Решение по дело №451/2024 на Административен съд - Плевен

Производство с правно основание чл.149, ал.5 АПК вр. чл. 62 от ЗИНЗС.

Образувано е въз основа на жалба (именувана искова молба) с вх.№2962/23.05.2024г. от С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ №20, против главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с искане да бъде прогласена нищожност на Заповед № Л-1862/04.06.2021г., издадена от главния директор на ГДИН, с която е разпоредено лишеният от свобода на основание чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС да бъде преведен в Затвора гр.Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание. Посочва се в жалбата, че при издаване на заповедта не са били налице предпоставките на чл. 62 от ЗИНЗС, както и че поради съществуваща опасност от сериозно влошаване на здравословното състояние на М. не е следвало да бъде преместен. Твърди се, че оспорената заповед е послужила за издавани последващи такива от главния директор на ГДИН, с които лицето е следвало да бъде преместено в други места за изтърпяване на наказанието, които впоследствие били отменени като незаконосъобразни от административни съдилища в страната. Твърди се, че оспорената заповед не е била обект на съдебен контрол по същество, тъй като подадената жалба срещу заповедта е била оставена без разглеждане като недопустима. Сочи се, че изложеното в заповедта относно подстрекаване от страна на С. А. М. на други осъдени на наказание лишаване от свобода към масово неподчинение и организиране на бунтове, както и данните за оперативна информация в доклад № 5112/01.06.2021г. не отговарят на обективната действителност. Сочи се, че с оспорената заповед са нарушени основни права на лишения от свобода, както и от нея са произлезли негативни последици- отказано му е лечение, прекъснато е неговото превъзпитание и ресоциализация, тъй като не може да реализира контакти с дъщеря си. Твърди се, че не е обсъден доклад с рег.№ 2341/02.06.0221г. от началника на Затвора, в който изрично било подчертано, че обстановката в затвора е нормална и получената информация за подготовка на бунтове и безредици от двама лишени от свобода е невярна. Твърди се, че незаконосъобразно главния директор на ГДИН не се е съобразил със становището на началника на Затвора гр.София и липсата на предложение по чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, както и не е отчетено становище на лекар – специалист дали преместването крие сериозна опасност от влошаване на здравословното състояние на осъденото лице. Иска се от съда да прогласи за нищожна Заповед № Л-1862/04.06.2021г., издадена от главния директор на ГДИН. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

По делото е депозиран отговор с вх.№ 3888/08.07.2024г. от ответника, в който се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че оспореният административен акт не страда от пороците, посочени в чл.146 от АПК, както и че в заповед № 1862/04.06.21г. са изложени подробно мотивите на органа, както и документите, въз основа на които е взел решението си. Спазена е установената форма и липсва съществено нарушение на материалноправните разпоредби и заповедта е в съответствие с целта на закона. Иска се от съда да отхвърли оспорването и да бъде осъден ответника да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. в полза на ГДИН.

В съдебно заседание оспорващият, се явява лично и с пълномощник адв. А. В. – САК. Страната и процесуалният й представител молят съда да прогласи за нищожна Заповед № Л-1862/04.06.2021г., издадена от главния директор на ГДИН. Подробни съображения адв. В. излага в писмени бележки с вх.№ 4162/23.07.2024г.

Ответникът – главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Подробни съображения юрисконсулт П. излага в писмени бележки с вх.№ 4146/23.07.2024г.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № Л-1862/04.06.2021г., издадена от главния директор на ГДИН, приложена на л. 72 от делото в заверено копие, с цел предотвратяване на конфликти и негативни последствия, с оглед наличието на важни съображения относно осигуряване безопасността и сигурността на затвора гр.София на основание чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС главният директор на ГДИН наредил С. А. М. да бъде преведен в затвора гр.Плевен за доизтърпяване на наказанието. В мотивната част на заповедта, директорът на ГДИН посочил основанието за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода 30 години на основание влязла в сила присъда по НОХД № 107/2010г. по описа на ОС-Перник, Решение № 352/19.11.2010г. по ВНОХД № 503/2010г. на САС и Решение №154/23.03.2011г. по НОХД №1018/2011г. на ВКС, като изтърпяването на наказанието е започнало на 09.05.2009г. посочил, че първоначално определения от съда строг режим от 08.04.2011г., бил заменен с решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС (отм.) на общ на 18.01.2017г. Изложил в заповедта, че първоначално лишеният от свобода е постъпил в затвора гр.Бобов дол на 30.03.2010г., като предвид постоянният му адрес и в изпълнение на чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, на 27.05.2011г. осъденият бил приведен за изпълнение на наказанието си в затвора гр.София. Предвид постъпила в ГДИН оперативна операция с данни за поведение на М., създаващо предпоставки за извършване на нови престъпни деяния и представляващо опасност за сигурността в затвора, на основание чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС отново бил приведен в затвора гр.Бобовдол. На 08.08.2013г. на основание Заповед № Л-7195/05.08.2013г. лишеният от свобода отново бил приведен в затвора гр.София, а със Заповед № Л-2040/02.05.2018г. на ГДИН бил преместен на 02.05.2018г. в затвора гр.Пазарджик с цел предотвратяване на конфликти и негативни последствия и за обезпечаване сигурността в затвора гр.София. С решение №770/12.12.2018г. по адм.дело №538/2018г. на АС-Пазарджик, със заповед № Л-204/11.01.2019г. на ГДИН, лишеният от свобода е преведен обратно в затвора гр.София на 23.01.2019г. В заповедта било изложено, че в ГДИН е постъпила оперативна информация рег.№ 5112/01.06.2021г. за наличие на на напрежение между лишените от свобода в затвора гр.София във връзка с предстоящо преместване на определени групи лишени от свобода към масово неподчинение и организиране на бунтове във връзка с преместване в новото крило в затвора гр. София. С оглед наличието на официален свидетелстващ документ и на основание чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС директорът на ГДИН приел, че информацията в докладна записка с рег.№ 5112/01.06.2021г. е обвързваща органа по изпълнение на наказанието и на основание чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, поради което за осигуряване на безопасността и сигурността в затвора гр. София наредил С. А. М. да бъде преведен в затвора гр.Плевен. Лишеният от свобода бил уведомен за заповедта на 04.06.2021г.

Безспорно е и се установява от материалите по адм.дело № 517/21г. и адм.дело № 472/21г., и двете по описа на АС-Плевен, че срещу заповедта била подадена жалба от С. А. М.. Производството приключило с влязло в сила Определение №57/12.01.2022г., с което е оставена без разглеждане жалбата и производството е прекратено на основание чл.158, ал.3 от АПК.

Безспорно е и се установява от материалите по адм.дело №255/22г. по описа на АС –Ловеч, че заповед № Л-1862/04.06.2021г. е била оспорена и пред АС-Ловеч, като жалбата е оставена без разглеждане като недопустима поради наличие на влязло в сила определение по адм.дело № 517/2021г. по описа на АС-Плевен.

Установява се от представеното от ищеца заверено копие на епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода., че през 2022г. на С. А. М. била поставена диагноза симптоматична епилепсия вследствие съдова малформация в главния мозък и халюзцинаторно параноиден синдром на базата на страхов ефект.

Установява се от докладна записка вх.№ 3847/31.05.2021г. на ИД Началник на затвора гр.София, че по повод получена информация за зараждащи се брожения сред лишението от свобода, породени от нежеланието на някои лишени от свобода да бъдат настанени на територията на реновираната група в корпуса на затвора, била извършена проверка в резултат на която информацията не се потвърдила, като само двама лишени от свобода заявили писмено отказ от работа в новата група, а други петима устно заявили съпротива да бъдат настанени в новата група. В тази насока са и представеното заверено копие на протокол от 28.05.2021г. и протокол № 44А/01.06.2021г.,

Видно от приобщеното по делото заверено копие на докладна записка рег.№5112/01.06.2021г. от инспектор в сектор „Вътрешна сигурност“ в ГДИН, била получена оперативна информация за създало се напрежение в затвора гр.София, като били получени данни, че лишени от свобода, сред които и С. А. М., са основните подстрекатели, които подтиквали други лишени от свобода към масово неподчинение и организиране на бунтове във връзка с преместването в новото крило на затвора. С тези действия се застрашавала сигурността на затвора гр. София. В подкрепа на докладна записка рег.№5112/01.06.2021г. били приложени сведения на лишени от свобода вкл. сведение от 31.05.2021г. на л. 80-81 по делото, в което като един от подстрекателите на бунт е посочен оспорващия.

Установява се от доклад с рег.№ 2341/02.06.2021г. на Началника на затвора гр.София по повод докладна записка вх.№ 3847/31.05.2021г. на главен инспектор при СДВР, изпълняваща функции на началник на затвора гр.София, че на 28.05.21г. била проведена среща със съвета на колектива, груповите отговорници и председателя на съвета на общността при затвора гр.София, както и на 01.06.2021г. били изслушани 9 лишени от свобода, от които 6 –ма отговорници на групи, като получената информация за брожения от страна на лишените от свобода не била потвърдена, а обстановката в затвора гр.София била спокойна и мероприятията с лишените от свобода се реализирали по утвърден график. Било установено, че получената информация за брожения от страна на лишените от свобода е резултат на поведението на двама от тях, които се опитали да дестабилизират обстановката в пенитенциарното заведение.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Видно от материалите по адм.дело №255/22г. по описа на АС –Ловеч и приложенията към него, както и материалите по адм.дело № 517/21г. и адм.дело № 472/21г., и двете по описа на АС-Плевен, заповед № Л-1862/04.06.2021г. е била оспорена за законосъобразност, но не е налично влязло в сила съдебно решение, с което да е отхвърлено оспорване за отмяна на административния акт по смисъла на чл.177, ал.3 от АПК, което да е пречка за оспорването му като нищожен т.е. не е проведен съдебен контрол по същество за законосъобразност на оспорената заповед. Липсва произнасяне по законосъобразността на оспорения административен акт, което да обвързва съдът с оглед принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК да се произнесе и по обстоятелството нищожен ли е акта. Жалбата е подадена и от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес (правомерен, личен и обоснован) от направеното оспорване, предвид обстоятелството, че преценката за законосъобразността на акта се осъществява към датата на издаването му, както и предвид предстоящо засягането на негови права и интереси с оглед заявеното, че изложеното в процесната заповед като съдържание е инкорпорирано и цитирано при издаването на последващи заповеди от главния директор на ГДИН . В тази насока е решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г.

Разгледана по същество се явява неоснователна по изложените по-долу съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни актове. Основното разграничение на недействителните административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението. От нарушенията на формата на административния акт до нищожност водят само пълното й неспазване и неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена воля. Нарушенията на останалите елементи, включително липса на мотиви, са основания за унищожаемост. Противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II о./.

В случая съдът намира, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – главния директор на ГДИН. Административният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 т. 1-8 от АПК и има ясно изразена воля на издателят й. Заповедта съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и като съобрази съдържанието на докладната записка рег.№ 5112/21г., констатациите в същата, съставляват и мотиви на заповедта. Правните последици от заповедта не са несъвместими с правния мир.

В хода на административното производство, съдът не констатира тежък порок, който да обуслови извод за нищожност на акта. Обжалваната заповед съответства и на материалния закон.

Действително в заповедта е посочена като материалноправна разпоредба нормата на чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, в която се изисква предложение на началника на затвора за преместване на лишения от свобода, обосновано с възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление. В случая върху докладна записка № 5112/21г. е налична резолюция "Запознат съм със съдържанието и съгласен с предложението", което е индиция за споделено предложение до главния директор на ГДИН, обусловило резолюция от последния "Да! За изготвяне на заповед.". Липсата на такова предложение от страна на началника на затвора не е от категорията на съществените нарушения, които да доведат до извода, че издаденият акт е нищожен. Директорът на ГДИН разполага с оперативна самостоятелност да премества премества осъдени и по важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. Именно такъв е бил конкретният случай. Действително към датата на издаване на заповедта е бил наличен и доклад с рег.№ 2341/02.06.2021г., но преценката на писмените доказателства по случая, кои от тях да кредитира и кои не е на директорът на ГДИН, който има цялостен поглед върху наличната информация за пенитенциарното заведение.

Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че докладна записка рег.№5112/21т. като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, поради което правилно е бъде зачетена от директорът на ГДИН към датата на издаване на акта. Обстоятелството, че към този момент информацията е противоречива или на по-късен етап е опровергана е ирелевантно към момента на издаване на акта. Отчетено е от Главния директор на ГДИН и поведението на жалбоподателя в периода, преди настаняване в затвора гр. София, като в мотивната част са изложени данни за поведението на М. и създадено напрежение, за отстраняване на последиците от което, жалбоподателят е бил местен преди това и в затвора Бобов дол. Подобно напрежение в затвора може да ескалира и да доведе до опасни последствия, както за лишените от свобода така и за работещите в затвора служители. Именно техните интереси е следвало да бъдат защитени, чрез превантивна дейност, която да пресече създалата се ситуация. Фактите сочат на постигане на установената цел – да се разпореди промяна и разделяне на М. със средата му, с оглед охраната на значими държавни и обществени интереси, тъй като е застрашена сигурността и редът в затвора. При наличие на множество източници на информация право на автора на индивидуалния административен акт е да приеме за правдиви тези, които се отличават с по-голяма степен на достоверност, като в случая е кредитирано становището на инспектор „Вътрешна сигурност“ в ГДИН.

При извършената проверка на Заповед № Л-1862/04.06.2021г., издадената от Главния директор на ГДИН, съдът не констатира наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт, като нищожен. Посочените от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат издадената заповед да степен на нищожност, при което тя не би могла да породи правни последици. Същите обуславят евентуален извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност на акта.

По изложените съображения, налага се извод, че издадената заповед не е нищожна.

При този изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно тази норма по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая е претендирано възнаграждение в размер на 300 лв. Приложима е разпоредбата на чл.24 пр.1 от ЗПП, поради което оспорващият следва да заплати на ответника сумата от 240 лв., а за разликата искането следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№2962/23.05.2024г. от С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ №20, против главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с искане да бъде прогласена нищожност на Заповед № Л-1862/04.06.2021г., издадена от главния директор на ГДИН, с която е разпоредено лишеният от свобода на основание чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС да бъде преведен в Затвора гр.Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА С. А. М. с [ЕГН] да заплати на ГДИН сумата от 240 (двеста и четиридесет) лв. юрисконсултско възнаграждение, като за разликата до 300 лв. отхвърля искането на ГДИН за присъждане на разноски като неоснователно.

На основание чл. 62, ал.3 пр.2 от ЗИНЗС решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.