Решение по дело №293/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е      № 157

 

гр. Кюстендил, 07.06.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на втори октомври

през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                 Евгения Стамова

при секретаря Галина Кирилова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                в. гр. д. № 293

по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

Адв. Р.М.и адв. М.М.в качеството им на процесуални представители по пълномощие на „Специализирана болница за рехабилитация – Сапарева баня“ АД, *** със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1са обжалвали с въззивна жалба решение №161/03.04.2018 г., постановено по гр.д. 2075/2016 г. по описа на ДнРС.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено по отношение на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, *** със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, че дължи на „Лега Консулт” ООД, ***със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин” № 36, ет.1, ап. вляво, следните суми: - сучата от 5 400 лева с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за м. февруари 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/08.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/; сумата от 5 400 лева с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за м. март 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/02.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 647, 29 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.; сумата от 5 400 лева с включен. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. април 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/01.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 647, 29 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.

Осъдил е „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, *** да заплати на „Лега Консулт” ООД, ***сумата 1827, 93 ллева представляваща разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 1488/2016 г. по описа на ДРС в размер на 1269, 97  лева.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, породена от необоснованост, противоречие с материалния и процесуалния закон и превратно и едностранно тълкуване на доказателствата по делото. Иска се прогласяване нищожността на постановения от ДнРС съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно се иска решението да бъде изцяло отменено и постановено ново, по силата на което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Излага се, че постановеното от ДнРС решение е основано само на част от събраните доказателства, като съдът не е приложил правилно материалния закон и е формирал вътрешното си убеждение за основателност на иска на база външни фактори, а не съобразно доказателствата по делото. В тази връзка се излага, че от събраните в хода на производството доказателства се обосновава извода, че К.К.не е упълномощаван да подписва и задължава дружеството – ответник. Първоинстанционният съд, приемайки, че е съществувала валидна облигационна връзка, е достигнал по погрешен правен извод, който опорочавал правилността на постановеното от него решение. В подкрепа на изложеното бил фактът, че К.едва през м. 07.2011 г. бил преназначен на длъжност „управител на здравно заведение“, като преди това е бил „завеждащ административно – стопанска част“.  Сочи се също така, че договорът за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г.  и допълнителното споразумение към него от 01.11.2008 г. са подписани за ищеца от лице без представителна власт. Оспорва се изводът на съда, че фактът на осчетоводяване на процесните фактури, означавал признание на задълженията по смисъла на чл.301 ТЗ. В тази връзка се цитира съдебна практика Решение №98 от 26.07.2013 г. по т.д.№851/2012 г. на ВКС. Възразява се срещу извода на съда, че е доказано от страна на ищеца прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД с устни признания на процесните задължения. В тази връзка се правят следните възражения, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на св. П., доколкото законът и съдебната практика били категорични, че признанията на задълженията следва да са конкретни, а св. П. обяснявала за общи задължения. Твърди се също така, че не е съобразено от първоинстонционния съд, че от 22.05.2013 г. дружеството – ответник се представлявало от изпълнителния директор Н.К.и от прокуриста П.Г.само заедно, т.е. към този момент признанията следвало да са направени от двамата заедно, за да са валидни и да обвързват дружеството. Излага се, че съдебната практика е категорична, че устните признания трябва да са конкретни за индивидуализираното към момента на извършване на признанието задължение, като в тази връзка се цитира постановена от ВКС съдебна практика. Сочи се, че по делото няма

                                                                               - 2 -

изявление на свидетелката П., че Н.К.лично пред нея е потвърдил задължение на ответника към ищеца, за месеците февруари, март и април 2010 г. Отделно от това се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че за да са валидни устните признания на задълженията те следва да са извършени пред представляващия ищеца или негов пълномощник, какъвто адв. П. в случая не е. По делото липсвали доказателства устните признания да са направени пред С.Х.. По делото също така липсвали доказателства, че ищецът „Лега Консулт“ ЕООД е предприел каквито и да било действия по събиране на процесните вземания след датите на падежите им. За

необоснован се приема изводът на решаващия съд, че не следва да кредитира твърдението на д-р Н.К., че „не знаел дали са останали дължими суми“. Това обстоятелство се опровергавало от разпита му на 14.03.2018 г., където св. К. заявил, че по процесния договор за 2010 г. и 2011 г. останали неплатени задължения. Твърди се, че единственото писмено доказателство за прекъсване на давността, а именно договор от 14.08.2012 г. е признат на осн. чл. 161 ГПК от съда за неистински и като такъв не обективира признание на процесното вземане. В допълнение се сочи, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени гласни доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Лега Консулт“ ООД, чрез адв. Д.Д., чрез който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Постановеното първоинстанционно решение се приема за валидно, допустимо и правилно. За неоснователни се приемат възраженията за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събирането, обсъждането и съобразяването на доказателствата по делото, както и за немотивираност на решението. Не се споделя изложения от въззивното дружество довод, че първоинстанционния съд неправилно приел за безспорно сключването между страните на процесния договор и допълнителното споразумение към него. Сочи се че ответното дружество изрично е признало това обстоятелство с отговор на исковата молба и е поискало същото да бъде обявено за безспорно. За неоснователни се приемат оплакванията на въззивното дружество относно извода на съда за прекъсване на давността на процесните действия с устни признания, като се излагат подробни доводи в тази насока. За пълнота е изложено, че не се споделят съображенията на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл. 161 ГПК по силата на който съдът е изключил договор от 14.08.2012 г. от доказателствения материал по делото. По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира се присъждането на сторените разноски.

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалваното решение, приема решенинето на ДнРС за неправилно и го отменя и вместо това отхвърля предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД Съображенията за това са следните:

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Между страните по делото бил сключен договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., приет като доказателство по делото, който факт е и обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване. По силата на този договор ищцовото ТД се е задължило, срещу възнаграждение да предоставя на ответното дружество текущо консултантско обслужване и да организира процесуалното му представителство, а от своя страна ответното ТД се е задължило да заплаща абонаментна такса в размер на 2 000 лева, без вкл. ДДС, до 5-то число на текущия месец, срещу разходен документ. Съгласно чл.4 и чл.5 от  договора, основните задължения на ищцовото дружество са: да дава консултации, разяснения и съвети при поискване от абоната – ответник /чрез лице или лица, специалисти в съответната област – чл.3, ал.1/, да изготвя правни или данъчни анализи; да участва в преговори за сключване на сделки, ако това е заявено от абоната поне един ден преди преговорите; при необходимост от процесуално представителство за запазване интересите на абоната – да ангажира адвокат, който да бъде упълномощен от абоната. В чл.7, ал.2 от договора като лица за контакт по него от страна на абоната са посочени К.В.К.– управител, и В.Ч.– счетоводител.

Между страните е подписано и  допълнително споразумение  от 01.11.2008 г., с което процесният договор е изменен досежно размера на месечната абонаментна такса същата е увеличена на 5 400 лева с ДДС, като представляващ ответното дружество при сключването му е посочен Г.А.– изп. директор.

Спорът касае дължимостта на абонаментните такси , за които са издадени приетите като доказателства по делото процесни фактури: № **********/08.02.2010 г., № **********/02.03.2010 г. и № **********/01.04.2010  с доставчик ищеца и получател ответника, всяка на стойност  5 400 лева с ДДС, за консултантски услуги за месеците февруари, март и април  2010 г. с получател по фактурите - Г.А.- изп. директор.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства установяващи, че в предходен на процесния период ответното ТД е заплащало уговорената с допълнителното споразумение от 01.11.2008 г. месечна абонаментна такса от 5 400 лева. Представени са и доказателства са наличие на договорни отношения на „Лега Консулт” ООД с правоспособни юристи – адвокати и електронна кореспонденция между част от тях и ответното дружество във връзка с оказваното правно обслужване.

За установяване на тъврденията на ищеца за точно изпълнение на договорните му задължения е приета като доказателство, представената от него Референция, издадена и подписана от д-р Н.К., в качеството му на изпълнителен директор на ответното ТД в уверение на това, че в периода от 01.01.2009 г. до 30.07.2011 г. „Лега Консулт” ЕООД е предоставяло юридически услуги по силата на сключен договор за абонаментно правно обслужване; че при изпълнение на сключения договор като водещи експерти в екипа на „Лега Консулт” ЕООД били включени: адв. И.С., адв. М.П. и адв. К.М.; че при изпълнение на възложените дейности „Лега Консулт” ЕООД осигурило „отлично изпълнение на възложените дейности“ от „отлично подготвен в професионално отношение екип от специалисти в различни области на правото“.

Като доказателство по делото е приет и договор от 14.08.2012 г. , от съдържанието на който е видно, че е сключен между адв. И.С. – лично и като представител на

                                                                             - 3 -

„Лега Консулт” ЕООД, и И.Г.-К.– лично и като представител на „СБР – Банкя” АД и като представител на „СБР – Сапарева баня” АД - доверители. В чл.2 от договора са описани признати от доверителите задължения, включително и тези по процесните фактури. 

В откритото производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на договора от 14.08.2012 г. е назначена и е изготвена техническа експертиза от вещото лице Татяна К.а. В заключението си вещото лице сочи, че седемте страници на договора от 14.08.2012 г. са отпечатани на сходна хартия; печатните текстове в тях са отпечатани на едно и също печатащо устройство; всяка страница е отпечатана при еднократно преминаване на листа през печатащото устройство /не са установени признаци на дописване – допечатване на текст/, като този извод е в резултат на изследване само на база структурни белези, направено с преминаваща светлина и режим на инфрачервена луминисценция. Вещото лице сочи, че химическият анализ на хартията дава най-точни резултати, но в НИК не се извършва такъв анализ. Сочи, че такъв анализ може да бъде направен в Института по целулоза и хартия, където имат специализирана техника. При изследването в. л. е установило наличие на последната страница от договора на дупка от телбод, която няма аналог на останалите страници; дори при многократно разкачване броят на отворите от телбод не може да бъде различен. По отношение на отпечатването и използвания тонер, в.л. К.а сочи, че според нея и седемте страници са отпечатани на един същи принтер - монохромен лазерен принтер, с една и съща тонер-касета, но не може да каже дали това е направено по едно и също време, както и от един и същи файл. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че при изследването е установило наличие на последната страница от договора на дупка от телбод, която няма аналог на останалите страници; дори при многократно разкачване броят на отворите от телбод не може да бъде различен.

Както е посочено  и в обжалваното решение, назначената в първоинстанционното производство по искане на ответника експертиза на химическия състав на хартията и мастилото на тонера, не е била изготвена, поради неизпълнение на вмененото на ищеца  задължение да предостави  оригинала на документа на вещото лице, респективно отказ да стори това. Предвид това и доколкото на ищеца били указани последиците от неизпълнението на това задължение е приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК и съдът е приел, че  представеният договор от 14.08.2012 г. е неистински и не обективира признание на процесното вземане от страна на ответното дружество.

Както правилно е приел за установено и ДнРС от 27.06.2008 г. до настоящия момент И.Г.-К.е член на Съвета на директорите на ответното дружество /с едностепенна система на управление и представителство, състоящ се от пет членове/, като изпълнителен член на СД от 24.08.2010 г. до настоящия момент е Н.С.К.. Съгласно чл.235, ал.1 от ТЗ, членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго. Вписаният в търговския регистър устав на „СБР - Сапарева баня” АД, приет на 18.11.2002 г., не въвежда различни от законовите правила за представителство на дружеството от членовете на съвета на директорите. При колективното представителство представителите действат винаги заедно и трябва да формират обща воля, защото волята на търговското дружество се изразява чрез изразената от тях обща воля. В противен случай извършеното правно действие няма да породи правни последици / Отделният член на съвета на директорите на акционерното дружество не може да го представлява, освен ако не е изрично овластен от съвета на директорите . По делото не са представени доказателства за упълномощаване на И.Г.-К.от СД на ответното дружество за сключване на договора от 14.08.2012 г., респективно за признаване на процесните задължения от името на ответника.     

          Предвид изложеното е прието, че изявлението на И.Г.-К.за признаване на процесните задължения няма обвързващи дружеството последици и не може да прекъсне погасителната давност по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД.

По искане на страните в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.В.П., Я.В.К., В.В.К., Н.С.К. и И.Г.Г.-К..

Св. М.П. е разпитвана два пъти. Сочи, че като адвокат е работила с „Лега Консулт” ЕООД, включително и по договора за консултантско обслужване на ответното ТД. Тя и колегите й предоставяли консултации на ответника, изготвяли пълномощни, договори и други документи, конкретно във връзка с провеждани общи събрания на акционерите и представителство в отношенията на ответното дружество с различни държавни институции. От името на ответника със свидетелката контактували К.К., Н.К., В. Ч., И.Г.-К.. Изтъкваната причина за неплащане на задълженията по издаваните фактури била недостиг на средства.

Сочи, че е изготвяла справки за задълженията на абоната по процесния договор, които съгласувала със счетоводството на ответника, поради и което й е известно обстоятелството, че абонаментните такси за м. февруари, март и април 2010г. не са платени. Във връзка с неплатените такси, в края на 2011 г., след приключване на работата по договора за консултантско обслужване били проведени няколко срещи с Н.К.в присъствието на свидетелката, като от изпълнителния директор Н.К.и от И.Г.-К.било поето задължение сумите да бъдат изплатени в най-кратки срокове; през м. април 2013 г. също била проведена среща, на която присъствали изпълнителният директор К. и г-жа К., при която среща Н.К.потвърдил, че всички дължими такси по фактурите ще бъдат платени; през м. септември 2014 г. при уточняването на задълженията с участието на свидетелката били водени разговори с Н.К., който потвърдил изчислените дължими суми. Свидетелката твърди, че през м. декември 2014 г. била проведена среща между Н.К.и адв. С.,  на която той отново потвърдил, че задълженията ще бъдат платени. На среща, проведена през месец октомври 2015г. отново било обещано плащане, но такова не било извършено.

Св. Я. К. сочи, че в качеството си на прокурист на ответното дружество в периода 2010 г. и първите месеци на 2011 г. е ползвал услугите на ищеца и осигурените от него юристи и е извършвал плащания по договора за консултантско обслужване.

Св. Н.К.- изпълнителен директор на  “СБР - Сапарева баня” АД от 8 години, сочи, че не знае за неплатени задължения от ответното дружество към „Лега Консулт” ООД. Не е давал съгласие и не е упълномощавал И.Г.-К.да го замества като изпълнителен директор. Отрича да е потвърждавал задължения на ответното дружество на срещи с представители на ищеца през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. Свидетелят твърди, че никой от „Лега Консулт” ООД не го е търсил във връзка с неизпълнени задължения по процесния договор. Знае че е имало такива задължения, но били отписани от счетоводството като погасени по давност.

 

                                                                - 4 -

Св К.К., бивш управител на “СБР - Сапарева баня” и бивш член на съвета на директорите на същото дружество, в показанията си сочи, че по време на действие на договора за консултантско обслужване всеки вторник били провеждани срещи в кантората на адв. С. по различни правни въпроси, свързани с дружеството. Знае за неплатени задължения към „Лега Консулт” ООД и в тази връзка е разговарял с главния счетоводител В.Ч.и с изпълнителния директор Н.К., които му отговорили, че не може да се плащат пари без съгласието на И.Г.-К.. Този свидетел твърди, че Н.К.е знаел за задълженията, но не зависело от него да бъдат платени. Освен него на срещите в кантората на „Лега Консулт” ООД са присъствали В.Ч., Н.К.и И.К..

Св. И.Г.-К., член на съвета на директорите на “СБР - Сапарева баня” от 2006 г. и понастоящем, сочи, че договорът за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. е действал до средата на 2011 г., когато е прекратен. След прекратяването на договора, не е признавала задължения по него пред адв. С. или адв. П. и не е поемала ангажимент за плащането им. Твърди, че след този период се е срещала с адв. С. или адв. П. единствено по повод делото, което водила срещу Е.С.. Сочи, че ако е имало неплатени задължения, те са погасени по давност, тъй като никой не е поставял въпрос за тях.

От приетото в първоинстанционното производство  заключение на вещото лице Н. Ш. изготвила  назначената счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за забава на плащането на сумите по описаните фактури за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. възлиза на 1 647, 29 лв. за всяка от главниците.

Въз основа на подадено от ищеца на 06.10.2016 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение било образувано ч.гр.д. № 1488/2016 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 01.11.2016 г. за процесните суми. От длъжника в законоустановения срок е подадено възражение. Предвид това в указания срок ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

           С обжалваното решение ДнРС е уважил предявените искове и е признал за установено по отношение на ответника съществуването на претендираните вземания от ищеца – неплатени абонаментни такси за три месеца, както и акцесорните задължения за заплащане на обезщетение за забава в лазмел на законната лихва изтекла за горепосочения период. Решението е обжалвано от ответника.

            С определение от 07.06.2018 г. на ДнРС на основание чл. 248 от ГПК обжалваното решение е допълнено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 900 лева, представляваща заплатена допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1809.07.2004 г. за минималнит еразмери на адвокатските възнаграждения.

            Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява основателна.

            Несъмнено правопораждащият ЮФ за правоотношението съществувало между страните е процесният договор, по силата на който за всяка от тях са възникнали конкретни задължения.

 В тежест на ищцовото ТД е да установи, че е налице  валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника за абонаментно консултантско обслужване, което е съществувало и за процесните месеци и че то е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнило задълженията си по него.

 Ответникът следва да установи настъпването на всички обстоятелства изключващи или погасяващи задължениято му.

Събраните по делото доказателства и по-конкретно приетте като доказателства фактури удостоверяват извършени консултантски услуги по процесния договор за абонаментно обслужване за процесния период. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени от ответното дружество е обявено за безспорно между страните.. Няма спор, че са осчетоводени и при ищцовото дружество. Според възпрриетото с константната съдебна практика, отразяването на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението Изложеното обуславя извод за това, че за ответното ТД съществуват задължения за заплащане на визираните във фактурите суми, т.е. установено е  задължението на ответното ТД за плащането на възнаграждението за извършените услуги.

Няма спор, че претендираните суми не са заплатен от ответника, т.е . налице е неизпълнение на договорни задължения. Несъмнено е, че процесният казус касае  изпълнение на  задължения за периодични плащания за абонаментна такса

По предвидения в ГПК процесуален ред ответникът е направилправопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания на основание чл.111, б. „в” ЗЗД.

Предвид възприетото относно задълженията като такива за периодични плащания, то в случая е прложима разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД , като перодичните задължения се погасяват с изтичане на кратката 3- годишна погасителна давност.

Основният спор между страните касае прекъсване на давността  на основание чл. 116, б.”а” от ЗЗД. Според ищеца това е станало със сключването на договора от 14.08.2012 г. за признаване на вземанията, с устни изявления от представители на ответника или с осъществена кореспонденция по ел.път

В тежест на ищцовото дружество е докаже, че  в определения от закона 3 г. срок са настъпили обстоятелства, които са довели до прекъсване на давността за вземанията.

Несъмнено договорът от 14.08.2012 г.е сключен в рамките на горепосочения давностен срок и страни по него са страните по процесния договор за абонаментно обслужване. Съдържа недвусмислено изявление на ответника, че е задължен към ищцовото дружество за процесните вземания. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният досежно приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК относно този договор, както и че е оспорена автентичността му. Предвид това следва извод, че този договор не е породил целените с него последици за прекъсване на давностна поради надлежно направено признание на процесните задължения.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че договорът от от 14.08.2012 г., не е породил действието си за прекъсване на давността и поради това, че за ответното ТД е подписан от И.Г.-К..  Предвид данните по делото и извършената

                                                                        - 5 -

 

служебна справка в ТР се установява, че  от 2008 г. и към настоящия момент И.Г.-К.е член на Съвета на директорите на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД и в гова си качество тя няма представителна власт и не може да сключва договори от името на дружеството.

Не се установи да е налице изявление в този смисъл и от законният представител на ответното ТД  - Н.С.К., който от 2010 г. и към датата на сключване на договора от 14.08.2012 г. е негов изпълнителен директор.

По делото липсват данни така направеното признание от лице без представителна власт да е било потвърдено по счисъла на чл. 301 от ТЗ. веднага след узнаването. ез представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й, но по делото няма данни признанието да е потвърдено. ПРедвид това направеното в този договор признаване на задължения няма обвързващи ответното дружество последици и не води до прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД.

В случая признаването на вземанията от длъжника не се установява и от събраните по делото гласни доказателства.  Показанията на св. П. и св. К. са противоречиви и следва да се преценяват съгласно чл.172 от ГПК предвид  тяхна евентуална заинтересованост в полза на посочилата ги страна  По делото не са представени доказателства установяващи изготвяни от св. П. справки относно задълженията на ответника през  2012 г., 2014 г. и 2015 г., както и доказателства. Няма и доказателства за съгласуването им с представители на ответника.

Твърдяното от ищеца прекъсване на давността не се установи да е станало с направено изявление в кореспонденция по ел. път. Липсват доказателства установяващи изходящият от „Лега консулт” и-мейл,  с дата 11.09.2014 г. с искане за потвърждаване на салдата за баланс в т.ч. и по процесните фактури към 31.07.2014 г. да е достигнал до ответното дружество, доколкото  получател на същия "d.m.ltd", е електронен адрес на друго дружество. Освен това съдържащият се в него формуляр не е попълнен и не е подписан от представител на ответното дружество.

Предвид изложеното следва извод за това, че твърденият от ищеца факт относно прекъсване на давността с признаване на вземанията от страна на длъжника не е установен при условията на пълно и главно доказване.

Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай  изискуемостта на вземанията за заплащане на абонаментна такса е настъпила на 06-то число съответно за  месеците февруари, март и април 2010 г., от който момент е започнал да тече три годишният давностен срок.  Съответно е изтекъл на 06-то число на ясъответните месеци през 2013 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 06.10.2016 г., т.е. след изтичането на този срок

Възражението на ответника за изтекла давност по отношение на всяка една от претендираните суми е основагерно. Следователно в случая  не са налице вземания в полза на ищеца за претендираните като главница абонаментни такси. Не са налице и акцесорните вземания за обезщетение за забава.

Предявените положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК за признаване съществуването на тези вземания са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Решението на ДнРС, с което исковете са уважени е неправилно и следва да бъде отменено.

По разноските.

Решението като неправилно следва да бъде отменено ив частта за разноските, като се има предвид горепосоченото допълване на същото с определение по реда на чл. 248 от ГПК, като същото следва да бъде отменено и в тази му част.

Предвид основателността на въззивната жалба и неоснователността на исковете на ответника се дължат разноски по водене на делото в първоинстанционното и въззивното производство. В първоинстанционното производство от товетника са сторени разноски в размер на 2 100 лева, от които  1 800 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за в. л. Същите се дължат на ответника от ищеца. Направеното в първоинстанционното производство  възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1 800 лв. за един адвокат е неоснователно, доколкото то е съобразено с фактическата  и правната сложност на делото. Във въззивното производство са сторени разноски в размер на 1 560 лева съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, заплатени за адвокатско възнаграждение и се дължат от въззиваемото ТД.

Воден от горното,  Кюстендилски окръжен съд КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение №161/03.04.2018 г., постановено по гр.д. 2075/2016 г. по описа на ДнРС, допълнено в частта за разноските с определение от 07.06.2018 г.постановено  по същото дело, и вместо него постановява.

             ПРЕДЯВЕНИТЕ от„Лега Консулт” ООД, ***със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин” № 36, ет.1, ап. вляво против „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, *** със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, искове  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, че дължи на „Лега Консулт” ООД следните суми: - сумата от 5 400 лева с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за м. февруари 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/08.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 647, 29 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/; сумата от 5 400 лева с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за м. март 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/02.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 647, 29 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.; сумата от 5 400 лева с включен. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. април 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/01.04.2010 г., ведно със законната лихва върху

                                                                         - 7 -

главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 647, 29 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1488/2016 г. на ДнРС, ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност..

ОСЪЖДА  „Лега Консулт” ООД, ***да заплати на  „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК ********* сумата от 3 650 лева, представляваща разноски за двете инстанции, от която сумата от 2 100 лева - разноски по водене на делото в първоинстанционното производство и 1 560 лева – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване  предвид чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: