Р Е Ш Е Н И Е
№ 556/30.10.2018 г., гр.
Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм. дело № 378 по описа за 2018 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от В.А.П. ***, против решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/Монтана, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от П. жалба и е потвърдено изцяло разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана, с което е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта „относно определяне на осигурителния стаж от втора категория труд за периода от 11.09.2000 г. до 21.02.2005 г.. Видно от трудовата книжка от 11.09.2000 г. до 01.09.2001 г. – „ оператор на предачна машина конвертор“ в „Монтана“ АД, от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. – „ секционен майстор“ в същото дружество.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че не са налице условията за категоризиране на труда в посочения от него период 11.09.2000 г. до 21.02.2005 г. в „Монтана“ АД, като труд от втора категория. Поддържа, че неправилно и необосновано положения от нея труд в посочения период от 11.09.2000 г. до 01.09.2001 г. като „ оператор на предачна машина конвертор“ в „Монтана“ АД и от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. като„ секционен майстор“ в същото дружество, е приет и признат като такъв при условията на трета категория. Твърди, че изпълнението на трудовите функции на тези длъжности, е било свързано с преработка на „кабел лента пан“, която работа е тежка и при вредни за здравето условия. Обосновава, че естеството и характера на трудовата дейност при изпълнение на тези длъжности и условията, при които е изпълнявал трудовите си функции, са сходни и следва да бъдат отнесени към чл.2, т.39 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране/ в сила от 01.01.2000 г./, като отнесена към общото правило, съгласно чл.9, ал.47 на Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране/ в сила от 01.01.2000 г./ „ По т. 39 - работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително, назначени и работещи непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани от естествени (памук, вълна, коприна, лен и др.), химични и копринени влакна и техните смеси,..“; а не както е приел административният орган, че попада в изключението на чл.9, ал.47 „… с изключение на цеховете и звената за предене и за производство на трикотаж..“, което обуславя зачитането на придобития трудов и осигурителен стаж като такъв при условията на втора категория труд. С подробно изложени в жалбата и по делото становище, излага съображения за неправилно определена категория труд и определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, е направено искане за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Монтана и на потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане и произнасяне.
Ответникът по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Монтана, чрез юрк.К., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г. и потвърденото с него разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Монтана, са правилни и законосъобразни. Излага съображения, че доколкото от една страна приложимата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ регламентира труда точно и ясно кой труд е от втора категория, като изрично е посочено, че изключение правят цеховете и звената за предене и производство на трикотаж – чл.9, т.47 от Инструкция №13 от 2000г. Предвид приложимите нормативни разпоредби не може да се приеме, че положеният от П. труд от 11.09.2000 г. до 01.09.2001 г. като „ оператор на предачна машина конвертор“ в „Монтана“ АД и от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. като„ секционен майстор“ в същото дружество, следва да бъде определен като такъв при условията на втора категория.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със заявление вх.№ 2113-11-1435 от 18.12.2017 г. с приложени към него документи, жалбоподателят в настоящото производство В.А.П., е направила искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Монтана, на основание чл. 68, ал.3 от КСО, е определил, осигурителен стаж от втора категория 2г 01м 06дни и осигурителен стаж от трета категория 28г 07м 09 дни/л.16 от делото/. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Монтана, в частта за осигурителен стаж от 4г 03м 09 дни, приобщен към осигурителния стаж от трета категория, а именно труда положен в „Монтана“ АД - от 11.09.2000 г. до 01.09.2001 г. като „ оператор на предачна машина конвертор“ и от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. като „секционен майстор“, който неправилно е зачетен от трета категория труд/л.14-15 от делото/.
С оспореното решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г., постановено в производство по чл. 117 от КСО, директорът на ТП на НОИ Монтана е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от П. жалба и е потвърдил изцяло разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „ПО“. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че положеният труд от П. в процесния период 11.09.2000 г.- 21.02.2005г., като „ оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ в „Монтана“ АД, предвид естеството на работа, а именно предене и производство на трикотаж, каквато е основната дейност на текстилното предприятие “Монтана“, вкл. и секционните майстори в цеховете за предене и преработка на „пан лента“, не може да бъде приет и приравнен като труд положен при условията на втора категория. Административният орган подробно е мотивирал своето решение, като е посочел приложимите правни норма за процесния период, след 01.01.2000 г., а именно чл.2, т.39 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Обосновано е, че трудовия и осигурителен стаж на П. за периодите след 31.12.1999 г. в „Монтана“ АД, при действието на НКТП и на издадената за нейното прилагане Инструкция № 13, следва да се причисли към трета категория, тъй като посочените нормативни актове не регламентират труда „ в цехове и звена за предене и производство на трикотаж“, като такъв от втора категория. Изложени са съображения, че независимо че лицето е работило и получавало допълнително възнаграждение за условия на труд, релевантно за определяне на категорията труд е единствено дали изпълняваната длъжност попада в обхвата на изрично посочените в НКТП длъжности, за които е нормативно признато, че положеният на тези длъжности труд е при условията на втора категория. С оглед на което директорът на ТП на НОИ Монтана е обосновал извод, че обжалваното разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „ПО“, е правилно и законосъобразно.
Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Монтана и на потвърденото с него разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, както и удостоверения обр.УП -2, извлечение от трудовата книжка на лицето, приложените исторически справки, вкл. и представената от лицето производствена характеристика.
По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно- икономическа експертиза, заключенията по която, неоспорени от страните, съдът възприема като компетентни, добросъвестни, обективни и безпристрастни. Съгласно заключението, в процесния период от 2000 до 2005 г., дружеството „Монтана“ е с предмет на дейност “ Производство и търговия в страната и чужбина на трикотажни прежди и изделия от тях“, като основи са цеховете “Предене“ и „Конфекция“. Цех „Предене“ е оборудван с рингови предачни машини “В*** “, доставени от ГДР. В този цех през 1989 г. е обособен участък “конвертори“ за собствено производство на основната суровина на завода“пан- лена“, получена от „пан- кабел“, което е част от цикъла за производство на прежда. От разплащателните ведомости е установено, че П. е работил в бригада “Предене“, като за периода от 11.09.2000 г. до 01.09.2001 г. „оператор на предачна машина конвертор“ и от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. „ секционен майстор – рингове“. Посочено е, че за процесния период на П. е начислявано възнаграждение за условия на труд, но няма данни за какви точно условия./заключение на л.44-49 от делото и отговори в с.з. на 24.10.2018 г./
За изясняване на обстоятелства свързани с вида и характера на извършваната от П. работа, на естеството на изпълняваните трудови функции и за мястото на изпълнение на трудовата дейност за периодите 11.09.2000 г. до 21.02.2005 г. в „Монтана“ АД, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А*** В*** А*** . Свидетелят в с.з. на 12.09.2018 г. подробно описа подробно в какво се е изразявала работата в цех“Конвертори“, където са работили заедно с П.. Доставеният материал“кабел лента пан“ , се преработва на няколко етапа, като първоначално тези конвертори, които накъсват тази лента „валовете са закрити, понеже са прашни, става преработка на балите с накъсване..“, накъсването е на няколко етапа, като накрая ги прави на бобини, които след това се преработват до конец..“ Твърди, че са работили при силна запрашеност и шум/ л.38-39 от делото/.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал.1 от КСО, решението получено на 28.06.20018 г./л.8 от делото/, жалбата депозирана на 10.07.2018 г. и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г. е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл. 117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ Монтана, в предвидената в чл. 59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на обжалвания акт.
Няма спор относно изискванията, съставляващи материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице. Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 18.12.2017 г. П. е навършил изискуемата се възраст – 67г. и 4 м и на основание чл.104 КСО общият му осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 31г 02 м 24 дни./л.16 от делото/.
Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали за претендирания от П. период от 11.09.2000 г. до 21.02.2005 г. – 04г 03м 09 дни, като от 11.09.2000 г. до 01.09.2001 г. е работил като „оператор на предачна машина конвертор“ в „Монтана“ АД и от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. като „секционен майстор“ в същото дружество, следва да бъде зачетен като труд положен при условията на втора категория труд или правилно е определен и зачетен като труд от трета категория..
От разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „ПО“, както и от други приложени по административната преписка документи се установява, че на жалбоподателя П. е зачетен осигурителен стаж от 28 г.07м 09 дни, като стаж при условията на трета категория труд. В разпоредбата на чл. 40, ал.1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно чл. 40, ал.1 от НПОС трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност. По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на П. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо въз основа на отразеното и удостовереното в посочения официален документ, съдът приема за безспорно установено и доказано, че за периодите 11.09.2000 г. –до 01.09.2001 г. същият е работил като „оператор на предачна машина конвертор“ в „Монтана“ АД и от 01.09.2001 г. до 21.02.2005 г. като „секционен майстор“ в същото дружество, като този трудов стаж е приет, признат и зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж при условията на трета категория труд.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че заеманите от П. *** АД, след 01.01.2000 г., по който въпрос няма спор, са „ оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“. От показанията на разпитаното в качеството на свидетел лице А*** А*** , както и от заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че основната дейност на предприятието е „ производство на трикотажни прежди и изделия от тях“, а П. е работил в бригада “Предене“ на конвертори и на рингови предачни машини. Не се съхранени длъжностни характеристики за въпросните длъжности, но предвид събраните в производството доказателства, безспорно се установява, че основната дейност е предене, а не както се твърди в жалбата „..непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани от естествени (памук, вълна, коприна, лен и др.), химични и копринени влакна и техните смеси..“. Изпълняваните от жалбоподателя трудови функции и на двете длъжности „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ и полагането на труд единствено в цех“Предене“, се потвърждава както от свидетелските показания, така и заключението на експертизата. Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установено по несъмнен начин, че в периодите 11.09.2000 г. - 01.09.2001 г. и 01.09.2001 г. - 21.02.2005 г., В.А.П. е работил по трудово правоотношение в „Монтана“ АД, при осъществяване на трудова дейност като „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ на рингови предачни машини “В*** “ и изпълнение на трудови функции при преработка на „пан лента“ до конци.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В приетата на основание чл. 104, ал.1 от КСО с ПМС № 235/ 20.10.1998 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., изрично и изчерпателно е регламентирано труда на кои длъжности и в кои сфери на дейност се причислява към първа, съответно към втора категория труд при пенсиониране /чл. 1 и чл. 2 от НКТП/. Съгласно чл. 3 от НКТП от трета категория при пенсиониране е трудът на невключените в чл. 1 и чл. 2 работници, специалисти и служители. Обхватът на НКТП и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии, са определени с Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
Трудът на работниците, изпълняващи трудови функции в „ цеховете и звената за предене и за производство на трикотаж“, не е посочен в чл. 2 от НКТП и изрично изключени в чл. 9, ал.47 от Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на НКТП като такъв от втора категория. Необосновано е твърдението на жалбоподателя, че естеството и характера на трудовата дейност и присъщите при изпълнението на длъжностите трудови функции, са сходни и следва да бъдат отнесени към някоя от хипотезите, предвидени в чл.9, т.47, изр. първо „..непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани от естествени (памук, вълна, коприна, лен и др.), химични и копринени влакна и техните смеси..“, чл.2,т.39 от НКТП и чл.9, ал.47 от Инструкция № 13 от 2000г. Очевидно е, че става дума за дейност „предене“, а не за „работа непосредствено в тъкачни цехове“, т.е. за посоченото изключение на чл.9, ал.47 от Инструкция № 13 от 2000 г. Не може да бъде прието, че трудовите функции на „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ са съпоставими с „ работници, заети непосредствено в тъкачни цехове, в багрилната кухня, в звена за печатене, багрене и облагородяване на тъкани /чл.2, т.39 от НКТП/. Очевидно трудовата дейност на жалбоподателя, не е свързана с непосредствено нито с тъкане, нито багрене, печатене или облагородяване на тъкани. Нито производствената дейност на предприятието, в което е работил П. *** АД, нито непосредствено извършваната от него работа, може да обуслови извод, че лицето е било заето в посочените сфери. Следователно осъществяваните от П. трудови функции са били свързани с посоченото в чл.9, ал.47 изключение“ Цехове и звена за предене и за производство на трикотаж“. Поради което този труд не може да бъде отнесен към никоя от хипотезите на чл. 1 и чл. 2 от НКТП, при прилагането на чл. 3 от НКТП, осигурителният стаж на П. за периодите 11.09.2000 г. - 01.09.2001 г. и 01.09.2001 г. - 21.02.2005 г., правилно е определен като стаж при условията на трета категория труд.
Следва да се отбележи, че с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /в сила от 01.01.2000 г./, нормативно беше въведен нов подход при определянето на даден труд от първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване, различен от действалия до 31.12.1999 г. режим, регламентиран в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. При действието на ПКТП /отм./; причисляването на даден труд към първа или втора категория предполагаше две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП /отм./ и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли. Възможност, аналогична на предвидената в т.67 и т.68 от ПКТП /отм./, не е регламентирана в действащата от 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, поради което липсва каквото и да е нормативно основание за приравняване и съотв. за причисляване труда на „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ към труда на категориите работници по чл. 2 от НКТП в зависимост от вредността и тежестта на работата. По аргумент от чл. 104, ал.1 от КСО изцяло в компетентността на Министерския съвет е да определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, като правоприлагащият административен орган действа в условията на обвързана компетентност и не може да приеме и да зачете като втора категория трудът на работници извън изрично и изчерпателно посочените в чл. 2 от НКТП. Ирелевантно е и обстоятелството, че до 31.12.1999 г., трудът/съпоставяне с удостоверениеУП-2, издадено на свидетеля А*** /, при прилагането на т.31 и т.66и от ПКТП//отм./, е бил определен, признат и зачетен като такъв от втора категория. Независимо, че няма промяна на характера на извършваната работа и на съдържанието на изпълняваните трудови функции за длъжността „оператор на конвертор“, считано от 01.01.2000 г. е налице нова нормативна регламентация, която не определя този труд като втора категория. Действително, от доказателствата по делото, в т.ч. от заключението на съдебната експертиза се установява, че с оглед изпълняваните технологични операции, трудовата дейност на „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ предполага работа с висока запрашеност и шум, т.е. вредни условия на труд. В заключението е посочено, че лицето е получавало доплащане за условия на труд, но не е ясно за какви. Това обстоятелство обаче не е достатъчно придобития от П. осигурителен стаж при изпълнение на трудови функции като„оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ за периоди след 01.01.2000 г., да бъде определен като стаж при условията на втора категория труд. Начисляваното и изплащано допълнително възнаграждение към заплатата за условия на труд, вредни условия на труд и на безплатна предпазна храна, също са обстоятелства, които са ирелевантни за категоризирането на труда по чл. 2 от НКТП.
Ето защо съдът приема за недоказано, че придобитият от жалбоподателя в периодите 11.09.2000 г. - 01.09.2001 г. и 01.09.2001 г. - 21.02.2005 г. трудов и осигурителен стаж като „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ в „Монтана“ АД, е при условията на втора категория труд. В този смисъл обоснован е направеният от решаващия административен орган извод, че доколкото не е установен релевантния юридически факт, от значение за определяне категорията труд, а именно че П. е заемал длъжност или е бил с място на работа, нормативно определени в чл. 2 от НКТП като такива от втора категория труд, положеният от лицето труд за тези периоди следва да се причисли към трета категория.
При липсата на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от П., правилно и законосъобразно е определен и зачетен трудовия и осигурителен стаж за оспорения период 11.09.2000 г. – 21.02.2005 г., като „оператор на предачна машина конвертор“ и „секционен майстор“ в „Монтана“ АД, при определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е такъв от трета категория.
С оглед изложеното съдът приема, че решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „ПО“ при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.А.П., е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя П. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
При горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.П., против решение № 2153-11-31 от 22.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Монтана, с което е оставена без уважение подадената от П. жалба и е потвърдено изцяло разпореждане № ********** от 16.04.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Монтана, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.А.П. ***, да заплати на ТП на НОИ Монтана сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: