№ 4430
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100104262 по описа за 2022 година
С искова молба са предявени обективно съединени искове от Д. К., с ЕГН:********** и
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Я. С., САК, срещу Застрахователна компания
„Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес на управление гр. София 1700, бул. „****, с
правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца
както следва:
-сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 17.09.2021г., причинено
при управление на застрахован при ответника т.а. марка „Фиат Дукато“, с per. № СО ****
ВТ
-сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, вследствие на ПТП от 17.09.2021г., причинено при
управление на застрахован при ответника т.а. марка „Фиат Дукато“, с per. № СО **** ВТ,
-сумата от 700лв., представляваща законната лихва върху главницата от 40050лв. за
периода от 01.02.2022г. до датата на подаване на исковата молба 26.04.2022г.
Ищецът твърди, че процесното ПТП е настъпило на 17.09.2021г., около 12:40 ч. в гр.
София, на бул. „Георги Софийски“ в района на кръстовището с ул. „Виктор Григорович“
между товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, с per. № СО **** ВТ, управляван от
ответника, и лек автомобил марка „Ауди А4“, с peг. № СВ **** СС, управляван от ищеца.
Виновен за процесното ПТП е ответника. На местопроизшествието е пристигнал екип на
Център за спешна медицинска помощ, който му е оказал първоначална помощ.
Впоследствие ищецът постъпва във ВМА, където са установени данни за костен фрагмент в
областта на главата на втора предтикова кост и е констатирано счупване на друга
метакарпална кост, закрито.
На 23 септември 2021г. ищецът е постъпил Многопрофилна болница за активно
лечение „Лозенец“ ЕАД, където му е извършен преглед от доктор Р.Х., който е констатирал
1
и други увреждания.
Вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс ( НК“), изразяваща се в трайно
затрудняване движението на крайниците поради счупването на горния край на дясната
лъчева кост. Всички останали увреждания, в това число охлузване на предната повърхност
на лявата мишница в средната й трета, покрито е кафеникава коричка над нивото на
околната кожа, две охлузвания върху предната повърхност на лявата подбедрица са
причинили лека телесна повреда на ищеца по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК,
изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна
повреда, както и претърпени болки и страдания. Телесните увреждания са били свързани и с
психически травми, свързани с нвъзможност да престира труд и ограничения в
придвижването. Това води до потиснатост, нежелание за общуване, затваряне в себе си и
депресивно състояние.
В законоустановения срок ответникът ЗД „Л.И.“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище, че оспорва исковете изцяло по основание и размер,
поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Твърди, че не са представени
доказателства за реално причинена вреда в пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на
процесното ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца.
Той е управлявал лек автомобил с превишена скорост, без да постави обезопасителен
предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 21 и чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата:
Ответникът оспорва исковете по размер, като твърди, че претендираната сума е
прекомерно завишена, като не отговоря на справедливостта и установеното от съдебната
практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
Не се спори по делото, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция по
чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество на 01.11.2021г., с която е предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, механизмът на процесното
ПТП е следният:
Процесното ПТП настъпило на 17.09.2021г. около 12:40 ч. в гр. София на бул. „Георги
Софийски“ в района на кръстовището с ул. „Виктор Григорович“ между товарен автомобил
2
марка между товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, с peг. № СО **** ВТ, управляван от
св.М., и лек автомобил марка „Ауди А4“, с peг. № СВ **** СС, управляван от ищеца.
Товарният автомобил се е движил по ул. „Георги Софийски“ от ул. „ Добрила“ към бул.
„Прага“ като на кръстовището с ул. „Виктор Григорович“ не пропуска и реализира ПТП с
движещият се срещу него лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № СВ **** СС. За водача на
товарен автомобил Фиат навлизането върху ул. „Виктор Григорович“ не е било разрешено.
Опасността за водача на лек автомобил „Ауди“ възниква в момента в който товарен
автомобил „Фиат“ преминава през двойната непрекъсвана линия и навлиза върху лентата за
движение на лек автомобил „Ауди“. Разстоянието на което се е намирал лек автомобил
„Ауди“ в момента на възникване на опасността може да се определи по изчислителен път,
ако е известна скоростта му на движение. От приложените материали по делото е
невъзможно да се определи скоростта на движение на двата автомобила по изчислителен
път. Освен това по делото няма данни за интензивността на движение - дали пред лек
автомобил „Ауди“ е имало друг автомобил, дали преди завиването товарния автомобил е
изчаквал насрещно движещи се автомобили и т.н. Ориентировъчно, лек автомобил „Ауди“
се е намира на около 20м. от т.а. „Фиат“ в момента на навлизането му върху лентата за
движение на л.а. Ауди.
Ударът е настъпил между предната част на лек автомобил „Ауди“ и задна дясна част на
т.а. „Фиат“ в зоната на задна дясна гума, като удрящият автомобил е лек автомобил „Ауди“.
Въздушните възглавници пред водача и пътника се отварят при челен удар със скорост от
порядъка на минимум 40 км/ч (в зависимост от настройките на електронния блок). Имайки
предвид описаните щети по лек автомобил Ауди, скоростта му към момента на удара е
приблизително около 50 км/ч.
При процесното ПТП е пострадал ищецът.
Видно от заключението по СМЕ на вещото лице Б. Б., неоспорено от страните, което
съдът цени като компетентно дадено, при процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания: „ Счупване на 2-ра предкиткова (дланна) кост на дясната ръка. Охлузване в
средната част по предната повърхност на лявата предмишница. Две охлузвания по предната
повърхност на лявата подбедрица.“
Поради осъществен удар от друг автомобил, и породените от удара инерционни сили,
тялото на ищеца внезапно се е устремило напред, като тежестта на тялото му е паднала
върху дланите на двете ръце, които са държали воланния кръг. Ударът на дясната длан
върху волана в зоната между палеца и показалеца са причина ищецът да получи фрактурата
на 2-ра метакарпална (предкиткова, дланна) кост на дясната ръка. (сн.1.) По време на
свободното движение на крайниците вътре в автомобилното купе по време на ПТП, ищецът
е получил и описаните по-горе охлузвания на лявата предмишница и лявата подбедрица.
По своят медико-биологичен характер, фрактура на дланната кост е довела на
пострадалия Д. К. - „ трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни“(в случая 2 месеца), а охлузванията на левите крайници са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота “.
Травматичните увреждания на ищеца Д. К. са с доказан произход. Те са получени и
имат пряка причинна връзка с претърпяното от него ПТП на 17.09.2021г.
Първа медицинска помощ на пострадалия Д. К. е била оказана от екип на ЦСМП още
на местопроизшествието. Медицинския екип му е издал Амбулаторен лист че ищецът е
пострадал при ПТП между две МПС. Отбелязано е състоянието на пострадалия, но
изследвания не са били проведени. Дадено е заключение,че същият е получил: „ Охлузвания
по тялото“ и заключение, че състоянието му е стабилзирано и не се нуждае от спешна
3
медицинска помощ“. Същият ден след ПТП, ищецът е бил прегледан от Д-р Т.Т. ( ортопед
при ВМА-София). При прегледа той се е оплакал от болки в пръстите на дясната ръка.
Извършено е било рентгеново изследване и е било установено: „Счупване на 2-ра
метакарпална (предкиткова) кост на дясната ръка“. По спешност е била извършено
обездвижване на дясната ръка с гипсова лонгета за срок от 30 дни.
На 23.09.2021г. ищецът Д. К. е бил освидетелстван от Д-р Р.Х. (съдебен лекар при Б-
ца „Лозенец). Посочено е, че прегледът е заради това,че пациентът е претърпял ПТП на
17.09.2021г.. В този документ по местоположение и размери подробно са описани
установените мекотъканни увреждания на пострадалия: (цит). „ На лявата мишница в средна
трета установено охлузване - 1см на 0,2см. покрито с кафеникава коричка. На предната
повърхност в средната трета част на лявата повърхност установено охлузване с размери 4 /2
см. и друго отвесно охлузване с размери 3 на 0,2см. На прегледа е бил представен
Амбулаторен лест от Д-р Т.Т., който във ВМА с установена: „Фрактура на 2-ра
метакарпална (предкиткова) кост на дясната ръка“. Охлузванията на лявата предмишница и
лявата подбедрица са отзвучали за срок до 2 седмици. Фрактурата на 2-ра дланна кост е
зараснала за срок до 25¬30 дни, след което ищецът е започнал раздвижване и възвръщане на
силата на захват на дясната ръка. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е
приключил за срок от 2 месеца.
През посоченият по-горе период, ищецът е търпял - болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката.
Интензивни са били болките и около 2 седмици в начално проведената рехабилитация.
Извън тези периоди, болките при ищеца са били само периодично явяващи се при обща
преумора на дясната ръка и при рязка промяна на времето (при студено и влажно време),
което е налагало той да ползва седативни и обезболяващи средства. От деня на процесната
злополука вече са изминали около 1 година и половина и ищецът вече не търпи болки в
зоната на дясната ръка. Към настоящият момент счупената 2-ра дланна кост е окончателно
зараснала, а дейността на дясната ръка е възстановена напълно.
По делото са разпитани свидетелите А. М. М. / виновен водач за процесното ПТП/,
както и Г.Д. К. /майка на ищеца/.
Видно от показанията на св. М. същият свидетелства за механизма на ПТП, както и за
това, че ищецът е бил силно изплашен непосредствено след процесното ПТП.
Видно от показанията на св. Г. К. същата свидетелства за физическите и психични
травми на сина си след процесното ПТП. Същата свидетелства за промяната в начина му на
живот, трудностите в ежедневното му обслужване, предизвикани от невъзможността да
използва дясната си ръка. След ПТП животът на ищеца се променил изцяло, като същият не
можел да посещава лекции в университета, като престанал да спортува активно. Пълното
възстановяване на ищеца от процесния инцидент отнело около 3 месеца.
По делото е приета като доказателство фактура от 23.09.2021г., издадена от Б-ца
„Лозенец“, на стойност 50лв. за заплатена такса за преглед при съдебен лекар към същата
болница /стр.23 от делото/.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
4
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 17.09.2021г. е причинено виновно при управление на товарен автомобил
марка „Фиат Дукато“, с peг. № СО **** ВТ, управляван от св.М..
В резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени имуществени и
неимуществени вреди.
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП за МПС товарен
автомобил марка „Фиат Дукато“, с peг. № СО **** ВТ, е налице задължителна застраховка
"Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетеля Г.Д. К. /майка на ищеца/, същата свидетелства за
физическите и психични травми на сина си след процесното ПТП. Същата свидетелства за
промяната в начина му на живот, трудностите в ежедневното му обслужване, предизвикани
от невъзможността да използва дясната си ръка. След ПТП животът на ищеца се променил
изцяло, като същият не можел да посещава лекции в университета, като престанал да
спортува активно.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/18г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди, а именно на ищеца са причинени „ Счупване на
2-ра предкиткова (дланна) кост на дясната ръка. Охлузване в средната част по предната
повърхност на лявата предмишница. Две охлузвания по предната повърхност на лявата
подбедрица.“
5
Фрактурата на 2-ра дланна кост е зараснала за срок до 25¬30 дни, след което
ищецът е започнал раздвижване и възвръщане на силата на захват на дясната ръка.
Охлузванията на лявата предмишница и лявата подбедрица са отзвучали за срок до 2
седмици. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок
от 2 месеца.
През посоченият по-горе период, ищецът е търпял - болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката.
Интензивни са били болките и около 2 седмици в начално проведената рехабилитация.
Извън тези периоди, болките при ищеца са били само периодично явяващи се при
обща преумора на дясната ръка и при рязка промяна на времето (при студено и влажно
време), което е налагало той да ползва седативни и обезболяващи средства. От деня на
процесната злополука вече са изминали около 1 година и половина и ищецът вече не
търпи болки в зоната на дясната ръка. Към настоящият момент счупената 2-ра дланна
кост е окончателно зараснала, а дейността на дясната ръка е възстановена напълно.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към септември 2021г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лева.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете, че процесните телесни
повреди са отзвучали в голяма степен за около два месеца, както и че към настоящия момент
ищецът е напълно възстановен и няма трайни последици за здравето му.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 40 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че е основателен и иска за имуществени вреди за сумата от 50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото е приета като
доказателство фактура от 23.09.2021г., издадена от Б-ца „Лозенец“, на стойност 50лв. за
заплатена такса за преглед при съдебен лекар към същата болница /стр.23 от делото/. Съдът
намира, че същите разходи са във връзка с процесното ПТП, поради което и следва да бъдат
присъдени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че към датата на
съставяне на протокола за ПТП няма отразени телесни повреди у ищеца. Видно от
обясненията на в.л. Б. в съдебно заседание при всяко счупване пострадалия изпитва болки,
които обаче се появяват по- късно, часове след травмата, защото тогава кръвта е излязла от
фрактурата и започва да притиска меките тъкани.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
6
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Недоказано е възражението на ответника, че ищецът е управлявал МПС с
несъобразена скорост. Видно от заключението по СТЕ към момента на процесното ПТП
ищецът е управлявал процесното МПС при скорост от 50 км/ч., която е законово
разрешена.
Недоказано е възражението на ответника, че ищецът е управлявал мотоциклета без
предпазен колан.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на
01.11.2021г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетенията от
посочената дата. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира
присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 01.02.2022г. до датата на
подаване на исковата молба 26.04.2022г., то и същата следва да бъде присъдена за същия
период върху уважения размер на обезщетението от 15 050лв. След използване на
общодостъпен програмен продукт съдът намира, че следва да присъди сумата от 355,35лв.,
като следва да отхвърли като неоснователен иска за разликата му до пълния предявен размер
от 700лв.
По разноските:
Ответникът претендира присъждане на разноски, за което е представил и списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 1090лв., от които в съответствие с
отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 680,40лв.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 604,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
7
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 161,59лв., представляваща разноски за
експертизи съразмерно с уважената част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес
на управление гр. София 1700, бул. ****, да заплати на Д. К., с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Я. С., САК, на основание чл.432 КЗ, сумата от 15
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 17.09.2021г., причинено при управление
на застрахован при ответника т.а. марка „Фиат Дукато“, с per. № СО **** ВТ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от
40 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес
на управление гр. София 1700, бул. ****, да заплати на Д. К., с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Я. С., САК, на основание чл.432 КЗ, сумата от 50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от
17.09.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника т.а. марка „Фиат
Дукато“, с per. № СО **** ВТ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес
на управление гр. София 1700, бул. ****, да заплати на Д. К., с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Я. С., САК, на основание чл.432 КЗ, сумата от
355,35лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 15050лв. за
периода от 01.02.2022г. до датата на подаване на исковата молба 26.04.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от
700лв.
ОСЪЖДА Д. К., с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Я.
С., САК, да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и
адрес на управление гр. София 1700, бул. ****, сумата от 680,40лв., представляваща
направени по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес
на управление гр. София 1700, бул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 604,00 лева, представляваща държавна такса, ведно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес
на управление гр. София 1700, бул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 161,59лв., представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от
8
исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка:
Банка: Първа Инвестиционна Банка
IBAN: ****
BIC: FINVBGSF
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9