№ 543
гр. **, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110159506 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 332790/21.11.2023 г.,
подадени от М. В. А., А. В. А. и Д. В. А. срещу „***, с която са предявени искове за
признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на реална част
с площ от 567 кв. м. от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. ***, с
адрес ул. ***, ведно с построените в процесната реална част еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор **** площ от около 120 кв. м. и постройка на допълващо
застрояване с идентификатор **** площ от 6 кв. м.
В исковата молба се твърди, че процесните имот и сгради били владяни явно,
трайно, непрекъснато и необезпокоявано от тримата ищци, както и от техните
наследодатели. Дядото на ищците - А. А** А** - бил настанен в имота като служител
на РСП „Б***“, * район - гр. **, като от 1980 г. там живеели и родителите на ищците.
Процесният имот бил ограден от семейството им, като вътре имало засадени дървета и
цветя, а намиращата се вътре жилищна сграда била изцяло реновирана от тях. Ищците
поддържат, че откакто те живеят в процесните имот и сгради, никой не бил предявявал
претенции към тях относно собствеността и ползването на имотите. Имотът, част от
който е процесната реална част от 567 кв. м., представлявал имуществото на РСП
„Б***“, * район - гр. **, като целият терен с обща площ от 87427 кв. м. бил актуван
като държавна собственост с Акт за държавна собственост № **/14.08.1996 г. Земята и
сградите били предадени за оперативно управление на **, което през 1993 г. било
преобразувано в акционерно дружество с държавно имущество, като недвижимите
имоти били включени в баланса на новообразуваното дружество „*** - **. От 1996 г.
1
дружеството представлявало акционерно такова, поради което ищците твърдят, че
собствеността му не била държавна, съответно - спрямо нея не действала забраната за
придобиване на право на собственост върху държавни имоти по давност. През 1998 г.
** „*** предявило иск по чл. 108 ЗС срещу дядото и бащата на ищците, като с
влязлото през 2000 г. в сила решение по така образуваното гр. д. № 3740/1998 г. по
описа на СРС, 48-ми състав, те били осъдени да предадат владението на процесните
имоти и сгради на ищеца. Бил издаден и изпълнителен лист, но въвод във владение не
бил осъществен. ** „*** не предприело каквито и да е било действия за изпълнение на
постановеното в негова полза съдебно решение, като семейството на ищците
продължило да владее и ползва имотите. Ищците извеждат правния си интерес от
предявяването на настоящите искове от наличието на подадена от ответника на
04.11.2021 г. молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист, издаден по гр. д.
№ 3740/1998 г. по описа на СРС, 48-ми състав. Отправено е искане за уважаване в
цялост на предявените искови претенции и за присъждане в тяхна полза на сторените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор. С подадения в срок такъв предявените искове се оспорват в цялост като
недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищците не били доказали, че били
наследници на сочения за техен праводател А. А** А**, нито че баща им В* А. А**
бил починал, като за тях липсвал правен интерес от предявяването на исковете за
собственост. Ответникът поддържа, че съставът на придобивната давност не бил
изпълнен и ищците не били придобили правото на собственост върху процесните имот
и сгради. Сочи, че липсвал субективният елемент от продобивното владение, както и
реално упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищците,
доколкото имотите били владяни единствено от ответника, съответно - от неговите
праводатели, като били предприемани действия за опразване на имотите, както и
такива за отдаването им под наем. Изложени са твърдения, че процесната реална част
не би могла да бъде придобита по давност, с оглед забраните по чл. 200 ЗУТ, тъй като
не би могла да бъде обособена като самостоятелен парцел. Въз основа на изложеното е
отправено искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията
на евентуалност - за отхвърлянето в цялост на предявените искове, както и за
присъждане в полза на ответника на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, подадена е
от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от исков процес.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на делото са субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК
за установяване спрямо ответника „***, че ищците М. В. А., А. В. А. и Д. В. А. са
собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор ** с площ на
процесната реална част от 567 кв. м., находящ се в гр. ***, с административен адрес
гр. **, ул. ***, ведно с построените в процесната реална част еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор **** застроена площ от около 120 кв. м. и постройка на
допълващо застрояване с идентификатор **.5 и застроена площ от 6 кв. м.
2
От фактическа страна:
Видно от представения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
56, том II, per. № 2613, дело № 233 от 2001 г. на нотариус Е* Е* рег. № 052, р-н на
действие СРС, вписан в Службата по вписвания към СРС под № 27, том LXLI, д. №
20365/2001 г. и приложената към него скица с вх. № 70-00-101/19.06.00 г., презаверена
на 13.07.2001 г., през 2001 г. ответникът е бил признат за собственик на поземлен имот
с площ 87427 кв. м., находящ се в гр. **, местност „**“, обозначен на скицата като
парцел I, в кв. 3 по плана на гр.**, м. „**”, одобрен със Заповеди № 512/1959 г. и №
РД-09- 058/19,07.1996 г., отреден за ел. техническа промишленост, в т.ч. отразените на
скицата имоти с пл. № 280, 282, 283, 286, 289, 293, 294, 295, 296, 217; 298, 300, 301,
302, 303, 304, 305, 306, 307, **, **, 374, 375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383, без
отразения.
Представен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 127, том I, рег. № 1671, дело № 125 от 18.05.2007 г. на нотариус Е* Е*, рег. №
052, р-н на действие СРС, вписан в Служба по вписванията при СРС с вх. рeг. №
32190, под № 102, том LXXX, дело № 21419, видно от който „** закупува от „***
следните поземлени имоти:
- поземлем имот, част от УПИ I (едно) в кв. 3 (три) по плана на гр. **, м. „***-**”, с
площ от около 6500 (шест хиляди и петстотин) кв. м, при граници на тази част: от
изток - УПИ I (първи) по ул. „***”, от запад - УПИ VI (шести) - за електротехническа
промишленост, от север - УПИ I (първи) по ул. „***”, от юг - ул. „***” (бивша „***”) и
на
- поземлен имот, включващ УПИ X (десет) и част от УПИ I (едно) в кв. 3 (три) по
плана на гр. **, м. „***-**”, с обща площ от около 21 800 (двадесет и една хиляди и
осемстотин) кв. м, отреден за електротехническа промишленост, ведно с построената в
този имот едноетажна сграда-склад, със застроена площ 1 800 (хиляда и осемстотин)
кв. м построен в УПИ X, при граници на продаваемата част: от изток - ул. „***” и
УПИ IX (девети) -отреден за промиш* и складова дейност, от запад - УПИ I (първи) по
ул. „***”, от север УПИ I (първи) по ул. „ ***”, от юг бул. „***” бивша „***”.
Същите поземлени имота представляват реални части от парцел, собственост на
продавача по договора „***, целият с площ 87427 кв. м., намиращ се в гр. **,
обозначен на скицата от 08.05.2007 г. като УПИ I и УПИ X в кв. 3, местност „**”, по
плана на гр. **, одобрен със Заповеди № РД-09-50-213/22.04.1998г. и № РД-09-
072/15.07.1999г., отреден за електротехническа промишленост, при съседи на целия
имот: на северозапад - бул. „**” (бивш бул. „***”), на североизток - бул. „***”, на
югоизток - ул. „***” (бивша „***”), на юг- парцел IX, отреден за промиш* и складова
дейност, и бул. „***”, на запад- уедрен парцел III, отреден за строителна дейност.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 80,
том I, рег. № 1769, дело № 72 от 21.07.2021 г. на нотариус Б* *, рег. № 142, с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията с вх. № 51694 от 21.07.2021 г., от
който се установява, че „*** е придобил отново собствеността върху имот с
идентификатор **, в чиито граници е заключен и спорната по делото реална част от
имота.
Видно от приложения Указ № 443 на Президиума на Народното събрание,
обнародван във в-к „Известия”, бр. 88 от 01.11.1957 г., е утвърдено частично изменение
на общия градоустройствен план на гр. ** за индустриалния район „*** - Изток”.
3
Представен по делото е регулационният план, одобрен със Заповед РД-09-
058/19.07.1996 г., и извадката от регулационния план, одобрен със Заповед № 213 от
22.04.1998 г., съгласно които процесиите имоти попадат в РЗП на *** „**”, кв. 3, УПИ
I - отреден за електротехническа промишленост.
Съгласно приложените актове за държавна собственост № 5152-11 от
30.05.1970 г., № 8884 от 02.04.1979 г., № 9655 от 26.10.1982 г., № 11497 от 1987 г. и №
** от 1996 г., последния - с приложена скица към него от 24.07.1996 г., имотът на „***,
като държавна собственост, първоначално е предоставен за оперативно управление на
завод за постояннотокови двигатели и електроапаратура (ЗПДЕА) „***” - поделение
на ** „**“.
По делото са приложени 2 броя протоколи за принудително отнемане на вещи
от 27.07.2007 г. и от 06.12.2007 г., съгласно които части от процесния имот е бил
предаден във владение от ответника на трето лице „***. В единия от протоколите
(съставения на 27.07.2007 г. на л. 65 от делото) е посочено, че в имоти с пл. № ** и пл.
№ **, част от УПИ І от кв. 3, м. „***“, са заварени С** Р*** М** и В* А. А**, които
заявили, че били наематели на Общината и имали предварителен договор за покупко-
продажба. Поради изложеното от заварените лица, съдебният изпълнител предоставил
на същите срок за подаване на молба за спиране на изпълнението, като въводът в
съответните имоти бил отложен на основание чл. 416, ал. 2 ГПК.
Представен е договор за наем от 03.08.2007 г. между „***, в качеството му на
наемодател, и В* А. А**, в качеството му на наемател, с който се отдава под наем част
от собствения на наемодателя недвижим имот, находящ се в гр. **, УПИ I, кв. 3, м.
ИПЗ „***” по плана на гр. **, отреден за електротехническа промишленост, целият с
площ от 6500 кв. м, при съседи: от изток - УПИI по ул. „***”, от запад -УПИ VI, от
север - УПИ I, по ул. „***”, от юг - ул. „***”, като наетата част включва терен с пл. №
** и пл. № ** - общо около 500 (петстотин) кв. м., +/-10 %, срещу наемна цена по реда
и условията,указани в договора. Към същия са сключени 4 броя анекси за удължаване
на срока му.
Видно от предизвестие от 23.12.2020 г., „*** в качеството му на наемодател, е
известил наемателя В* А. А**, че след изтичане на уговорения срок от 30 дни
прекратява съществуващите между тях наемни отношения. Предизвестието е връчено
в присъствието на трима свидетели, които са констатирали, че наемателят В* А. А** се
е запознал със същото, но е отказал да го получи.
Приложено е по делото удостоверение за наследници с изх. № 36 от 04.11.2024
г., от което се установява, че В* А. А** е наследник (син) на А. А** А*, починал на
03.11.2019 г.
Видно от представените 3 броя удостоверения за раждане на ищците се
установява, че техни родители са С** Р*** М* и В* А. А**. Съгласно събраните
доказателства и изрично заявеното от процесуалния представител на ищците в
проведеното по делото открито съдебно заседание, родителите на ищците са живи към
датата на приключване на устните състезания по делото.
От непротиворечивите твърдения на страните по делото, както и от
представените в хода на производството молба от 04.11.2021 г. (л. 29) и изпълнителен
лист от 10.02.2005 г. (л. 145), се установява, че с влязло в сила решение, постановено
на 28.12.2000 г. по гр. д. № 3740/1998 г. по описа на СРС, 48-ми състав, А. А** А*, В*
А. А** и трето за спора лице са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на „***
държанието на недвижим имот с пл. № **, представляващ част от парцел І в кв. 8 по
4
плана на гр. **, м. „***“, заедно с намиращата се в него жилищна сграда. В
проведеното по делото открито съдебно заседание е отделено като безспорно между
страните обстоятелството, че на 04.11.2021 г. ответникът е подал молба за издаване на
дубликат на изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 3740/1998 г. по описа на СРС, 48-
ми състав.
По делото e разпитан свидетеят Г* С* М*, oт показанията на който се установи,
че познава ищците, както и техните родители. Твърди, че живее на съседна улица,
като пояснява, че улицата, на която се намира домът на ищците, е „***“, но не може да
посочи номер. Сочи, че той е бил малък, когато там е дошъл бащата на ищците, заедно
с дядо им да живеят в имота, като от тогава са изминали около 45 г. Разяснява, че има
къща в имота на ищците и си спомня, че през 90-те години са я ремонтирали, тъй като
е била стара. Сочи, че в двора има беседка, овощни дървета и райграс, а имотът е
ограден с ламаринена и тух* ограда. Твърди, че не е виждал да е идвал съдебен
изпълнител при ищците, но при него е идвал. Заявява, че тримата братя и баща им
живеят в имота постоянно. Нямал спомен да е подписван договор за наем за този имот.
Разпитан е и свидетелят В* С* К*, oт показанията на който се установи, че
познава ищците от много отдавна, като неговият адрес е ул. „*** а техният е ул. „***“.
Познавал баща им В* и дядо им С*. Поддържа, че имотът бил стара къща на един
етаж, която те разрушили и изградили отново. Сочи, че в двора, който бил ограден с
масивна желязна ограда от ламарина и плътни железа, има фургон, градинка, навес и
барбекю. Сочи, че не му е известно в този имот да е влизал съдебен изпълнител или
някой да е притеснявал семейството. Твърди, че при него е идвал съдия - изпълнител,
но при ищците е нямало такива действия. Сочи, че ищците живеят в имота, откакто са
родени, като не му е известно бащата или дядото на ищците да е сключил договор за
наем със завода.
Разпитана е и свидетелката Е* Д. Д*, oт показанията на която се установи, че е
запозната с процесния имот от 2007 г., тъй като по това време са водели преговори за
покупко-продажба на имоти от страна на „***от собственика „**“, като тя водела
преговорите в качеството си на представляващ „*** Твърди, че „*** закупило имота,
обитаван от семейството на ищците, и предприело действия по извършване на въвод
във владение. Въводът в имота на ул. *** обаче бил спрян, тъй като на заварените там
родителите на ищците съдебният изпълнител предоставил тридневен срок, за да
поискат спиране на принудителното изпълнение. Такова искане не било направено,
като вместо това бащата на ищците посетил офиса на дружеството и изявил желание
да сключи договор за наем, като в перспектива да има възможност да закупи имота с
предимство. Свидетелят сочи, че в началото на август 2007 г. такъв договор за наем на
терена на ул. „***“ № 12 бил сключен, като бил удължаван с анекси до края на 2020 г.,
когато дружеството решило да прекрати наемното правоотношение. На бащата на
ищците било връчено предизвестие при отказ пред свидетели. Година по-късно
дружеството изпратило нотариална покана до бащата на ищците да освободи имота и
да им го предаде. Впоследствие обаче имотът бил продаден като част от по-голям имот
на ответното дружество. Свидетелят заявява, че познава М. В. А., тъй като той дошъл
с баща си В* на една от срещите, в която е трябвало да обсъждат условията за
подписването на нов анекс към договора за наем, като анексът бил подписан. По
сключения договор за наем първоначално плащанията били извършвани в брой, а по-
късно страните се споразумели да променят наемната цена, като тя бъде за сметка на
направените разходи по имота от страна на наемателите. Свидетелката сочи, че е
посещавала двора на имота през 2007 г., като още тогава имало огради, които
5
впоследствие били укрепени. Разяснява, че от едната страна на имота е ул. „***“, на
която се води адресът, от другата страна е ул. „***“, а от третата страна - съсед Р*.
Сочи, че със сигурност родителите на ищците живеели там, но не е сигурна за М.
А..
По делото е приета съдебно-технически експертиза, която съдът кредитира
напълно като логична и компетенто изготвена. От заключението на вещото лице се
установява, че заграденият на място имот съответства на изобразения в розов цвят ПИ
с пл. №1362 по ПКО, одобрено със Заповед № РД-09-204 от 07.11.2007 г. на кмета на
район „**“, с площ от 567 кв. м., който е съставен от ПИ с пл. № ** (с площ от 142
кв.м.) и ПИ с пл. № ** (с площ от 387 кв.м.) по кадастрален план на м. *** „**“,
одобрен със Заповед № РД- 09-50-213/22.04.1998 г. на главния архитект на гр. **, и е
частично идентичен с ПИ с пл. № 416 (с площ от 349 кв. м.) и ПИ с пл. № 417 (с площ
от ** кв. м.) от стария кадастрален план на гр. **, емисия преди 1950 г. За процесния
поземлен имот по действащия план за регулация няма отреден индивидуален
урегулиран поземлен имот, а попада в част от УПИ I - за електрическа промишленост,
кв. 3 на м. *** „**“. Вещото лице посочва, че поземленият имот е застроен с една
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **.4 по КККР с площ от 120 кв. м. и
една постройка на допълващото застрояване с идентификатор **.5 по КККР с площ от
6 кв.м. Посочва, че след огледа на място се е установила и изградена в югоизточния
ъгъл още една постройка на допълващото застрояване. Процесният поземлен имот е
заграден с висока ограда (около 2 метра), съставена от метални плътни елементи.
Установява се, че съгласно комбинираната скица ПИ с пл. № 1362 по ПКО, одобрено
през 2007 г., е частично идентичен с парцел I - „** - ЗПДЕА - Г.КОСТОВ“ ООД от кв.
8 по стар регулационен план на инд.зона **, одобрен със Заповед №312/22.01.1959 г.,
ЧИРП, одобрено със Заповед №486/07.12.1959 г. на председателя на ИК на СГНС;
ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-09-058/19.1996 г. на кмета на район „**“, който
парцел е описан в Нотариален акт № 56, том И, per. № 2613, дело № 233 от 2001 г.,
вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 26633, акт № 27, том LXLI, дело №
20365/2001 г. Процесният ПИ с пл. № 1362 по ПКО, одобрено през 2007 г., е частично
идентичен с парцел I от кв. 3 по регулационен план на м. „**“, който парцел е описан в
Нотариален акт № 127, том I, per. № 1671, дело № 125 от 2007 г., вписан в Службата
по вписванията с вх. per. № 32190, акт №102, том LXXX, дело № 21419. Вещото лице
сочи, че процесният ПИ с пл. № 1362 по ПКО, одобрено през 2007 г., е частично
идентичен с ПИ с идентификатор ** по КККР, описан в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 57, том CXXXIV, дело № 39924 от 2021 г. (л. 50), вписан в
Служба по вписванията с вх. per. № 51694 от 21.07.2021 г. Вещото лице заключава, че
в комбинираната скица са изобразени всички регулационни и кадастрални планове от
1947 г. до днес, като по нито един регулационен план, действащ през годините за
процесния поземлен имот, не е бил отреден индивидуален парцел.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е
упражнявал в период не по-малък от 10 години фактическа власт върху този имот
/corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както
6
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на
пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата
власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т. е. от
друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице,
както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.
Законът изрично допуска установяване на самостоятелна фактическа власт
върху чужд имот с намерение за своене и придобиване на право на собственост или
друго вещно право след изтичане на определен срок, като установеното от съдебната
практика изискване владението да е явно дава на собственика възможност да узнае за
нарушаването на правото и да го защити, ако желае да запази собствеността.
Завладяването на един имот без правно основание действително представлява
нарушение правата на собственика, но доколкото правните последици от това
завладяване са изрично предвидени в закона, който собственикът следва да знае, и
установеният срок за придобиване по давност е с продължителност, достатъчна
собственикът да организира защитата си и да я проведе успешно, отблъсвайки
владението. В този смисъл са Решение № 262/21.11.2011г. по гр. д. № 342/2011г. на ІІ
ГО на ВКС, Решение № 330/28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010г. на ІІ ГО на ВКС и
Решение № 280/24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2010 г. на ІІ ГО на ВКС. От съществено
значение следователно е не дали тези действия са били противопоставени на
собственика на имота, нито дали е доказано да са били извършвани с намерение за
своене с оглед установената в чл. 69 ЗС презумпция, а какво е тяхното естество и сочи
ли последното на установяване на самостоятелна фактическа власт.
Следователно, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 124, ал. 1, предл.
3 ГПК за установяване придобиване право на собственост върху недвижим имот по
давност, следва да се налице следните предпоставки: 1) ищците и техните праводатели
да са упражнявали фактическата власт върху процесния имот (corpus); 2) това
упражняване да бъде постоянно, непрекъснато (чл. 81 ЗС), спокойно, явно и
несъмнително; 3) собственическите правомощия да са упражнявани единствено за себе
си (animus); 4) владението да е за период по-дълъг от 10 години.
С представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени
имоти № 80, том I, рег. № 1769, дело № 72 от 21.07.2021 г. ответникът „*** се
легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор **, в чиито граници се
намира и процесната реална част от 567 кв. м. Не е спорно по делото, а и се установява
от събрания доказателствен материал (свидетелски показания и писмени документи),
че както към датата на подаване на исковата молба, така и в предходен период ищците,
техните родители В* А. А** и С** Р*** А.а, както и дядо им А. А** А* (до неговата
смърт през 2019 г.) упражняват фактическа власт върху тази реална част от 567 кв. м.
Така упражняваната от семейството фактическа власт датира от 1980 г., доколкото в
жилището, находящо се там с административен адрес гр. **, ул. ***, А. А** А* и
семейството му са настанени със Заповед № 43 от 15.04.1980 г. на директора на „Б***“
- *** (л. 22 от делото). Съдът намира за безспорно установено по делото, че
семейството на ищците, както и самите ищци, живеят в имота постоянно и без
прекъсване от настаняването им там, включително и до датата на приключване на
съдебното дирене в настоящото производство. Този извод се обосновава от
доказателствата, събрани в хода на производството, за водено срещу А. А* и В* А**
дело за този имот с правно основание чл. 108 ЗС през 2000 г., за пребиваване на В*
А** и С** А.а там към датата на нереализирания въвод във владение през 2007 г. и за
7
сключен договор за наем на имота с наемател В* А**. Упражняваната от семейството
фактическа власт над имота като жилищен такъв се доказва и от безпротиворечивите,
логични и обосновани показания на свидетелите Г* М* и В* К*, които описват
подробно въз основа на собствените си непосредствени впечатления състоянието на
имота и извършените в него действия по облагородяването му, сочейки, че ищците
живеят там постоянно от раждането си. В подкрепа на горното са показанията и на
свидетеля Е* Д*, която подробно разяснява отношенията на представляваното от нея
дружество с живущите в имота в периода от 2007 г. до 2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че семейството на ищците е упражнявало
явна и непрекъсната фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10
години без прекъсване.
Спорен по делото обаче е въпросът дали тази фактическа власт е упражнявана
от ищците с намерение за своене, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, като същите да са демонстрирали в този период по отношение
на невладеещия собственик на имота поведение, което несъмнено да сочи, че
упражняват собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си.
Доколкото ищците поддържат, че присъединяват към своето владение и
упражняваното такова от техните наследодатели, следва да се посочи, че с влизането в
сила през 2000-та година на решението по гр. д. № № 3740/1998 г. по описа на СРС, 48-
ми състав, с което е уважен искът на ответника по чл. 108 ЗС срещу дядото и бащата
на ицщите, изтеклата в тяхна полза до образуването на делото придобивна давност е
прекъсната, като нова давност е започнала да тече най-късно от издаването на
изпълнителния лист по делото на 10.02.2005 г. Освен това до 1989 г. имотът е бил
държавна собственост, от което следва, че дотогава давност не е текла. Следователно
ищците не могат да се ползват от изтеклата в полза на техните роднини давност в
периода от 1989 г. до 2005 г. Ново прекъсване на придобивната давност е настъпило
през 2007 г. с предприетото принудително изпълнение (въвод във владение) спрямо
имота. Макар и действията по въвода да не са реализирани, същите ясно изразяват
волята на титуляра на правото на собственост върху имота да упражнява
собственическите си правомощия в пълна степен. В случая следва да се съобразят и
основанията, преустановили въвода, а именно заявеното от родителите на ищците, че
са наематели със сключен предварителен договор за покупко-продажба, т. е. към този
момент те са се легитимирали не като владелци, а като държатели на имота.
За последващия период - от 03.08.2007 г. (непосредствено след спрения въвод
във владение) до 23.12.2020 г. - семейството на ищците е обитавало процесния имот
въз основа на сключен договор за наем (вж. л. 116 и сл. от делото), поради което така
изтеклият времеви отрязък не може да бъде приет като изтекла в тяхна полза
придобивна давност, доколкото пред титуляра на правото на собственост на имота те
са се легитимирали единствено като държатели на същия, а на като владелци,
упражняващи фактическа власт единствено за себе си. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на ищците, че съществуването на договорното
правоотношение не било доказано, предвид липсата на данни за извършвано плащане
на наемната цена. От една страна, свидетелят Д* изложи данни как е извършвано
плащането по договора - първоначално в брой, а впоследствие наемодателят се е съгл*
да приема като насрещна престация извършените от наематилете в имота подобрения
вместо плащане на уговорената наемна цена. От друга страна няма спор в теорията и
съдебната практика, че договорът за наем по правило е консенсуален, а не реален, като
за валидно възникване на наемното правоотношение следва да е налице съгласие на
8
страните относно съществените елементи на договора - вещта, която се предоставя за
временно ползване, и възнаграждението /наемната цена/. Доколкото в случая
авторството на изявленията в договора и сключените към него анекси не е оспорено,
съдът намира за доказано възникването на описаното наемно правоотношение.
След прекратяването на наемното правоотношение ответникът по делото,
легитимиращ се като титуляр на правото на собственост на процесния имот към този
момент, е подал на 04.11.2021 г. молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист
по гр. д. № № 3740/1998 г. по описа на СРС, 48-ми състав, т. е. отново е манифестирал
собственическите си правомощия спрямо имота.
От всичко изложено до тук се налага изводът, че нито дядото, нито бащата на
ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот по начин, годен да ги
направи собственици по давностно владение.
Следва изрично да се посочи още, че дори в хипотеза на установено давностно
владение в продължение на повече от 10 години от страна на А. А* и В* А**, ищците
не могат да присъединят към своето владение това, упражнявано от тези техни
роднини. Съгласно чл. 82 ЗС владелецът може да присъедини към своя срок на
владение и срока на владение на праводателя му, но за да се случи това, между
предишния и настоящия владелец следва да съществува правоприемство – частно
(договор за прехвърляне на имота) или общо (наследяване). В случая наследствено
правоприемство е настъпило единствено между дядото на ищците и техния баща,
доколкото за да настъпи такова, праводателят следва да е починал, т. е. от
упражняваното от А. А* владение би могъл да се ползва единствено синът му В* А**,
но не и внуците му. Доказателства за настъпило правоприемство между В* А** и
неговите синове (ищците по делото) не са ангажирани до приключването на съдебното
дирене в настоящата инстанция. Както бе посочено обаче по-горе, дори такова да бе
настъпило, съдът намира, че А. А* и В* А** не са упражнявали върху процесния имот
владение, годно да ги направи собственици, в продължение на повече от 10 години.
Не се доказа по делото в условията на пълно и главно доказване и наличие на
упражнявано лично от ищците владение върху имота с намерение за своене,
независимо и самостоятелно от техните дядо и баща. В хода на производството не са
ангажирани доказателства, от които да се установят конкретни действия на тримата
ищци, установяващи ползването на имота от тях, нито нарочни такива, с които те да са
манифестирали пред титуляра на правото на собственост своене на имота единствено и
само за себе си, които да могат да бъдат разграничени от действията на техните
роднини. Липсват и данни, както и релевирани в този смисъл твърдения, тези роднини
да са упражнявали фактическа власт върху имота за сметка на ищците, а от
изложеното в предходните абзаци е видно, че доказателства за такова държане в полза
на ищците, упражнявано от А. А* и В* А**, няма.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищците не установиха в условията на
пълно и главно доказване наличието на изтекла в тяхна полза придобивна давност
спрямо процесния имот, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени
в цялост като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. На същия, съгласно представен от него списък по чл. 80 ГПК, следва да
се присъдят такива в размер на 250,00 лева за заплатен депозит за вещо лице.
9
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от М. В. А., ЕГН:
**********, А. В. А., ЕГН: **********, и Д. В. А., ЕГН: **********, тримата с адрес:
гр. **, кв. „* *“, ул. „***“ № 12, срещу „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление гр. **, бул. „***“ № 40, искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК, с които да се признае за установено по отношение на „***, че М. В. А.,
А. В. А. и Д. В. А. са собственици въз основа на упражнявано от тях давностно
владение на реална част с площ от 567 кв. м. от поземлен имот с идентификатор **,
находящ се в гр. ***, с адрес ул. ***, ведно с построените в процесната реална част
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** площ от около 120 кв. м. и
постройка на допълващо застрояване с идентификатор **** площ от 6 кв. м.
ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН: **********, А. В. А., ЕГН: **********, и Д. В. А.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: гр. **, кв. „***“, ул. ***, да заплатят на „***,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **, бул. „***“ № 40 сумата от 250,00
лева, представляващи сторени от ответника разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10