РЕШЕНИЕ
№ 245
Разград, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИН МАРИНОВ |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ административно дело № 20247190700026 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Н. А. И., с постоянен адрес гр. Р., ул. *** № *, чрез адв. Н. М. от АК – Разград, срещу Решение № 1012-16-82/1 от 08.01.2024 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2140-16- 373 от 21.11.2023 год. на Ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68 от КСО, считано от 24.07.2023 г.
В жалбата се твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който оспорващият е отбивал редовната си военна служба. Позовавайки се на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в областта на осигуряването оспорващият твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този период следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва от разпоредбата на § 9, ал. 1 от ДР на КСО. наред с това се позовава и на разпоредбата на §1, т. 12 от ДР на КСО, в който е дадено легално определение на понятието „действителен осигурителен стаж”. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона, и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. В., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че периодът на наборна военна служба на оспорващия от 15.01.1975 год. до 28.12.1976 год. е зачетен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване за действителен осигурителен стаж с продължителност 01 год., 11 мес. и 14 дни на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с което общият действителен осигурителен стаж на оспорващия е 14 год., 01 мес. и 16 дни или под изискуемите по чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години. Предвид това моли съда да отхвърли жалбата и да потвърдите обжалваните административни актове.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх. № 2113-16-666 от 24.07.2023 год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж, в т.ч. Военна книжка серия ПЛ, № 031889 от 22.07.1985 год. /л. 51/, от която е видно, че от 15.01.1975 год. до 28.12.1976 год. оспорващият И. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 47-48/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от II-ра категория в размер на 01 година 01 месец и 19 дни и от III-та категория в размер на 12 години 11 месеца и 27 дни, в т.ч. 01 година 11 месеца и 14 дни наборна военна служба като срочнослужещ за времето от 15.01.1975 год. до 28.12.1976 год. Общо зачетения на оспорващия осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО е 14 години 01 месец и 16 дни.
С Разпореждане № 2140-16-373 от 21.11.2023 год. /л. 20-21/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 24.07.2023 год. Административният орган приел, че оспорващият има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в описа на осигурителния стаж, като е приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 14 години 01 месец и 16 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е връчено на оспорващия на 23.11.2023 год. и е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 21.12.2023 год.
С Решение № 1012-16-82/1 от 08.01.2024 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. Посочил е, че периодът на наборна военна служба на заявителя Иванов от 15.01.1975 год. до 28.12.1976 год. е зачетен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване за действителен осигурителен стаж с продължителност 01 год., 11 мес. и 14 дни на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с което общият му действителен осигурителен стаж е 14 год., 01 мес. и 16 дни или под изискуемите по чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години. Решението е връчено на оспорващия на 11.01.2024 год., а жалбата срещу него е подадена на 17.01.2024 год., видно от пощенското клеймо /л. 13/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.
Оспореният акт съответства и на материалния закон.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Тоест следва да са налице кумулативно две предпоставки, за да възникне за едно лице право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО – навършена минимална възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
За 2023 год., когато е подадено заявлението за пенсия, изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 67 години, която оспорващият е имал навършена към датата на подаване на заявлението – 24.07.2023 год.
Понятието "действителен стаж" се дефинира от разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО /доп., бр. 8 от 2023 г., в сила от 29.01.2023 г./ като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
С допълнението на тази разпоредба със Закона за допълнение на КСО /обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г./ периодът на наборната служба изрично е признат за действителен осигурителен стаж.
Предвид горното е безспорно, че времето от 01 година 11 месеца и 14 дни /от 15.01.1975 год. до 28.12.1976 год./, през което оспорващият е отбил редовна наборна военна служба, е част от действителния му осигурителен стаж.
Противно на твърдяното в жалбата и в съответствие с нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, органът по пенсионното осигуряване е зачел периода от 15.01.1975 год. до 28.12.1976 год., през който оспорващия Иванов е отбил редовна наборна военна служба, за действителен осигурителен стаж в размер на 01 година 11 месеца и 14 дни, като го е включил към стажа му от III-та категория труд в общ размер на 12 години 11 месеца и 27 дни. При стаж от II-ра категория в размер на 01 година 01 месец и 19 дни, общият действителният осигурителен стаж на оспорващия към момента на подаване на заявлението за пенсиониране се равнява на 14 години 01 месец и 16 дни. Оспорващият няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, поради което за него не е възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Като е стигнал до същия извод, административният орган е постановил административен акт, съответстващ на материалния закон.
Решението съответства на целта на закона. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като решението е единствено възможното при така установените факти и то съответства на материалния закон, то съответства и на целта на закона
Предвид изложеното оспореното решение е валиден административен акт. Не са налице предпоставките по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Н. А. И. с ЕГН ********** от гр. Р. срещу Решение № 1012-16-82/1 от 08.01.2024 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд - Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |