№ 16118
гр. София, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110104875 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „==============” ЕАД срещу М. Д. К. и Г.
Б. К., с искане да се признае за установено, че дължат при условията на солидарност
следните суми: сумата от 1566,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.05.2016г. - м.04.2018г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. „======= бл.73, вх.9, ет.3, ап.56, аб.№221221, ведно със законна
лихва от 16.07.2019г. до изплащане на вземането съгласно общи фактури
№**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г., 187,94 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до
05.07.2019г., 41,83 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
от 06.2016г. до 04.2018г., ведно със законната лихва от 16.07.2019г. до изплащане на
вземането, както и 8,46 лева, представляваща лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 30.07.2016г. до 05.07.2019г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 40619/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че М. Д. К. и Г. Б. К. са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че в
топлоснабдения имот била използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за
абонатен № 221221 през процесния период, както и услугата дялово разпределение, като
ответниците не били погасили задълженията. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Д. К. е подала отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Г. Б. К. не е подал отговор на исковата молба. Г. К. е
подписал отговора на исковата молба, подаден от М. К.. Ответниците сочат, че не правят
възражения по допустимостта на предявените искове. Твърдят, че след депозиране на
исковата молба пред СРС било извършено доброволно плащане на всички претендирани
суми в това число и направените разноски. Представят касов бон от 22.06.2020г. за платена
сума в общ размер от 2109,91 лева.
1
Третото лице-помагач „============ ЕООД не е взело становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай с определението от 12.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че между тях за процесния период са били налице облигационни
правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия, както и че за процесния имот
през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количеството и стойността,
посочена в исковата молба.
С молба от 19.07.2023г. „==============“ ЕАД са посочили, че действително е
постъпило плащане от страна на длъжника с цел погасяване на наличното му задължение за
потребена и незаплатена топлинна енергия към дружеството за процесния период и имот в
общ размер на 2109,91 лева на 22.06.2023г., което плащане е погасило задължението за
законна лихва, начислена към момента на извършеното плащане, съдебни разноски,
мораторна лихва, главница и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева в
проведеното заповедно производство. Посочено е, че към момента претендират единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че ответниците са заплатили задълженията си в цялост за главница за
топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия и дялово разпределение, съдебни разноски за държавна такса, както в заповедното,
така и в исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумите. Претендират юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
От представените по делото доказателства и от изявленията на страните се
установява, че ответниците са заплатили претендираните от ищеца суми след завеждане на
делото.
Поради плащане в хода на процеса на претендираните суми в исковото производство
предявените от „==============“ ЕАД искове следва да бъде отхвърлени.
2
По разноските:
Доколкото ответниците са платили сумите, предмет на исковото производство в хода
на производството същите са станали повод за завеждане на делото и следва да понесат
разноските за него. Ищецът е заявил, че всички суми са му са заплатени и претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят единствено разноски за юрисконсулт в минимален размер,
определен на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, а именно- 100 лева
за исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „==============“ ЕАД, ЕИК ============, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу Г. Б. К., ЕГН
********** и М. Д. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, общ. „====== бл. 73,
вх. 9, ап. 56, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Д. К. и Г. Б. К. дължат при условията
на солидарност следните суми: сумата от 1566,59 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2016г. - м.04.2018г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „======= бл.73, вх.9, ет.3, ап.56, аб.№221221, ведно
със законна лихва от 16.07.2019г. до изплащане на вземането съгласно общи фактури
№**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г., 187,94 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до
05.07.2019г., 41,83 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
от 06.2016г. до 04.2018г., ведно със законната лихва от 16.07.2019г. до изплащане на
вземането, както и 8,46 лева, представляваща лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 30.07.2016г. до 05.07.2019г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 40619/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав, поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. София, общ. „====== бл. 73, вх. 9, ап. 56, да заплатят на „==============“ ЕАД, ЕИК
============, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца
„============ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3