Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./…….06.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на трети юни през 2020 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8450 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 47114 от 21.02.2019 г., постановено по гр.д. №
39856/2017 г. на СРС, 69 състав, е отхвърлен предявения от С.Й.М. срещу З. „Б.И.“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - увреждане на л.а.
марка „Сеат“, модел „Инка“, с per.№ ********в резултат на ПТП, настъпило на
14.08.2016г. вгр.Елин Пелин, ведно със законната лихва от 20.06.2017г.
доокончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 300 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата,
за периода от 19.01.2017г. до 19.06.2017г.
Решението е обжалвано в срок от ищеца С.Й.М. чрез
пълномощник адв.Т.Ф., с плакване за неправилност поради неправилно
приложение на материалния закон /чл.432.ал.1 КЗ и чл.496.ал.3.т.5 от КЗ и
чл.86.ал.1 ЗЗД и необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че приетия
двустранен констативен протокол за ПТП бил оспорен от ответника и нямал доказателсвена
стойност, тъй като в първото съдебно заседание представителят на товетника
изрично заявил, че не оспорва представените доказателства, а двустранния
констативен протокол имал задължителната доказателствена сила съгласно чл.496, ал.З
т.5 от КЗ. Оплаква се и от необсъждане на прието опо делото заключение на АТЕ,
която подробно описвала механизма на извършения оглед от длъжностните лица на
застрахователя - ответник по случая, вида и степените на описаните вреди от
застрахователя; и нямало данни за оспорване на механизма и начина на
причиняване на настъпилите вреди, както и съмнение в авторството на дееца, застрахован
към ответното дружество. Моли да се отмени обжалваното решение, и въззиния съд
да уважи исковете изцяло, ведно с разноските по делото.
Въззиваемата страна-ответник З. „Б.И.“ АД оспорва жалбата
с писмен отговор чрез пълномощник адв.И.Ц., като възразява, че ищецът не е
доказал по делото с предвидените в процесуалния закон способи и средства всички
твърдени от него факти и обстоятелства относно исковите претенции.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
С въззивната жалба се
атакува изцяло първоинстанционното решение.
Първоинстанционното решение,
е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл по предявените осъдитлени искове за главница и лихва за забава.
При произнасянето си
по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Оплакванията на ищеца
с въззивната жалба се отнасят до процесуални нарушения относно преценка на
събраните по делото доказатeлства, вкл. и на доказателствената стойност на приетия двустранен
констативен протокол, както и на
поведението на ответника.
Първоинстанционният
съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи,
след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, и приетия
за безспорен факт, че към датата на соченото ПТП - 14.08.2016г. застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с
peг. № *******е бил ответникът по делото , е приел, че събраните доказателства не
се установявали противоправно деяние на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“,
с peг. № *******, в причинна връзка с което да са настъпили посочените от ищеца
в исковата молба вреди. За този извод се е позовал на липсата на доказателствена
стойност на приетият по делото
двустранен констативен протокол за ПТП относно описания в него механизъм на ПТП,
поради оспорването му от ответника, и липсата на други доказателства. Въззивният
съд споделя тези мотиви, и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях, без да ги повтаря. с изключение на приетото че е
заявено оспорване на двустранния протокола от ответника.
При извършената
въззивна проверка за правилност не се установи нарушение на императивни материалноправни
норми.
По наведените
свъззивната жалба оплаквания, въззивният съд допълва и следното към мотивите на
първоинстанционния съд :
Действително, видно от протокола от първото
открито съдебно заседание пред СРС на
25.10.2018 г. пълномощникът на ответника е заявил, че не се оспорват
представените документи , но се оспорват исковете по основание и размер, вкл. и
противоправността на другия водач и причинната връзка. Доколкото обаче
ответникът не е подал отговор на исковата молба, и не е сочи извинителна
причина за това, то заявеното от него в съдебното заседание не следва да се
взима предвид. Независимо от това, липсата на отговор в срока по чл.131 от ГПК
не е равнозначно на признание на иска или на факти, и ищецът не е освободен от
провеждане на пълно доказване на всички правнорелевантни факти от състава на
вземането за обезщетение за вреда от застрахователно събитие, за което
ответникът отговаря по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и на
елементите от състава на деликта по чл.45 от ЗЗД. В случая единствения
безспорен факт е този за качеството на ответника на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на твърдения делинквент.
Другите факти подлежат на доказване от ищеца съобразно доклада на съда по
чл.146 от ГПК. Ищецът е ангажирал като доказателство за основателността на иска
си двустранно съставен протокол от участниците в ПТП, документи от
заведената при ответника застрахователна
преписка и АТЕ за оценка на вредата.
Представеният
протокол, на който ищецът се позовава като доказателство за противоправното
поведение на делинквента и вредата, вкл. и причинната връзка, е такъв чл. 10 от
Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторни превозни средства, а именно съставен от двамата участници в произшествието
и подписан от тях. Той представлява частен писмен документ, който се ползва с
обвързваща доказателствена сила само относно авторството на лицата, които са го
подписали, че отразеното в него е тяхно изявление / чл.180 от ГПК/, но не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно верността на отразеното в него за механизма на ПТП и пътната
сигнализация . Ето защо липсата на неговото оспорване от ответника не го прави
документ, който обвързва ответника и съда, още повече че същият удостоверява
факти, изгодни на ищеца, и не прехвърля доказателствената тежест върху
ответника да докаже неговата неистинност. Дори и за твърдяното ПТП да беше
съставен другия по вид протокол- от орган на МВР, които има характер на
официален документ, то ако
актосъставителят не е очевидец на ПТП, също не би се ползвал с
обвързваща доказателствена сила на официален документ относно обстоятелствата,
при които е реализирано произшествието / в този смисъл е и непротиворечивата
съдебна практика, установена в редица решения и на ВКС, напр. решение № 98 от
25.06.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 750/2011 г., II т. о./. Не би могло само въз основа на обективираното
в двустранния констативен протокол за
ПТП съдът да приеме за установено, че е настъпило соченото в него ПТП,
противоправното поведение на единия водач, причинно-следствената връзка между
претендираните вреди/обезщетени от застрахователя по
застраховка"Каско"/ и твърдяното произшествие.
Така в случая ищецът носи
доказателствената тежест на установяване обстоятелствата по твърдяното ПТП,
противоправното поведение на другия водач и причинната връзка между това поведение
и причинените имуществени щети по собственото на ищеца МПС, посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, заключение на на
вещи лица- ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква
специални познания, които съдът не притежава, и др. Събраните по делото други
доказателства, обаче, не водят до извод, че е установен механизма на
произшествието. Приетата по делото АТЕ дава отговор на поставения от ищеца
въпрос само относно стойността на твърдяната щета по средни пазарни цени, въз
основа на направени от ответника-застраховател описи по застрахователната
преписка. В задачата на АТЕ не е вкл. и отговор на въпрос относно механизма на
ПТП и причинната връзка между ПТП и вредата, в който смисъл оплакването в жалбата
не съответства на данните по делото. Фактът, че при ответника като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е направен
опис-заключение по щета не означава признание на основателността на
претенцията, доколкото законово задължение на застрахователя при отправено
искане за обезщетение, е да извърши тези
действия и въз основа на тях да се произнесе по основателността на отправената
към него претенция за обезщетение.
С въззивната жалба не е направено оплакване за
процесуално нарушение свързано с доклада на съда по чл.146 от ГПК, нито с
процеса по допускане и събиране на доказателствата, нито е направено искане за
събиране на нови доказателства, при което
съвкупната преценка на същите събрани по делото доказателства води до
същите изводи за недоказаност на главния иск за обезщетение, а оттам и на
обусловения от него иск за лихви за забава.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, решението следва да се потвърди.
По разноските : При този изход на спора,
направените от въззивника-ищец разноски пред въззивната инстанция остават в
негова тежест. Въззиваемата страна няма искане за разноски пред въззивния съд.
Решението няма да подлежи на касационно
обжалване, тъй като цената на всеки един от двата обективно съединени иска- за
главница и за лихва, е под 5000 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 47114 от 21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 39856/2017 г. на
СРС, 69 състав .
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.