Решение по дело №1330/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20194120101330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                   № 388 

 

      гр. Горна Оряховица, 16.09.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                    

при участието на секретаря Стефка Колева, като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 1330 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и на основание чл.15, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие

 

Р    Е    Ш    И   :

 

УВАЖАВА предявената от Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против С.Д.С., ЕГН **********,***, молба с правно основание чл. 8, т.1, пр.1, във вр. с чл.4, ал.2 от ЗЗДН за защита от домашно насилие, осъществено на дата 12.07.2019 г. в с.Първомайци, изразено в акт на психическо насилие, чрез влизане в двора на дома й и отправяне на закани за причиняване на телесно увреждане, като НАЛАГА мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА извършителя на домашно насилие С.Д.С., ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие спрямо Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.

ЗАБРАНЯВА извършителя на домашно насилие С.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, жилището й, находящо се в с. Първомайци, ул. „Волга” № 25, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по – малко от 25 метра, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение.

На основание чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.

На основание чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

          На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на С.Д.С., ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Горнооряховския районен съд, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ОСЪЖДА  С.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския районен съд сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

          Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

          Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.

          Препис от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез РУ - Горна Оряховица.

Препис от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на РУ - Горна Оряховица, с оглед осъществяване контрол по изпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗДН.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ към съдебно решение № 388/16.09.2019 г.

по гр.дело № 1330/2019 г. по описа на ГОРС

 

 

          Производство по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Предмет на делото е молба с правно основание чл. 8, т.1, пр.1, във вр. с чл.4, ал.2 от ЗЗДН, предявена от Т.А.Т., за защита от домашно насилие, против С.Д.С. – лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство. В молбата се сочи, че с ответника са съжителствали в продължение на 10 години и са се разделили преди 15 месеца, като го накарала да напусне дома й. След раздялата в продължение на 15 месеца е подложена на психически тормоз от ответника, който се изразява в денонощно звънене по телефона, посещение на дома й в нетрезво състояние, удряне по вратите, съпроводено със заплахи, че ще ги разбие. Тези действия ответникът извършвал в присъствие на децата й и били принудени да стоят заключени в дома си. Посочва, че ответникът я преследва в магазина, който ръководи, обижда я пред служителите, заплашва я, че ще я убие. Сочи, че изпитва неудобство и срам от хората, които ръководи. Сочи, че на 12.07.2019г. ответникът влязъл в двора на дома й в с.Първомайци, ул. „Волга” № 25, въпреки волята й и изричното и противопоставяне. Отправил закани за саморазправа по повод депозирана от нея поредна жалба срещу него за осъществен психически тормоз, отказвал да си тръгне, което наложило намесата на полицията, неговото арестуване и отвеждане в РУ – Горна Оряховица.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да уважи молбата й за защита от домашно насилие и да издаде заповед за защита. 

В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си адв. Р.И. от ВТАК поддържа молбата с искане за налагане на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

          Ответникът по молбата С.Д.С. се явява в първо по делото заседание. Твърди, че не разбира за какво домашно насилие става въпрос, след като никога не я е докосвал с пръст. Признава, че е отишъл в дома на молителката и твърди, че целта му била да си вземе личните вещи. Не осъзнавал действията си. Срамува се от тях. Сочи, че от молителката не е видял нищо лошо. Осъзнава, че трябва да спре и е спрял.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Т.А.Т. и С.Д.С. били във фактическо съпружеско съжителство и живели в дома на молителката в с.Първомайци, ул. „Волга” № 25. Преди 15 месеца се разделили. След раздялата С. не можел да се примири и започнал да осъществява психически тормоз на молителката, за което тя подавала оплаквания на ПИ М.Г..

По молба от Т.А.Т. с правно основание чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН било образувано гр.дело № 1662/2018г. по описа на ГОРС с ответник С.Д.С. за защита от домашно насилие, осъществено на дата 17.08.2018г. в с.Първомайци, изразено в акт на психическо насилие, чрез посещение на работното й място шест пъти, отказ да си тръгне и настояване да живее с него, както и за домашно насилие, осъществено на 18.08.2018г. в с.Първомайци, чрез влизане в двора на дома й четири пъти и отправяне на закани за причиняване на телесно увреждане. С определение № 2168/12.09.2018г. производството по гр.дело № 1662/2018г. по описа на ГОРС е прекратено на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на молбата от Т..

С постановление от 28.02.2019г. на Ивайло Гайдаров – прокурор при ГОРП е отказано образуване на наказателно производство и е прекратена преписка № 197/2019г. по описа на ГОРП, образувана по повод получен в РУ – Горна Оряховица сигнал от Т.Т. за това, че на 24.01.2019г., около 07:17ч. е установила, че личният й лек автомобил е с надраскан преден капак и надрани странични врати. В мотивите прокурорът е посочил, че при проведена беседа със С.С. последният признал, че деянието е извършено от него. Касае се за престъпление по чл.216, ал.4 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд.

На 20.06.2019г. Т.Т. ***-7462, в която посочила, че на 17.06.2019г. в с.Първомайци била преследвана от С.Д.С. и С. я заплашил, че й „остава още малко време” и ако я „види с чужд мъж, ще я убие”.

На 12.07.2019г. С. посетил Т. на работното й място и в присъствието на полицейските служители Д.Н. и А.С. настоявал да оттегли жалбата си срещу него.

По - късно Т.Т. се прибрала в дома си в с.Първомайци, ул. „Волга” № 25. С.С. влязъл през незаключена врата в двора на къщата. Бил в нетрезво състояние. Започнал да вика на Т. да излезе да се разберат. Настоявал отново да оттегли жалбата си. Заплашил Т., че ще я убие. Т. се страхувала да излезе навън. Обадила се на ПИ М.Г., който съвместно със свидетелите Д.Н. и А.С. отишли в дома на Т.. Св. Н. и С. сочат, че заварили ответника в двора на Т.. Бил в нетрезво състояние. Повтарял многократно, че иска Т. да оттегли жалбата си. А.С. сочи, че Т. била притеснена. Казала, че С.С. не иска да напусне къщата й и, че й е отправил закани. Знаел, че С.С. системно я притеснява и посещава дома й. С Т. разговарял ПИ М.Г.. С. и Н. не знаят както му е съобщила Т.. С.С. отказвал да си тръгне и полицейските служители го извели.

Горната фактическа обстановка съдът установи след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез обясненията на Т.Т., показанията на разпитаните свидетели Д.К.Н. и А.М.С., преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, които не се разколебават от други събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира, вкл. декларация на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна – пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство.

          Разгледана по същество молбата се явява основателна.

          Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на дата 12.07.2019 г. в с.Първомайци, ответникът по молбата С.Д.С., който е лице, с което молителката Т.А.Т. е била във фактическо съпружеско съжителство, в явно нетрезво състояние е влязъл в двора на дома й в с.Първомайци, ул. „Волга” № 25 противно на волята й, отказвал е да си тръгне, настоявал е да оттегли жалбата си срещу него и й отправил закани за причиняване на телесно увреждане, с което свое деяние ответникът по молбата е извършил спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, пр.3 от ЗЗДН, изразен в осъществяване на психическо такова.

Безспорно поведението на ответника е рефлектирало и върху психиката на молителката, причинило й е страх и стрес, в която насока са и показанията на разпитаните свидетели Д.Н. и А.С., които съдът кредитира като логични и безпристрастни и в подкрепа на приложената декларация на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

          Предвид горното, молбата за защита на молителката, явяваща се пострадало от акт на домашно насилие, осъществено на 12.07.2019 г. лице, е доказана по основание, и съдът я уважи. След като прецени, че е извършен един акт на домашно насилие от ответника по молбата, след прекратяване на образуваното по молба на Т. по чл.8 от ЗЗДН гр.дело № 1662/2018г. по описа на ГОРС, съдът уважи молбата, като наложи на извършителя на домашно насилие мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН - задължаване на извършителя на домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и наложи и забрана да приближава молителката - пострадало лице, жилището й, находящо се в с. Първомайци, ул. „Волга” № 25, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по – малко от 25 метра. Предвид направеното от ответника признание и критично отношение към извършеното, съдът наложи мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за срок от шест месеца, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, като намира, че наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН са подходящи и адекватни на търсената защита.

Доколкото уважи молбата, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, съдът разпореди да се издаде и издаде Заповед за защита № 13/16.09.2019г., съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението и по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

          Съдът разпореди преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ – Горна Оряховица.

          На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът наложи на ответника по молбата глоба в минимален размер от 200 лв., ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът възложи в тежест на ответника по молбата като извършител на домашно насилие дължимата по делото на основание чл.16 от „Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК” ДТ в размер на 25 лв., ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът възложи в тежест на ответника по молбата направените по делото разноски от молителката в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за представлявалия я в процеса един адвокат.

          Водим от изложените по – горе съображения, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: