РЕШЕНИЕ
№ 4020
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110102363 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от Г. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: *,
действащ чрез адв. А. К., срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, действащ чрез юрк. М. М., специален отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите, както следва:
1./ 1 260.06 лева, дължима главница по сключен Договор за отпускане на стоков
кредит и паричен заем, ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на
1 571.69 лева за периода от 18.06.2012 г. до 16.05.2024 г.;
2./ 25.20 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски, за
които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия, и въз основа на
които е образувано изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П.-Я., вписан в КЧСИ под
рег. № *, с район на действие ОС-В., поради погасяването им по давност.
Твърди се в исковата молба от ищеца Г. М. Ц., че срещу него било образувано ч.
гр. д. № 486/2012 г. по описа на Районен съд – Провадия, кредитор по което бил „У. К. Ф.“
АД, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист от 11.10.2012 г., предмет на който изпълнителен титул са процесните
суми.
В тази връзка било образувано изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П.-Я.,
вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., за което ищецът получил
съобщение, ведно с уведомление за извършена в полза на ответното дружество „Е. М.“
ЕООД цесия. Страната твърди, че никога не е уведомявана за образуваното срещу нея
заповедно производство, нито й е връчвана заповед за изпълнение, като счита, че евентуално
последната следва да влязла в сила на 10.10.2012 г. – датата, предхождаща издаването на
изпълнителния лист. В този смисъл е посочено, че от тази дата в полза на длъжника е
започнала да тече петгодишната погасителна давност досежно процесните вземания, с оглед
бездействието на взискателя до момента на образуване на изпълнителното дело през 2024 г.
1
Моли се за уважаване на така предявената претенция, предвид погасяване вземането
по давност.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Е. М.“ ЕООД,
в който е въведено възражение за недопустимост на исковата молба, поради предявяването й
пред местно некомпетентен съд. Страната оспорва основателността на така заявената
претенцията. Твърди се от ответника, че във връзка с неизпълнението от страна на ищеца на
задълженията му по сключен договор за кредит, било образувано ч.гр.д. № 486/2012 г. по
описа на Районен съд – Провадия, което завършило с издаването на изпълнителен лист в
полза на заявителя по делото. Въз основа на изпълнителния титул по инициатива на
кредитора било образувано изп. дело № 520/2013 г. по описа за 2013 г. на ЧСИ К. А., вписан
в КЧСИ под рег. № * с район на действие ОС-С. З., по което дружеството сочи, че са
извършвани множество действия по изпълнението. Изтъква, че в съответствие с
Тълкувателно решение № 3/2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК най-ранният момент,
от който погасителна давност по отношение на процесното вземане е могла да започне да
тече, е 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, с оглед на това, че към датата, на която изп. дело е образувано, приложение
намират правилата за давността, обективирани в Постановление № 3/1980 г. Пленума на
Върховния съд.
В този смисъл страната набляга на обстоятелството, че през годините давността е
била прекъсвана многократно с всяко заявено от взискателя искане за прилагане на
съответен изпълнителен способ, като счита, че без значение е дали искането е довело до
реалното събиране на вземането му. Допълва, че ирелевантен е и фактът дали изп. дело е
перемирано, доколкото задължение на съдебния изпълнител е образуването на ново дело при
валидно отправено искане от кредитора за прилагане на определен способ по изпълнението.
В тази връзка твърди, че до образуване на изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П.-
Я., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., погасителната давност в полза
на длъжника не е изтекла, като отбелязва, че й по посоченото дело също са предприети
действия от взискателя. Ответникът обръща внимание, че при изчисление на изтеклия към
момента давностен срок, следва да се вземе предвид времето на извънредното положение, в
рамките на което давност не е текла.
Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за
отхвърляне на исковата претенция.
Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото, като релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява лично. Представлява се от адв. А. К., чрез която поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от
тези факти.
Фактите по делото са следните:
По делото е представен изпълнителен лист, издаден на 11.10.2012 г. по ч. гр. д. №
486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла
в законна сила заповед за изпълнение № 326/27.06.2012 г., издадена по реда на чл. 410 от
ГПК по същото ч. гр. д. Съгласно изпълнителния титул Г. М. Ц. е осъден да заплати в полза
на „У. К. Ф.“ АД процесните суми – 1260.06 лева, представляваща главница по договор за
отпускане на стоков кредит и паричен заем № 426894 от 06.05.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.06.2012
г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 25.20 лева,
2
представляваща разноски по делото.
От постъпилото по делото писмо с вх. № 6298 от 14.07.2025 г. /л. 46/ е видно, че въз
основа на молба с вх. № 1046/11.02.2013 г., подадена от „У. К. Ф.“ АД и приложен
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия, е
образувано изп. дело № 510 по описа за 2013 г. на ЧСИ К. А., вписан в КЧСИ под рег. № *, с
район на действие ОС-С. З.. Производството по изп. дело № 520/2013 г. на ЧСИ А. е
прекратено на 10.11.2016 г. по молба на взискателя. Изп. дело е предадено в архив на
25.11.2016 г. и е унищожено съгласно нормативните изискания за служебния архив на ЧСИ.
По делото е представено с исковата молба уведомление за извършено прехвърляне
на вземания /л.6/ с изх. № МА 00005410/18.04.2024 г., от което е видно, че с договор за цесия
от 16.01.2011 г. вземанията, произтичащи от договора за кредит от 06.05.2010 г. са
прехвърлени от кредитора и взискател по изп. дело „У. К. Ф.“ ЕАД в полза на ответника „Е.
М.“ ЕООД.
Видно от изисканото изпълнително дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П. - Я.,
вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., на 22.04.2024 г. по молба на „Е. М.“
ЕООД е образувано гореописаното изпълнително дело. Към молбата взискателят е
приложил изпълнителния лист от 11.10.2012 г., издаден въз основа на Заповед №
326/27.06.2012 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на
РС-Провадия, с който ищецът е осъден да заплати на кредитора процесните суми.
В иницииращата молба от 22.04.2024 г. е обективирано искане за предприемане на
необходимите изпълнителни действия срещу Г. Ц. за принудителното събиране на
процесните вземания, ведно с присъждане на сторените в хода на изп. процес разноски, вкл.
искане за налагане на запори върху вземанията на длъжника за суми по най-новите му
банкови сметки.
На 22.04.2024 г. ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника,
за наличие на трудови договори, по които ищцата-длъжник е страна; изпратил е уведомление
до ТД на НАП-гр. В. за започнато изпълнение срещу длъжника за евентуалното
присъединяване на държавата като взискател досежно публичните вземания; извършил е
справка за банкови сметки.
На 22.04.2024 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови
сметки, открити в „Банка Д.“ АД и върху вземането му за трудово възнаграждение, дължимо
от „А. И.“ ООД.
На 05.07.2024 г. по изп. дело е постъпила молба от взискателя-ответник, в която е
обективирано искане за налагане на нови запори върху вземанията на ищеца за трудово
възнаграждения.
С постановление от 09.07.2024 г. е наложен нов запор върху вземането на длъжника
за трудово възнаграждение, дължимо от „А. И.“ ООД.
На 19.08.2024 г. по изп. дело е постъпила нова молба от взискателя-ответник за
налагане на нови запори върху активите на длъжника-ищец.
На 22.09.2024 г. съобщението за образувано изп. дело е връчено лично на ищеца.
Със съобщенеито последният е уведомен и за наложените запори.
На 12.03.2025 г. по изп. дело е постъпила нова молба от взискателя-ответник за
извършване на ново проучване за имущественото състояние на длъжника-ищец и налагане
на нови запори върху активите на същия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване
3
на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от
последното валидно изп. действие.
В конкретния случай изпълителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед липсата на
подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, е приключило с влизане в сила на
заповедта, а именно най-късно на 11.10.2012 г., имайки предвид обстоятелството че на тази
дата съдът е издал процесуалната ценна книга /изпълнителния лист/.
Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен
срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение.
Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при
позоваване от страна на длъжника, от една страна, и от друга страна - следва да се установи
петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително
осъществяване на вземането.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретния случай вземанията са
установени с влязла в законна сила на 11.10.2012 г. заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч. гр. д. № 486/2012 г. на РС-Провадия.
Т.е. от този момент /11.10.2012 г./ е започнал да тече пет годишният давностен срок.
Установи се по делото, че доколкото заповедният съд е разпоредил издаването на
изпълнителен лист досежно процесните вземания, то е образувано и индивидуално
производство по принудително изпълнение по изп. дело № 520 по описа за 2013 г. на ЧСИ К.
А., рег. № *, с район на действие ОС-С. З.. Както се посочи и по-горе давността се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. В
конкретния случай липсват данни в хода на индивидуалното производство по принудително
изпълнение какви изпълнителни действия са били предприети, тъй като изп. дело №
520/2013 г. на ЧСИ А. е прекратено на 10.11.2016 г. по молба на взискателя-цедент „У. К. Ф.“
АД, след което е архивирано и унищожено след изтичане на срока за съхранението му.
Настоящият съдебен състав напълно споделя каузалната практика на ВКС,
обективирана в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV ГО на ВКС,
която е възприета и в ТР № 3/2020 г., постановено на 28.03.2023 г. от ОСГТК на ВКС, за
това че ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма обратно
действие. Съобразно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Или по друг начин казано
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. ВКС приема, че прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С
оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване
на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и
до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. С даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече. Поради даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие
от датата на обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага от
тази дата /26.06.2015 г./ и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
4
производства, но не и към тези, които са приключили преди това, доколкото в противен
случай би се стигнало до накърняване на основни принципи на правовата държава, като
напр. принципите за правна сигурност, правна предвидимост на последиците от предприето
поведение, равнопоставеност и забраната за злепоставяне.
Т.е. от горното следва, че в конкретния случай давността е започнала да тече от
влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК, а именно 11.10.2012 г. и е спряла да тече с
образуване на изп. дело № 520/2013 г. на ЧСИ А. по молба от 11.02.2013 г. По време на
висящността на изпълнителното дело обаче до приемане на ТР на 26.06.2015 г. давностният
срок е спрял да тече.
С образуването на изпълнително дело № 520/2013 г. по описа на ЧСИ А. на
11.02.2013 г. давността за вземанията на ответника се счита за прекъсната по силата на чл.
116, б. "в" от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността
е спряла да тече до 26.06.2015 г. по силата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД и горепосочените
тълкувателни решения на ВКС. Действието на това спиране е преустановено с приемане
на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Липсват данни в периода от 26.06.2015 г. /приемането на горепосоченото ТР/ до
прекратяване на изп. дело № 520/2013 г. на ЧСИ А., а именно 25.11.2016 г. да са предприети
действия по принудително събиране на вземанията, поради което съдът приема, че новата
погасителна давност е започнала да тече на 27.06.2015 г.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за прекъсване на
давността за периода от 27.06.2015 г. до 22.04.2024 г. – датата, на която е образувано новото
изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П. – Я., което обуславя крайния извод на съда,
че към настоящия момент, считано от 27.06.2020 г., е отпаднала възможността за
принудителното удовлетворяване на вземанията на ищеца спрямо ответника – предмет на
предявения иск по чл. 439 от ГПК.
Дори да се приеме, че новата погасителна давност е започнала да тече от датата на
прекратяване на изп. дело № 520/2013 г. на ЧСИ А., а именно 10.11.2016 г., то и в този
случай вземанията са покрити от петгодишния погасителен давностен срок преди датата, на
която е образувано актуалното изп. дело – още на 10.11.2021 г.
Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), погасителният давностен срок е спрял да тече по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, като е продължил да тече след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в "Държавен вестник". Т.е. в случая, давностният срок е спрял да
тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. Този период от два
месеца и една седмица не е достатъчен да разколебае горните изводи на съда, имайки
предвид, че новото изп. дело е образувано, съответно погасителната давност е прекъсната
едва на 22.04.2024 г. – много след 03.09.2020 г. /27.06.2020 г. + периода на спиране по време
на извънредното положение/, респективно 17.01.2022 г. /10.11.2021 г. + периода на спиране
по време на извънредното положение/.
Крайният извод на съда е за основателност на исковете по чл. 439 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК възлиза на 787.27 лева.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между
страните, че Г. М. Ц., ЕГН ********** не дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК * сумите, както
следва: 1 260.06 лева, дължима главница по Договор за отпускане на стоков кредит и
5
паричен заем от 06.05.2010 г., ведно със законната лихва, която възлиза на 1 571.69 лева за
периода от 18.06.2012 г. до 16.05.2024 г.; 25.20 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 486 по описа за
2012 г. на РС-Провадия, и въз основа на които е образувано изп. дело № 611 по описа за 2024
г. на ЧСИ Д. П.-Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 1 от ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК * да заплати в полза
на Г. М. Ц., ЕГН ********** сумата в размер от 787.27 лева, представлява сторени по
делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6