Решение по дело №326/2025 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 1627
Дата: 30 юли 2025 г.
Съдия: Ангел Момчилов
Дело: 20257120700326
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1627

Кърджали, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на трети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
   

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20257120700326 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

Депозирана е жалба от адв. Т. Ц., действащ в качеството на пълномощник на З. Т. Ф. от [населено място], против изричен отказ на против изричен отказ на „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по искане за предоставяне на копия от документи, материализиран в Писмо с изх. № 112-ЗФ/05.05.2025 г.

В жалбата се сочи, при направена справка в ЦКР към БНБ жалбоподателката е констатирала, че задлъжняла към „Изи Финанс“ ЕООД. Според Ф. изплатените от нея суми били в по-голям размер от дължимите по договор, поради което изразява съмнение, че размерът на сумите е незаконно определен. Предвид всичко това чрез адв. Ц. поискала да й бъдат предоставени всички документи, в които се съдържат лични данни, като на 08.04.2025 г. процесуалният представител депозирал заявление за предоставяне на лични данни и всички документи, в които се съдържат такива, но получил процесния отказ.

Излага съображения, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 трябвало да се тълкуват в светлината на основните права, които са неразделна част от общите принципи на правото, които са закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз. В член 8, параграф 2 от Хартата, който гарантирал правото на защита на личните данни, в частност се предвиждало, че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до лого. В Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21, F.F. v. Osterrdchische Datenschutzbehorde, т. 21 било посочено, че доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие „копие", следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което, както отбелязва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, , затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. Сочи т. 23 от същото решение на СЕС, съгласно което употребата на израза „всяка информация" в определението на понятието „лични данни", залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга" съответното лице. В цитираното решение на СЕС било посочено, че чл. 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполагало правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

Цитира Решение от 22.06.2023 г. на СЕС по дело С-579/21, J.M. v. Panki S, в т. 45, съгласно което широкото определение на понятието „лични данни" обхваща не само данните, събрани и съхранявани от администратора, но и всяка информация, резултат от обработване на лични данни, които засягат лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Сочи т. 63, 64, 65 и 66 от същото решение на СЕС, по силата на които: „Що се отнася по-конкретно до съобщаването на цялата тази информация чрез предоставянето на журналните файлове за разглежданите в главното производство операции по обработване, следва да се отбележи, че член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД гласи, че администраторът „предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване". В това отношение Съдът вече е постановил, че така използваното понятие „копие" обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. От текста на член 15, параграф 3, първо изречение от този регламент следва също, че задължението за съобщаване се свързва с личните данни, които са предмет на разглежданото обработване. Копието, което администраторът е длъжен да предостави, трябва да съдържа всички лични данни, които са в процес на обработване, да има всички характеристики, които позволяват на субекта на данните да упражни ефективно правата си по този регламент, и следователно да възпроизвежда изцяло и точно тези данни. За да се гарантира, че така предоставената информация е лесна за разбиране, както изисква член 12, параграф 1 от ОРЗД във връзка със съображение 58 от този регламент, възпроизвеждането на извлечения от документи, и дори на цели документи, или на извлечения от бази данни, които в частност съдържат личните данни.- които са в процес на обработване, може да се окаже задължително, ако ситуирането на обработваните данни в контекст е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост. По-специално, когато лични данни са генерирани от други данни или когато такива данни са следствие от празни полета, т.е. няма насоки, които да разкриват информация за субекта на данните, контекстът, в който се обработват тези данни, е задължителен елемент, който позволява на субекта на данните да разполага с прозрачен достъп и разбираемо представяне на тези данни.“.

Сочи Решение от 26.10.2023 г. на СЕС по дело С-307/22, FT v. DW, т. 73-76, в което било прието, че: „Накрая, що се отнася до целите, преследвани с член 15 от ОРЗД, той има за цел да укрепи и уточни правата на субектите на данни. Така предвиденото в тази разпоредба право на достъп трябва да позволи на субекта на данните да провери дали свързаните с него лични данни са точни и дали се обработват законосъобразно. Освен това копието от личните данни, които са в процес на обработване, което администраторът е длъжен да предостави съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД, трябва да има всички характеристики, които позволяват на субекта на данните да упражни ефективно правата си по този регламент, и следователно трябва да възпроизвежда изцяло и точно тези данни. По-специално, за да се гарантира, че предоставената от администратора информация е лесна за разбиране, както изисква член 12, параграф 1 от ОРЗД във връзка със съображение 58 от този регламент, възпроизвеждането на извлечения от документи, и дори на цели документи, които в частност съдържат личните данни в процес на обработване, може да се окаже задължително, ако ситуирането на обработваните данни в контекст е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост, Ето защо правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права. Що се отнася до разглежданата в главното производство информация, следва да се отбележи, че ОРЗД установява данните, от които жалбоподателят в главното производство трябва да може да поиска копие. Така, що се отнася до личните данни, свързани със здравословното състояние, в съображение 63 от този регламент се уточнява, че правото на достъп на субектите на данни включва „данните в медицинските им досиета, които съдържат информация като диагнози, резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции.“.

Излага доводи, че смисълът на цитираната практика на СЕС се свеждал до това, че субектът на данни има право на достъп и да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, с оглед на това да направи проверка дали личните му данни се обработват законосъобразно и с оглед упражняването му на правата по Регламент (ЕС) 2016/679. В случая дружеството не било изпълнило задължението си да предостави на жалбоподателката копие от документите от нейното кредитно досие, което се намирало и поддържало от ответника, като З. Ф. нямала свободен достъп до същото. С порецесния отговор дружеството целяло да избегне евентуално понасяне на отговорност като изявлението, че не притежава копия от документи с лични данни на жалбоподателката било напълно невярно, тъй като по закон било длъжно да ги съхранява. Предоставянето на копие от изисканите документи щяло даде отговор дали дружеството има основание да претендира суми от жалбоподателката. В тези отношения потенциалният длъжник следвало да разполага/получи копие от тези документи, за да се гарантира защитата на лицата от евентуална злоупотреба/измама от недобросъвестни кредитори и за да може потенциалният длъжник да се увери, че се е задължил към легитимен кредитор.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени на изричен отказ на „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по искане за предоставяне на копия от документи, материализиран в Писмо с изх. № 112-ЗФ/05.05.2025 г., след което да задължи дружеството да предостави всички документи, в които се съдържат лични данни на З. Т. Ф. от кредитното й досие. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Ответникът – „Изи Финанс“ ЕООД депозира отговор на жалбата/вх. № 2298 от 28.05.2025 г./, в който на първо място излага съображения за недопустимост на жалбата, поради предявяването й преди изтичане на едномесечния срок за отговор от страна на дружеството, визиран в чл. 12, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди, че дружеството не можело да изпълни искането за предоставяне на договор за кредит. В този смисъл сочи, че договорите се сключвали изцяло във вид на електронен документ, поради което не се разпечатвали и не се съхранявали на хартиен носител. Прилага Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № [номер]/[дата], като същевременно с това твърди, че дружеството не е имало възможност да предостави договора, тъй като бил много стар и отдавна погасен по давност, а също така се съхранявал в архивиран вид и понастоящем бил изтрит.

Счита, че е следвало жалбата срещу отказа първо да бъде предявено пред КЗЛД и едва след произнасяне от органа, пред административния съд.

На следващо място въвежда доводи неоснователност на жалбата, аргументирани с това, че искането не било направено законосъобразно, респ. същото било неясно и неточно. Сочи, че след направена справка в счетоводната и информационна система се констатирало, че З. Ф. нямала неизплатени задължения към „Изи Финанс“ ЕООД.

Предвид горното, моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно да отхвърли същата и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката не са явява и не се представлява. От пълномощника адв. Т. Ц. е постъпила Молба с вх. № 2684 от 27.06.2025 г., с която поддържа жалбата. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ от ответника за предоставяне на лични данни.

Ответникът по жалбата – „Изи Финанс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт Ц. Д. е постъпило Становище вх.№ 2573 от 19.06.2025 г., с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че след погасяване на кредита и от момента на окончателното му изплащане са изтекли повече от пет години, всички останали данни, включително извършени справки от НОИ, МВР, ЦКР и други към момента на сключване на договора, са заличени и изтрити. Сочи, че в дружеството единствено била налична информацията, която се съдържала в договора и е предоставена на съда с отговора на жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.04.2025 г. адв. Т. Ц., в качеството си на пълномощник на З. Т. Ф. от [населено място], е подал по електронен път заявление до „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], основано на чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, за достъп до всички лични данни, обработвани от дружеството, както и копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни.

По подаденото заявление, на 05.05.2025 г. било получено електронно съобщение от дружеството, съдържащо Отговор с изх. № 122-ЗФ/05.05.2025 г., в който е посочено, че на официалната интернет страница на „Изи Финанс“ ЕООД се съдържала подробна информация за какви цели и на какво основание се използвали личните данни на заявителката, както и категориите лични данни, които се обработвали.

Посочено е, че дружеството като отговорен администратор на лични данни законосъобразно обработвало личните й данни и същите ще бъдели заличени от всички носители на информация след изтичането на всички законови срокове за тяхното съхранение. Отразено е, че данните нямало да се предоставят на трети лица с изключение на държавните органи, които са компетентни да ги изискват, както и че дружеството нямало друго основание да обработва данните на Ф., тъй като била изплатила задължението си. По повод множеството съобщения, изпращани от „Изи Финанс“ е посочено, че дружеството изпращало търговски и поздравителни съобщения, като в случай, че заявителката не желаела да получава повече съобщения, следвало да оттегли даденото съгласие за това.

С отговора на жалбата е представен Договор за предоставяне на кредит № [номер], носещ дата [дата], сключен между „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК *** и З. Т. Ф. с настоящ адрес в [населено място], [улица], [адрес]. От съдържанието на договора се установява, че дружеството е предоставило на жалбоподателката сумата в размер на *** лв., която сума същата се е задължила да погаси съгласно погасителен план на 18 вноски, с първа вноска в размер на *** лв., с падеж 03.10.2018 г. и последна вноска в размер на *** лв., с падеж 25.02.2020 г.

Па делото е представена и снимка от вътрешната система на дружеството, относно обработваните лични данни на жалбоподателката.

Видно от писмо с изх. № ППН-01-614#1/14.05.2025 г., издадено от председателя на КЗЛД, в комисия за защита на личните данни не налично висящо или приключило производство инициирано от З. Т. Ф. срещу „Изи Финанс“ ЕООД.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспореният отказ е незаконосъобразен. В тази връзка следва да се отбележи, че процесната жалба е подадена до съда чрез ССЕВ на 08.05.2025 г., а оспореният отказ е с изх. № 122-ЗФ/05.05.2025 г., т.е. в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

В конкретния случай не е налице процесуалната пречка по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД за сезиране на съда, поради което същата се явява допустима. Съдът не възприема доводите за недопустимост на жалбата, визирани в депозирания писмен отговор от пълномощника на дружеството. В този смисъл следва да се отбележи, че горепосочения отговор с изх. № 122-3Ф/05.05.2025 г. имплицитно съдържа отказ на дружеството да предостави исканите от заявителката данни, поради което и с оглед датата на изготвянето му – 05.05.2025 г., неоснователни се явяват доводите, че жалбата била подадена преди изтичане на едномесечния срок за отговор от страна на дружеството, визиран в чл. 12, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следва да се отбележи, че съгласно чл.39, ал. 4 от ЗЗЛД, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. С други думи, липсата на висящо производство пред КЗЛД, респ. неприключило съдебно производство по обжалване на решението на комисията, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на оспорване по съдебен ред на отказа за предоставяне на лични данни, т.е. образуването на такова не е положителна процесуална представка за оспорване пред съд.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

По делото е безспорно, че във връзка със сключен договор за потребителски кредит, лични данни на жалбоподателката са били обработвани от дружеството-ответник, поради което лицето има правен интерес да оспори отказ на администратора да й предостави достъп до обработвани от него лични данни.

Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 1522 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин.

Според разпоредбата на чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Според чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни следва в едномесечен срок от упражненото пред него право по чл. 15-22 да информира субекта на данни за резултатите от него.

Горните разпоредби следва да се тълкуват и съобразно чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него.

Според т. 21 от Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21, F. F. V. Ostcrreichische Datenschutzbehorde, доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие "копие", следва да се отчете обичайното значение на това понятие което, съгласно заключението на генералния адвокат /т. 30/, обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработка или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. В точка 23 от горното решение на СЕС е посочено, че употребата на израза "всяка информация" в определението на понятието "лични данни", залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че "засяга" съответното лице. В решението на СЕС се сочи също, че чл. 15, § 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

В Решение от 22.06.2023 г. на СЕС по дело С-579/21, J. M. v. Panki S, т. 45 е посочено, че широкото определение на понятието "лични данни" обхваща не само данните, събрани и съхранявани от администратора, но и всяка информация, резултат от обработване на лични данни, които засягат лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. В точки 63- 66 от същото решение на СЕС се сочи следното: "Що се отнася по-конкретно до съобщаването на цялата тази информация чрез предоставянето на журналните файлове за разглежданите в главното производство операции по обработване, следва да се отбележи, че член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД гласи, че администраторът "предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване". В това отношение Съдът вече е постановил, че така използваното понятие "копие" обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които cа в процес на обработване или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. От текста на член 15, параграф 3, първо изречение от този регламент следва също, че задължението за съобщаване се свързва с личните данни, които са предмет на разглежданото обработване. Копието, което администраторът е длъжен да предостави, трябва да съдържа всички лични данни, които са в процес на обработване, да има всички характеристики, които позволяват на субекта на данните да упражни ефективно правата си по този регламент, и следователно да възпроизвежда изцяло и точно тези данни. За да се гарантира, че така предоставената информация е лесна за разбиране, както изисква член 12, параграф 1 от ОРЗД във връзка със съображение 58 от този регламент, възпроизвеждането на извлечения от документи, и дори на цели документи, или на извлечения от бази данни, които в частност съдържат личните данни, които са в процес на обработване, може да се окаже задължително, ако ситуирането на обработваните данни в контекст е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост. По-специално, когато лични данни са генерирани от други данни или когато такива данни са следствие от празни полета, т. е. няма насоки, които да разкриват информация за субекта на данните, контекстът, в който се обработват тези данни, е задължителен елемент, който позволява на субекта на данните да разполага с прозрачен достъп и разбираемо представяне на тези данни. "

В горния смисъл е и приетото в Решение от 26.10.2023 г. на СЕС по дело С-307/22, FT v. DW, т. 73-76: "Накрая, що се отнася до целите, преследвани с член 15 от ОРЗД той има за цел да укрепи и уточни правата на субектите на данни. Така предвиденото в тази разпоредба право на достъп трябва да позволи на субекта на данните да провери дали свързаните с него лични данни са точни и дали се обработват законосъобразно. Освен това копието от личните данни, които са в процес на обработване, което администраторът е длъжен да предостави съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД, трябва да има всички характеристики, които позволяват на субекта на данните да упражни ефективно правата си по този регламент, и следователно трябва да възпроизвежда изцяло и точно тези данни. По-специално, за да се гарантира, че предоставената от администратора информация е лесна за разбиране, както изисква член 12, параграф 1 от ОРЗД във връзка със съображение 58 от този регламент, възпроизвеждането на извлечения от документи, и дори на цели документи, които в частност съдържат личните данни в процес на обработване, може да се окаже задължително, ако ситуирането на обработваните данни в контекст е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост. Ето защо правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, които в частност съдържат посочените данни, ако представянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права.

От отговора на администратора на лични данни е видно, че не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в Договор за предоставяне на кредит № [номер], сключен между „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК *** и З. Т. Ф. от [населено място], както и не е предоставено копие от договора за паричен заем. В отговора на дружеството не се съдържа информация, от която да могат да се извлекат конкретни данни относно договора за паричен заем, размер на вноски, начислени такси, неустойки, лихвен процент, съдържание на договора, каква част от заявената като дължима сума представлява плащане по главница и по лихва. С оглед на изложеното, отговорът на администратора е в нарушение на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, предвиждащ правото на достъп на субекта на лични данни. Обстоятелството дали съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламента и ЗЗЛД, да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. В този смисъл е налице и практика на ВАС - Решение № 7101 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2023 г., V о. и Решение № 7173/26.06.2025 г. на ВАС по а.д. 2067/2025 г., V о.

С оглед изложеното, оспореният отказ за предоставяне на заявената от жалбоподателката информация се явява незаконосъобразен и следва се отмени, като се задължи ответникът да представи копия на посочените документи, съдържащи лични данни на жалбоподателката, в заявената форма за получаване на информацията - по електронен път на посочен имейл адрес.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане за присъждането на разноски, следва основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да бъде осъдено „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК *** да заплати на адв. Т. Ц. Ц., в качеството му на пълномощник на жалбоподателката, адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 1000 лв. Следва дружеството да бъде осъдено и да заплати на З. Т. Ф. деловодни разноски в размер на 10 лв., произтичащи от внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ на „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [р-н], [жк], [улица], [адрес], за предоставяне на достъп до личните данни и копия от документите, в които се съдържат лични данни, по заявление на З. Т. Ф. от [населено място], с [ЕГН].

ИЗПРАЩА преписката на „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, за произнасяне по подаденото на 08.04.2025 г. заявление от З. Т. Ф. от [населено място], с [ЕГН], в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [р-н], [жк], [улица], [адрес], да заплати на З. Т. Ф. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [р-н], [жк], [улица], [адрес], да заплати на адвокат Т. Ц. Ц. от ***, с адрес за кореспонденция: [населено място], [жк], [улица], [адрес], сумата в размер на 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: