Р Е Ш Е Н И Е
№
330 гр. Пазарджик 08.10. 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. № 519 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите
от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 1105 по описа за 2018 година е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД от ищците И.И.И., ЕГН- ********** *** и Н.И.Б.,
ЕГН-********** ***, срещу В.И.И.,
ЕГН-********** ***,за обявяването за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт ..., том
III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х.М.П. от дата 28.08.2017 г., с
който М.Б.К. (починала на 23.01.2018
г.), чрез пълномощника си В.И.И., е прехвърлила на внучката си В.И.И., 4/6
идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260
кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община Пазарджик, ведно с
построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв.м., масивна сграда - лятна кухня със застроена площ от 50 кв.м. и масивна
сграда - гараж със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и
приращения към имота,
при съседи на
имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152,
югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу
задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката
М.Б.К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е
водила до сега, докато е жива, поради липса на съгласие, тъй като
представителната власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено от П.С.Г.
- кмет на с. В., обл. Пазарджик, с peг. ...7/23.08.2017 г. за удостоверяване на
подписа и рег....8/23.08.2017 г. за удостоверяване на съдържанието, е
опорочено, поради извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК, чл. 578,
ал.4 от ГПК, чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК.
Отхвърлен е и предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3
от ЗЗД от ищците И.И.И., ЕГН- **********
*** и
Н.И.Б., ЕГН-********** ***, срещу В.И.И.,ЕГН-********** ***, с който се
иска от съда развалянето на сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт ..., том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017
г. на Нотариус Х.М.П. от дата 28.08.2017 г.
Осъдени са И.И.И. и Н.И.Б. да заплатят на В.И.И. сторените
съдебно-деловодни разноски по
производството в размер на 700.00 лева /седемстотин лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
В срок така постановеното
решение е обжалвано от Н.Б. и И.И.
Молят да
бъде отменено, ,като се обяви нищожността на процесния
договор , а при условията на евентуалност да бъде развален.
Изводите на Пазарджишки районен съд,че е валидно
упълномощаването, като са спазени процесуалните и материалноправни предпоставки
за това ,били в противоречие с данните по делото.
Пазарджишки районен съд приел за установено по
делото,че М.Б.К. към датата на удостоверяване на подписа и съдържанието на
пълномощно рег.№67 и 68 /23.08.2017 год. от кмета на с.В. е лице, по отношение
на което намира приложение разпоредбата на чл.579,ал. 2,предл. 2-ро ГПК .
При обсъждане на събраните по делото доказателства,
Пазарджишки районен съд пропуснал да обсъди, представено от ответницата и
прието писмено доказателство - „Генерално пълномощно" от 19.06.2017 год.
р.№3855 на нотариус Х.П. ,с което М.Б.К.
упълномощава В.И.И. със съответни правомощия и в съответствие с разпоредбата на
чл.579,ал. 2 ГПК е положила подпис и е изписала
трите си имена.
Не са въведени твърдения и от двете страни,че в
периода между 19.06.2017 год. и 23.08.2017 год. са настъпили промени в
здравословното състояние на М.К.. Обстоятелството,че упълномощителката трудно
се придвижвала е здравословно състояние различно от „недъгавостта".
Безспорно било установено,че тя е грамотна, поради което само при доказана
недъгавост може да се извърши удостоверяването чрез полагане на отпечатък на
десния палец. Положения подпис и изписаното име в „генералното пълномощно"
не предполагало какво и да било съмнение във възможността на упълномощителката
да полага подпис и да изпише името си .
По делото било установено по един безспорен начин,че
пръстовия отпечатък е положен извън канцеларията на изпълняващия нотариална
дейност кмет на с.В., пред св. М.З. - служител в к.с.В.. Не съществува пречка
нотариалното удостоверяване да се извърши извън канцеларията на кмета на
с.Велчиково ,но законодателят не допуска удостоверяването да се извърши от лице,
на което не са делегирани правомощия да извършва такива действия.
При удостоверяване на
подпис върху частен документ, лицата
чиито подписи подлежат на удостоверяване трябва да се явят лично
пред нотариуса и пред него да подпишат документа или
да потвърдят подписа си съгл.разпоредбата на чл.589,ал. 2 изр.1- во ГПК.
Законодателят допуска в хипотезата на изр.2-ро положения подпис да бъде
потвърден, но лицето трябва да изпише пълното си име и да потвърди подписа.
Изключена е възможността ,когато лицето на може да се подпише поради
неграмотност или недъгавост да потвърди вече поставен отпечатък от десния палец
. Особените правила в нотариалното производство имат императивен характер ,не
могат да се тълкуват,да се прилагат по аналогия.
Поради това намират
,че предявения главен иск е основателен.
При условията на евентуалност, молят да бъде отменено като неправилно решението с
което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан искът за разваляне на
договора за прехвърляне собствеността върху процесния недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
Съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства давал основание да се направи извод,че ответницата не е
изпълнявала в пълен обем задълженията , поети с процесния договор. Ответницата
е получавала пенсията на баба си и не твърди да е поела финансовата й издръжка,
която се включва в обем на поетото задължение.
Показанията на св. П. се опровергавали от останалите
данни по делото, относно това къде е живяла ответницата, кой е плащал разходите
за ел.енергия, вода ,кабелна телевизия, кой е осигурил дърва за огрев,кога и
къде е починала М.К..
Св.Н.а депозирала показания,че ответницата е живяла
при баба си до смъртта й ,което е невярно и се опровергава от останалите данни
по делото .
Направено е доказателствено искане,по което съдът се
е произнесъл в съдебнозаседание.
В срок е постъпил и писмен отговор.Ответницата по
жалбата я оспорва,намира решението за правилно и излага съображенията си за
това.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Съдебната практика последователно се
придържа към становището, че определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата
по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.
Аналогични са задълженията на въззивната
инстанция, чиято дейност е тъждествена с тази на първата инстанция и
представлява нейно продължение .
В
случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно
решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в
съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като
обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и
изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска.
Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на
материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на
първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез
произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на
решението като основание за неговото обезсилване .
Въззивната
инстанция намира ,че в конкретния случай е изправена пред такава хипотеза ,
като счита,че дадената от първоинстанционния съд квалификация по главния иск е
неправилна , но това не води до недопустимост на решението , а до неговата
неправилност , като съображенията си ще развие при произнасянето на спора по
същество.
В исковата си молба против В.И.И., И.И.И.
и Н.И.Б. твърдят,че на 21.01.2018 година починала майката на първите двама М.К..
На погребението ищецът разбрал,че
майка му е прехвърлила на ответницата – негова дъщеря 4/6 идеални части от
собствен недвижим имот , представляващ УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в
квартал 66 по плана на с. В., община Пазарджик, ведно с
построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв.м., масивна сграда - лятна кухня със застроена площ от 50 кв.м. и масивна
сграда - гараж със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и
приращения към имота,
при съседи на
имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152,
югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124 срещу
задължение приобретатателката да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката.
Сделката била извършена с нотариален
акт ... том ІІІ рег.№ 5745 дело № 370/2017 година на Нотариус П..Прехвърлителката
била представлявана от ответницата , която прехвърлила имота на себе си
,представяйки пълномощно , подписа и съдържанието върху което били удостоверени
от Кмета на населеното място.
Изложени са обстоятелства относно
здравословното състояние на ищцата ,като се твърди,че до смъртта си
прехвърлителката живяла в имота ,заедно със сина си и този имот бил ремонтиран
основно именно от него и с участието на сестра му.
Тъй като прехвърлителката имала нужда
от грижи ищците предприели действия по настаняване и в дом за възрастни хора
,но ответницата се противопоставила и поискала да поеме грижите за баба
си,което било прието от ищците ,още повече ,че финансовото обезпечаване се
случвало с пенсията на възрастната жена.
В първоначалната искова молба е
направено иска за разваляне на договора ,поради опорочаване на представителната
власт,тъй като упълномощителката не била в състояние да разбира и ръководи
действията си.
Очевидно е ,че тази искова молба е
била нередовна ,тъй като е налице пълно несъответствие между изложените обстоятелства
и направеното искане,което само по себе си също е неадекватно.
Съдът , правилно е оставил исковата
молба без движение.
В постъпилата молба в изпълнение
указанията на съда ищците са заявили,че искането им е да се прогласи
нищожността на договора поради липса на съгласие ,тъй като представителната
власт , удостоверена с представеното пълномощно при сключване на сделката е
била опорочена,поради нарушение на чл.589 ал.2 от ГПК,чл.578 ал.4 от ГПК,чл.579
ал.2 във връзка с чл.576 от ГПК.
При условията на евентуалност
предявяват иск за разваляне на договора ,поради неизпълнение
Самите ищци са квалифицирали първата
си претенция като такава по чл.26 ал.2 от ЗЗД и съдът е възприел тази правна
квалификация.
Въззивната инстанция намира ,че и с
тази искова молба не са били отстранени изцяло нередовностите на исковата молба
,тъй като конкретни фактически обстоятелства както по отношение на първия ,така и по
отношение на втория иск не са били изложени.,въпреки ,че са посочени конкретни
текстове от процесуалния закон .
Може да се направи извод,че ищците
оспорват личното явяване на упълномощителя пред лицето ,което има правомощията
да извърши заверка на подписите ,както и спазването на правилата относно
полагане на подпис , респективно отпечатък от палец,поради което считат,че
нарушението на тия правила е довело до нищожност на нотариалното
удостоверяване.
Няма и обстоятелства относно иска
предявен при условията на евентуалност
,но тъй като в хода на производството са се изложили от страните доводи
в тази посока то и въззивната инстанция не намира за необходимо да оставя
исковата молба без движение за това.
Въззивният съд намира ,че не е вярна
правната квалификация ,дадена на първия предявен иск от съда.
Предмет на делото е спорното материално субективно
право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право
се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорът е сключен при липса на
съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната
съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като
пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже
с договора.
За разлика от хипотезата на нищожност на договора,
сключен при липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна
представителна власт не е нищожен, а относително недействителен - правните
действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като
могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща
недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е
сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на
сделка поради липса на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Съдът е обсъдил обаче относимите към тази правна
квалификация факти и обстоятелства , поради което съдът намира ,че
постановеното решение е допустимо.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответницата оспорва
иска , като твърди,че е изпълнявала задълженията си по сключения алеаторен
договор.Твърди,че от 2000 година е живяла при своите дядо и баба и след смъртта
на дядо и само тя се е грижела за своята баба ,каквото е било и нейното
желание.Нейно било и желанието да прехвърли имота на нея и това станало
действително след като получила инсулт , но тя била в състояние да разбира и
ръководи действията си.
Ищците не се грижели за праводателката си и двамата
живеели и работели в чужбина.
Пенсията на баба и не била достатъчна и ответницата я
подпомагала с продукти и лекарства.
По повод допълнителната искова молба ответницата е
уточнила ,че прехвърлителката по атакуваната сделка не била неграмотна ,но
имала затруднения при писането
В първото по делото заседание ищците са уточнили ,че
не подържат доводите и искане в тази връзка ,основаващи се на невъзможност на
ищцата да разбира и ръководи постъпките си.
Твърдят,че тя не се е явила лично пред кмета ,извършил
заверката на подписа и съдържанието на пълномощното , представени при сключване
на сделката.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните ,прие за установено следното:
Не се спори по делото ,че с нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№5745, н.д. №370/2017г.
на нотариус Х. П. с район на действие- РС- Пазарджик, на 28.08.2017г. М.Б.К.
/представлявана от В.И., която действала
в качеството на пълномощник на своята баба/ е прехвърлила на своята внучка собствените си
4/6 ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в с.В., обл.
Пазарджик, а именно - УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по
плана на с. В., община Пазарджик, ведно с построените в имота едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., масивна сграда –
лятна кухня със застроена площ от 50 кв.м. и масивна сграда - гараж със
застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и
приращения към имота,
при съседи на
имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152,
югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И.
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М.Б.К.- нейна баба, като й
осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е
жива. К. си запазила право на ползване върху жилищната сграда , пожизнено и
безвъзмездно.
При изповядане на сделката се е явила
само ответницата И., като пълномощник на
своята баба .Представителната си власт е установила с пълномощно, удостоверено от П.С.Г.- кмет на с.В.,обл.Пазарджик,
с рег.№67 от 23.08.2017г. за удостоверяване на подписа и рег.№68 от
23.08.2017г. за удостоверяване на съдържанието/.
М.Б.К. е починала на 23.01.2018г., като и е оставила за свои наследници ищците по
спора – нейни деца.Видно е от представената медицинска документация ,че М.Б.К.
е претърпяла мозъчен инфаркт, и е била
освидетелствана от ЛКК при ДКЦ „Хигия“ ООД .
За изясняване на въпросите ,свързани с
конкретното състояние на прехвърлителката след инсулта е прието заключение на
експерт – медик.
Заключението му е,че М.К. е била способна да разбира свойството и
значението на постъпките си въпреки преживения мозъчен инфаркт през
февруари,2017г. К. е подобрила значително говора си и двигателността си към
датите на издаване на съответните документи. К. е имала нужда от помощ за
задоволяване на ежедневните си хигиенни и хранителни нужди, вкл. снабдяване с
лекарства. След инсулта, К. е имала затруднения с придвижването , поради което
не би могла да се справи сама.Заключението на тази експертиза е относимо към
първия от предявените искове ,доколкото при разрешаването на поставените
въпроси следва да се обсъжда въпроса била ли е в състояние да положи подпис и
към втория от предявените искове при условията на евентуалност – доколкото се
предпоставя необходимостта от непосредствени грижи и издръжка.
По делото е представен оригинала на
пъномощното ,представено при изповядане на сделката.Упълномощителката е
положила отпечатък от палец,като при извършената заверка е отбелязано ,че
отпечатъкът се поставя поради болест и съответно е заверен подпис и съдържание
под документа от П.Г. – Кмет на с.В. , изпълняващ нотариални функции.
Разпитан като свидетел Г. е дал
показания за обстоятелствата , при които е извършена заверката.Поради
здравословното си състояние К. не могла да иде лично в кметството и била
посетена в дома си от М.З. – служител
ЕСГРАОН. Преди да извърши заверката и
св. Г. посетил К., уверил,че именно това е нейното желание, разяснил и последиците от упълномощаването и
сделката, като К. потвърдила,че е съгласна „голяма част от къщата да се
прехвърли на нейната внучка“ и дори
споделила,че синът – ищецът И. не бил запознат с това нейно решение и, че се
надявала последният да не разбере, „докато била жива“.
По делото е представено копие от
пълномощно ,с което М.К. е упълномощила своята внучка да извършва редица правни
и фактически действия,което е заверено от нотариус с дата 19.06.2017 година и
под което е положен подпис и са изписани трите имена на упълномощителката ,
макар и неправилно и очевидно с колебание.
За да установяват доводите си свързани
с недействителността на нотариалното удостоверяване ищците се позовават на
разговори ,водени между И. и Г. , които без знанието и съгласието на Г., И. е
записал.Съдържанието на тези разговори съдът няма да коментира ,тъй като от тях
е явно желанието на ищеца на всяка цена да атакува сделката и отношението му
към ответницата и мъжа ,с който съжителства,както и желанието му на всяка цена
да „спечели“ делото и създаде проблеми на ответницата и мъжа,с който
съжителства.Това обаче не е съществено за спора , същественото е,че от тези разговори категоричен извод ,че
свидетелят не е разговарял с упълномощителката лично не може да се
направи.Установено е по делото ,че записите не са манипулирани.
В този
смисъл са и показанията на св.Загарьова,която посетила дома и пред нея бил
поставен отпечатък.Упълномощителката била наясно със съдържанието и била ясна
волята и.Поставила отпечатък ,тъй като не била в състояние да изпише името си.
За
отношенията между бабата и внучката и за заявеното желание на бабата да
прехвърли своята част от имота на нея депозират показания и св.П. ,М.,Н.а.Последната
свидетелка няма близки отношения със страните , а св.П. е в роднински отношения
и с двете страни ,тъй ,че няма основание да не бъдат кредитирани показанията и.
Това е
фактическата обстановка , относима към първия от предявените ,като главен
,искове с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.
Съдът е изброил
всички доказателства по делото и направил анализ на относимите към спора факти
и правни норми.
Ищците твърдят,че представителната
власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено от П.С.Г. - кмет на
с. В. с peг. ...7/23.08.2017 г. за удостоверяване на подписа и рег....8/23.08.2017
г. за удостоверяване на съдържанието не е съществувала ,тъй като нотариалното
действие е било опорочено, поради извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2
от ГПК, чл. 578, ал.4 от ГПК, чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК-
поради това ,че упълномощителката не се е явила лично и е положила отпечатък от
палец ,при положение ,че е била грамотна.
От показанията на разпитаните
свидетели е установено ,че действително първоначално в дома си
упълномощителката е била посетена от друго длъжностно лице в Кметството , което
не е натоварено с нотариални функции и именно пред него е положен отпечатък от
палец.Впоследствие обаче е била посетена и е проведен разговор с нея и от Кмета
на населеното място , който лично се е уверил във волята и и в предприетите
действия.
Поради изложеното съдът намира ,че
позоваването на нарушение на нормата на чл.589 ал.2 от ГПК е неоснователно и
почива само на превратното тълкуване и прилагане на формалните изисквания на
закона.Извършилия заверката лично е разговарял с упълномощителката ,уверил се е
във волята и и в предприетите от нея действие ,т.е,че именно тя е положила отпечатък
от палец.Всъщност ищците и не оспорват
,че отпечатъка от палец е положен именно от М. И..
Втория им довод ,за да подържат
недействителност на действието е твърдението ,че след като упълномощителката е
била грамотна ,тя не е могла и не е следвало да поставя отпечатък от палец.
Що се отнася до доводите ,че не могла
да разбира и ръководи действията си то те всъщност не са надлежно заявени като
обстоятелства и нямат отношение към правната природа на предявените искове.
При недъг, който
обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на
нотариална сделка същата е валидна. Нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато
някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише
поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст
изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може
да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината
за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. При извършване на сделката,
чиято нищожност се иска да се прогласи в исковата молба, лицето ,извършващо
заверката е отбелязало, че е положен
отпечатък от десния палец,поради болест. Полагането на отпечатъка е алтернатива
на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост.
Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява
синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за
последица някакъв вид недъг, т. е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато
това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на
волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да
стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на
дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален
и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от
идентифициращите белези на почерка и подписа.
Отново следва да
се отбележи ,че в производството ищците не са оспорили обстоятелството ,че
отпечатъка е поставен от прехвърлителката,а само спазването на формалните изисквания за
извършване на действията по заверката.От показанията на св.Загарьова ,както и
от медицинската документация може да се направи извод ,че макар
прехвърлителката да не е била неграмотна ,то полагането на подпис и изписването
на трите имена е представлявало
затруднение за нея.
Тук следва да се
отговори и на поставения въпрос , за съотношението на нормите на чл.579 ал.1 и
ал.2 от ГПК.Според първия текст ако подписа е вече поставен ,лицето го
потвърждава и изписва трите си имена.Поставя се от жалбоподателите въпроса ,ако
се касае за отпечатък от палец ,съществува ли такава възможност или
не.Действително правилата са създадени ,за да гарантират правната сигурност ,
но не бива да бъдат прилагани и тълкувани във вреда на
гражданите.Прехвърлителката е поставила отпечатък от палец и никой не е оспорил
обстоятелството ,че именно нейния отпечатък стои под пълномощното.Безспорно е
удостоверено и ,че това пълномощно отразява именно нейната воля,поради което
съдът счита ,че не е налице извършване на сделка без представителна власт.
Вярно е ,че два месеца преди заверката на
процесното пълномощно е било заверено друго от нотариус ,под което
прехвърлителката е положила подпис и изписала трите си имена.Не са нужни
специални знания и умения ,за да се направи извод от начина по който това е
направено ,че е извършено с известни затруднения и не висока степен на
грамотност.От този момент до заверката на пълномощното за конкретната сделка е
изтекъл известен период от време .Дори от показанията на разпитаните свидетели
е видно ,че М.К. не винаги е била в една и съща кондиция ,поради което с оглед
здравословното и състояние е напълно възможно ,към момента , когато е
извършвана заверката на второто пълномощно ,именно болестното и състояние да е
затруднявало значително/дори до т.степен на невъзможност / поставянето на
подпис и изписването на имената.
Иска с правно
основание чл.42 ал.2 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен ,като се отмени решението на първоинстанционния съд , който е
отхвърлил иска на друго правно основание , изрично посочено в диспозитива на
решението.
С оглед
изхода на спора по този иск , съдът
дължи произнасяне и по предявения като евентуален иск за разваляне на
алеаторния договор на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. В исковата молба ищците не
са изложили конкретни обстоятелства , в хода на производството и от становището
пред въззивната инстанция става ясно ,че ищците като че ли не оспорват
полагането на грижи ,като обаче подържат ,че ответницата не е давала издръжка ,
поради което и изпълнението на този договор не е било пълно ,непрекъснато и цялостно,каквото
е необходимо да има с оглед спецификата и социалното му предназначение.
Няма основание да не бъдат
кредитирани показанията на свидетелите Н.а, М. и П., които имат непосредствени
впечатления от обстоятелствата ,които установяват.Те са еднопосочни относно
отношенията между бабата и нейната внучка и поведението на внучката към нея.
Действително ,след като е установила фактическо съжителство ответницата
не е останала при своята баба,но е установено по делото ,че я е посещавала
всеки ден и предприела всички необходими за нея грижи,както и добавяла
необходимите средства за издръжката и – пазарувайки и хранителни продукти
и набавяйки лекарства.
От момента на сделката до момента на
смъртта на прехвърлителката тя е била обгрижвана от внучката си.
По-различни изводи не могат да се
направят от показанията на св.П., Б. и С. .
Налице са дори и обективни
обстоятелства , които позволяват извода,че няма как двамата ищци да са поели
грижите и издръжката на своята майка ,при положение ,че не пребивават в
страната.Дори от водените по телефона разговори на ищеца И. с кмета Г.а е
видно,че основния проблем е не този кой е полагал грижи , а обстоятелството ,че
И. е влагал средства в имота ,а дъщеря му и лицето с което живее ще го получат
„на готово“.
Явно е ,че ищците като син и дъщеря са
посещавали своята майка , особено след като е получила инсулт , но няма данни
по делото те да са поели грижите за нея и цялостната и издръжка.
В писмената си защита пред въззивната
инстанция ищците се позовават на несъответствия на показанията на св.Н.а с
твърденията на ищцата ,относно местоживеенето и.Разминаването е несъществено
,още повече показанията на свидетелката отразяват нейното лично възприемане.
Същото се отнася и за показанията на
св.П.а , която е сестра на ответницата ,но и дъщеря и племенница на
ищците.Нейните показания ,че фактическите действия по закупуване на дърва , не
противоречат на обясненията на ответницата относно средствата , с които са
закупени.Обстоятелството , че и пенсията на прехвърлителката е използвана ,за
да се задоволят нуждите и не води до извода ,че са и липсвали грижи и издръжка
от страна на ответницата по иска.
Поради изложеното , съдът приема
,че иска за разваляне на алеаторния договор е неоснователен и в тази част
решението следва да бъде потвърдено ,като при условията на чл.272 от ГПК се
присъединява към подробните мотиви на първоинстанционния съд.
Следва да се посочи още ,че съдът
споделя и значителната част от съображенията на първоинстанционния съдия по
първия иск , тъй като макар и да не е правилно квалифициран иска ,според
въззивната инстанция,то относимите към спора факти и доказателства са обсъдени
подробно и задълбочено.
С оглед изхода на спора на ответницата
се дължат сторените по делото разноски в размер на 700 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик
, постановено по гр.д.№ 1105 по описа за 2018 година,в частта ,с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.26,ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД от ищците И.И.И., ЕГН- ********** *** и Н.И.Б.,
ЕГН-********** ***, срещу В.И.И.,
ЕГН-********** ***,за обявяването за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт ..., том
III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х.М.П. от дата 28.08.2017 г., с
който М.Б.К. (починала на 23.01.2018
г.), чрез пълномощника си В.И.И., е прехвърлила на внучката си В.И.И., 4/6
идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260
кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община Пазарджик, ведно с
построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв.м., масивна сграда - лятна кухня със застроена площ от 50 кв.м. и масивна
сграда - гараж със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и
приращения към имота,
при съседи на
имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152,
югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу
задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката М.Б.К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот,
такъв какъвто е водила до сега, докато е жива, поради липса на съгласие, тъй
като представителната власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено
от П.С.Г. - кмет на с. В., обл. Пазарджик, с peг. ...7/23.08.2017 г. за
удостоверяване на подписа и рег....8/23.08.2017 г. за удостоверяване на
съдържанието, е опорочено, поради извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2
от ГПК, чл. 578, ал.4 от ГПК, чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл.42 ал.2 от ЗЗД на И.И.И., и Н.И.Б., срещу В.И.И., за обявяването за нищожен на договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт ..., том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на
Нотариус Х.М.П. от дата 28.08.2017 г., с който М.Б.К. (починала на 23.01.2018 г.), чрез
пълномощника си В.И.И., е прехвърлила на внучката си В.И.И., 4/6 идеални части
от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в
квартал 66 по плана на с. В., община Пазарджик, ведно с
построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв.м., масивна сграда - лятна кухня със застроена площ от 50 кв.м. и масивна
сграда - гараж със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения
към имота, при
съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII
-152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад-
улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането
и издръжката на прехвърлителката М.Б.К.- нейна баба, като й осигури спокоен и
нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива, поради липса на представителна
власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено от П.С.Г. - кмет на
с. В., обл. Пазарджик, с peг. ...7/23.08.2017 г. за удостоверяване на подписа и
рег....8/23.08.2017 г. за удостоверяване на съдържанието, е опорочено, поради
извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК, чл. 578, ал.4 от ГПК,
чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част , с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД от
ищците И.И.И., ЕГН- ********** ***
и Н.И.Б., ЕГН-********** ***,
срещу В.И.И.,ЕГН-********** ***, с който се иска от съда развалянето на
сключения договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт ..., том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х.М.П. от дата
28.08.2017 г.
Осъжда И.И.И., ЕГН- ********** *** и Н.И.Б.,
ЕГН-********** ***, да заплатят на В.И.И.,ЕГН-**********
*** сумата 700 лева ,разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.