Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№__144_____

17.02.2010г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети февруари 2010 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Г. С.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2770/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

 

В исковата си молба А.А.Н., ЕГН : ********** ***, срещу С.О.И., ЕГН : **********, с неизвестен адрес, без посочено правно основание. Излага, че с ответницата живеели на съпружески начала, като по време на съжителството им се родили децата А. А.Н., ЕГН : ********** и А. А.Н., ЕГН : **********. Ответницата  - майка на децата не полагала грижи за същите, като от месец ноември 2007г. за пореден път напуснала семейното жилище, изоставяйки децата, и от тогава не се интересувала от тях, като единствено ищеца полагал грижи по отглеждането и възпитанието им, с помощта на родителите си. Поради изложеното претендира предоставяне упражняването на родителските права над децата и определяне местоживеенето им при него, определяне на подходящи мерки за лични отношения на децата с ответницата и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника редовно уведомен, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначеният му особен представител, подава отговор. Счита иска за допустим и неоснователен, поради липса на доказателства.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца чрез представител, поддържа иска, като прави искане определената от съда издръжка, да бъде присъдена, считано една година преди завеждане на молбата, като предлага размерът и да бъде 80 лева за всяко дете. Особеният представител на ответника признава иска.

 

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

 

Видно от удостоверения за раждане, по актове за раждане № 824/28.07.2003г. и № 0746/03.07.2006г., страните са родители на малолетните А. А.А. и А. А.А., родени по време на съвместното им съжителство. Четиримата, заедно с родителите на ищеца, обитава жилище, собственост на последните. Връзката им продължила до месец ноември 2007г., когато ответницата напуснала семейното жилище, като била в неизвестност, и не направила опит за каквато и да е връзка, нито с децата, нито с ищеца. От тогава за децата се грижел изцяло той, подпомаган от родителите и сестра си.  

От приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите, на които съдът не намери основание да не даде вяра, независимо от явната заинтересованост на някой от тях, предвид родствената им връзка, се установи, че ищецът разполага със скромни финансови възможности, и битовите условия, но полага усилия за задоволяване на основните потребности на децата, подпомаган от близките си.

Приложеният социален доклад сочи, че бащата има желание да се грижат за децата, притежават необходимият родителски капацитет, имат жилищни условия и финансови средства да ги отглежда.

По отношение на социалната среда на децата се установи, че тя по настоящото му местоживеене се свежда до бащата, родителите му и семейството на сестра му. Безспорна е силната емоционална връзка между бащата и децата, на което сочи не само споменатият доклад, но и свидетелите, сочещи, че децата не познават майка си, а А., и не я помни изобщо, а спомените на А., са формирани от видеозаписи.

По отношение на непосредствените родителски грижи, от показанията на свидетелите, се установи, че ответника полага необходимите родителски грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетните деца. Всички събрани доказателства сочат липсата на полагани от ответницата, лично, постоянно и ежедневно тези грижи, и то за не кратък период от две години. В подкрепа на този факт е и липсата на каквито и да е опити от страна на майката за промяна на създалото се фактическо положение. Липсата на опит дори за среща с децата, след изоставянето им, не кореспондират с въведеното от съдебната практика и моралните изисквания задължения на родителя за постоянна грижа към малолетните си деца, нито с нормативно установеното в чл. 143, ал. 1 и 2 от СК родителско задължение, за издръжка и осигуряване на благоприятни условия на живот.

По отношение на издръжката, независимо от липсата на искане в тази насока, в първоначалната искова молба, с оглед задължението на съда, служебно да определи такава(чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от СК), настоящият, отчитайки възрастта на децата, особените нужди на по малкото от тях, във връзка с медицински разходи, възможностите на родителя, на който следва да се предоставят упражняването на родителските права, независимо от липсата на доказателства за формиран от страна на ответницата, доход, с оглед това че се намира в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира доход в размер на поне минималната за страната работна заплата, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, касателно минималните размери на издръжката, счита, че не всяко от двете деца, за осигуряване условия на живот, необходими за нормалното им развитие следва да се определи издръжка, в размер на поне 150 лева, от които по голямата част, да се поемат от майката, предвид полагането на непосредствени грижи, за тях от бащата, а именно в размер на 80 лева за всяко. Така определеният размер на издръжката се дължи от 05.08.09г. – една година преди завеждане на исковата молба, с оглед нА.чието на доказателства, за липсата на грижи и даване на такава, от страна на ответницата, и през този период, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, за прекратяване или изменяването и.  

 

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните правни изводи :

 

Независимо от липсата на изразено  желание от малолетните деца, по делото, при кого от двамата родители желаят да живеят, както и становище от страна на последните, настоящият състав счита, че не само в краткосрочен , но и в дългосрочен, техен  интерес е, да се определи местоживеенето им при бащата. Основните аргументи, подкрепящи извода са не само изградената силна емоционална връзка между тях, датираща и от преди раздялата на родителите, но основно непрекъснато полаганите от бащата непосредствени грижи, по отглеждане и възпитание на децата, каквито не се установи да е имало от страна на майката, през период от около две години. Освен това бащата е съумял да предложи на децата израстване в среда, много близка до семейната, което е от изключително значение за личностното им формиране. Предвид горното нА.це са и предпоставките за даване на издръжка от родител на непълнолетни деца, и за минало време – една година преди завеждане на исковата молба.

Изложеното налага уважаване на предявеният иск, като се определи местоживеене на малолетните деца, при бащата и му се предостави упражняването на родителските права, а на майката се определи по свободен режим на лични контакти, даващ и възможност, както да възстанови липсващата комуникация с децата, така и да изгради нужната емоционална връзка между тях, а именно всяка събота и неделя от месеца от 10,00ч., до 16,00ч., първоначално без преспиване, както и по пет дни от всяка ваканция на децата и един месец през лятото, когато бащата не е в отпуск, като се присъди  издръжка, за всяко от децата, в размер на 80 лева.

           

Съдът определя държавна такса по присъдената издръжка, в размер на 230,40 лева, общо, която следва да се заплати от ответницата по сметка ***.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца сумата от 360 лева разноски в производството на настоящата инстанция, от които 30 лева държавна такса, 250 лева адвокатско възнаграждение, и 80 лева възнаграждение за особен представител.

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му за издръжката.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните деца А А.А., ЕГН : ********** и А. А.А., ЕГН : **********, при бащата – А.А.Н., ЕГН : ********** ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата А А.А., ЕГН : ********** и А. А.А., ЕГН : **********, на бащата – А.А.Н., ЕГН : **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката – С.О.И., ЕГН : **********, с децата А.н А.А., ЕГН : ********** и А. А.А., ЕГН : **********, всяка събота и неделя от месеца, от 10,00ч., до 16,00ч., без преспиване, както и по пет дни от всяка ваканция на децата и един месец през лятото, когато бащата не е в отпуск.

 

ОСЪЖДА С.О.И., ЕГН : **********, да заплаща на малолетните си деца А.н А.А., ЕГН : ********** и А. А.А., ЕГН : **********, месечна издръжка, в размер на 80 лева, за всяко от тях, платима, чрез техният баща А.А.Н., ЕГН : **********, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, за прекратяване или изменяването и, считано от 05.08.09г. – една година преди завеждане на исковата молба.

 

ОСЪЖДА С.О.И., ЕГН : **********, да заплати по сметка ***, сумата от 230,40 лева – държавна такса по определената издръжка.

 

ОСЪЖДА С.О.И., ЕГН : **********, да заплати на А.А. Н., ЕГН : **********, сумата от 360 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за издръжката.

 

Решението може да се обжалва пред Шуменски Окръжен Съд, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

Ответникът няма право да обжалва решението, в частта му за разноските, на основание чл. 80 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: