О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 409
07.10.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На седми октомври през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №490 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№24363/13.08.2019г. от И.Й.Г. с ЕГН:********** и Д.И.Г. с ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника адв.С.М. ***, против Определение №1436 от 15.07.2019г., постановено по ч.гр.дело №1555/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което са оставени без разглеждане частните им жалби против Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на Районен съд-Пловдив, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат неправилно окръжният съд да е приел подадените от тях частни жалби против разпореждането за незабавно изпълнение за просрочени поради връчване на заповедта за изпълнение заедно с поканата за доброволно изпълнение. Твърдят упоменатият в поканата „подлежащ на изпълнение акт“ да е изпълнителния лист, а не заповедта за изпълнение, каквато да не е била приложена към нея и да не е надлежно индивидуализирана в същата с номер, дата на издаване, производството, по което е издадена, и вземания. Считат в доказателствена тежест на насрещната страна да е установяването на факта на връчването на заповедта при оспорването му от тяхна страна. Претендират за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „Б.Д.“ЕАД е депозирала чрез пълномощника си юрисконсулт В. С. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които: задължение на ЧСИ е да връчи на длъжника подлежащия на изпълнение акт заедно с поканата за доброволно изпълнение, като жалбоподателите не са представили доказателства за липсата на връчен такъв акт, напротив, от доказателствата по делото е видно, че длъжниците са били запознати с подлежащия на изпълнение акт и са се съгласили с присъдените на банката суми; по делото са налице доказателства за връчване на подлежащия на изпълнение акт заедно с поканата за доброволно изпълнение, при което да е ирелевантно заявеното шест години по-късно твърдение на длъжниците да не са получили препис от заповедта; жалбите на длъжниците са недопустими и поради това, че те не са подали възражение срещу заповедта за изпълнение; дори и да не са били запознати със заповедта за изпълнение, подписаните от длъжниците с банката две извънсъдебни споразумения, въз основа на които са погасявали доброволно дълга си, да показва, че са запознати с изпълнителния титул и изпълнителното основание, въз основа на което е издаден, и са съгласни с дължимостта на посочените суми и с тяхното основание и размер; частните жалби са подадени след изтичане на преклузивния срок. По изложените съображения ответникът претендира за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите-длъжници; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
По ч.гр.дело №311/2012г. по описа на Районен съд-Пловдив, унищожено поради изтичане на срока за съхранението му, е издадена приложената Заповед №394 от 16.01.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на „Б.Д.“ЕАД срещу длъжниците И.Й.Г. и Д.И.Г. за солидарно заплащане на определени суми за главница, лихви и такси, дължими по извлечение от счетоводните книги за задълженията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2006г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските, в която заповед е инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, какъвто е издаден на 18.01.2012г. и въз основа на него е образувано изп.дело №30/2012г. по описа на ЧСИ А. А.. На длъжниците са надлежно връчени на дата 10.02.2012г. покани за доброволно изпълнение. В тях са посочени задълженията по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение по цитираното дело. Посочено е и, че с поканите се изпраща препис от „подлежащия на принудително изпълнение акт“. На 23.05.2019г. длъжниците са подали поотделно частни жалби вх.№33784 и вх.№33788 срещу разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед, както и възражения вх.№33780 и вх.№33785 по чл.414 от ГПК срещу самата заповед.
С обжалваното Определение №1436 от 15.07.2019г. окръжният съд е приел „подлежащият на принудително изпълнение акт“, упоменат като връчен на длъжниците в поканите за доброволно изпълнение, да е изпълнителният лист, но заедно със заповедта за изпълнение като основание за издаването му, която ЧСИ, съгласно чл.418,ал.5 от ГПК, е длъжен да връчи, поради което заповедта да е връчена заедно с поканата на дата 10.02.2012г. и двуседмичният срок за подаване на възражение по чл.414,ал.2 от ГПК и за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419,ал.1 от ГПК да е изтекъл на 24.02.2012г. Прието е за пълнота на изложението и, че от значение за срочното упражняване на тези права е и самото фактическо узнаване за наличието на издаден акт, което се удостоверява писмено с връчването на поканата за доброволно изпълнение, като в случая длъжниците на няколко пъти след връчването й да са сключвали споразумения с кредитора относно същия дълг, при което да са били запознати с процесната заповед за изпълнение. По тези решаващи съображения окръжният съд е оставил без разглеждане частните жалби на длъжниците против разпореждането за незабавно изпълнение като просрочени и е прекратил производството по тях.
Възражението срещу заповедта за изпълнение и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъдат подадени, съгласно чл.414,ал.2 и чл.419,ал.1 от ГПК, в преклузивен двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Предпоставка за допустимост на частната жалба, съобразно чл.419,ал.2 от ГПК, е и наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта. Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, според чл.418,ал.5 от ГПК. Общите норми на чл.426,ал.1 от ГПК, на която се позовават жалбоподателите, и на чл.428,ал.2,изр.3 от ГПК изискват с молбата за образуване на изпълнителното производство да бъде представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, и прилагане на копие от него към поканата за доброволно изпълнение. Специалната за принудителното изпълнение въз основа на заповед за изпълнение регламентация на чл.428,ал.1,изр.2 и 3 от ГПК изисква заедно с поканата за доброволно изпълнение да се връчи и копие от заповедта, а, когато заповедта е била връчена, на длъжника да се изпрати съобщение за образуваното изпълнително дело и копие от изпълнителния лист. Първата приложима в случая хипотеза се отнася до заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, а втората за издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед. При това положение при изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение на длъжника следва да бъдат връчени копие от заповедта и от изпълнителния лист. В настоящия случай в изпратените на длъжниците и връчени им на 10.02.2012г. покани за доброволно изпълнение изрично е цитирана заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, и е удостоверено, че към поканите е приложен препис от „подлежащия на принудително изпълнение акт“, който по смисъла на чл.404,т.1 от ГПК е заповедта за изпълнение, по смисъла на чл.426,ал.1 и чл.428,ал.2,изр.3 от ГПК е изпълнителния лист, а в специалния случай по чл.428,ал.1 от ГПК на изпълнение по заповед за незабавно изпълнение е заповедта и изпълнителния лист. С оглед на това поканата за доброволно изпълнение като официален свидетелстващ документ досежно факта на връчването й ведно с посочените в нея приложения надлежно удостоверява връчване и на заповедта за изпълнение. Оборването на този факт е в тежест на оспорващите го, като доказателства от страна на жалбоподателите за неговото опровергаване не са събрани. Напротив, обстоятелствата по делото, според които, от връчването на поканите, в които възражения на длъжниците за липса на приложения не са отразени, до подаване на жалбите са изминали повече от седем години, като след тяхното връчване между длъжниците и банката-кредитор са сключени представените споразумения от 25.10.2012г., от 29.10.2014г. и от 25.08.2015г. за доброволно уреждане на отношенията по повод погасяване на процесните задължения, в които споразумения са упоменати изпълнителния лист и заповедта, въз основа на която е издаден, само потвърждават факта на връчването й с поканата за доброволно изпълнение. От посочената дата на връчване – 10.02.2012г., тече и двуседмичният срок по чл.419,ал.1 от ГПК за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, който към датата на подаване на частните жалби от длъжниците против него – 23.05.2019г., е изтекъл отдавна и с изтичането му правото им на обжалване е погасено, а жалбите им са недопустими, като каквито правилно са оставени без разглеждане и производството по тях е прекратено с обжалваното определение, което следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на частната жалба и във връзка с изричното искане на ответника по нея с отговора на същата, жалбоподателите следва да му заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съгласно чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП във връзка с чл.25а,ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1436 от 15.07.2019г., постановено по ч.гр.дело №1555/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което са оставени без разглеждане частна жалба вх.№33784/23.05.2019г. от Д.И.Г. с ЕГН:********** и частна жалба вх.№33788/23.05.2019г. от И.Й.Г. с ЕГН:**********, двете против Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №311/2012г. по описа на Районен съд-Пловдив, и е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН:********** и И.Й.Г. с ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес: ***, офис…, да заплатят на „Б.Д.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: