Гр. Сливен, 10.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурор …… като разгледа
докладваното от съдия Динчева адм.д. № 63 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на
"Е. Миролио" ЕАД с ЕИК ……………. със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, Индустриална зона против Решение 1029-19-66#1 от 12.01.2021 год. на Директора на ТП на НОИ Сливен, с което е
възобновено спряното административно производство по жалба с №
1012-19-108/26.11.2018 год. на дружеството срещу разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018
год. издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Сливен и е отхвърлена жалбата на
дружеството с № 1012-19-108/26.11.2018 год. като неоснователна.
В жалбата се твърди, че решението е немотивирано,
незаконосъобразно, неправилно, постановено при неправилно ценена фактическа
обстановка и неправилно приложение на материалния закон. В писмено становище от
процесуалния представител на оспорващото дружество /л.145/ се уточнява, че
жалбата е подадена срещу Решение 1029-19-66#1 от 12.01.2021 год., в частта,
с която се отхвърля жалбата на дружеството срещу разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Сливен. Прави
се искане съдът да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание оспорващото дружество
редовно призовано се представлява от адв. Р.К., която
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Представя подробни писмени бележки.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът
по жалбата Директорът на ТП на НОИ Сливен се представлява от юрисконсулт Х.,
която оспорва жалбата. Представя писмени бележки. Претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание заинтересованата страна М.С.С. се явява лично и с адв. Е.П. и
адв.Т.Р.. Изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски. По-късно са представени писмени
бележки от адв.Е.П..
Административен съд - Сливен като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ Сливен е
съобщено на жалбоподателя на 14.01.2021 год. /известие за доставяне на л.141/.
Жалбата е подадена на 28.01.2021 год., т.е. оспорването е направено в 14 дневния
преклузивен срок. Направено е срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол и от лице с правен интерес от обжалването му, поради
което същото е допустимо.
От данните по делото се установява, че М.С.С. р. по т. д. от
28.06.2016 год. в оспорващото дружество "Е. Миролио" ЕАД. По силата
на допълнително споразумение от 08.12.2017 год. /л.12/ С. е била н. на дл. "П.".
На 23.02.2018 год. около 21.30 часа в края
на работната смяна в цех “К.“, където е р. и м., същата докато почиствала
изключената машина, з. с., з. и п. /писмено обяснение на л.31/. Усетила с. б. в
г., и. се, но отказала да извикат линейка. Колегите и се притекли на помощ,
вдигнали я на крака. Трудно се п. до с., след което С. си тръгнала за вкъщи,
напускайки територията на предприятието като на паркинга извън портала на
предприятието била посрещната от с. си.
На 24.02.2018 год. в 00, 15 часа С.
посетила Медицински център „Д-р Георги Вълков Миркович“,
където била прегледана от лекар, издаден амбулаторен лист № 2181 /л.92/ и издаден
болничен лист за домашно лечение за срок
от два дни с д. „Д. т. на п. о. на г. м.“
/л.13/. В болничния лист е записано, че злополуката е нетрудова. На 26.02.2018
год. С. била приета в Н… на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД гр.Сливен с д. „Т. на н. к. на л. о. на г. с.“, където пролежала до
01.03.3018 год. В епикризата са отразени следните
изследвания: Хб 80, Хт 0,
28, Ер 3, 90, Левк 6,8, кр.зах. 5, 48, АСАТ 10, АЛАТ 8, фибр.
3, 22, пр. време 106, 8, Рьо гр
на л..п.-о. в.л., ф. Тн 12, д. Л5-С1.
След 23.02.2018 год. С. многократно е
посещавала личния си лекар, за което са издавани амбулаторни листи с д. „Т. на
н. к. на л. о. на г. с.“- амбулаторни листи от 27.04.2018 год., 28.03.2018
год., 26.02.2018 год. /с. на г. п., з. ТХ10-12/, 03.08.2018 год., 30.07.2018
год., 29.06.2018 год., 30.05.2018 год., 15.05.2018 год. На 03.08.2018 год. е
издаден амбулаторен лист № 000440 от д-р Й. Й. със сп. „н.“, в който в част „Т.“
е отразено следното „необходимо е о. л.-д. на н. с. с п. с. на г. с.“.
По делото са представени амбулаторен лист
№ 1274/02.02.2015 год. с д. „О.л. на м., н.“, АЛ №
8527/23.08.2017 год. с д. „Н. г. и к., н.“, АЛ № 5896/07.06.2017 год. с д. „о.
п. а.“, АЛ № 1495/08.0.2017 год. с д. „П., вд“, АЛ №
5956/10.06.2016 год. с д. „о. п. а.“, АЛ № 8617/13.08.2015 год. с д. „о. п. а.“,
АЛ № 6389/15.06.2015 год. с д. „о. п. а.“.
По делото са представени следните болнични
листи – БЛ № Е20176054160 за временна неработоспособност от 24.02.2018 год. до
25.02.2018 год., БЛ № Е20180811673 за временна неработоспособност от 26.02.2018
год. до 31.03.2018 год., БЛ № Е20176054282 за временна неработоспособност от
01.04.2018 год. до 30.04.2018 год., БЛ № Е20181231170 за временна
неработоспособност от 01.05.2018 год. до 30.05.2018 год., БЛ № Е20181231281 за
временна неработоспособност от 31.05.2018 год. до 29.06.2018 год., БЛ №
Е20181231379 за временна неработоспособност от 30.06.2018 год. до 29.07.2018
год.
На
17.07.2018 год. в ТП на НОИ С. подава молба с вх. №5101-19-45 с искане за
извършване на проверка в „Е. Миролио“ ЕАД относно настъпилата с нея на
23.02.2018 год. на р. м. з., която довела до в. и н.. В молбата се твърди, че
23.02.2018 год. при и. на т. си з. С. е п. от машината, която е почиствала и
поради с. б. е отишла на л.. На 26.02.2018 год. е приета в болницата, където се установило, че
има Т. на н. к. на л. о. на г. с.. Препоръчали са и о., при която да и бъде
поставен и. за да се з. о. на г.. О. струвала 6 000 лева, която сума тя не
можела да си позволи. През май 2018 год. и било направено м. изследване, което
установило, че няма з. на у. м., нито к.. Препоръчали и с. о.. С. отишла при у.
на "Е. Миролио" ЕАД да го помоли за ф. п., но него го нямало и я
посъветвали да напише писмо в АБВ пощата на дружеството. Тя написала такова
писмо, но до момента на подаване на молбата до НОИ не получила отговор. В
молбата е посочено следното „Некоректното поведение на работодателя ми ме
мотивира да търся правата си по друг ред, тъй като п. по време на и. на т. си з.“.
В ТП на НОИ с вх.№ 5101-19-45#1/03.08.2018 год. от оспорващото дружеството е
представен протокол № 10 от 02.08.2018 год. съставен от комисия, назначена във
връзка с чл.10 Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудови злополуки, от който се установява, че на 23.02.2018 год. около 21.30
часа в цех “К.“ М.С.С. почиствала изключена п.
машина, когато п., г. с. и п. /по данни от писменото обяснение на С. дадено на
02.08.2018 год. л.31/. Вследствие на п. получава Т. на н. к. на л. о. на г. с..
В протокола е изразено становище, че злополуката се дължи на п. с. на лицето,
тъй като машината е била спряна. В придружителното
писмо до НОИ се посочва, че дружеството е разбрало за настъпилата т. от молбата
на лицето за ф. п.. До този момент постъпващите в дружеството болнични листи са
били с код 06, т.е. „злополука нетрудова“. Дружеството изразява становище, че
настъпилата злополука не е трудова, а се дължи на п. с..
На 06.08.2018 год. М.С.С.
подава в ТП на НОИ декларация за трудова злополука, в която е декларирано
следното „при почистване на машината з.“ и в т.26 от декларацията „Отклонение
от нормативните действия (условия) и материален фактор свързан с това
отклонение“ – „омаслена машина“. Към декларацията е приложено обяснение от М.С.С., според което „на 23.02.2018 год. в края на работното
време, при почистване на а., п. от
последното стъпало на машината. Нямам з. п., чувствах се добре, което да доведе
до п. и да е причина за п., машината беше омаслена, намериха ме на з. п.“.
Със заповед
№ 1015-19-174/07.08.2018 год. на Директора на ТП на НОИ е открито производство
по разследване на злополуката станала на 23.02.2018 год. основание чл.58, ал.1
от КСО. Назначена е комисия, която да извърши разследване на злополуката. В
хода на разследването са приети обяснения на Д. С. З.-с. м. в цеха, в който е
работила С. и който е приел смяната, според които З. е приел смяната от Д. С. и
не му е било казано за инцидента, при извършен обход на машините не е видял
никакви течове, мокри петна или мазни, всичко беше наред /л.96/.
С протокол № 5103-19-11/31.08.2018 год.
комисията констатира, че М.С.С. п. от последното
стъпало на машината, на която работи като последиците се изразяват в следното:
„П. к. на к. ф. на т. на Th 10 и к. с. т. ф. на т. на Th 12. Д. п. на л. о. на г.
с. с д. п. д. п. на н. L5 - S1“. В т.VIII „Анализ на причините за възникване на злополуката“ е отразено, че на 02.02.2015 год. лицето е д. с „Л. на м., н.“, на 15.06.2015
год., на 13.08.2015 год., на 10.06.2016 год. и на 07.06.2017 год. са извършени
прегледи от личния лекар на С. с д. „о. п. а.“ с показател на х. 58 на 10.06.2016
год., няма консултация от специалист и приложена терапия, не са вписани данни
за изследвания уточняващи вида на а., за а. с. лицето не е ползвало временна
неработоспособност и стационарно лечение. След т. на 26.02.2018 год. стойността
на х. е била 80 като не е уточнено и изяснено естеството на а.. Изводът, който
е направила комисията е, че е получената
т. на 23.02.2018 год. би могла да се свърже със з. с. на лицето в момента на
инцидента. Мнението на комисията е, че протоколът следва да се изпрати на
ТЕЛК за произнасяне по компетентност за наличие на причинно-следствена връзка
между здравословното състояние, условията на труд, при които е станала
злополуката и полученото у.. На 07.09.2018 год. С. е дала ново обяснение /л.100
гръб/, в което посочва, че не е г. с. и не е и. в т. с. поради н. х., по време
на инцидента се чувствала добре като при п. на п. може за секунди да и е п. от
с. б..
На 11.09.2018 год. протокол №
5103-19-11/31.08.2018 год. е изпратен на ТЕЛК Сливен /вх.№ 712/12.09.2018 год.
на РКМЕ Сливен на л.102/ на основание чл.73, ал.1, т.1 от Наредбата за
медицинската експертиза на работоспособността, относно причинна връзка на настъпила злополука, предизвикана от н. у. съобразно изискванията за трудова
злополука.
Със заповед № 5101-19-45#7/17.09.2018 год. на длъжностно лице при ТП на НОИ
Сливен е спряно производството по квалифициране на злополука вх.№
5101-19-45-2/06.08.2018 год. във връзка с образувано производство пред ТЕЛК за
определяне на причинна връзка при н.
у. с вх.№ 712/12.09.2018 год. на РКМЕ Сливен. В заповедта е указано, че
производството ще бъде възобновено след получаване на влязло в сила експертно
решение на органите на медицинската експертиза. По делото няма данни тази
заповед да е обжалвана.
С писмо от 12.10.2018 год. до Директора на
ТП на НОИ Сливен ТЕЛК Сливен уведомява същият, че съгласно чл.73, ал.1, т.1 от
НМЕ ТЕЛК се произнасят по причинна връзка въз основа на разпореждане на ТП на
НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова и в случая поради
липса на такова разпореждане на ТП на НОИ, ТЕЛК не може да се произнесе.
Със заповед № 5101-19-45#8/26.10.2018 год. длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен
на основание чл.55, ал.1 и ал.2 от АПК е възобновило производството по
квалифициране на злополука вх.№ 5101-19-45-2/06.08.2018 год.
С процесното разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год.
длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен е приело злополуката станала с М.С. на
23.02.2018 год. за трудова при следните мотиви: злополуката е станала на
работно място, при изпълнение на работните задължения, при почистване на п. м.-а.
пострадалата п. от последното стъпало на машината и внезапно у. г. си с.,
съгласно проведено стационарно лечение в МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“
гр.Сливен в епикриза ИЗ 4696 е поставена д. „Т. на н.
к. на л. о. на г. с.“.
Междувременно на М.С. е издадено ЕР № 3945 от протокол № 146 от 10.09.2018 год. на ТЕЛК-Общи заболявания към МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“
АД /л.122/, с което на лицето е определена т. н. р. 30 % от общо з. с дата на и. 23.08.2018 год.
Решението е обжалвано от С. пред НЕЛК-специализиран състав по х. и о. болести
София, която се произнася с ЕР № 1013
от протокол № 090 от 17.05.2019 год.
/л.123/, съгласно което се отменя обжалваното ЕР по оценка на
работоспособността, СИ, характера на заболяването, против.у-я на труд и дава
ново-потвърждава по дата на и.. С решението е определена 50% т. н. р., причина
за и.-трудова злополука. В мотивите
към решението е посочено, че на 23.02.2018 год. след т. на работното място
лицето е получило т. на г. с.-на н. к. на л. о., д. Л5Ес1 и и ф. Тх12; издадено
е разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. длъжностно лице при ТП на НОИ
Сливен (необжалвано пред съда и влязло в
сила) и НЕЛК приема и потвърждава причинна връзка-трудова злополука; з. е с
п. връзка трудова злополука съгласно разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год.
длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен.
Разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год.
на длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен е изпратено на ТЕЛК Сливен с писмо
изх.№ 5103-19-11-3/02.11.2018 год. с искане комисията да се произнесе на
основание чл.73, ал.1, т.1 от НМЕ има ли в конкретния случай н. у., което
предхожда т. у. настъпило на 23.02.2018 год. и съответно има ли
причинно-следствена връзка между н. у. и настъпилото т. у..
На 19.11.2018
год. ТЕЛК-Общи заболявания към МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“
АД Сливен се произнася с ЕР № 5316
по протокол № 195 /л.116/, с което на лицето е определена т. н. р. 30%, трудова злополука с дата на и.
23.08.2018 год. В мотивите към решението е посочено, че във връзка с
представено разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. длъжностно лице при ТП на
НОИ Сливен на основание чл.60, ал.1 от КСО декларирана злополука №
5101-19-42/06.08.2018 год. от пострадалата М.С.С.
ТЕЛК приема причинно-следствена връзка–трудова злополука съгласно чл.73, ал.1,
т.1. В конкретния случай няма н. у., което да предхожда т. у. настъпило на
23.02.2018 год. Това ЕР е обжалвано от С. пред НЕЛК София на 20.11.2018 год. Издадено
е и ЕР № 1014 от протокол 090 от 17.05.2019 год. на НЕЛК-специализиран
състав по х. и о. б. София, с което е частично потвърдено ЕР № на ТЕЛК №
5316/19.11.2018 год. В мотивите на решението са преповторени тези от ЕР № 1013
от 17.05.2019 год., прието е че се касае за трудова злополука, както и че
същото се издава въз основа на разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. на
длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен, за
което е прието, че не е обжалвано и същото представлява стабилен
административен акт.
ЕР № 1014 от протокол 090 от 17.05.2019 год.
на НЕЛК-специализиран състав по х. и о. б. София е обжалвано от „Е.Миролио“ ЕАД пред Административен съд Сливен,
където е образувано адм.д. № 248/2019 год. /приложено
към настоящото производство/. С решение № 14/13.02.2020 год. състав на
Административен съд Сливен отхвърля жалбата на „Е.Миролио“ ЕАД против ЕР № 1014 от протокол 090 от 17.05.2019 год. на НЕЛК-специализиран
състав по х. и о. б. София, с което е частично потвърдено ЕР на ТЕЛК-Общи
заболявания към МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД № 5316
от 19.11.2018 год. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд,
където е образувано адм.д. № 6766/2020 год. С решение
№ 13415/29.10.2020 год. състав на ВАС е оставил в сила решение № 14/13.02.2020
год. постановено по адм.д. № 248/2019 год. по описа
на Административен съд Сливен.
Разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. на длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен, с което
злополуката е обявена за трудова, е връчено на „Е.Миролио“ ЕАД на 12.11.2018
год. /л.112/. Дружеството подава жалба
срещу него вх.№ 1012-19-108/26.11.2018 год. /л.118/ до директора на ТП на
НОИ Сливен. С решение № 1040-19-17 от 21.12.2018 год. директорът на ТП на НОИ
Сливен на основание чл.117, ал.3 от КСО спира производството образувано по
жалба с вх.№ 1012-19-108/26.11.2018 год. срещу разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. на длъжностно лице при ТП на НОИ Сливен, до
приключване на процедурата по обжалване на ЕР № 5316/19.11.2018 год. на
ТЕЛК-Сливен.
След постановяване на решение №
13415/29.10.2020 год. на ВАС е постановено процесното
решение № 1029-19-66#1/12.01.2021 год., с
което е възобновено спряното административно производство по жалба с №
1012-19-108/26.11.2018 год. на дружеството срещу разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Сливен и е
отхвърлена жалбата на дружеството с № 1012-19-108/26.11.2018 год. като
неоснователна. За да постанови акт с процесното
съдържание административният орган се е задоволил да опише фактическата
обстановка по случая, да цитира решенията на административния съд и на ВАС и
въз основа на това да отхвърли жалбата на дружеството. Не са изложени никакви
собствени мотиви на органа относно спора злополуката станала с М.С. на
23.02.2018 год. трудова ли е или не.
По делото е изслушана и
приета комплексна съдебно медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р В.Ф.-с.
н. /л.304/, д-р В.В.–с. ф. и р. м. /л.304/, д-р Т.П.-с.
Х. /л.372/ и инж.Р.С.-с. т. м. и р. /л.375/.
Вещото лице д-р Ф.-с. н. изразява
становище, че преди т. получена на 23.02.2018 год. М.С. не е посещавала н. и не
е провеждала лечение за н. з. на г. с.; след инцидента на 23.02.2018 год.
лицето получава т. на г. с.-на н. к. в л. о. и ф. на Тх
12, съпътстващите д. п. в л. о. на г. с. /о. и д. Л5-Ес1/ не водят в конкретния
случай до н. ф. на д. к., което да причини п.; през месец декември 2014 год.
лицето е с констатиран а. с., когато е л. в б. з.; през 2015 год. по повод н. х.
58 е проведено лечение, правено к. в болнични условия, след което е изписана с х.
121 и ж. 7; при проследяване на ПКК в 2016 год. и 2017 год. х. е бил съответно
122 и 117, състоянието е било к., непосредствено след т. х. е отново н.-80; при
ж. а. има неспецифични н. с. включващи у., с., о., л. к., р., з., ш. в у. и г..
В съдебно заседание вещото лице допълва заключението в смисъл, че не може да
твърди, че наличието на а. с. е причина за п.. Пациентката е с д. а. с. като
при това з. има неспецифични н. у. като г., о. о., у., л. на к., з.; не е
изключено н. х. измерен няколко дни след т. да има отношение към нея; причината
за п. подлежи на дискусия; б. след т. е преодолима, няма д. д., няма п. на н. п.,
няма причина да не може да се д., може да се д. з., по-бавно, нормално е да не
е в такава к. каквато е била преди да се случи и.; в състояние на С. може да
има и. по м. н. каквото се е случило на 23.02.2018 год.; ниската стойност на х.
80 не може да се свърже с т..
Вещото лице д-р В.В.–с.
ф. и р. м. в съдебно заседание поддържа представеното заключение и допълва, че
не може да каже какво е времето за възстановяване на организма, тъй като това е
индивидуално, след такава т. се предполага, че д. трябва да са о..
Вещото лице д-р Т.П.-с. Х. дава
заключение, че на 05.10.2016 год. и на 04.10.2017 год. в медицинския картон на
лицето е отбелязано „ж. а.“ без отбелязване на причината и проведено лечение.
Съгласно представени по делото амбулаторни листи на 15.06.2015 год. поставената
д. е „о. п. а., к. х., х. 58“, на 13.08.2015 год. „о. п. а., к. х., х. 58“, на
10.06.2016 год. „о. п. а.“. Според стандартите по Клинична Х. долната граница
на х. за ж. е 120 г/л. Показание от 58 г/л се приема за тежък а. с.. При х. под
70 г/л според стандартите по Клинична Х. пациентът е показан за х.. Клинично
могат да се появят възможни у. от страна на с.-с. с.-п.
а. н. с чувство за о., б., с., у. п., ч. за п. на с., т. в с. о., чувство за з.,
С. с и. и з. на с., от страна на н. с.-с., г., з., с.
в к. с н. к. на д., н. м. с. и др. Естеството на а. не е изяснено, не е
проведено адекватно лечение. Симптомите, които описва С. по време на п. на
23.02.2018 год. могат да се свържат с а. с. като първопричина за проява на н. с.
с к. от страна на с.-с. с., н. и м. с.. Според вещото
лице причината за получената т. би могъл да бъде и а. с.. В съдебно заседание
вещото лице д-р П. допълва, че при тежък а. с., какъвто е налице при С. страдат
всички о. и с. на о. включително с.-с., н. и м. с.. С.
може да се прояви с „….б., о., х., С.-това
са с., които са проявени в конкретния случай….“. От страна на н. с.
проявите са „…с., з., н. к. на д.,
както явно е било в случая….“.
Показанието на х. 80 г/л е много н.. Не е изяснена причината за н. х., не е
предприето нищо за диагностициране, нито за лечение. Х.
на 26.02.2018 год. е бил 80 г/л като с много голяма вероятност може да се
приеме, че в деня на т. 23.02.2018 год. също да е бил нисък, поради историята
на з. в годините напред, където е достигал до 58 л/г. Дори в деня на т. х. да е 80 л/г пак могат да се проявят с. на з., з., човек се ч. б., о., д.. При н. стойности на х.
страда с., което води до к. т., у. п. за да се компенсира х.-н. а. н.. При н.
а. н. и у. п. м. страда, не достига к. до м. и това е причината за С.. Данни за
а. има от 2014 год., но компенсацията през годините не е била адекватна щом х.
е бил 80 г/л. Вещото лице счита, че в случая
на М. с х. 80 г/л тя не може да и. т. си з. а., х. 80 г/л не е н. и това
пречи на изпълнението на т. з.. При средно т. а., както е в случая на М. с. и у.
могат да възникнат внезапно. Н.
стойността на х. от 80 г/л установено няколко дни след т. не може да се обясни
с т. у. по време на и.. Заключението на вещото лице д-р П. е, че а. е п. с. и е съществувало преди и.,
на базата на а. като утежняващо т. с. тя е получила и тази т.. Вещото лице не
може да каже, че а. е причина за т., но едно
у. с. с х. 80 може да причини н. к., з..
Вещото лице инж.С. дава заключение, че
няма законово изискване за поставяне на перила /парапети/ на работни площадки,
които не се намират на височина. Легалното определение за височина е височина
по-голяма от 1, 5 м. В конкретния случай най-горното стъпало на мобилната стълбищна площадка е на разстояние 0, 660 м от пода, което
е значително по-ниско от нормативното определение за височина. Дълбочината
/широчината/ на стъпалата трябва да е в интервала от 210 мм до 310 мм като на процесната стълбищна площадка
първите две стъпала са с дълбочина /широчина/ 300 мм, а последната /площадковата/ е с дълбочина /широчина/ 400 мм, т.е.
осигурена е достатъчна опора на цялото стъпало на крака; височината на
стъпалата трябва да бъде еднаква при всички стъпала между 175 мм и 225 мм-на процесната стълбищна площадка
височината на всички стъпала е 220 мм; широчината на рамото на стълбите
/дължината на стъпалата/ за метални стълби към машини и съоръжения трябва да
бъде 600 мм-на процесната стълбищна
площадка широчината на рамото на стълбите е на по-тесния модул 740 мм, а на втория
920 мм; материалът, от който е изработена стълбата е рифелова
ламарина, който материал осигурява безопасно обслужване на машината,
включително и против хлъзгане, устойчивост на приплъзване
във всички посоки на движението по стълбищната
площадка; освен материала самата конструкция на стълбищната
площадка осигурява безопасно обслужване на машината; машината,
на която е работила С. е „А. 1“, която изравнява дебелината на т. лента, в тази
връзка дори една капка от масло би компрометирала произведения т., машината се
смазва от механика по негова преценка, мястото, на което се извършва смазването
на механизмите е разположено на противоположната страна на мястото, на което се
намира процесната стълбищна
площадка, маслото се налива със специално приспособление, което вкарва маслото
на конкретно място, а количеството на маслото, което се долива е не повече от 5
мл. При посещение на работното място на С. на 10.07.2021 год. е имало поставено
перило, но вещото лице не може да каже кога е поставено. При посещението на
10.07.2021 год. на работното място не е имало омасляване, но и „…няма как да
има омасляване“, тъй като начинът, по който се работи, количеството масло,
което се използва за машината, самият технологичен процес, самото производство
на т. не предполага наличие на масло; начинът за поставяне на самото масло е
зад машината, на два метра, точно огледално от другата страна на машината на
лицето където работи, там се отваря капака на механизмите, където се долива 5 мл масло най-много.
Според обясненията на заинтересованата
страна М.С. дадени в първото по делото съдебно заседание /л.176/ на 23.02.2018
год. в края на работния ден се качила на стъпалата да почисти на машината, на
която работи и се подхлъзнала, защото машината била омаслена. На снимката,
която се намира на стр.122 от адм.д. № 248/2019 год.
показана на лицето от съда, същото посочва, че маслото се е намирало „до
черните варели долу на земята, в дясната част на снимката“, когато е работила с
варелите си е омаслила обувките и като се е качила да почиства се е плъзнала;
цялата машина била обградена с парцали, защото попивали маслото, което течало
от нея; в началото на смяната също имало масло, но то не пречило на машината да
работи; на 23.02.2018 год. е работила със старо работно облекло, което не е
дадено от работодателя, защото да за получи работно облекло от него трябва да
има стаж 6 месеца, а тя нямала, само обувките и били от специални от
дружеството; след като си тръгнала от работа отишла до спешния център „Миркович“, където е прегледана от доктор, уведомила
работодателя си 6 месеца след злополуката, когато писала писмо до Е.Р., че и е
необходима о. и молила за помощ да се о.; не уведомила НОИ, защото и казали, че
ще я у.; била в б. 6 месеца, след което се явила ТЕЛК; не е уведомявала
охраната на труда, че машина е била омаслена, защото не си го е спомняла; не е
знаела какво да пише, когато е давала обяснения, на 23.02.2018 год. излязла от
портала, били тръгнали автобусите, на паркинга било празно, нямало никакъв
човек, значи е започнала втората смяна да работи и е минало поне половин час,
22.10 ч. - 22.15 ч. може да е излязла от цеха и после да е излязла от портала в
22.30 ч., защото щом ги е нямало автобусите значи е било след 22.15 ч., значи е
било и към 22.30 ч. някъде, при положение че нямало никой на паркинга, когато
излиза и няма никой на паркинга, значи е почнала другата смяна и хората са си
тръгнали, и тези дето са идвали на работа, и те са си влезли в цеха.
По делото е разпитан като свидетел Р. Н. Н.
р. в „К. п.“-познава М., тъй като тя работи в едната смяна, а той в другата,
при приемане на смяната от колегата К. чули, че някой п., обърнали се и видели
колежката на з., и. я, а тя си тръгнала към съблекалните, не казала как е п.,
те я видели на з., нищо около машината или около стълбите не му е направило
впечатление, той е работил там след това
и нямало нищо, машината била почистена в нормално състояние, след като я
изправили М. била цялата п., около машина долу на земята не видял паднали
парцали,
той лично работил на тази машина, бил нощна смяна тогава, ако е имало теч от
масло по машината или около нея, се отстранява веднага, защото е опасно,
машината има двигател, той е от другата страна на стълбите, като работим там,
достъп и работа около този двигател нямаме, ако има теч евентуално на масло, по
принцип трябва да е отзад, ако има, машината винаги си е имала перила, ако има
теч или ако има масло на земята и обикаляме машината, по принцип може да се
стъпи, към него момент постлани парцали нямаше, когато намерихме М. на з. и я в.,
не тръгна точно веднага към съблекалнята, малко постоя и си тръгна, ние влизаме
обикновено 10 минути напред преди смяната, значи е било 21.45 ч., 21.50.
Свидетелят Д. С. З. работи в „К. цех“,
свидетелства, че е м. на смяната, която приема от нейната, това означава, че не
работи на конкретна машина, а отговаря за хората и за машините, за тяхната
изправност, за дисциплината, всичко, доста неща, когато приел смяната и чул за
и., посетил машината, състоянието на машината на М. било съвсем нормално, не му
направило нищо впечатление, ако има теч, те са длъжни хората да уведомят
майсторите и те съответно трябва да вземат мерки, да се отстрани повредата, машината
работила през цялата нощна смяна, нередност по нея, по време на неговата смяна,
не е установил, не си спомня около машината да е имало парцали на земята, мисли
че не е имало, има перила на машината на стълбите, когато работникът работи
около машината, работният му процес не е свързан с движение около мотора, той е
от другата страна, там изобщо няма никакъв досег, ако има проблем с
омасляването, с маслото, задължително светва си лампичка
и самата машина няма да тръгне повече, повече няма да
тръгне, светва лампата и тя няма да тръгне, докато не се долее масло.
Свидетелката Н.К. през 2018 год. р. в „М.“ в цех „Т.“, известно време работила с М.С.
в един цех, в „Т. ц.“, виждала е картата на М. - на друго име се е водила, с
друга снимка, не помни картата на М., която ползвала на чие име била, знае, че
не е нейното, с друго име се водила, не може да се сетя кога започнала работа в
„М.“, напуснала 2018 год., не се сеща месец.
Свидетелят Н.П.К. р. в
„К. п.“ в една смяна с М., с колегата Р., като му предавал смяната, били зад
машината, той нямал видимост към колежката, но чул нещо, че п. на з. и я видял,
че е л. на з., след това и помогнал да се и., извели я до вратата на цеха и оттам не си спомня вече дали тя сама или
колежките й и помогнали да отиде към съблекалнята, състоянието на машината, на
която работила М. - машината била
спряна, понеже било в края на смяната и вече машините се почиствали, не е
работила машината, не се спомня вече за тези работи, дали е имало теч на масло
и парцали около машината, до стълбите нямало перила, по принцип било нормално
имало случаи да се получават петна, маслени, по земята около машината, стари
машини били, работели, правели бели, съответно се отремонтирвали
и се продължавало да се работи, това е производство, сменил си работата много
отдавна, отдавна бил прекъснал връзка с „М.“.
Свидетелката Н. Г.Д. свидетелства, че работи в цех „Т.“, М.С. не е в нейния цех, те
се прибират заедно от работа, понеже ж. в един к. и се изчакват на портала, в
деня, когато е п., когато излязла от портала н., но как е п., що е п., по какви
причини и къде не знае, тя я видяла извън портала.
Въз основа на събраните доказателства
съдът направи следните изводи:
Жалбата е основателна.
Оспореният административен акт разпореждане
№ 5104-19-69/01.11.2018 год. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 60, ал.1 от КСО, а именно от
длъжностно лице определено от ръководителя на ТП на НОИ предвид представените
по делото заповед на управителя на НОИ и длъжностни характеристики на л.195.
Същият е обжалван по административен ред като директорът на ТП на НОИ в
качеството си на горестоящ административен орган се е
произнесъл с решение. Актовете са издадени в необходимата писмена форма, но при
издаването им не са спазени административнопроизводствените
правила и приложимите материалноправни норми.
Съображенията за това са следните:
Съгласно легалната дефиниция на понятието
"трудова злополука" дадена в чл. 55, ал. 1 от КСО това е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на
възложената от работодателя работа, както и при всяка работа извършена в
интерес на предприятието. Следователно за да бъде определена една злополука
като трудова трябва да е налице увреждане на здравето, което да е настъпило
внезапно. На следващо място това трябва да е станало през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от
трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието като настъпилото
увреждане на здравето следва да е довело до временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт, т. е. необходимо е посоченият резултат да
е в причинна връзка с извършваната работа.
Производството по установяване на трудовата
злополука се подчинява на специалните правила в чл. 58 – 60 от КСО и
общите правила за издаване на административен акт в АПК, поради което
административните органи са длъжни служебно да установят дали са налице
горепосочените предпоставки, за да могат да се произнесат по характера на
злополуката, което те не са сторили.
На първо място административните органи са
нарушили изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
тъй като не са изследвали всички правнорелевантни
факти и обстоятелства от значение за случая (причините и обстоятелствата за възникване
на злополуката, наличието или не на н. у. настъпило преди т., както и наличието
на причинна връзка между него и т.) и не са събрали всички необходими и
допустими доказателства за установяване на обективната истина. След откриване
на производството по установяване на характера на злополуката станала с М.С. на
23.02.2018 год. е изготвен протокол № 5103-19-11 от 31.08.2018 год. /л.98/ за
резултатите от проверката. Изводът, който е направен от комисията е, че
получената т. „би могла“ да се свърже със з. с. на лицето в момента на и.. В
следствие на този извод комисията предлага резултатът от проведеното
разследване да се изпрати на ТЕЛК за произнасяне по компетентност за наличие на
причинно-следствена връзка между здравословното състояние и условията на труд,
при които е станала злополуката. До тук действията на административният орган
са изцяло в унисон с разпоредбата на чл.72 от Наредбата за медицинската
експертиза, съгласно която решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК
само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на
увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука,
професионална болест и техните усложнения. ТЕЛК-общи заболявания към МБАЛ „Д-р
Иван Сeлимински“ АД вместо да издаде исканото решение и да се произнесе
относно причинната връзка между н. у. и т. /в какъвто смисъл е отправеното до
комисията искане от НОИ/, изпраща писмо до органа, че не могат да се произнесат
без разпореждане за приемане или не на злополуката за трудова. В следствие на
това писмо и без каквито и да е други действия предприети от длъжностното лице
при ТП на НОИ Сливен злополуката се обявява за трудова. В самото разпореждане
изобщо не е обсъден въпроса за наличието или не на н. у. преди т., както и за
евентуалната причинна връзка между него и т.. Злополуката е приета за трудова
поради факта, че е настъпила на работното място, при изпълнение на служебните
задължения и с оглед на поставената д. „Т. на н. к. на л. о. на г. с.“. Така
издаденото разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е необосновано и немотивирано. От съдържанието му не става ясно кои са
конкретните причини, за да се приеме трудовия характер на злополуката.
Посочените в разпореждането факти не обосновават направения извод. От самото
разпореждане, а и от преписката по издаването му не става ясно кои са новонастъпилите факти и обстоятелства довели до промяна на
извода на органа относно характера на злополуката. Видно от материалите по
делото на 11.09.2018 год. /л.102/ НОИ е изпратил писмо до ТЕЛК-общи заболявания
с искане да се произнесе по причинната връзка между н. у. на лицето и т., т.е. към тази дата въпросът с наличието на такова у. не е
бил разрешен. На 12.10.2018 год. ТЕЛК-общи заболявания изпраща писмо до НОИ, че
не може да се произнесе без разпореждане за приемане или не на злополуката за
трудова и на 01.11.2018 год. длъжностното лице по чл.60 от КСО се произнася с процесното разпореждане, че злополуката е трудова. В
периода след 11.09.2018 год. до издаване на процесното
разпореждане в преписката няма нито един
документ /медицински или друг/, от който органът да е направил извод за
трудовия характер на злополуката. При едни и същи доказателства органът е
възприел две коренно различни позиции-към 11.09.2018 год. че е възможно да е
налице н. у. настъпило преди злополуката и към 01.11.2018 год., че явно няма
такова у. и злополуката е трудова.
Във връзка с горното съдът намира, че
разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. е необосновано и немотивирано. Простата
констатация, че у. е настъпило на работното място и при изпълнение на
служебните задължения не може да удовлетвори изискването за мотивираност на
административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Реално в разпореждането няма мотиви по спорните в
случая моменти. Няма и изводи на органа относно заетата позиция. В
разпореждането не се сочат факти и обстоятелства довели до издаване акт с процесното съдържание. При издаване на акта административният
орган е длъжен да осигури разкриването на обективната истина като издири и
събере служебно доказателства за конкретните обстоятелства и причините за
възникването на злополуката, както и всякакви други данни, които да го
подпомогнат да се произнесе по характера на злополуката. В случая след като
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е разгледало протокола за
резултатите от извършеното разследване и е изпратило същия на ТЕЛК-общи
заболявания, но без да получи исканото решение
от ТЕЛК, се е задоволил бланкетно да посочи, че злополуката е станала на работното
място и при изпълнение на служебните задължения и да обяви същата за трудова.
Изискването на чл.60, ал.2 от КСО във връзка с чл.73 от Наредбата за
медицинската експертиза в случая не е спазено, тъй като не е налице решение на
ТЕЛК относно причинната връзка между н. у. и настъпилата т..
Когато внезапното увреждане на здравето е
нетравматично наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се
установява единствено от ТЕЛК и/или
НЕЛК съгласно чл. 60, ал. 2 КСО във вр. чл. 72 и чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ, които се произнасят по причинната връзка въз основа
на представената медицинска документация, а при необходимост - въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания по аргумент
от чл. 62 НМЕ.
Защото н. у. е б. в резултат на различни причини извън т. (инфаркти, инсулти,
душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.) - § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно
отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със
структурни и функционални изменения в него (в организма), което според
динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване
може да бъде подостро или свръхостро,
което понякога протича за часове и дори за минути.
Н. у. на здравето, което е следствие на
извършваната работа, обикновено е професионална болест (легалната дефиниция на
това понятие е в чл. 57, ал. 1 КСО), но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри
заболявания, които протичат за минути и часове, могат да бъдат определени като
трудова злополука (освен разрива на сърцето, такива свръхостро
протичащи заболявания могат да бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.).
Когато н. у. на здравето е п. с. в следствие
на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане
на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО - чл. 73, ал. 2 НМЕ.
Обсъждането на всички тези въпроси при
декларирана злополука по повод на н. у. и крайният извод дали в този случай е
налице внезапно н. у. на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е следствие от извършваната работа, законодателят е поставил в
компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова
влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 от ЗЗ), в т. ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Едва след произнасянето на ТЕЛК длъжностното лице е следвало да
издаде разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Липсата на експертно решение от
органите по оценка на работоспособността съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО съставлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо и неточно прилагане на материалноправните
разпоредби. /Практика на ВАС по идентичен случай адм.д.
№ 3682/2019 год. по описа на ВАС, VI отд./
Тук е мястото да се обсъди приложеното към
настоящото дело адм.д. № 248/2019 год. по описа на
Административен съд Сливен. Както по-горе се отбеляза същото е образувано по
жалба на „Е.Миролио“ ЕАД срещу ЕР № 1014
от протокол 090 от 17.05.2019 год. на
НЕЛК-специализиран състав по х. и о. б. София, с което частично е
потвърдено ЕР № 5316 от 19.11.2018 год. на ТЕЛК-Общи заболявания към МБАЛ „Д-Р
Иван Селимински“ АД по отношение на причинна
връзка-трудова злополука. ЕР на ТЕЛК е издадено след издаване на процесното разпореждане, с което злополуката е обявена за
трудова. В мотивите на ЕР № 1014 от
протокол 090 от 17.05.2019 год. на НЕЛК-специализиран
състав по х. и о. б. София е посочено, че същото се издава по повод обжалване
от работодателя на причинната връзка трудова злополука с мотив, че може да има
придружаващо общо заболяване. Цитирано е процесното
разпореждане като изрично е отбелязано, че същото е „необжалвано пред съда и
влязло в сила“, както и че „липсва документ за обжалване на разпореждането в 14
дневен срок по реда на чл.117 от КСО, както и за съответен резултат от
обжалването, т.е. разпореждането от 01.11.2018 год. е стабилен административен
акт“. Въз основа на така приетото от НЕЛК комисията препотвърждава ЕР №
5316/19.11.2018 год. на ТЕЛК-Сливен, че декларираната злополука е трудова. В
решението си съставът на Административен съд Сливен също приема, че
разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. не е обжалвано, злополуката е
призната за трудова /л.216-217 гръб от адм.д. №
248/2019 год./. Този извод обаче не е
верен. С молба до Административен съд Сливен по адм.д.
№ 248/2019 год. вх.№ СД-01-01-2408/02.07.2019 год. /л.23 от адм.д.
№ 248/2019 год./ процесуалният представител на „Е.Миролио“ ЕАД уведомява съда,
че разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. не е влязло в сила. Производството е спряно с решение № 1040-19-17
от 21.12.2018 год. на директора на ТП на НОИ Сливен, което решение е приложено
към молбата с искане същото да се приеме като доказателство по делото. Решението
е прието като доказателство с протоколно определение от 03.09.2019 год.
/л.62-гръб от адм.д. № 248/2019 год./, т.е. съставът
по адм.д. № 248/2019 год. е бил надлежно уведомен /с
приложени доказателства/, че разпореждането е обжалвано, но в решението си
съдът приема, че „няма данни разпореждането да е обжалвано“.
Разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год.
издадено от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО е обжалвано в срок по
административен ред с жалба на „Е.Миролио“ ЕАД подадена до органа вх.№
1012-19-108/26.11.2018 год. /л.118 от настоящото дело/. Производството по тази
жалба е спряно с Решение № 1040-19-17/21.12.2018 год. на директора на ТП на НОИ
Сливен /л.119/ до приключване на процедурата по обжалване на ЕР №
5316/19.11.2018 год. на ТЕЛК-Сливен. След влизане в сила на решението на
Административен съд Сливен по адм.д. № 248/2019 год.
с процесното решение № 1029-19-66#1/12.01.2021 год. производството е възобновено и
жалбата на „Е.Миролио“ ЕАД срещу разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 год. е
отхвърлена. Решението е обжалвано от дружеството и въз основа на тази жалба е
образувано настоящото производство, което има за предмет да провери
законосъобразността на разпореждането, с което злополуката станала с М.С. на
23.02.2018 год. е обявена за трудова.
Както бе посочено по-горе настоящият състав
намира процесното разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. за немотивирано и необосновано, издадено в
противоречие с приложимите процесуални и материално-правни норми.
От събраните по делото доказателства съдът
намира извода на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, че злополуката е
трудова за необоснован и неправилен. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт, т. е. фактическият състав на злополуката изведен от нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО включва: 1. внезапно увреждане на живота или здравето
на работник; 2. наличие на неблагоприятен резултат за здравето на работника -
телесна повреда или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат и 4. функционална връзка между увреждането и
изпълняваната работа или условия на труд. В настоящият случай злополуката е
квалифицирана като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В отклонение от
горния текст законодателството предвижда и изключение-съгласно чл.73, ал.2 от
НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително епилепсия, хронична исхемична болест на
сърцето (всички клинични форми, включително миокарден
инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести.
Съдът намира, че настоящият казус попада под
нормата именно на чл.73, ал.2 от НМЕ. Основание за така направения извод дават
събраните по делото доказателства, а именно:
1.Първото собственоръчно обяснение на М.С. дадено на 02.08.2018 год.
/л.31/, в което същата заявява „усетих,
че з. и п. от стъпалата, явно съм и. с.“.
2.Инцидента с М.С. е станал на 23.02.2018
год., а на 26.02.2018 год. същата е приета в н. о. на МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД където са и направени изследвания като х. и
е бил 80 г/л /л.24/.
Съгласно заключението на вещото лице д-р П. със сп. „Х.“ лицето с. от т. а. с.
като д. е поставена през 2015 год. При проследяване на з. с. на лицето е
установено от представените по делото медицински документи, че С. е с д. „о. п.
а.“ като през 2016 год. х. и е бил 58 л/г при долна граница за ж. 120 г/л. При
тази д. страдат всички о. и с. като страданието се проявява с б., о., х., С.-които с. са проявени в
конкретния случай. От страна на н. с. с. са с., з., н. к. на д., както явно е било в случая. Показанието на х.
от 80 г/л два дни след злополуката е много ниско. Не е изследвана причината за а.,
нито е изписвана терапия. Според вещото лице д-р П. с много голяма вероятност
може да се приеме, че в деня на т. х. също е бил нисък, тъй като лицето има
история предхождаща години наред за тази а.. Според вещото лице д-р Ф. – н. и.
по м. н. и и. са с. на С.. Според вещото лице д-р П.-Х. при тежка ж. а. се
прави к. за да се вдигне х. и да се
преодолее у. като С., но след това л. трябва да продължи с ж.. При хора
с н. стойности на х., по конкретно при М., не
могат да се и. т. з. а.. С х. 80 няма как да си изпълняват з.. Конкретно
при М. има норма приета в България 120 е долната граница, явно 80 не е
нормално. Категоричното становище на лекаря-Х. е, че лицето страда от с. т. а.. Ниската стойност на х. на М.С.
на 26.02.2018 год. не може да се обясни с получената т. у. по време на и., т.е.
стойността на х. не е свързана по никакъв начин с п., т. няма как да доведе до
к.. Не е възможно абсолютно адаптиране към н. стойности на х..
3.Според обясненията на Д. С. З. дадени на
09.08.2018 год. /л.96/ при извършения обход на машините не е видял никакви
течове, мокри петна или мазни, всичко е било наред с „А. 1“. Тези обяснения се
потвърждават и при разпита му в съдебно заседание, където твърди, че всичко с
машината през тази нощ е било наред и същата е работила цялата смяна.
Работникът няма никакъв досег с мотора, ако има проблем с омасляването машината
няма да тръгне повече. Ако има някаква нередност по машината задължение на
работника е да уведоми майстора веднага.
Според свидетелските показания на свид. Н., който е работил на машината след М. нищо около
машината или стълбите не му е направило впечатление, машината била изчистена, в
нормално състояние, не е видял поставени парцали около машината, ако има теч на
масло машината има сигнализация и се отстранява веднага, машината има двигател,
който е от другата страна на стълбите, като работят достъп и работа до този
двигател работниците нямат, в нощта на инцидента постлани парцали не е имало.
4.Според заключението на вещото лице инж. С. няма
законово изискване за поставяне на перила на машина като „А. 1“, стъпалата към
машина отговарят на изискванията, материалът, от който е изработена стълбата е рифелова ламарина, който материал осигурява безопасно
обслужване на машината включително против хлъзгане, устойчивост на приплъзване във всички посоки на движение4та на стълбищната площадка, самата конструкция на стълбищната площадка осигурява безопасно обслужване.
По отношение на твърдяния
теч на масло вещото лице е намира, че дори една капка от масло би
компрометирало материала, мястото, на което се извърша смазването на машината е
разположено на противоположната страна на мястото, на което се намира „процесната“ стълбищна площадка,
количеството масло, което се долива е не повече от 5 мл. В съдебно заседание
допълва, че начинът, по който се работи, маслото, количеството, което се
използва за машината, самия технологичен процес, самото производство на т. не
предполага наличие на масло, поставянето на масло е зад машината на 2 метра
точно огледално от другата страна на машината.
Въз основа на така събраните доказателства,
заключението на вещите лица, което съдът кредитира изцяло, и което възприема,
тъй като същото е дадено от компетентни експерти и кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, съдът направи извод, че
пострадалата М.С. преди инцидента на 23.02.2018 год. е с. от с. т. а. според заключението на вещите
лица и наличните медицински документи, което представлява п. с. довело до з. и
п. от стълбищната площадка на машината, по която не е
имало никакви течове на масло. В следствие на това п. с. и на ниския х., С. „з.“
по нейните думи и п.. По делото се събраха категорични доказателства, че
стълбите на машината, както и пространството около тях не са били омаслени и са
били в нормално състояние.
Тук е мястото да се посочи, че според съда
промяната в твърденията на лицето /първо казва, че е з., а едва след откриване
на производството по установяване на злополуката казва, че се е п. на мазно
петно/ е проява на изградена от лицето защитна теза. Довод в тази насока е и
фактът, че лицето в нощта на и. не е уведомило прекия си началник, както и
ръководството на дружеството, болничните листи за временната неработоспособност
са издавани с отбелязване „злополука-нетрудова“ и по тези болнични листи С. е
получавала обезщетение за временна неработоспособност. Едва пет месеца след инцидента тя решава да
уведоми НОИ и то след като не е получила отговор на молбата си до ръководството
на дружеството за ф. п.. Показателното в случая е описаното в тази молба /л.10/
цитирам „….отидох да търся у. на „Миролио“, но тъй като него го нямаше, ме
посъветваха да напиша писмо в АБВ поща на дружеството и да помоля за ф. п. Написах такова писмо, но до настоящия момент
отговор нямам. Некоректното поведение на
работодателя ми ме мотивира да търся правата си по друг ред, тъй като п. по
време на изпълнение на т. си з.“. Твърденията за наличие на теч на масло по
машината и за евентуалното х. на М. и вследствие на това п., съдът намира за
неверни и неподкрепени с нужните доказателства. Обратно на това по делото се
събраха категорични доказателства, че теч на масло не е имало и че няма как да
има такъв теч на мястото, където посочва лицето, поради което съдът приема, че С.
не се е х. вследствие на теча на масло, а е з. в следствие на п. с., което е
имала от преди и., а именно а. и е п. в следствие на това състояние, т.е. т. на
г. с. е настъпила в следствие на наличното п. с..
Както вече бе посочено по-горе единствено и
само ТЕЛК/НЕЛК въз основа на медицинската документация и протокола за разследване
на злополуката е могла да се произнесе по въпросите дали се касае за състояние
по смисъла на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, както и дали е налице причинна връзка между увреждането и условията
на труд. Едва след произнасянето на ТЕЛК длъжностното лице е следвало да издаде
разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане или неприемане на злополуката за трудова, което в случая
не е направено, тъй като към датата на издаване на процесното
разпореждане не е имало издадено решение на ТЕЛК/НЕЛК. Липсата на експертно
решение от органите по оценка на работоспособността съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО съставлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо и неточно прилагане на материалноправните
разпоредби.
Допуснатите съществени процесуални нарушения
не могат да бъдат отстранени от съда чрез провеждане на самостоятелно
разследване заместващо процесуалното бездействие на административния орган в
производството по чл. 60 от КСО.
Поради това оспорените актове следва да бъдат отменени като противоречащи на
процесуалния и материалния закон и понеже естеството им не позволява решаване
на спора по същество, административната преписка следва да бъде върната на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за ново произнасяне по декларираната злополука. При новото произнасяне
административният орган следва да проведе по-задълбочено разследване на
спорните обстоятелства и съобразявайки се с новосъбраните
доказателства, да прецени още веднъж дали са налице всички предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 60, ал. 2 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова, при спазване на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона дадени в
настоящото решение /практика решение № 971/21.01.2020 год. постановено по адм.д. № 3682/2019 год. по описа на ВАС/
Искане за присъждане на
разноски са направени от всички страни по делото. С оглед изхода на спора съдът
намира искането на оспорващото дружеството за основателно. Следва да се осъди
ТП на НОИ Сливен да заплати на „Е.Миролио“ ЕАД на разноски по делото в размер на 933, 28 лева
представляващи 50 лева държавна такса, 800 лева депозит за вещи лица и 83, 28
лева разноски на вещото лице С..
Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд
Сливен
ОТМЕНЯ решение № 1029-19-66#1/12.01.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Сливен,
в частта, с която се отхвърля жалбата на дружеството срещу разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Сливен и ОТМЕНЯ разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 год. издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Сливен, с
което злополуката станала с М.С.С. на 23.02.2018 год.
е обявена за трудова.
ИЗПРАЩА делото като преписка на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за ново произнасяне по
същество относно декларираната злополука при съобразяване със задължителните
указания дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Сливен ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.Миролио“ ЕАД ЕИК ……….. със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
Индустриална зона, бул.“Стефан Караджа“ № 30 разноски по делото в размер на 933, 28
/деветстотин тридесет и три лева и 28 ст/ лева
представляващи 50 лева държавна такса, 800 лева депозит за вещи лица и 83, 28
лева разноски на вещото лице С..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ