Решение по дело №1097/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 521
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210201097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Благоевград, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Б. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Б*****, ул.”М* К* и
адрес за кореспонденция гр.Б*, ул.“С******** против Наказателно постановление № 42-
0001999/15.07.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. София, с
което за административно нарушение на чл.43а, ал.1, т.7, буква „в“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, вр. Приложение 5, част 1, т.6.2.3. от същата Наредба на основание
чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв.
В жалбата се твърди, че горепосоченото наказателно постановление е
незаконосъобразно, че са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка, моли се за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, по същество моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като навежда доводи за допуснати
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и за
недоказаност на вмененото нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован не изпращат представител, и не
изразява становище по същество. В придружително писмо се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
1
фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал в РД“АА“ София на 25.05.2022 г. свидетелите М. и Р. -
инспектори при РД"АА" София извършили проверка на пункт за извършване на технически
преглед на МПС, стопанисван от „К*******, находящ се в гр.Б****, м.”Г* *“, като преди
това извършили преглед на видеозаписа от извършения на пункта преглед, като така
установили, че на 04.12.2021г. е извършен технически преглед на МПС „М* **, с рег. №
****, при който жалбоподателят, в качеството си на председател на комисия е допуснал
издаването на удостоверение за техническа изправност с протокол №27371012 за посоченото
МПС със заключение /допуска ППС да се движи пътищата за обществено ползване, като в
издаденото удостоверение не е въвел, че установената неизправност на задните врати на ПС
е значителна и трябва да бъде отстранена в 14-дневен срок, след което да бъде предоставено
на нов преглед. На място проверили документацията на пункта, като уведомили
жалбоподателя за констатираното от тях при преглед на видеозаписа за процесния
автомобил. Предвид констатациите си на 25.05.2022г., св.М. в присъствието на св.Р.
съставил на Г. Акт за установяване на административно нарушение № 322868, в който
констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.43а, ал.1, т.7, буква „в“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вр. Приложение 5, част 1, т.6.2.3. от същата
Наредба. Актът е подписан от жалбоподателя, без възражения. Такива не са постъпили и в
срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този акт административнонаказващият орган на 15.07.2022г. издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на основание чл.178а, ал. 10, пр.1
от Закона за движение по пътищата на Б. Г. глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.43а, ал.1, т.7, буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вр. Приложение 5,
част 1, т.6.2.3. от същата Наредба. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 29.07.2022 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите М. и Р., които поддържат
констатациите в АУАН и посочват, че са установили нарушението при преглед на
видеозапис преди да отидат на пункта. Чрез показанията им се установяват обстоятелства
свързани с извършената проверка, констатираното в хода на същата, както и процедурата по
съставяне на АУАН.
В хода на съдебното производство са изискани от наказващия орган КП от извършената
проверка и цитираното в НП разрешение, като по делото е постъпила информация, че КП не
е изготвяна и не разполагат с разрешение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават
на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
Жалбата е процесуална допустима, като подадена от надлежно лице и в
законоустановения срок-седем дни от датата на връчване на наказателното постановление,
за което по делото са представени доказателства /разписка л.7/. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за
което по делото са представени безспорни доказателства. Съдът счита обаче, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло
без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания.
В случая Г. е санкциониран за нарушение на чл.43а, ал.1, т.7, буква „в“ от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вр. Приложение 5, част 1, т.6.2.3. от същата Наредба.
Според посочената материална норма При извършването на периодичните прегледи на ППС
председателят на комисията, когато заключението от периодичния преглед е, че превозното
средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, вписва в
протокола валидността на прегледа съгласно чл. 29 и. б.“в“въвежда в информационната
система установените по време на прегледа незначителни неизправности и/или
несъответствия. При сравнение на обстоятелствената част на обвинението и дадената от
наказващия орган цифрова квалификация, съдът констатира несъответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление
задължително следва да има описание на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
При тези обстоятелства, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено,
тъй като при издаване на наказателното постановление е допуснато несъответствие между
фактическото и юридическото формулиране на административното обвинение.
3
На следващо място съдът намира, че при очертаване рамките на обвинението е допусната и
неяснота, относно конкретното противоправно поведение. В случая е налице неяснота
относно вида, естеството на конкретното изпълнително деяние. Не е посочено в каква
комисия, на какво основание и въз основа на какви правила или акт е прието, че
жалбоподателя е извършител на вмененото му деяние и има отношение към въвеждане на
тази неизправност. Още повече, отнесено и към посочената като нарушена норма липсва
такова изискване. Наред с това, на жалбоподателя е вменено като нарушение и форма на
изпълнително деяние "допускане", т. е. допустителство на вмененото му нарушение с правна
квалификация по чл.43а, ал.1, т.7, буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,
каквато форма на изпълнително деяние може да се реализира само от лице, което има
някакви представителни функции спрямо друг субект/ЮЛ/или властнически такива по
правомощие и компетентност, което също не е уточнено и фактически пояснено нито в НП,
нито в АУАН, касателно жалбоподателя. Като тук следва да бъде посочено, че такава форма
на изпълнителното деяние не е предвидена и в приложената норма.
Тази абсолютна фактическа неяснота в НП относно начина на извършване,
определянето на извършителя и формата на изпълнително деяние на процесното
нарушението, вменено на жалбоподателя, според съда е равнозначна на липса на основни
реквизити както на АУАН, така и на НП по смисъла на чл. 42, т. 4 и съответно на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, а последното обосновава процесуалната незаконосъобразност на
обжалвания акт и е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Констатираните пороци, лишават и съда от възможността на да извърши преценка има ли
извършено нарушение и какво е то, съответно да даде коректната правна квалификация на
нарушението, каквито правомощия са предоставени на районен съд с Тълкувателно решение
№ 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила следва
да бъде отменено
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът
намира следното.
В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски, като е приложен
договор, от който се установява претендиране на сума в размер на 300 лв., представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение. От друга страна с писмо на наказващия орган е
направено възражение за прекомерност. В конкретния случай съдът прие, че с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
като с цел да установи правото си е ползвал адвокат във връзка, с което е сторил разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски, поради което съдът
намира, че РД “Автомобилна администрация“, Благоевград следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като
възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0001999/15.07.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. София, с
което за административно нарушение на чл.43а, ал.1, т.7, буква „в“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, вр. Приложение 5, част 1, т.6.2.3. от същата Наредба на основание
чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП на Б. Б. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Б*, ул.”М*****е
наложена глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на Б. Б. Г. , ЕГН
**********, с адрес гр. Б****, ул.”М****** сторени от жалбоподателя разноски за адвокат
в размер на 300 лв/ триста лв./лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5