛ-а,
представляващи
държавата; и
мотиви на
Решение № 95 от
23.04.2020г. на БАС по
гр.д. № 212 от 2018г. – л.
395).
Едноличен
собственик
на "С.с.и." ЕАД е
Министерство
на младежта и
спорта (според
ТР).
Почивната
база е
внесена като
апортна
вноска в
капитала му
през 2019г. (Решение
№ 662 на МС от 14.09.2018г. –
л. 138 и л. 140).
Сградата,
построена в
имота, също е
собственост
на ищците
(Решение от 25.02.2022г.
на БОС по гр.д.
№ 2401/2020г., влязло в
сила на 15.02.2024г.).
Съответно
всички
доводи,
свързани с
нея са неоснователни,
а предвид посоченото
и в „от правна
страна“ и
вероятно недопустими.
На
15.05.2024г. е
съставен
протокол за
въвод между "С.с.и."
ЕАД, ЕИК *********, и
ищците
относно
сградата (л. 642).
От
страна на "С.с.и."
ЕАД, до
ищците е
изпратена
Нотариална
покана от 2020г.
(л. 217 и сл.).
Събрани
са гласни
доказателства,
разпитани са
св.св. К.и Д.. От
тях се
установява,
че:
-св. К.: въводът
в имота
(около 2
декара и
сграда) бил през
май 2024г. Нямало
достъп, тъй
като всичко
било
заградено.
Впоследствие
кметът премахнал
загражденията.
Преди това,
единственият
достъп бил
откъм морето.
-св.
Д.: „С.с.и.“ не
било
използвало
имота, тъй
като състоянието
му не
позволявало.
ММС предало
имота през
юли 2019г.
Депозирани
са заключения
на СТЕ
(единична и
тройна СТЕ).
1.
единична СТЕ,
оспорена от
ищците:
Размер
на среден
пазарния
наем на
кв.метър от
имота и за
целия имот,
който е с
площ 2 163 м2 от
поземлен
имот с
кадастрален
идентификатор
58356.506.256, целия с площ
от 6 497 м2, по
кадастрален
план на гр.
Приморско за
периода от
01.10.2016г. до 01.10.2019г.
Наемната
цена за
периода от
01.10.2016г. до 01.10.2019г. е
както следва:
- за
парцел с площ
2 163 кв.м. с
кадастрален
идентификатор
58356.506.566 за целия период
е 26 924 лева.
- за
парцел с площ
2 163 кв.м. с
кадастрален
идентификатор
58356.506.566, заедно с
построената
в него двуетажна
сграда с
идентификатор
58356.506.566.1 за целия
период е 37 505
лева.
В
експертизата
има разбивка
за стойността
по години.
В
миналото
процесният
имот е бил
част от
почивна база
с изградена
почивна
станция на
четири етажа
и двуетажната
жилищна
сграда. При
направения
оглед се
установи че в
сградата е
имало
осигурено
електричество,
свързване
към
канализация
и
водоснабдяване,
но видимо от
много време
инфраструктурата
не работи.
Парцелът се
намира в
населено място,
като всички съседни
имоти са
застроени с напълно
изградена
инфраструктура,
поради което
при усвояването
на празен
терен,
ползван под наем
се извършва
ново
присъединяване
към
различните
мрежи
съгласно
начина на
използване
на парцела и
съответната
проектна
документация.
Наличието на
изградена
инфраструктура
има значение
само за пазарната
цена на
двуетажната
къща и наемната
цена на
къщата. При
определяне
на пазарната
стойност на
къщата и
средната
пазарна
наемна цена
на парцела
заедно с
двуетажната
сграда е
отчетено
необходимостта
от изграждане
на нова
инфраструктура.
Към момента
на огледа се
установи, че
е изградена
нова инфраструктура
отнасяща се
само до
процесния имот
с присъединяване
към
електрическата
мрежа,
водоснабдяването
с питейна
вода и към канализационната
мрежа, като
трасетата са
разположени
непосредствено
до новоизградената
улича и
тротоар.
Изпълнената
инфраструктура
е за захранване
на
двуетажната
сграда с площ
87 кв.м. и към
момента
видимо е
прекъсната и
в сградата
липсва
електричество
и захранване
с питейна
вода. Старата
изградена
инфраструктура
няма
отношение
към празното
дворно място
и поради
липса на
данни за изпълнените
СМР по
изграждането
и не може да
се определи
увеличена
стойност на
сградата от
присъединяването
и към съответните
комунални
услуги. По
данни от
приложените по
делото
документи
двуетажната
сграда е изградена
през 1970г., което
предполага и
изграждането
на съответна
инфраструктура.
2.
становището
на в.л. Т. и А. от
тройната СТЕ,
оспорено от
ищците
(съобразно и
становището
на
експертите, изложено
в о.с.з. от 04.03.2025г.):
-
пазарната
стойност на
наема за
целия период
е 45 924 лева, като
това включва
и сградата;
- с
оглед
частичната
застроеност –
35 128 лева.
Точен
аналог няма
как да се използва,
защото не е
имало такава
продажба,
точно на нос
„Кюприя“. Имало
големи
разлики в
цените на
пазарните
аналози и
затова е
определена
средна
пазарна
стойност.
Прегледали били
над 2 000 сделки и
от тях били
извадени
единици, приети
от
експертите,
че са на
реални цени.
Към
датата на
изготвяне на
оценката към
процесния
имот няма
абсолютно
никакъв достъп,
нито е
направена
инфраструктура.
Технически
единственият
начин да се стигне
до процесния
имот е бил
през
почивната
база на
Министерство
на здравеопазването,
защото този
имот е бил
част от тази
база. Към 2018г. е
нямало достъп
до този имот,
няма
изградена
инфраструктура
и достъп по
улица към
този имот от техническа
гледна точка
няма.
Процентът
за земята е
определен на
4 %. От
оценителската
практика
този процент
се води като
„вечна рента
от земята“, т.е.
някакъв
доход от
земята, който
може да се получи.
За да бъде
по-висок
процентът
трябва това да
се докаже с
конкурентно
приложение
на имота,
което води до
по-висока
доходност.
Ако бъде
развит по
някакъв
начин имотът
със
съответни документи,
тогава може
да се изчисли
каква
по-голяма
доходност би
имало, за да съобрази
по-висок
процент.
3.
особено
мнение на в.л. К.,
оспорено от
ответниците
(съобразно и
становището
на експерта,
изложено в о.с.з.
от 04.03.2025г.):
- 101 700
лева, като
това включва
и сградата;
- 78 660
лева, относно
земята.
Имотът
е с подценена
стойност. Той
е изключително
атрактивен
по
местоположение,
по уникалността
си, затова че
има доста
по-голяма
площ на
терена,
докато
сходни имоти
много рядко
имат над 600-700
кв.м. Нос
„Кюприя“ е и
със
стратегическо
значение,
защото от
всички
страни гледа
залива, така,
че този имот
трябва да
бъде сравнен
с подобен на
него. За
проверка на
резултата,
съгласно
българските
стандарти за оценяване
вещото лице е
приложила
втори метод.
Въпреки
статута на
имота, който
в процесния
период е
реална част и
има
ограничения
в ползването
самостоятелното
и развитието
на имота -
този
потенциал
скрит и непроявен,
а именно
метода на
развитието,
т.е. хипотеза
за
изграждане
сграда в
имота и
получаване
пазарната
стойност на
земята, като
резултат от
разликата
между
разходите за
развитие и
разходите,
които се
получават
след реализация
на имота.
Резултатът
бил редуцирала
с коефициент
за риск,
отчитайки
статута на
имота към
процесния
период, който
е реална
част, не е
самостоятелен
и
индивидуализиран
имот с
идентификатор,
който
предполага
свобода и
спокойно
ползване на
имота и реализиране
на целта,
която би имал
собственика.
Затова
редукцията
била почти 30 %.
Не
били
отчетени
пунктоациите
в сезоните. Това
е сумарен
годишен наем
за процесния
период. С
втория
експерт
посетили
мястото в пристанището,
за да
проверят
какво би
могло да се
случи като
развитие –
било то
развитие със
застрояване
или продажба.
Това посочвало
потенциал.
Проверили
какви са
наемните
цени към
момента вещите
лица видяли
пълна
заетост на
водно
домуване на
лодки и свободни
места имало
само за лодки
на сух док.
Установили 4 лева
на ден за
наем. За
каравани - 80 лева
на ден за
домуване.
Трети
възможен
вариант:
даване на
инвеститор
за
получаване
на съответното.
Съобразено е
и че имотът
ще се застрои
със сграда.
от
правна
страна:
... всеки,
който се е
обогатил без
основание за
сметка на
другиго,
дължи да му върне
онова, с
което се е
обогатил, до
размера на
обедняването (чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД).
Обогатяване
означава и
спестяване –
в случая на
наем. По тази
причина и дължимото
обезщетение
се съизмерва
със средно
дължимия за
подобен имот
(земя + сграда)
наем.
Ищците
са
собственици
на имота,
считано от 1994г.,
като
страните в
това
производство
(относно
ответниците, да
се разбира
най-общо
държавата) са
обвързана
със сила на
пресъдено
нещо – res
judicata.
Това се
отнася до
всички
постановени
и описани в
„от
фактическа страна“,
влезли в сила
съдебни
актове,
включително и
тези по чл. 59 от ЗЗД. Доводът,
сторен в
отговора на
първия ответник
е
неоснователен.
Имотът е
индивидуализиран
още към
момента на реституирането
му с Решение
№ 2229 от 13.07.1994г. по
гр.д. № 2871/1994г. на
ВС, III г.о. – л. 13 (в
тази връзка Решение №
11/01.02.2012г., по гр.д. №
166/2011г., на I г.о.: …
правото на
собственост
или друго
вещно право
върху
недвижим
имот, ищецът
трябва да посочи
всички
негови
индивидуализиращи
белези - вид,
местонахождение,
граници,
площ, номер
по
действащия
кадастрален
и
регулационен
план или друг
вид план, а
когато за
населеното
място има
влязла в сила
кадастрална
карта -
идентификатора
на имота).
Възстановени
са не идеални
части, а
реална такава.
Последяващите
изменения, свързани
с
въвеждането
на кадастъра,
са ирелевантни.
Единствено е
необходимо
те да бъдат
посочени граници
и това е
сторено.
В
предходните
решения вече
е било
обърнато
внимание
относно
материалното
представителство
на държавата:
ЕСПЧ:
Case of Kehaya and Others v. Bulgaria
(Applications nos.47797/99 and 68698/01), 12
януари
2006: Принципът
на правна
сигурност
диктува, че когато
граждански
спор се
разглежда по
същество от
съдилищата,
той трябва да
бъде решен
окончателно.
„Подходът на
Върховния касационен
съд в
решението му
от 10 октомври
2000, освен това, е
имал
действието
да осигури на
държавата “втори
шанс” за
преразглеждане
на спор,
който вече е
решен с
окончателно
решение“.
Именно по
тази причина
е прието и
Тълкувателно
решение № 5 от
14.01.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2011г.,
ОСГК,
докладчик
съдията Жанин
Силдарева. Поведението
на която и да
е част от
държавната
администрация
обвързва
останалата от
нея.
Действително
държавата се
представлява
в исковия
процес от МФ
(освен по
вещни искове),
но само, ако
претенцията
е по
отношение на
самата
държава, а не
по срещу на
някое от
нейните
учреждения (Опр. №
1170 от 17.05.2023г. по
ч.гр.д. № 1225/2023г., III
г.о.). В случая
пасивната
материална
легитимация
е по
отношение на
това
учреждение,
на което е
възложено
стопанисването
на имота.
Видно и от
предходните
производства
по чл. 59 от ЗЗД
(Определение
№ 55 от 26.04.2021г. на
ВКС по ч.гр.д. №
1286/2021г., I г.о., ГК,
докладчик
съдията
Бонка Дечева;
и например
Решение № 308 от
12.12.2014г. на ВКС по
гр.д. № 7585/2013г., IV г.о.,
ГК, докладчик
съдията
Любка
Андонова –
това е
хипотеза на
процесуална
субституция).
Проф.
Сталев
(Българско
гражданско
процесуално
право, изд. 2020г.,
стр. 376), приема,
че при
субституцията
на
държавното
учреждение
или
предприятие,
на което
държавата е предоставила
правото на
управление
върху имот,
държавна
собственост,
правото за
предявяване
на
ревандикационен
иск, респ. за установителен
иск за
собственост,
от или срещу
това държавно
юридическо
лице,
произтича от
предоставеното
му право на
управление.
Бранейки правото
на държавна
собственост,
то брани и
предоставеното
му право на
управление. Видно
е от чл. 14, ал. 3 и
чл. 17 ЗДС, че то е
и длъжно да
упражнява
предоставеното
му право на
управление, а
следователно
и да го брани. По
тези
съображения,
изложеното в
молба от 31.03.2021г.
не може да
бъде
споделено,
още повече,
че въпросът е
за
неоснователно
обогатяване, а
то
предполага
управление, а
не същинска
собственост.
1.
първи период:
На 13.04.2018г.
почивната
база е
предоставена
на ММС. До
тогава тя е
стопанисвана
от първия ответник.
По отношение
на него е
налице
установена
пасивна
материална
легитимация.
По отношение
на Държавата,
представлявана
от Министъра
на РРБ и МФ,
такава не е
налице. Няма
и изложени
твърдения,
свързани с
поведението
на тези
учреждения
по отношение
на имота.
Липсва,
съобразно
вече посоченото,
и нормативна
причина те да
бъдат включени
като
ответници,
заместващи
държавата.
Искът по
отношение на
тях е
недопустим.
Тук е
необходимо
да се
отбележи, че
след последното
уточнение на
иска,
петитумът е
странно
формулиран.
Правилно е
прието че за
първия
период администрацията
на МС дължи
обезщетение (макар
че
неправилно
са добавени
излишни
учреждения
към нея), а
същевременно
– за втория,
като длъжник
е посочено
само едно
министерство.
За
периода от за
периода от
01.10.2016г. до 13.04.2018г., а
не - 16.05.2019г.,
първият
ответник
дължи
обезщетение.
Предходните
производства
по чл. 59 от ЗЗД,
предполагат
изпратена
покана (доводът
за обратното
– л. 102, е
неоснователен
/ Определение
№ 636 от 4.08.2022г. на
ВКС по гр.д. №
3294/2021г., IV г.о., ГК,
докладчик
председателят
Зоя Атанасова).
Имотът е бил
заграден (в
тази насока
са свидетелските
показания,
констатациите
на в.л.-а и отново
решенията,
свързани с
обезщетения,
доколкото
ответниците
не са
установили
промяна на
фактическата
обстановка –
чл. 154 от ГПК).
Спорен
е въпросът за
начина на
определяне на
обезщетението
по отношение
на имота.
Действително
това не е
общинска
собственост
и наредбата е
неприложима -
Определение
№ 636 от 4.08.2022г. на
ВКС по гр.д. № 3294/2021г.,
IV г.о., ГК,
докладчик
председателят
Зоя Атанасова:
съдът
е приел, че
заключението
на съдебно-техническата
експертиза е
определило
обосновано
размера на
наемната
цена на
процесния
имот.
Преценено е за
неоснователно
искането на
ищците обезщетението
за лишаване
от ползване
да се определи
въз основа на
цените, при
които [община]
отдава под
наем
общински
имоти.
Посочил е, че
Наредбата е
приложима за
отдаване под
наем на
общински
имоти,
какъвто
процесният не
е. Позовал се
е на
заключението
на СТЕ, според
което
наредбата се
прилага за
терени с
относително
малка площ за
поставяне на
търговски
обекти. За
големи
терени,
отдавани в
цялост
Наредбата не
се прилага, а
се изготвя
пазарна
оценка (именно и
за такава се обръща
внимание и от
вещите лица,
дали
заключение
по това производство).
Всъщност
експертите
обосновават
в обясненията
си именно
пазарна
стойност.
Необходимо е
да се съобразят
няколко
обстоятелства:
-
имотът на
ищците няма
аналог, нито
като квадратура,
нито като
местоположение;
-
същевременно
и достъпът до
него е бил
ограничен,
което обаче е
следствие от
поведението
на
съответното
държавно
учреждение, което
го е
стопанисвало
(последно от
търговско
дружество);
вероятно
това е била
причината, за
да се включи
и имотът,
който не е
бил на първа
линия и чията
наемна
оценка е 77
лева.
Държавната
администрация
не би могла
да се ползва
от
собственото
си
неправомерно
поведение (nemo ex
delicto suo actionem consequi debet);
- не
може да се
приемат
съжденията,
изложени в
особеното
мнение на в.л. К.
относно
инвестиционните
възможности.
Инвестиционните
възможности
по отношение
на имота имат
връзка с
пазарната му
стойност, а
не с цената,
за която би
могъл да се
отдаде под
наем. Тук е
необходимо и
едно
допълнително
уточнение.
Ако се иска
обезщетение,
съизмеримо с обезщетение
за отдаване
под наем на
жилище, то
начинът за
определянето
на пазарната
щ стойност е
изначално
ясен,
доколкото и начинът
на
употребата
на
помещението
се предполага
(жилищни
нужди). Ако ще
се отдава под
наем като
офис или за
нещо
различно, това
би следвало
да се
установи от
страната, която
има интерес
да го стори
(чл. 154 от ГПК).
В
случая,
земята и
сградата
биха могли да
имат
различни
приложения.
Такива не се предполагат.
Същевременно,
недопустимо
вещото лице
си е
позволило да
замести
ищцовата
страна,
предполагайки
възможни
причини за
наемане на
недвижимия
имот, част от
него или дори
за неговата
промяна
(строежи и т.н.).
Въобще
не се твърди
инвестиционно
намерение, а
още по-малко
неосъществено
начинание,
вследствие
поведението
на
държавните учреждения
– което бе
предполагало
и пълно
главно
доказване
(Тълкувателно
решение № 3 от
13.01.2023г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2021г.,
ОСГТК,
докладчик
съдията Зоя
Атанасова).
От
предоставянето
на
владението и
до настоящия
момент
(втория оглед
на вещите
лица) по
отношение на
имота не е
предприето
нищо от
страна на
ищците, освен
че
общинската
администрация
е премахнала
ограждението.
Неоснователен
е и доводът,
сторен в последното
о.с.з. (АМС), че
имотът бил с
ниска
стойност
поради липса
на плаж и
паркинг.
Поначало
това е била
почивна база.
При
това
положение
донякъде,
предвид тире
2 следва, да се възприеме
заключението
на тройната експертиза,
но с лека
корекция (чл. 162
от ГПК).
Съображенията
на решаващия
орган са, че
първото вещо
лице само е
коригирало
донякъде
становището
си
(единичната
експертиза). Доколкото
заключението
на вещото
лице е доказателствено
средство, то,
като всички такива,
се преценява
и обсъжда от
съда в
мотивите на
решението
заедно с
другите
доказателства
по делото,
без
последният
да е длъжен
да го
възприеме
(чл. 202 ГПК), дори
и когато
страната не е
направила
възражения
срещу него -
Решение № 108 от
16.05.2011г. по гр.д. №
1814/2009г., ІV г.о. на
ВКС; Следователно
заключението
на вещото лице
не става
абсолютно
доказателство
по делото,
ако страната
не е
направила
възражения
срещу него -
Решение № 932 от
25.09.1991г. по гр.д. №
699/1991г., I г.о. на ВС.
Вещите
лица дават
своето
становище (заключение)
по такъв
въпрос на
делото, за чийто
отговор са
нужни
специални
знания (чл. 195,
ал. 1 от ГПК).
Причината е
че нито
решаващият
орган, нито
страните и
техните
процесулани
представители
имат
познания в
съответната
научна
област. Това
не означава,
че
заключението
трябва да отговоря
на
изискванията
на страната
(в случая
ищците). Нова (тройна)
експертиза
(извън
оспорването
на единична)
се допуска
само, ако
предходната
не е приета,
тъй като по
някаква
причина е
негодна. Същевременно
страната е
длъжна да
обоснове
искането си с
логични
доводи, а не
само с
несъгласие с
изводите на
експертите.
Именно по
тези
съображения
не бе
допусната втора
тройна
експертиза.
От
експертните
становища –
единична,
мнозинство и
особено мнение,
съдът може да
възприеме
това, което
прецени за
най-аргументирано,
или, както е в
случая,
различно
междинно
положение.
За
периода от
01.10.2016г. до 13.04.2018г.
обезщетението
възлиза на ≈
22 257 лева. Ако бе
налице
достъп
сумата би
могла да се определи
на 28 000 лева.
Квотата
на
първоначалните
ищци е равна
(съобразно и
предходните
производства
по чл. 59 от ЗЗД).
Т.е. 28 000
лева / 6 = 4 666,67 лева
(последните
трима), като за
първите
двама ищци -
6 999,99 лева. На
първия ищец
следва да се
добави 1
стотинка за
изравнение.
За
горниците
(периоди и
суми)
исковете са
неоснователни.
Обстоятелствата,
че ищците са
собственици
на процесния
имот, както
бе посочено,
е установено
сила на
пресъдено
нещо – res
judicata. Това се
отнася и за сградата.
Всичко
законно или
не, построено
върху чужда
земя, е
собственост
на
собственика
на земята по силата
на
приращението
– чл. 92 от ЗС.
Единствената
възможност
да се избегне
този ефект, е да
се учреди от
правоимащия
(собственика)
право на
строеж или да
се продаде
самата постройка,
като се
посочи че
предметът на
сделката не
обхваща
земята. Това
очевидно не е
сторено.
Същевременно,
съобразно
изложеното в
Определение
№ 261 от 10.06.2011г. на
ВКС по ч.гр.д. №
221/2011г., II г.о., ГК, докладчик
съдията
Снежанка Н.,
ревандикацията
не е
предопределена
от иска за
подобрения. Решението
влиза в сила
и по
отношение на
разрешените
с него
искания и
възражения
за право
на задържане
и прихващане (чл.
298, ал. 4 от ГПК).
2.
втори период:
На
ищците са
били
предоставени
достатъчно
възможности,
за да може да
коригират
претенцията
си, като се
има предвид,
че апортът е
фигурирал и в
публичен
регистър. Те
са били вече
наясно (видно
и от л. 289) и с
управлението
на
недвижимостта.
Правилно, от
тази гледна
точка, втората
ревандикация
е предявена
по отношение
на търговското
дружество.
Искът
по отношение
на ММС би бил
основателен
за периода от
14.04.2018г. до апорта.
Претендира се
обаче след
втората дата.
Поведението
на
държавната
администрация,
постоянно
прехвърляща
управлението
върху имота,
вероятно е и
недобросъвестно,
но това не
означава, че
ищците не следва
да съобразят
претенцията
си. Търговското
дружество,
макар и
изцяло
държавна
собственост,
е различен правен
субект от
държавната
администрация.
То, видно и от
втория
ревандикационен
иск, е
пасивно
материално легитимирано
по
претенцията,
считано от вписването
на апорта.
по
разноските:
При този
изход на
делото и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на първия
ответник
следва да се
възложи
сумата от 2 405,92 лева –
сторени от ищците
разноски,
съобразно
уважената
част от иска.
Възражението
за
прекомерност
е неоснователно,
с оглед
размера на
претендираните
суми и
фактическата
и правна
сложност.
На
ответника
също се
дължат
разноски,
съобразно
отхвърлената
част от иска 430,91 лева
(чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По
компенсация
първият
ответник
дължи - 1 975,01
лева.
По
отношение на
прекратената
част от производството
ищците
дължат
юрисконсултско
възнаграждение
– 2 Х 540 лева (чл. 78,
ал. 4 от ГПК).
По
отношение на
отхвърления
иск – 940 лева,
представляващи
юрисконсултско
възнаграждение
и
възнаграждение
за вещо лице
(чл. 78, ал. 3 от ГПК)
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 59 от ЗЗД, Администрацията
на МС на РБ,
гр. София, бул.
„Дондуков“ № 1,
да заплати на
С.К.К., ЕГН **********,***, Е.К.Д.,
ЕГН **********,***, Д.Д.Т.,
ЕГН **********,***, М.С.Т.,
ЕГН **********,*** и Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „*****” № 13,
чрез адв. Н.Ч. – САК,
следното,
като
обезщетение,
съизмеримо със
среден
пазарен наем
по отношение
на недвижим
имот, находящ
се в град
Приморско, целият
с площ от 2 163 м2,
част от който
съставлява
парцел V за
имот 414 по
плана из
града за 1962г. и
част от УПИ IV,
кв. 38 по плана
на града,
като този
имот попада в
почивна
Станция, част
от поземлен имот
с
кадастрален
идентификатор
58356.506.256, целият с
площ от 6 497 м2
по
кадастралната
карта на гр.
Приморско, за
периода от
01.10.2016г. до 13.04.2018г.:
- на С.К.К.,
ЕГН ********** - 6 700 (шест
хиляди и
седемстотин)
лева, ведно
със
законната
лихва,
считано от
16.10.2019г. до
окончателното
щ изплащане;
- на Е.К.Д.,
ЕГН ********** - 6 999,99
(шест хиляди
деветстотин
деветдесет и
девет лева и
деветдесет и
девет
стотинки)
лева, ведно
със
законната
лихва,
считано от
16.10.2019г. до
окончателното
щ изплащане;
- на Д.Д.Т.,
ЕГН **********, М.С.Т., и Н.С.Т.,
ЕГН **********, по 4 666,67 (по
четири
хиляди
шестстотин
шестдесет и
шест лева и
шестдесет и
седем стотинки)
лева, ведно
със
законната
лихва,
считано от
16.10.2019г. до
окончателното
им изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния общ
размер от 138 600
(сто тридесет
и осем хиляди
и шестстотин)
лева или по
23 100 лева на
първоначален
ищец, и за периода
от 14.04.2018г. до 16.05.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА
както и на
основание чл.
78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8
от ГПК,
-
сумата от 1 975,01
(хиляда
деветстотин
седемдесет и
пет лева и
една
стотинки)
лева, сторени
от ищците
деловодни
разноски по
тези искове,
съобразно
уважената
част от тях и
направена
компенсация.
ВРЪЩА
исковата
молба на
основание чл.
130 от ГПК по отношение
на Държавата,
представлявана
от Министъра
на РРБ, e-mail: ******@****.**********
(ЕПЕП – л. 630); и Министерство
на финансите,
гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“ № 102,
e-mail: ******@******.**
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от С.К.К., ЕГН **********,***,
Е.К.Д., ЕГН **********,***, Д.Д.Т.,
ЕГН **********,***, М.С.Т.,
ЕГН **********,*** и Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „*****” № 13,
чрез адв. Н.Ч. – САК,
срещу Министерство
на младежта и
спорта, гр.
София, бул. „В.
Левски“ № 75, e-mail: *****@****.**********,
иск с пр.осн.
чл. 59 от ЗЗД, за
заплащане на
следното:
- на С.К.К.,
ЕГН **********; и Е.К.Д.,
ЕГН ********** – по 4 850 (по
четири
хиляди
осемстотин и
петдесет)
лева; и
- на Д.Д.Т.,
ЕГН **********, М.С.Т., и Н.С.Т.,
ЕГН **********, по 3 300 (по
три хиляди и
триста) лева,
представляващи
обезщетение,
съизмеримо
със среден
пазарен наем
по отношение
на недвижим
имот, находящ
се в град
Приморско,
целият с площ
от 2 163 м2, част
от който
съставлява
парцел V за
имот 414 по
плана из
града за 1962г. и
част от УПИ IV,
кв. 38 по плана
на града, като
този имот
попада в
почивна
Станция, част
от поземлен
имот с
кадастрален
идентификатор
58356.506.256, целият с
площ от 6 497 м2
по
кадастралната
карта на гр.
Приморско, за
периода от
06.05.2019г. до 01.10.2019г.,
като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА
на
основание чл.
78, ал. 4 от ГПК, С.К.К.,
ЕГН **********,***, Е.К.Д.,
ЕГН **********,***, Д.Д.Т.,
ЕГН **********,***, М.С.Т.,
ЕГН **********,*** и Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „*****” № 13,
чрез адв. Н.Ч. – САК,
да заплатят
на Държавата,
представлявана
от Министъра
на РРБ, e-mail: ******@****.**********
(ЕПЕП – л. 630),
сумата от 540
(петстотин и
четиридесет)
лева,
юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на
основание чл.
78, ал. 4 от ГПК, С.К.К.,
ЕГН **********,***, Е.К.Д.,
ЕГН **********,***, Д.Д.Т.,
ЕГН **********,***, М.С.Т.,
ЕГН **********,***, Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „*****” № 13,
чрез адв. Н.Ч. – САК,
да заплатят
на Министерство
на финансите,
гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“ № 102,
e-mail: ******@******.**,
сумата от 540
(петстотин и
четиридесет)
лева, юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, С.К.К.,
ЕГН **********,***, Е.К.Д.,
ЕГН **********,***, Д.Д.Т.,
ЕГН **********,***, М.С.Т.,
ЕГН **********,***, Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „*****” № 13,
чрез адв. Н.Ч. – САК,
да заплатят Министерство
на младежта и
спорта, гр.
София, бул. „В.
Левски“ № 75, e-mail: *****@****.**********,
сумата от 940
(деветстотин
и
четиридесет)
лева,
юрисконсултско
възнаграждение
и такова за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна жалба
пред
Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на
страните.
председател: