РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. Кюстендил, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520102029 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от А. А.
– изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрк. П. Н., против
Д. Р. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ............................
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си
на отговор.
В исковата молба се иска съдът да признае за установено, че
ответницата му дължи сумата от 5599,44 лв., от която: 2224,52 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от
09.06.2022 г. до изплащане на вземането; 285,85 лв. – мораторна лихва за
забава от 16.10.2020 г. – 31.05.2022 г.; както и сума за дялово разпределение
за периода м.05.2019 – 04.20121 г. в размер на 74,75 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 09.06.2022. до изплащане на вземането и 14,32 лева –
лихва за периода 01.07.2019 г.-31.05.2022, разноски по делото за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че ищцовото дружество, в
качеството си на заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1459/2022 г. по описа на КРС, като
такава била издадена за горепосочените суми. Заповедта за изпълнение не
влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на
заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на
вземането си.
Твърди се, че ответницата, в качеството си на ползвател на
1
топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. ....................., била клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
като съгласно действащото законодателство била длъжна да монтира средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена
за ТЕ при условията и по реда определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София,
изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали
силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо
изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот
Общи условия, а именно: ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, обвързвали ответницата в
настоящото производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото дружество
ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на данни
за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и
интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез
официалната уеб - страница на дружеството. Ответницата, видно от
приложено към делото извлечение от сметки за аб. № ........., използвала
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не
е погасявала задълженията си.
Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от
ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ бил фирма „Бруната“ ООД. След края на отоплителния
период, последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответстие с действащите подзаконови
нормативни актове, уреждащи материята. Поддържа се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за
компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение. В случай,
че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответницата не е представила отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, ответникът не изпрати представител, без да посочи уважителна
причина за това си поведение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и твърденията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на
чл. 410 ГПК. Искът е допустим, предявен е в срок, след дадени указания на
2
КРС по ч.гр.д, № 1459-2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца още с исковата молба е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Поддържа искането за постановяване на неприсъствено решение и с молба вх.
№ 5063/23.05.2023 г.
Препис от исковата молба и приложенията към нея също е връчен
редовно на ответната страна /лично/. Ответникът е редовно призован за
датата на първото съдебно заседание, получил е лично съдебното съобщение.
Получил е препис от Определение № 360/21.03.2023 г. по делото, с което е
редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно
представения списък на разноските, представен от процесуалния
представител на ищцовото дружество и те са в размер на 186,99 лв. –
държавна такса в исковото производство и 51,99 лв. - държавна такса в
заповедното производство, 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение на проц.
представител в заповедното производство. Съдът ще определи
юрисконсултско възнаграждение на проц. представител на ищеца в размер на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. Т., с ЕГН: **********,
ДЪЛЖИ на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, представляванo от А. А. – изпълнителен директор, сумата от
5599,44 лв., от която: 2224,52 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., ведно
със законната лихва от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането; 285,85 лв. –
мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г. – 31.05.2022 г.; както и сума за
дялово разпределение за периода м.05.2019 – 04.20121 г. в размер на 74,75 лв.
– главница, ведно със законната лихва от 09.06.2022. до изплащане на
вземането и 14,32 лева – лихва за периода 01.07.2019 г.-31.05.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Р. Т., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представляванo от А. А. – изпълнителен директор, РАЗНОСКИ в настоящото
производство в размер на 286,99 лв. (от които 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт, 186,99 лв. – държавна такса), както и разноски в заповедното
производство, в размер на 101,99 лв. (от които 50 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт, 51,99 лв. – държавна такса), които ДА ЗАПЛАТИ по следната
банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД – банка „ОБЩИНСКА
БАНКА“ АД, ФЦ „КРАСНО СЕЛО“, IBAN: .......................
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4