Р Е Ш Е Н И Е
№ 260257
Гр.Пловдив, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 20.01.2021 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При участието на секретаря В.Василева като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр.д.№2745/2020 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.П.К., ЕГН ********** *** и З.П.К.,
ЕГН ********** ***, че Ц.Т.В., ЕГН ********** *** чрез адв.В.И. против решение
№530/02.09.2019 г. по гр.д.№2755/2017 г. на АРС,3 гр.с,поправено с решение
№260025/25.9.2019 г., с което е признато за установено по отношение на тях по
иска, предявен от, че Ц.Т.В., ЕГН ********** е собственик на част от ПИ 72789.502.412 по КККР на с. ****,
площ: 1254 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 126, кв.30, парцел ХІ-126, съседи: ПИ 72789.502.416, ПИ
72789.502. 411, ПИ 72789.502.409, ПИ 72789.502. 408, ПИ 72789.502.406, ПИ
72789.502. 405, ПИ 72789.502.404, ПИ 72789.502.413, ПИ 72789.502.414, ПИ
72789.502.415, ПИ 72789.502.592, която част е с площ от 7 кв.м. и се намира се
между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 на скица №3 към заключението на вещото лице Г., и
са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на Ц.Т.В.,
ЕГН ********** ***, върху част от ПИ 72789.502.412
по КККР на с. *****, площ: 1254 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 126, кв.30, парцел ХІ-126,
съседи: 416, 411, 409, 408, 406, 405, 404, 413, 414, 415, 592, която част е с
площ от 7 кв.м. и се намира се между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 на скица №3 към
заключението на вещото лице Г., както и са осъдени да заплатят разноските на ищеца по делото.
Излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се
иска неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което искът да се
отхвърли. Претендират разноски.
По-конкретно
във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй
като съдът се е произнесъл по непредявен иск за ревандикация на 7 кв.м., след
като е бил предявен за 8-9 кв.м.; че след даване ход по същество съдът се е
произнесъл по молбата на ищеца от 16.9.2019 г. за изменение на иска; че съдът
се е произнесъл по нередовна ИМ, т.к. не ставало ясно кой конкретно е имотът,
предмет иска по чл.108 ЗС, т.к. претендираните 8-9 кв.м. не били
индивидуализирани; че липсвала процесуална легитимация на ищеца, тъй като НА №
**** г. е бил отменен с р.232/18.5.2012
г. по гр.д.№2155/2010 г. на АРС; че съдът не е мотивирал решението си защо е
кредитирал заключението на в.л.Г., вместо на в.л.Г.; не е ясно защо съдът е
кредитирал показанията на св. на ищеца а не на св. на ответниците.
Претендира за разноски.
Постъпил е
отговор на ВЖ от Ц.Т.В. чрез адв.В.Б., с който оспорва ВЖ; претендира
за разноски.
Въззиваемият счита, че в ИМ е посочил
приблизителни кв.м., които са прецизирани след приемането на СТЕ и е направено
изменение на иска; съдът не е имал задължение да изпрати молбата за изимение на
насрещната страна, доколкото тя е редовно пизована ; завладените части от имота
на ищеца са индивидуализирани с ИМ; навевеното възражение, че ищецът не бил собственик
на процесния имот е неоснователно, т.к. с цит.решение е отменен НА № **** г.
сачо частично, и тази част не касае сопраната граница; по отношение на СТЕ на
в.л.Г. – назначена е по почин на ответниците, които не са я оспорили по делото.
Пловдивският окръжен съд като
прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания и доводи на страните,
намира за установено следното:
Предявеният
иск е с пр.осн.чл.108
ЗС.
По
оплакването, че Ц.В. не е доказал, че е собственик на ПИ 72789.502.412, ОС
намира, че същото е неоснователно: Ищецът се легитимира като собственик на ПИ
№72789.502.412 по КККР на с. **** с нотариален акт № **** г. на нотариус С.К., с р-н
на действие РС-Асеновград. От Решение от 16.10.2012г. по гр.д. №1565/2012г. на
ПОС е видно, че нотариален акт № **** г е отменен само за частта от 200 кв.м.,
съставляваща бивша тупична улица, а предмет на иска по чл.108 ЗС е дв.място
около 8-9 кв.м., намиращо се на граничната линия между имоти 411 и 412, по
геодезически точки 79062,79061 и 79030, които ищецът счита, че са негова
собственост и неправилно са заградени от ответниците с поставянето на ограда. ПОС намира, че така описана претенцията е
достатъчно
индивидуализирана и в този смисъл е
неоснователен довода на въззивниците
и че съдът се е произнесъл по нередовна ИМ, т.к. не ставало ясно кой конкретно
е имотът, предмет иска по чл.108 ЗС, т.к. претендираните 8-9 кв.м. не били
индивидуализирани.
Не се
спори, че ответниците са собственици на съседния поземлен имот №72789.502.411
по КККР на с. ****.
От приетото по делото
заключение на в.л.В. Г. от 28.05.2019 г., неоспорено, в комбинираната скица №3,
се установява, че е налице различие между същестувващата на място
ограда и границата по действащата кадастрална карта - при геодезическо заснемане на съществуващата ограда между ПИ №72789.502.412
и ПИ№72789.502.411 вещото лице е установило, че спорната граница е навлязла в
имота на ищеца с площ от 7 кв.м., заключена между точките 1,7,6 и
т.1,2,3,4,5,6. Съдът кредитира заключението на в.л.В.Г. като компетентно,
обективно изготвено и приема, че искът е основателен. Правилно РС не е
кредитирал заключението на в.л.Г., тъй като е представил 3 различни заключения,
като първоначално е приел, че спорната площ е 6,6 кв.м. без да е изготвил скица
към първото заключение, след това 2 кв.м. и в последното си заключение – 15
кв.м., което компрометира неговата компетентност и прецизност. Вещото лице е
установило също, че съществуващата оградата между е поставена без строителни книжа. От
показанията на свидетеля И. Х. се установява,че К. е засадила ябълкови дръвчета
в спорното място, како и че е казвала, че знае, че навлязла в имота на ищеца,
но не желае да го отстъпи.Св.С. М. – свидетелства, че не знае З. и Д. да са
обсебили имот на Ц.. Съдът кредитира
показанията на св.Х. като обективни и непредубедени, тъй като същите се
подкрепят и от приетите по делото технически експертизи.
Неоснователен е довода на въззивниците и че решението е
недопустимо, тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск за ревандикация
на 7 кв.м., след като е бил предявен за 8-9 кв.м. и че след даване ход по
същество съдът се е произнесъл по молбата на ищеца от 16.9.2019 г. за изменение
на иска: с молба от 6.6.2019 г./л.209 от д.РС/ пълномощника на ищеца е направил
изменение на размера на иска като същият да се счита предявен за ревандикация
на 7 кв.м. /вместо 9 кв.м./, което изменение съдът е приел в с.з. от 12.9.2019
г. Съгласно чл.214 ГПК ищецът може до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция да измени размера на предявения иск, поради което ПОС намира, че
молбата за изменението е подадена в срок; не е необходимо да се изпраща препис
на насрещната страна за становище, тъй като право на ищеца е да увеличава или
намалява своята претенция, а ответникът е слъжен да следи за развитието на
делото.
При така установеното от
фактическа страна ПОС намира, че се доказа по делото, че ищецът е собственик на
спорния имот, а ответниците го владеят без правно основание, искът се явява
основателен и доказан, а жалбата – неоснователна и следва да се остави лез
уважение.
До същия извод е достигнал и
РС, поради което решението му следва да се потвърди.
Съгл. чл.78/2/ ГПК на
въззивниците следва да заплатят направените от въззиваемия разноски по делото
пред ПОС в размер на 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №530/02.09.2019 г. по гр.д.№2755/2017 г. на АРС,3
гр.с
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********
*** и З.П.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на Ц.Т.В., ЕГН ********** *** 800
лв. – разноски пред ПОС – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен
срок от съобщението пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: