№ 121
гр. Дупница, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20221510102039 по описа за 2022 година
Л. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, със съдебен адрес за призоваване: гр.
***, чрез адв. Ю.Д., е предявила срещу община Бобошево, ул. „И. Кепов“ № 3, гр. Бобошево,
представлявана от Крум Маринов – кмет, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.34, ал.1 от ЗМСМА и чл.86 ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на
ищеца: - сумата 9 287, 05 лв., представляваща неизплатени възнаграждения в качеството на избран
общински съветник за участие в заседанията на Общински съвет гр. Бобошево и на неговите
комисии за периода от 2019 г. до 2021 г. /за м. ноември 2019 г., м. декември 2019 г., за 2020 г., за
м. октомври 2021 г., м. ноември 2021 г. и м. декември 2021 г./, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане; обезщетение за забава върху дължимите възнаграждения, считано от
датата, на която всяко от тях е било дължимо, до датата на депозиране на исковата молба в съда, в
общ размер на 1 873, 39 лв. Претендират се и направените разноски.
Ищцата твърди, че на местните избори през 2019 г. била избрана за общински съветник в
Общинския съвет - гр. Бобошево. С Решение № 007/28.11.2019 г. на Общински съвет гр. Бобошево
била избрана за член на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, младежта, спорта и
туризма. Съгласно Решение № 008/28.11.2019 г. на Общински съвет гр. Бобошево била избрана за
Председател и за член на Постоянната комисия по устройство и развитие на територията,
инфраструктурата и общинска собственост и транспорт. С Решение № 009/28.11.2019 г. на
Общински съвет гр. Бобошево била избрана за член на Постоянната комисия по местно
самоуправление и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество.
С Решение № 012/28.11.2019 година на Общински съвет гр. Бобошево било определено
възнаграждението на общинските съветници, както следва: председателите на постоянните
комисии получават възнаграждение в размер на 70 на сто от средната брутна работна заплата на
общинска администрация - Бобошево за съответния месец; членовете на постоянните комисии
получават възнаграждение в размер на 60 на сто от средната брутна работна заплата на общинска
администрация - Бобошево за съответния месец.
Съгласно решение № 21 от 23.12.2019 г. на Общинския съвет - Бобошево, изплащането на
1
месечните възнаграждения става на 25-то число, следващо отчетния месец.
Въпреки взетите решения, на ищцата не са изплатени възнагражденията за: - месец ноември
и м. декември 2019 година; - за цялата 2020 г. са начислени възнаграждения в размер на 6 606, 52
лева, от които са изплатени само 694, 30 лева; - за месец октомври, м. ноември и м. декември на
2021 г.;
Всички дължими суми са начислени, но не са заплатени към настоящия момент.
В постъпилия отговор се оспорва основателността на иска. Съгласно приетия бюджет на
общината за 2019 г. за издръжка на дейността на общинския съвет са заложени 85 700 лв.;
разплатени са 85 747 лв. и съгласно чл.102 и чл.128 ЗПФ не могат да се извършват разходи,
надхвърлящи утвърдените по приетия бюджет. Община Бобошево няма приет бюджет за
финансовата 2020 г. и е приложим чл.34, ал.9 ЗМСМА. Съгласно приетия бюджет на общината за
2021 г. за издръжка на дейността на общинския съвет са заложени 71 354 лв.; разплатени са 68 731
лв. и съгласно чл.102 и чл.128 ЗПФ не могат да се извършват разходи, надхвърлящи утвърдените
по приетия бюджет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните наличието на качеството
общински съветник в Общински съвет - Бобошево на ищцата за периода от 2019 г. до 2021 г.
Не е спорно и се установява от представените с исковата молба решения на Общински
съвет – Бобошево избирането на ищцата за член на описаните в исковата молба комисии и
участието й в заседанията на тези комисии и на общинския съвет в исковия период.
Ответникът е представил справка за бюджета на общината за 2019 г. /видно от който за
издръжка на общинския съвет е предвидена обща сума 85 700 лв./ и за 2021 г. /видно от който за
издръжка на общинския съвет е предвидена обща сума 71 354 лв./.
Предвид заявената от ответника липса на средства за изплащане на възнагражденията на
общинските съветници ищцата е представила решението за приемане на бюджета на община
Бобошево за 2021 г. /л.49 и сл./, видно от което е налице преходен остатък в приходите с държавен
характер за финансиране на държавни дейности и преходен остатък в капиталовия бюджет.
Съгласно съдържащата се в решението справка за разходите по функции и дейности, общинският
съвет не спада към финансираните от държавата дейности.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието от
съда като обосновано и пълно /л.64 – 93/ се установява, че след направена справка за участието на
ищцата в заседанията на общинския съвет и съответните комисии, за периода м. ноември 2019 г. -
м. декември 2021 г. дължимото й възнаграждение е с общ нетен размер 9287, 05 лв.; лихвата за
забава е в размер общо на 1873, 39 лв.
От предвидените в бюджета на общината средства за общинския съвет за 2019 г. – 85 700
лв., са разходвани 85 747 лв., а за 2021 г. от предвидените 71 354 лв. са разходвани 68 731 лв.
В съдебното заседание страните са уточнили /л.99/, че не е спорно, че представеното по
делото решение по адм. д. № 384/2020 г. на АС – Кюстендил /за отмяна на решенията на
общинския съвет за приемане на бюджет за 2020 г./ е оставено в сила от ВАС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл.34, ал.1, изр.1 от ЗМСМА:
Съгласно посочената разпоредба общинският съветник получава възнаграждение за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Предвид очертания с
исковата молба предмет на иска /претендира се неизплатено възнаграждение за положен труд като
общински съветник/ спорът е подсъден на гражданския съд /в този смисъл - Определение № 58 от
26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 31/2011 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС/. За уважаването му
ищцата следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: качеството
общински съветник в Общински съвет - Бобошево за периода от 2019 г. до 2021 г., размера на
2
дължимото възнаграждение в това качество.
По делото не е спорно наличието на качеството общински съветник в Общински съвет -
Бобошево на ищцата за периода от 2019 г. до 2021 г. От събраните доказателства се установи, че
размерът на неизплатеното й възнаграждение за този период възлиза на 9287, 05 лв.
Ответникът не оспорва участието на ищцата за исковия период в заседанията на общинския
съвет и на комисиите, в които е включена. Причина за незаплащане на претендираното
възнаграждение за 2020 г. е установената по делото липса на приет бюджет на общината, а за 2019
г. и за 2021 г. – липса на актуализация на приетия бюджет, позволяваща изплащане на
възнаграждения на общинските съветници за остатъка от календарната година. В първата хипотеза
ответникът счита за приложим чл.34, ал.9 ЗМСМА, а във втората - чл.102 и чл.128 ЗПФ.
Предвид направените възражения, от значение за разрешаването на спора е изясняването на
характера на правоотношението, възникващо във връзка със заплащането на общинския съветник
на възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗМСМА.
Трудовото правоотношение е регламентирано в КТ като такова между работодател и
работник, възникнало по някой от посочените в Кодекса на труда начини. Правоотношението на
общинския съветник възниква въз основа на избор от момента на полагането на клетва. Общината
не се явява работодател на общинския съветник по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ. Такъв не е и
общинският съвет, който няма самостоятелен щат. Поради което се стига до логичния извод, че
правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово, макар и за целите на
социалното осигуряване да е приравнено на такова - Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 724/2021 г., IV г. о., ГК.
Едно лице се счита за избрано за общински съветник в резултат на проведени местни
избори за съответния общински съвет, като пълномощията му възникват от деня на полагането на
клетвата по чл.32, ал.1 ЗМСМА. Общинският съветник полага труд, участвайки в заседанието на
общинския съвет и в неговите комисии. За това си участие получава възнаграждение, което обаче
няма характеристиките и белезите на трудово възнаграждение по смисъла на КТ - Решение № 311
от 28.05.2015 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 335/2015 г.
Предвид липсата на трудово правоотношение между общината и ищцата, не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда по отношение на дължимостта и изплащането на трудовото
възнаграждение – например чл.245 КТ, въвеждащ гарантиран размер на трудовото
възнаграждение, който следва да се заплаща при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения.
Съгласно чл.22, ал.3 от Закона за публичните финанси, общинските съвети и кметовете при
съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите на общините спазват съответните
фискални правила по този закон. Чл.102, ал.1 ЗПФ предвижда, че първостепенните разпоредители
с бюджет, какъвто е кметът, не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за
текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по
бюджетите им. Съгласно чл.128 ЗПФ не се допуска извършването на разходи, натрупването на
нови задължения за разходи и/или поемането на задължения.
С § 49 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси
(Обн., ДВ, бр. 43 от 2016 г.) е създадена ал.9 на чл.34 от ЗМСМА. Съгласно мотивите на
законопроекта предложените промени в ЗМСМА и други закони целят синхронизирането им с
принципите, правилата и терминологията, заложени в Закона за публичните финанси - спазването
на принципите за добро финансово управление, осигуряване на необходимия дисциплиниращ
ефект в системата на разпоредителите с бюджет.
Безспорно е, че изплащането на процесното възнаграждение на ищцата следва да се
извърши със средства от бюджета на ответната община. Поради това съответните разпоредби на
ЗПФ и ЗМСМА са специални и следва да намерят приложение при противоречие с общите
разпоредби на ЗЗД относно неизпълнението на задължения – например чл.81, ал.2, според който
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението,
не го освобождава от отговорност.
Установеното по делото изчерпване на предвидените в бюджета средства за издръжка на
3
общинския съвет за 2019 г. и за 2021 г. не позволява на кмета да изплати претендираните
възнаграждения за м. ноември 2019 г., за м. декември 2019 г. и за м.10, м.11, м.12.2021 г., предвид
императивните разпоредби на чл.102 и чл.128 ЗПФ. Липсата на приет бюджет на общината за 2020
г. не позволява изплащане на такова възнаграждение, съгласно изричната и също императивна
разпоредба на чл.34, ал.9 ЗМСМА: при неспазване на срока по чл.94, ал.2 от ЗПФ за приемане от
общинския съвет на бюджета на общината на председателя на общинския съвет и на общинските
съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до
приемането на бюджета на общината.
Посочените възражения ответникът е направил с писмения отговор, те са по същество на
спора – относно приложимия закон, и във връзка с тях съдът не следва да разпределя
доказателствена тежест.
Твърденията за причините, поради които не е приет бюджет за 2020 г., са за обстоятелства,
ирелевантни по делото /дали кметът е изпълнил задълженията си в процедурата по приемане на
бюджета за 2020 г./. Законосъобразността на действията и бездействията на административните
органи е предмет на производствата по АПК и не може да бъде изследвана в настоящия
гражданско-правен спор /косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК е само относно
валидността на административния акт/.
Неоснователен е доводът за наличие на бюджетни средства, основан на представеното
решение за приемане на бюджета на община Бобошево за 2021 г.: наличният преходен остатък в
приходите с държавен характер за финансиране на държавни дейности не може да бъде ползван за
изплащане на възнаграждения на общински съветници, тъй като общинският съвет не спада към
финансираните от държавата дейности; преходният остатък в капиталовия бюджет не може да се
разходва за изплащане на възнаграждения.
Разпоредбата на чл.34, ал.9 ЗМСМА е специална спрямо чл.98, ал.2 от Закона за
публичните финанси.
Неоснователен е доводът и за риск от изтичане на погасителна давност за вземането на
ищцата за възнаграждение в качеството на общински съветник: цитираните разпоредби на ЗПФ и
ЗМСМА в конкретния случай не позволяват изплащане на такова възнаграждение и поради това то
не е изискуемо по смисъла на чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Следователно не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.34, ал.1 ЗМСМА и
той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Предвид изяснения характер на процесното възнаграждение – липсата на характеристиките
и белезите на трудово възнаграждение по смисъла на КТ, обезщетение за забава се дължи от
поканата съгласно общото правило на чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от ищцата преди подаването на исковата молба. Поради това
искът за присъждане на обезщетение за забава върху дължимите възнаграждения, считано от
датата, на която всяко от тях е било дължимо, до датата на депозиране на исковата молба в съда, в
общ размер на 1 873, 39 лв., е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски
по делото за възнаграждение на вещо лице – 100 лв. и за адвокатско възнаграждение /основателно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид липсата на правна и
фактическа сложност следва да се определи в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. – 1405 лв./ в размер общо на 1505 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Л. К. К., ЕГН **********, срещу община
Бобошево искове с правно основание чл.34, ал.1 от ЗМСМА и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: - сумата 9 287, 05 лв., представляваща неизплатени възнаграждения в
качеството на избран общински съветник за участие в заседанията на Общински съвет гр.
Бобошево и на неговите комисии за периода от 2019 г. до 2021 г. /за м. ноември 2019 г., м.
декември 2019 г., за 2020 г., за м. октомври 2021 г., м. ноември 2021 г. и м. декември 2021 г./,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане; обезщетение за забава върху дължимите
възнаграждения, считано от датата, на която всяко от тях е било дължимо, до датата на депозиране
на исковата молба в съда, в общ размер на 1 873, 39 лв.
ОСЪЖДА Л. К. К., ЕГН **********, да заплати на община Бобошево разноски по делото в
размер на 1505 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5