Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1045

 

град Пловдив, 10.06.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 204 описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба на Б.С.С., с ЕГН **********, обективираща обективно съединени искове срещу Националната агенция за приходите /НАП/, с които претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер общо на 25 860 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2021г., за причинени имуществени вреди в размер на 25 860 лева - заплатен адвокатски хонорар във връзка с изготвяне и подаване на възражение срещу ревизионен доклад и изготвяне на жалба против ревизионен акт пред директора на Дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г., сключен с адв. П.Т. Н., както и претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, които вреди се твърди да са настъпили вследствие на отменен като незаконосъобразен акт - РА № Р-16001619001211-091-001/18.12.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

В съдебно заседание – Б.С. чрез адв. К. поддържа исковата претенция. Претендират се направените разноски и за настоящото производсттво.

Ответникът по иска – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва иска като неоснователен и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена по основание и размер.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за неоснователен, по следните съображения:

С Решение № 172 от 18.03.2021 г. /л.9/ решаващият административен орган е отменил Ревизионен акт № Р-16001619001211-091-001/18.12. 2020г. Към исковата молба са приложени Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г./л.29/, два броя преводни нареждания, съответно от 02.12.2020г. за сумата от 12 930лв. /л.30/  и от 19.01.2021г. за сумата от 12 930лв. /л.31/. Приложена е годишната данъчна декларация от П.Т. Н. за доходи получени през 2020 г..

По силата на Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г. Б.С.С. в качеството си на възложител е възложил на адвокат П.Т. Н. да му окаже правна помощ, изразяваща се в изготвяне и подаване на възражение срещу РД № Р-16001619001211-092-001/11.10.2020г., изготвяне на жалба пред директора на Дирекция „ОДОП" - Пловдив срещу ревизионен акт - в случай, че такъв бъде издаден и изготвяне на жалба пред Административен съд - Пловдив - в случай на потвърждаване на акта от директора на Дирекция „ОДОП" - Пловдив.

 Възложителят се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 25 860лв., платими на две равни вноски по банковата сметка на адвоката, а именно: 12 930лв. при подаване на възражението против РД и 12 930лв. при подаване на жалбата до директора на Дирекция „ОДОП" - Пловдив. Страните са се споразумяли, че плащането може да бъде извършено и от трето лице от името и за сметка на Б.С.. За доказване на претърпените имуществени вреди към исковата молба са приложени две платежни нареждания от 02.12.2020г. за сумата от 12 930лв. /без положен подпис на наредител/ и от 19.01.2021 г. за сумата от 12 930лв., които суми са преведени по банковата сметка на адв. П.Т. Н.  от С.К. С..

 Няма спор, че през периода,  когато са наредени посочените парични средства, банковите сметки на Б.С.С. са били запорирани с постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С200016-023-0003163/19.10.2020г., № С200016-139-0000024/11. 01.2021 г. и № С200016-023-0000964/01.04.2021 г. /л.90 и сл./

 Към възражението срещу ревизионния доклад и жалбата срещу ревизионния акт е приложено Пълномощно от 02.12.2020г. /л.89/, изготвено на бланка от т.нар „адвокатски кочан“, с № 01376, с което Б.С.С. е упълномощил адв. П.Т. Н. за извършване на действията посочени и в договора от 28.10.2020г.

По делото е представен и Анекс към договора за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г. върху първата страница на бланката от адвокатски кочан, с № 01376 /л.106/.

Материалноправното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.

В процесния случай не е доказано наличието на настъпила вреда в конкретен размер. Имуществената вреда най-общо представлява претърпяна загуба. Загубата е измерима величина, изразяваща се в настъпил в патримониума на съответното лице резултат с отрицателен знак и равняваща се на стойността на загубеното. Наличното, към момента на извършване на неправомерните действия, имуществено състояние намалява, обеднява с нещо. По делото не са ангажирани  доказателства, че за ищеща се е проявила пряка и непосредствена вреда и от неговия патримониум е излязла сумата от 25 860 лева. Вредите, които се претендират следва да се изразяват в обективно намаляване на имущественото състояние на увредения от незаконосъобразния акт, като в случаите на претърпяна загуба, имуществената вреда се състои в пряко засягане на наличните блага на пострадалия.

Относно втората заявена  претенция в исковата молба се сочи, че във връзка с обжалването на ревизионния акт ищецът бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, нервно-психическо напрежение, чувство на тревожност, раздразнителност, липса на настроение, притеснение относно ревизионното производство. Твърди се също, че ревизионното производство дотолкова е повлияло в негативен план на С., че той изпадал в нервни кризи с панически атаки, постоянно плачел, лесно ставал раздразнителен, ходел по улиците, започнал да употребява концентрат, вино и бира в големи количества, наложило му се да се консултира с психиатър, който му изписал съответните медикаменти. Не без значение за състоянието му бил и фактът, че във връзка с ревизионното производство по сметките му имало наложени запори е постановления за налагане на обезпечителни мерки: № С200016-023-00031бЗ/19.10.2020г., № С200016-139-0000024/11.01.2021г. и № С200016-023-0000964/01.04.2021г.

Към исковата молба е приложен амбулаторен лист № 000381/03.12.2020г. /л.41/ издаден от д-р К.К. за преглед на Б.С.С. с описание на снетата от лицето анамнеза, обективно състояние и предписана терапия. Ищецът при снемане на анамнезата е посочил, че за да се успокоява употребявал вино, бира, коннцентрат в големи количества.

Според представения медицински документ Б.С. е с поставена диагноза „емоционално нестабилна личност", като в анамнезата, освен другото, е посочено, че преди повече от 13 години пациентът е бил лекуван за паническо разстройство. Състоянието му към момента на прегледа е описано като: психически вътрешно напрегнат, контактен, ориентиран, мисловно подреден, без актуални психотични изживявания, с невротични оплаквания, тревожно-хиподепресивни състояния, емоционално-волево неустойчив, изискващ, с нисък фрустрационен праг, с данни са вредна употреба на алкохол и ПАВ /психоактивни вещества/.

Не са необходими специални знания, а и горното го потвърждава, за да изведе извод, че по характер Б.С. е емоционално лабилна личност, който и преди е имал сходни оплаквания с тези, за които се твърди, че са причинени от действията на длъжностните лица в админстративната структура на ответника.

 Чрез контролните си функции държавната администратиция, в частност приходната осъществява дейност по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, а ведно с това органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.

Дори да се изживяват негативни емоции, законът е създал достатъчно гаранции за защита правата и законните интереси на ревизираните лица, а и за да минимизира личното си участие в ревизионното производство Б.С. е упълномощил лице за контакт с органите по приходите - адв. Б. М. Ц. /л.104 – гръб/.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения – по реда на Глава единадесета от АПК, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност е посочено, че се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Искът е осъдителен. С него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Но отговорността на държавата не е безусловна. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие, на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответен ред; 2. настъпила вреда; 3. причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат – вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Наличието или не на тези елементи от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обуславя и изводите по основателността на иска. При недоказване на който и да било елемент от така очертания фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като тежестта за това е на ищеца съобразно диспозитивното начало в процеса.

В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с разпорежденото по насрочване. Съдът няма задължение да указва на страните какви точно доказателства следва да представят или ангажират. Тази преценка е изцяло в прерогативите на страните, като съдът събира всички допуснати доказателства, представени или ангажирани от тях (чл. 148 от ГПК), и въз основа на тези доказателства и на закона решава спора.

За възникване на право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди, и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

При липса на който и да е от елементите на описания фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата. При безспорната отмяна на Ревизионен акт № Р-16001619001211-091-001/18.12.2020г. на орган по приходите в НАП като незаконосъобразен, е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Не са налице обаче останалите две предпоставки, за да бъде уважена исковата претенция. В случая обективно не е доказано настъпването  на сочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 ЗОДОВ  за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони, по-конкретно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, както и преживените болки и страдания, които не се нуждаят от доказване, но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

В конкретният случай се претендира неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, нервно-психическо напрежение, чувство на тревожност, раздразнителност, липса на настроение, притеснение относно ревизионното производство. В тежест на ответника е да докаже със съответните доказателствени средства наличието на претърпените негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отмененият акт. Показанията на разпитания по делото свидетел са неубедителни и съдът не ги кредитира.  Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретен акт, действие или бездействие на деликвента. Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде „condition sine qua non“ за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. Както се каза по-горе емоционалната нестабилност за ищеца е най-малко с 13 годишно проявление.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липсата на всички кумулативно предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки, обуславящи отговорността на държавата за вреди. С оглед наличието на недоказан и неоснователен иск на предявеното основание, съдът не следва да обсъжда претендирания от ищеца размер. Неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на лихви върху главницата с оглед отхвърлянето на главния иск.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С изменението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ в ред. ДВ, бр. 94/2019 г. се предвиди отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от юрисконсулт при пълно или частично отхвърляне на иска. Съгласно чл. 25 и 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Настоящото дело не е лишено от фактическа и правна сложност, разгледано е и решено в рамките на няколко съдебни заседания, поради което се определя сумата за всеки от исковете в размер на 150 лева, или общо дължимо юрисконсултско  възнаграждение в размер на 300 лв..

По изложеното и на осн. чл. 235 и чл. 236 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

                                          Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Б.С.С. обективираща обективно съединени искове срещу НАП, с които претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер общо на 25 860 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2021г., за причинени имуществени вреди в размер на 25 860 лева - заплатен адвокатски хонорар във връзка с изготвяне и подаване на възражение срещу ревизионен доклад и изготвяне на жалба против ревизионен акт пред директора на Дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г., сключен с адв. П.Т. Н. и претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, които вреди са настъпили вследствие на отменен като незаконосъобразен акт на държавата, а именно РА № Р-16001619001211-091-001/18.12.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

ОСЪЖДА  Б.С.С., с ЕГН ********** да заплати на Национлната агенция за приходите, разноските по делото в размер на 300лв. /триста лева/ за юрисконсултско  възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                        

 

 

 

    

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: