№ 381
гр. Стара Загора, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Х. Ангелов
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно
дело № 20235530202411 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1228-003251 от
14.07.2023г. на Г.Й.А. – Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор
Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Х. Р. Х. с
ЕГН **********, на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 /хиляда/ лева - за извършено нарушение по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. жалбоподателят - чрез пълномощник излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото
да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – не се явява в с.з., а чрез пълномощник изразява
становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила
представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно
постановление № 23-1228-003251 от 14.07.2023г.; Акт № 23-3251 от
23.06.2023г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Справка за
нарушители/водач от 01.08.2023г.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Д. З. Г. и А. С. К..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и
1
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 23.06.2023г. в около 11.20 часа, в гр.Стара Загора, на
бул.“Св.П.Евтимий“ срещу №114, свидетелите Д. З. Г. и А. С. К. – служители
на ОД на МВР-Стара Загора, спрели за проверка движещия се в посока юг,
товарен автомобил “Ивеко“ с № ..., собственост на „Колеви транс“ ООД с
БУЛСТАТ *********. При проверката било установено, че водачът Х. Р. Х. с
ЕГН ********** управлява пътното превозно средство с неукрепен товар /
земна маса /, който не е покрит с покривало и може да бъде разпилян в
нарушение изискванията на НАРЕДБА №7 ОТ 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари.
На Х. Р. Х. с ЕГН ********** бил съставен АУАН серия АД с бл. №
0661776/23.06.2023г. в който били отразени горните обстоятелства. АУАН
бил съставен срещу Н.Коев, затова, че на 12.03.2023г., като нарушението
било квалифицирано като такова по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х.Х. подписал съставения му АУАН, като отразил, че
няма възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН серия АД с бл. № 0661776/23.06.2023г. е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 23-1228-003251 от 14.07.2023г.,
като административно наказващия орган /АНО/ е възприел фактическата
обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на
нарушението и на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева - за
извършено нарушение по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП на водача Х. Р. Х. с ЕГН
**********.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе
установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от
тази, описана в АУАН. В конкретния случай констатациите в АУАН не само,
че не бяха опровергани, но и изцяло се подкрепят от свидетелите, които с
категоричност потвърдиха отразеното в акта. Разпитаните в хода на
съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Д. З. Г. и
А. С. К., потвърдиха изцяло описаното в акта за установяване на
административно нарушение. Свидетелите подробно обясниха мястото и
начина на извършената проверка и направените констатации – че товарният
автомобил е превозвал товар – земна маса, който товар не е бил покрит. Съдът
кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са пълни,
взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по
между си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им
дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата
се доказва по безспорен начин от и събраните по делото писмени
доказателства. Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се
2
опроверга и от жалбоподателя, доколкото същият не ангажира гласни
доказателствени средства за оборване на фактите, изложени в АУАН.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено
атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена
в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира,
че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено Д.ие, което да
представлява административно нарушение, дали това Д.ие е извършено от
лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Административно наказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3/три/-месечен срок от откриване на
нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено
нарушението, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6/
шест/ - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административно наказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от
ЗАНН.
3
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание
на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл.44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от
това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел
очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено
и правилото на чл.40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като наказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките иминдивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността
му.
Разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП предвижда санкция за водач,
който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на
изискванията на наредбата по чл.127, ал. 4 от ЗДвП. Това, безспорно е
цитираната, и в АУАН, и в НП, Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари.
Разпоредбата на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП вменява задължение на
жалбоподателя като водач на пътно превозно средство, да обезопаси
процесния товар - земна маса, който поради естеството си подлежи на
разпиляване. Този товар попада в категория 20.5. „Превоз на насипен
материал, лек и несвързан материал“ от Приложение № 1 към чл.9 от Наредба
№ 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари. В този смисъл,
т.20.5.3 от Приложение № 1 към чл.9 от Наредба № 7 от 27.04.2018г. за
укрепване на превозваните товари, е тази, която определя с оценка
"значителна" хипотезата, при която има "липса на покривало за леки товари".
Приложената от административно наказващия орган, санкционна
разпоредба на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, е относима спрямо изпълнителното
Д.ие и предвижда налагане на глоба в размер на 1000 лева при констатирани
значителни неизправности при укрепване на товара.
Неоснователно е оплакването за непълно и неточно описание на
повдигнатото обвинение. Същото е изписано текстово в достатъчен обем,
корелиращ с разписаното правило за поведение, което е осигурило
възможност и на практика е ориентирало жалбоподателя за всички елементи
от повдигнатото обвинение. Действително, тази разпоредба /чл.177, ал.4 от
4
ЗДвП/ по същество не е с чисто санкционен характер, тъй като описва и
състав на нарушение, чиито съставомерни елементи съвпадат с тези, уредени
в чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което /ако тази норма беше вписана като
нарушена в АУАН/, би могло да се говори за нарушение на
съдопроизводствените правила, но същото не би могло да се приеме, че е от
категорията на съществените, тъй като не е препятствало нарушителя да
разбере какво нарушение му се вменява. В случая, обаче, това не е така. Със
съставянето на АУАН на жалбоподателят е вменено нарушение по чл.177,
ал.4, т.2 от ЗДвП, а именно, че управлява ППС с неукрепен товар - без
покривало върху превозвания товар. Посоченият текст създава задължения за
водача да не управлява пътното превозно средство при неукрепен товар.
Съдът намира за безспорно установен фактът, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, като превозва товар,
представляващ земна маса, който може да бъде разпилян ако не е покрит.
Ето защо съдът не споделя наведените доводи на процесуалния
представител на жалбоподателя за непълно и неточно описание на
повдигнатото обвинение. За пълнота в тази насока следва да бъде отбелязано,
че цитираната от него съдебна практика - /Решение № 45 от 2.04.2018 г. на
АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 21/2018г.,Решение № 3550 от 26.05.2017 г. на
АдмС - София по адм. д. № 1790/2017 г.,Решение № 89 от 1.06.2016 г. на
АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 67/2016 г.,Решение № 743 от 15.04.2016 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 191/2016 г.,Решение от 17.01.2014 г. на АдмС
- Хасково по к. а. н. д. № 582/201 Зг. Решение 438/10.7.2019 г. по ВАНД №
1374 по описа на ШРС, Решение № 161 от 05.11.2018 г. по А. Н. Д. № 98/2018
г. на Районен Съд- Златоград, Решение № 23 от 19.03.2021 г. по А. Н. Д. №
15/2021 г. на Районен Съд - Дряново; Решение № 26735 от 30.01.2019 г. по А.
Н. Д. № 14168/2018 г. на софийски районен съд и др. около 70 публикувани
решения/ касаят хипотезата при която с АУАН е вменено нарушение по
чл.127, ал1, т.2 от ЗДвП, а с НП е наложена санкция по чл.177, ал.4 от ЗДвП.
Настоящия случай, както бе отбелязано по – горе, не е такъв.
Със съставянето на АУАН на жалбоподателят е вменено нарушение по
чл.177, ал.4, т.2 от ЗДВП, а именно, че управлява ППС с неукрепен товар, без
покривало върху превозвания товар в нарушение на изискванията на Наредба
№ 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари. Посочената
разпоредба /чл.177, ал.4/ създава задължения за водача да не управлява
пътното превозно средство при неукрепен товар. Съдът намира за безспорно
установен фактът, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.177, ал.4,
т.2 от ЗДвП, като превозва товар, представляващ земна маса, който може да
бъде разпилян ако не е покрит и това е значителна неизправност при
укрепването му. Затова съдът приема, че безспорно Х. Р. Х. с ЕГН
********** виновно е осъществил с Д.ието си признаците на състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП,
поради което законосъобразно и правилно наказващият орган е приел за
извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
5
Относно разноските:
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал.
4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева, определено съгласно
чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
/Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021
г., в сила от 01.10.2021г./ от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно наказателни дела в размер от 80 до 150
лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер,
тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая
/както самият той е посочил/, а е налице единствено писмено становище, без
процесуалния представител да е участвал лично. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1228-003251 от
14.07.2023г. на Г.Й.А. – Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор
Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Х. Р. Х. с
ЕГН **********, на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева - за
извършено нарушение по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Р. Х. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Стара
Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6