Определение по дело №246/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 920
Дата: 8 септември 2023 г. (в сила от 11 декември 2023 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20237130700246
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

град Ловеч, 08.09.2023 година

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав, в закрито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 246/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. 

 Административното дело е образувано по Искова молба вх. № 2071/17.07.2023г., подадена от „ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 3, представлявано от изпълнителния директор М.Д.М., чрез пълномощника адвокат Л.Т. ***, офис 28, против Община Троян, ЕИК: *********, с адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета Д.М., с посочено правно основание: чл. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 27 381.65 лева. С подадената искова молба е направено искане на основание чл. 1 от ЗОДОВ съдът да осъди ответника Община Троян да заплати на ищеца „ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН“ АД гр. Троян, сумата 27 381.65 лева, представляваща получени суми за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ като главници и лихви, за недвижими имоти, за които е признато, че такива данъци не се дължат, или се дължат в определените в съдебните решения суми, ведно с дължимата лихва за периода от 2020г. до завеждане на иска в размер 4 000.00 лева, както и законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С Разпореждане от 31.07.2023г. съдията-докладчик е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея на Община Троян с указания да подаде писмен отговор с препис от него и приложенията за ищеца в едномесечен срок.

В указаният едномесечен срок в Административен съд гр. Ловеч е постъпил Отговор на исковата молба вх. № 2486/07.09.2023г., подаден от Община Троян, представлявана от Кмета Д.И.М., чрез пълномощника адв. С.Т.Т. от АК гр. Ловеч, в който на първо място е изразено становище за предявени не един, а единадесет отделни иска за обезщетение за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Предвид това адв. Т. счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 4 от ГПК и да се дадат указания на ищеца да посочи законните представители на ответника по всеки от предявените 11 иска; конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава всеки един от 11-те иска, предявени в условията на обективно съединяване – чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК; конкретно и прецизно формулиране на искането – чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, с формулиране на отделен петитум за всеки един от исковете  и конкретно и прецизно формулиране на искането за присъждане на лихва за забава – чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. Адвокат С.Т. е изложил и аргументи за  недопустимост на предявените искове, тъй като е налице специален административноправен ред за връщане на суми, неоснователно събрани от приходната администрация на ответника – чл. 4, ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ във вр. чл. 128 и сл. от ДОПК, като е отразил, че претендираната от ищеца сума в размер на 27 381.65 лева може да представлява неоснователно събрана и/или прихваната сума, но в никакъв случай не представлява вреда от административен деликт, предмет на ЗОДОВ. Изложени са аргументи в отговора, че предявеният иск като единна деликтна претенция /всъщност 11 отделни иска/ по ЗОДОВ е недопустим, поради това че е налице специален ред за възстановяване на сумите по административен ред, който ищецът не е ползвал – чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Адв. Т. излага, че липсва абсолютната процесуална предпоставка на чл. 204, ал. 1 от АПК – отмяна на административен акт, което прави предявените искове недопустими. Излага, че оспорване на административни актове с искане за отмяната им не е направено – чл. 204, ал. 2 от АПК, както и че не се навеждат твърдения за нищожност на административни актове, издадени от администрацията на ответника, за да е възможен инцидентен съдебен контрол върху тях – чл. 204, ал. 3 от АПК. На следващо място адв. Т. излага в отговора, че с предявяването на иска за обезщетение по ЗОДОВ ищецът се опитва да постигне пререшаване на спор, вече разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 378/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч – чл. 299, ал. 1 от ГПК и счита, че Административен съд гр. Ловеч следва да зачете решението по посоченото гражданско дело и да прекрати служебно производството по настоящото дело – чл. 299, ал. 2 от ГПК. В подаденият отговор на исковата молба са изложени и подробни аргументи за неоснователност на предявените искове, като е направено и възражение за изтекла погасителна давност. В заключение с отговора е направено искане предявените искове да бъдат приети за недопустими, алтернативно за неоснователни, като се присъдят на ответника сторените от него разноски по делото. Представен е препис от отговора с доказателства и адвокатско пълномощно.

Съдът намира изложените аргументи от адв. С.Т.– процесуален представител на Община Троян, в подадения отговор на исковата молба относно недопустимостта на предявените искове за основателни. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или неоснователно действие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от незаконосъобразния акт и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт и неоснователните действия. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

В конкретният случай предмет на иска е присъждане на сума в размер 27 381.65 лева, представляваща платени от ищеца на ответника суми за ДНИ и ТБО като главници и лихви за описаните в исковата молба недвижими имоти, за които е признато, че не се дължат или се дължат, но не в заплатените размери. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Процедурата на прихващане и възстановяване е уредена в глава 16, раздел първи "Прихващане и възстановяване" от ДОПК. Конкретно разпоредбата на  чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК определя, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт, да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. В този смисъл платените от ищеца на ответника суми за ДНИ и ТБО, които са недължимо платени, респ. отказани за възстановяване, подлежат на възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК съгласно изричната разпоредба на  чл. 129, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Това тълкуване съответства на основния правен принцип, че събраните по определен ред публични задължения подлежат на връщане по същия ред, когато отпадне основанието за събирането им. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване,  изключва приложимостта на исковия ред и съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ обосновава извода за неприложимост на исковия ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Недопустимостта на предявения иск с оглед наличието на специален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми има за последица оставянето на исковата молба без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство.

При липса на данни за проведена процедура по специалният ред от ищеца, която да е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на имуществените вреди в посочения размер на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим. В този смисъл са Определение № 2604/23.03.2023г. по адм. д. № 12366/2021г. на Административен съд София-град, Определение № 1412/06.06.2023г. по адм. д. № 791/2023г. по описа на Административен съд гр. Бургас, Определение № 9590/31.12.2020г. по адм. д. № 1873/2017г. по описа на Административен съд София-град, Решение № 4460/26.04.2023г. по адм. д. № 6145/2022г. по описа на ВАС и други.

Ще следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сторени от него разноски по делото по Договор за правна защита и съдействие № ********** от 16.08.2023г. в размер 3160,50 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 204, ал. 5 във вр. чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 130 от ГПК съдът

 

 

         О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА на подателя Искова молба вх. № 2071/17.07.2023г., подадена от „ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 3, представлявано от изпълнителния директор М.Д.М., чрез пълномощника адвокат Л.Т. ***, офис 28, против Община Троян, ЕИК: *********, с адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета Д.М., с посочено правно основание: чл. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 27 381.65 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 246/2023 година по описа на Административен съд гр. Ловеч.

ОСЪЖДА „ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 3, представлявано от изпълнителния директор М.Д.М.,***, ЕИК: *********, с адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета Д.М., сумата 3160.50 – три хиляди сто и шестдесет лева и петдесет стотинки – разноски по делото, съгласно Договор за правна защита и съдействие № ********** от 16.08.2023г. и чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от  връчване на препис от настоящото определение пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                      Административен съдия: