Р Е Ш Е Н И Е №622/12.10.2018г.
гр. Ямбол, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря И. Г. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 669/
Подадена
е искова молба от П.Г.П. *** срещу „Пътна компания” АД в несъстоятелност– гр.Бургас,
представлявано от синдика В. Я. В., в която ищецът твърди, че между страните e съществувало
трудово правоотношение. Ответникът е осъден с Решение №
*** г. по гражданско дело № *** г. на ЯРС да заплати на
ищеца сумата от 48 лв., представляваща обезщетение по чл.
224 от КТ, сумата от 529 лв.,
представляваща обезщетение
по чл. 222, ал.1 от КТ, сумата
от 4 411,88 лв. – дължимо брутно трудово възнаграждение, сумата от 660 лв. – командировъчни пари. Не са присъдени законни лихви за забава от датата на предявяване на исковата молба
по гр.д.№ *** г. до плащането на сумите. Поради това ищецът счита,
че такива са му дължими в размер общо на 1439,22 лв., считано от *** г. до
момента на частични плащания на суми по изпълнителното дело на ЧСИ И. Х. – на ***
г., *** г. и *** г., съответно- до подаване на исковата молба -за неплатената
част от вземанията, ведно със законна лихва върху тях до окончателното плащане.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумите в размер общо на 1439,22 лв. Претендират се и
направените по делото разноски.
В хода на делото исковете се
поддържат.
В срока за отговор не е подаден
такъв. Ответникът не изпраща представител в с.з., но е подадена молба от
синдика, в която оспорва исковете като недопустими.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между
страните е съществувало трудово правоотношение. Не е спорно, че с Решение № *** по гражданско дело № *** на ЯРС
ответникът е осъден да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми. С решението
не са присъдени законни лихви за забава от датата на предявяване на исковата молба
-*** г. до плащането на сумите.
Представено е Удостоверение изх.№ ***
г. на ЧСИ на И. Х., издадено в уверение на това, че по изпълнителното дело ***
г. са извършени плащания– 1426,09 лв. на ***, 1153,60 лв. на *** и 2788,36 лв.
на ***
От заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза се установява, че платените суми от ответника по изп.дело са в общ размер на 5903,73 лв., от които на ищеца
е изплатена сумата 5368,05 лв. Размерът на мораторната
лихва върху изплатените суми е 1351,64 лв. за периода от *** до датите на
плащане по изп.дело, а лихвата върху неплатения на
ищеца остатък от 330,83 лв. до предявяване на иска на *** е 58,93 лв. Общият
размер на дължимата от ответника лихва за забава е 1410,57 лв.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 86
от ЗЗД вр. чл. 245 ал.2 от КТ.
Възражението на ответника за
недопустимост на исковете за парични вземания е неоснователно. От една страна
не се твърди процесните парични вземания да са приети
в производството по несъстоятелност. От друга страна според разпоредбата на чл. 637, ал.
1 от ТЗ, с откриване
на производство по несъстоятелност се спират съдебните
и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника,
с изключение на трудови спорове
по парични вземания, а съгласно чл. 637, ал.
4 от ТЗ след откриване на производство
по несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови
производствата по съдебни и арбитражни дела с изключене на трудовите спорове, по които образуването
на исково производство е допустимо. Следователно законодателят
е предвидил възможност започнатите дела по трудови спорове за парични
вземания да бъдат довършени при открито производство
по несъстоятелност, както и възможност да се образуват
нови такива дела при съществуващо
вече производство по несъстоятелност.
Допустимостта
на трудови спорове извън производството по
несъстоятелност, уредена в чл. 637, ал.
1 ТЗ, предвиждаща
ги като изключение от делата, които подлежат на спиране при откриване на такова производство, както и в чл. 637, ал.
4, уреждаща възможност да се образуват
нови трудови
дела след откриване на производството, цели да
даде предварително защита със сила
на пресъдено нещо на претенциите
на работниците и служителите на длъжника, за да
се предотврати евентуално бъдещо оспорване на техните
вземания по реда на
производството по несъстоятелност. Решението по такъв трудов спор ще
има установително действие по отношение
на всички участници в производството по несъстоятелност за съществуването и размера на вземането
на работника или служителя, предмет на трудовия
спор. Този извод може да се направи
от чл. 637, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, които
предвиждат точно такова действие на решението, когато
се възобнови спряно производство по имуществен спор
в случай на неприемане или оспорване на вземането
по него. Това е същото действие,
което има и решението по исковете
по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но при трудовите
спорове е дадена възможност за предварително
получаване на тази безспорност на вземането, което
е оправдано и с оглед на служебното приемане
на тези вземания
от синдика (чл. 687, ал. 1 ТЗ).
За ищеца - работник или служител
- отпада правният интерес от водене
на съдебно производство за установяване на вземането само
при включването му в списъка на приетите вземания и неговото стабилизиране при липса на
оспорване на това вземане, преди влизането в сила на решението
по трудовия спор, тъй като
вземането вече
е станало безспорно. В случая обаче това обстоятелство не е налице.
По делото е безспорно, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор. Не се касае за иск за реално
изпълнение на договорно задължение и иск за обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение, както е посочил синдика в молбата си до
съда. Касае се за трудов спор, уреден в разпоредбата на чл. 357 от КТ, касаещ
изпълнението на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 245 ал.2 от КТ
урежда задължение за изплащане на законна лихва върху неплатено трудово
възнаграждение, като такава се дължи и за останалите неплатени вземания по
трудовото правоотношение, въз основа на общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД.
Поради това, че задължението на
ответника за заплащане на вземанията, присъдени с решението, е изискуемо, същият
е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение. Такова не е било присъдено по
приключилото дело между страните, по което е установена изискуемостта на
вземанията към момента на подаване на исковата молба. Дължимо е обезщетение от
посочения момент до датите на частичните плащания по изп.
дело за платените суми, а за неплатения остатък –до плащането им. Ето защо искът
следва да бъде уважен в размера, изчислен от вещото лице - 1410,57 лв., а за
разликата до претендирания следва да се отхвърли.
Ищецът иска на основание чл. 78 ал.1
от ГПК, ответната страна да бъде осъдена да му заплати направените по делото
разноски. В представения договор за правна помощ не е отразено заплащане на
договореното възнаграждение от 30 лв., липсват и доказателства за последващо
плащане, поради което не са доказани в срок направени разноски по смисъла на
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На осн.
чл. 78 ал.6 ответникът дължи държавна такса върху интереса (чл.72 ал.1 от ГПК),
която се определя в размер на 4%, съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и платените от съда разноски за вещо лице.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Пътна компания” АД в
несъстоятелност– гр.Бургас, ул.”Булаир” №9, представлявано от синдика В. Я. В.,
ЕИК ***, да заплати на П.Г.П. ***, съд. адрес *** кант.403, ЕГН **********, на осн. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 245 ал.2 от КТ мораторна лихва в размер на 1410,57 за периода от *** г. до *** г., както
и законна лихва върху сумата от 330 лв. от последната дата –на подаване на
исковата молба- до окончателното плащане, а искът за разликата до предявения
размер от 1439,22 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Пътна компания” АД в
несъстоятелност– гр.Бургас, ул.”Булаир” №9, представлявано от синдика В. Я. В.,
ЕИК *** да заплати държавна такса в размер на 56,42 лв., и да внесе по сметката
на ЯРС 100 лв.-направени разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: