О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5.05.2017 година град Пазарджик
Пазарджишкият
Районен съд граждански състав
на пети май две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Като разгледа
докладваното от Районен съдия РАЛИНОВА
Гражданско дело № 4665, по описа на съда за 2016 година
Производството е по реда
на чл.140 от ГПК.
ДОКЛАД
/проект/
В
подадената искова молба от М.Н.Л.,
с ЕГН********** ***,със съдебен адрес ***, кантора 17, адвокат Б.Д. срещу А.Г. В., с ЕГН **********, с адрес ***, се
излагат обстоятелства, че на 17.05.2012г. в гр.Пазарджик той и
ответницата А.В. сключили договор за паричен заем peг. № 3111/17.05.2012г.,
заверен от Наташа Хантова, нотариус с
район на действие PC Пазарджик, peг. № 154 на нотариалната камара. Твърди се,
че съгласно клаузите на този договор ищецът бил дал на ответника сумата от 12500 лева в заем,
като тя се задължила да му я върне на 17.05.2013 година. Договорът, който
подписали бил изготвен от Румяна Г. Йовчева - служителка в нотариалната кантора
на Наташа Хантова, а за извършената услуга по заверката на подписите на
договора той платил на нотариуса сумата
от 64.98 лева, представляваща таксата при заверка на подписи на договор с
материален интерес 12500 лева, съгласно т.10 от Тарифата за нотариалните такси
към Закона за нотариусите и нотариалната дейност на нотариусите. Съответно
нотариус Хантова била издала сметка/фактура по чл.89 от Закона за нотариусите
№********** от 17.05.2012г. /Доказателство 2/.Твърди се,че А.В. не изпълнила
поетото по договора задължение за връщане на сумата в уговорения срок и ищецът
отправил до нея нотариална покана peг. № 8290, том 1, № 192 от 17.12.2014г. на нотариус
peг. № 154 за връщане на сумата, която била връчена лично на ответника на
19.12.2014г. След отправени от него още
няколко /макар и устни/ покани за връщане, не последвало плащане, поради което той образувал частно гр.д. по реда на чл.417
от ГПК пред Районен съд
Пазарджик, била издадена Заповед №979/31.05.2016г. за изпълнение на парично
вземане и изпълнителен лист по гр.д. №1680/2016г. по описа на PC Пазарджик и
било образувано изпълнително дело №20168870400649
за събиране на вземането пред ЧСИ Д.Даскалов, peг. № 887.
Твърди се, че след
получаване на поканата за доброволно изпълнение ответницата подала частна жалба до Окръжен съд Пазарджик
твърдейки, че разпореждането, с което била издадена заповедта за незабавно
изпълнение била незаконосъобразно, тъй като в договора за заем не била посочена
валутната единица, в която следвало да се изчисли числото 12 500. С влязло в
сила определение № 636 от 22.11.2016г., постановено по ч.гр.д. № 812/2016г.
Окръжен съд Пазарджик отменил разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед №979/31.05.2016г. за изпълнение на парично задължение и
обезсилил изпълнителния лист, издаден на 03.06.2016г., като приел, че не можело
да се направи извод за стойността на задължението на заемателя, тъй като не била
записана валутата, в която следвало да се върне заема.Ищецът твърди, че за
негово огромно съжаление освен тази
липса на валутна единица след сумата от 12500 в договора за заем, при започване
на съдебните процедури той констатирал и друга неточност, а именно в т.2 от договора
за паричен заем било записано, че сумата щяла да бъде преведена по банков път
след подписване на договора, това обаче не било вярно записано, тъй като той
броил на ръка парите в нотариалната кантора точно преди да влязат и да подпишат
договора пред нотариуса.
Твърди се още, че през цялото
време с него бил неговият приятел Светослав Димитров Здравков, който присъствал
на предаването на парите и броенето им от А.В. в нотариалната кантора.
Причината този човек да бъде с тях била, че той уговорил сключването на
договора и реално посредничил между тях, към месец май 2012 година Светослав
Здравков бил семеен приятел с ответницата, която го била помолила да и намери
спешно паричен заем, тъй като имала някакви проблеми с фирмата на мъжа си, а от
банките не и отпускали пари.Твърди се,че поради доброто си познанство Здравков
се обърнал към ищеца за съдействие и го помолил да й помогнат. Ищецът твърди, че се е съгласил да даде
сумата, разчитайки на тяхното добро познанство и на подписания пред нотариуса
договор за заем.
Твърди се
още,че към настоящия момент ответницата все още не му била върнала заетата от нея сума по описания
по-горе договор за заем.Нейното процесуално поведение било крайно некоректно и
неприемливо, тъй като тя знаела, че заемът й бил даден в лева, както било нормално
да бъде, с оглед факта, че се намирали в България, като парите били дадени пред
свидетели и в нито един от проведените разговори тя не оспорила задължението си
към него и неговата стойност, не го
направила и когато получила нотариалната покана, в която бил записан размера на дълга й – 12 500 лева.Ищецът
твърди,че действията й целели да забавят още повече връщането на заетата сума,
която ищецът и бил дал за да й помогне в
труден за нея момент.
Във
връзка с изложеното, моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата А.В. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на М.Н.Л. с ЕГН********** *** сумата в размер
на 12 500 лева, представляваща неизплатена сума по договор за паричен заем peг.
№3111/17.05.2012г., заверен от нотариус с peг. № 154 Наташа Хантова, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 23.12.2016 година до
окончателното заплащане на същата.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Моли
съда, да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели - Румяна Г. Йовчева и Светослав Димитров Здравков при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелства твърдени в исковата молба.
Във
връзка с евентуално оспорване на обстоятелствата по исковата молба от ответницата
и на основание чл. 143 ал.2 от ГПК се прави изявление,че ще бъдат представени и
други доказателства.
Представени са писмени доказателства.
В едномесечният срок за
отговор ответницата А.Г.В.,чрез адв. Х. твърди, че оспорва предявения иск.Твърди се,че представения писмен договор за заем с нотариална
заверка на подписите страдал от един порок на волята, който не можел да бъде
допълнен или саниран по друг начин освен писмено и с нотариална заверка на
подписите на двете страни, касаело се за пълна неяснота относно паричната
единица, в която бил уговорен заемът. Твърди се,че ищецът развивал съображения,
извлечени от сметката за платени нотариални такси, за да бъде направен косвен извод, че заемът трябвало
да е бил уговорен в лева, щом нотариалната такса била изчислена в тази парична
единица, този извод изглеждал логичен на пръв поглед, но се пропускала и друга
възможност за тълкуване - рутинната практика на нотариалните служители, които
изчислявали дължимата такса по тарифата към ЗННД,диктувала сумата да бъде
изчислявана автоматично върху посочената в договора цифра, така сякаш ставало
въпрос за левове. Това действие на нотариалната служба не можело да бъде
аргумент, чрез който ищецът по аналогия да допълнел липсващото волеизявление на
двете страни в договора.Твърди се, че актуалната правна система в Република България допускала
пълна свобода на договаряне, т.е. валутният режим бил изцяло либерален и този
факт пораждало множество възможности за постигане на съгласие относно вида на
валутата, то представеният договор
за заем страдал от недостатък, който бил неотстраним.
Твърди се,че уговорката на двете страни относно
начина за предоставяне на паричния заем била изрична и ясна - заемодателят бил
длъжен да преведе сумата по банкова сметка *** /чл.2 от договора за паричен заем/. Самият ищец признавал в исковата си молба, че
сумата /каквато и да било парична единица/ не е била превеждана по банков път на ищцата,/тъй
като процесуалният представител самостоятелно бил забелязал този съществен
порок на договора/, в исковата молба са били развити твърдения за предоставяне на сумата в
брой в нотариалната кантора преди подписване на съглашението.
Твърди се, че непредоставянето на паричната сума от
заемодателя на заемателя превръщало договора за заем в нищожна сделка,/в най-благоприятния
за ищеца вариант на тълкуване - обещание за предоставяне на паричен заем/, тъй като постигането на съгласие не било достатъчно
за сключването на един реален договор, какъвто бил този за паричен заем. Ако
заемът не бъде предоставен от заемодателя на заемателя, последният не дължал
връщане на нещо, което не бил получил.Твърди
се още, че ответницата изцяло оспорвала твърдението на ищеца, че бил й
предоставил 12 500 лева в брой в нотариалната кантора - "точно преди да влезем и да
подпишем договора пред нотариуса" (цитат от
исковата молба). Това твърдение не само не било вярно, но и
противоречало на изричната уговорка за банково разплащане, направена в самия
договор, който по думите на ищеца,
трябвало да е бил подписан непосредствено след това броене на пари. Твърди се,
че в този смисъл са недопустими свидетелските показания /цитира се чл.164 ал.1
т.3 т.5 и т.6 от ГПК/.
Правната квалификация на спорното правоотношение е
по чл.240 от ЗЗД.
Съдът разпределя тежестта на
доказване на спорните обстоятелства върху ищцовата страна сключен валиден
договор за заем,а по направените възражения върху ответната страна.
Следва да бъдат приети
представените писмени доказателства от страните,не следва да се допускат гласни
доказателства с оглед забраната на чл.164 от ГПК.
Воден от
горното и на основание чл.140 ал.1 и
ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
представените доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 7.06.2017 година от 10.оо часа, да се призоват страните.
Да се изпрати на страните настоящето определение и проект
от доклада по делото по чл.146 от ГПК,а на ищеца и отговора подаден от ответникът.
Определението е по движението на
делото и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: