Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 12.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 138/2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите на
Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Ван Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Любен Каравелов“ № 6, представлявано от М. Д.-Я. в. Т., чрез адвокат Г. Г.,
срещу Ревизионен акт № Р-03000322001914-091-001/10.10.2022г., издаден от орган по приходите при Териториална
дирекция Варна на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 244/21.12.2022г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“-Варна при Централно управление на Националната
агенция /ЦУ на НАП/,
с който са установени дължимите задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.02.2022г.:
главница – 54463.89 лева и лихва – 3177.31 лева.
Жалбоподателят счита оспореният ревизионен акт за
неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при
необоснованост на направените в него фактически и правни изводи. В депозирани чрез
пълномощника адвокат Г. писмени бележки, поддържа жалбата, изразява подробни
съображения относно твърдението за незаконосъборазност на обжалвания ревизионен
акт с формулирано искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт П.Г., оспорва жалбата. В депозирани писмени бележки изразява
доводи за правилност на ревизионния акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване
на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което съдът
приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като
редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
на основание ЗВР № Р-03000322001914-020-001/15.04.2022г., въз основа на която на
жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задължения за данък
добавена стойност за периода от 31.01.2022г. до 22.03.2022г. За резултатите от
ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322001914-092-001/09.08.2022г.
Ревизията е приключила с издаването на обжалвания в настоящото производство Ревизионен
акт № Р-03000322001914-091-001/10.10.2022г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който на дружеството са определени
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.02.2022г.: главница – 54463.89
лева и лихва – 3177.31 лева. Срещу издадения ревизионен акт е подадена жалба до
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ
на НАП с вх. № 42926-1/24.10.2022г. Същият се е произнесъл с решение № 244/21.12.2022г.,
с което го е потвърдил изцяло.
При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден
документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове.
В хода на ревизията е установено следното: Във връзка
с подадено заявление от 15.03.2022г., на основание чл.96, ал.1 , изр. второ от ЗДДС, с Акт за регистрация по ЗДДС №
030422201635824/23.03.2022г. дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от
датата на връчването му. Установено е, че от „Ван Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД е
издадена фактура № **********/31.01.2022г. на стойност 326783.32 лева
/167081.66 евро/, предмет на доставка – посредническа услуга по договор от
01.12.2021г., с получател „Дъчблу.ком“ ООД с ЕИК ********* /стр.41/. Извършена
е насрещна проверка на „Дъчблу.ком“ ООД, приключила с ПИНП №
П-03000322115341-141-001/22.07.2022г. /стр.22-50/ До дружеството са изпратени
два броя искания /ИПДПОЗЛ/, с които са изискани всички документи и информация
относно фактура № **********/31.01.2022г. От страна на „Дъчблу.ком“ ООД са
представени следните документи: писмени обяснения, съгласно които дружеството като
възложител по договор за посредничество от 01.12.2021г. чрез „Ван Тол Трейдинг
Къмпани“ ЕООД като посредник предлага осветителни тела, тип LED панели,
които касаят развиване на нова пазарна ниша в асортимента на проверяваното дружество,
а именно търговия с осветителни тела, която да се осъществява заедно със сега
действащата търговия с медицински изделия и консумативи. Посредническата
дейност се изразява в свързването на потенциалните клиенти по представен
списък, като за осъществяване на посредничеството „Ван Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД
има право на възнаграждение, което касае пряко издадената фактура №
**********/31.01.2022г. Възнаграждението се дължи на 17 равни месечни вноски с
начална дата 01.07.2022г. Договорът е сключен на 01.12.2021г. и има действие за
периода 01.01.2022г. – 31.01.2022г., като към момента на даване на обясненията,
няма данни за извършено плащане по договора. Представени са още договор за
посредничество от 01.12.2021г., счетоводни извлечения за м.02.2022г. от сметка
401/000 „Доставчици“ партидата на „Ван Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД и сметка 602 „Разходи
за външни услуги“ във връзка с извършеното осчетоводяване на процесната фактура
и оборотна ведомост за м.02.2022г.; писмени обяснения, в които е посочено, че „VARNALUX“, регистрирана
под номер ********* е прехвърлена на „Комфортис.ком“ ЕООД и „Лайън Интелектюъл
Пропърти“ ЕООД на 02.12.2021г., за което са издадени две фактури от „Ван Тол
Трейдинг Къмпани“ ЕООД - № **********/02.12.2021г.
с предмет на доставката „търговска марка VARNALUX“ на стойност 50.00 евро /с левова
равностойност 97.79 лева/ с получател „Комфортис.ком“
ЕООД и № **********/02.12.2021г. с предмет на доставката „търговска марка VARNALUX“ на
стойност 50.00 евро /с левова равностойност
97.79 лева/ с получател „Лайън Интелектюъл Пропърти“ ЕООД; два броя
платежни нареждания от 09.12.2021г. във връзка с извършените плащания по
посочените фактури; писмени обяснения, че не всички закупени от IG Shop стоки са
продадени, но срокът за реализирането им по договор е до 31.12.2023г.; фактури
относно произхода на стоките, както и отчет
с информация за конкретните клиенти по държави с номера на документите, дати и
стойности, които са свързани с първите реализирани продажби чрез договора за
посредничество.
Органите по приходите са приели, че с издаването на
фактура №**********/31.01.2022г. „Ван Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД е реализирало
облагаем оборот по чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС в общ размер на
326978.90 лева достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия на 31.01.2022г. и е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС до 07.02.2022г. Дружеството е подало заявление за
регистрация по ЗДДС на 15.03.2022г. Въз основа на установените факти и
обстоятелства, на основание чл.102, ал.4, във връзка с чл.96, ал.1, изречение
второ от ЗДДС за облагаемата доставка, за която е издадена процесната фактура, „Ван
Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД дължи косвен данък, определен по реда на чл. 67,
ал.2 от ЗДДС. С оглед на това в тежест на дружеството са установени задължения
за ДДС в размер на главница – 54463.89 лева и лихва – 3177.31 лева.
Настоящият състав на административния съд намира
постановения в ревизионния акт краен резултат за незаконосъобразен, а депозираната
жалба – основателна.
За да издаде оспорения ревизионен акт, ревизиращия
орган се е позовал на разпоредбите на чл.96, ал.1, във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС е обща и гласи, че всяко данъчно
задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем
оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот,
да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат
за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето
е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът. Според ревизиращите дружеството е реализирало облагаем оборот на
31.02.2022г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до
07.02.2022г. Заявление е подадено на 15.03.2022г.
Разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС е специална
спрямо въведеното общо правило на чл.96, ал.1 от ЗДДС, но е приложима по
отношение на лицата, които са регистрирани служебно от данъчния орган, така и
спрямо лицата, подали заявления за регистрация след законоустановения срок.
Този извод следва от граматическото тълкуване на чл.102, ал.4 от ЗДДС, който
изрично обвързва случаите по чл.96, ал.1, изр. второ с приложимостта на
регламентираната с него презумпция. Определящо за прилагането на разпоредбата е
неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация в срок. Съгласно
мотивите на Решение №8/30.06.2020г., постановено по конституционно дело №
14/2019г., на Конституционния съд на Република България, чрез нормата на
чл.102, ал.4 от ЗДДС се предотвратяват случаите на избягване на данъчно
облагане, когато при реализиране на високи обороти в рамките на кратък период
от време и неподаване на заявление по ЗДДС в срок данъчните субекти не
начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, за които при
спазване на законодателните изисквания би следвало да начислят такъв в качеството
си на регистрирани лица. Целта е да се възпрат случаите на избягване на данъчно
облагане, осъществено не само чрез неподаване въобще на заявление за регистрация,
но и в случаите на подаване, но извън законоустановения нормативен срок.
В настоящия случай основният въпрос по спора касае
приложимостта на разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС в хипотезата, при която
за последните 2 месеца, включително текущия, регистрираното лице е достигнало
облагаем оборот. Между страните няма спор, че в периода от два последователни
месеца, включително текущия, е налице една единствена облагаема доставка на
ревизираното лице, на която са се позовали и ревизиращите органи, а именно тази
по фактура № **********/31.01.2022г. С оглед на това обстоятелство следва да се
тълкува, че нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС сочи необходимост от повече от една
облагаема доставка, тъй като законодателят е използвал множествено число – „облагаемите
доставки“. Систематичното тълкуване налага изречение второ от чл.102, ал.4 от ЗДДС
да се тълкува във връзка първото изречение, а от там следва, че приложимостта
на чл.102, ал.4 от ЗДДС е обусловена от наличието на повече от една облагаема
доставка. Този извод се подкрепя и от заложените мотиви към ЗИД ЗДДС, обн. ДВ,
бр.97/05.12.2017г., с който е приета новата разпоредба на чл.102, ал.4 от ЗДДС.
Изложените мотиви очертават целта на чл.102, ал.4 от ЗДДС, а именно – да се
обхванат случаите, при които данъчният субект извършва множество облагаеми
доставки в рамките на кратък времеви период. При липса на други облагаеми
доставки, предшестващи доставката по процесната фактура, разпоредбата на
чл.102, ал.4, изр. второ от ЗДДС е неприложима, с оглед на което на това
основание не се дължи данък за тази единствена облагаема доставка / в тази връзка
решение № 2662/22.03.2022г., постановено по адм. дело № 7244/2021г.; решение №
986/30.01.2023г., постановено по адм. дело № 4560/2022г. на ВАС/.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за
основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваният ревизионен акт
следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от жалбоподателя
на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в размер на 4025.00 лева, от които 50.00 лева – за
платена държавна такса, 3975.00 лева – адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд гр. Варна, Пети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000322001914-091-001/10.10.2022г.,
издаден от орган по приходите при Териториална дирекция Варна на Национална
агенция за приходите, потвърден с Решение № 244/21.12.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“-Варна при Централно управление на Националната агенция /ЦУ на НАП/, с който на „Ван Тол
Трейдинг Къмпани“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Любен
Каравелов“ № 6, представлявано от М. Д.-Я. в. Т., са установени дължимите задължения за ДДС по ЗДДС за
данъчен период м.02.2022г.: главница – 54463.89 лева и лихва – 3177.31 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, да заплати в полза на „Ван Тол Трейдинг Къмпани“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“Любен
Каравелов“ № 6, представлявано от М. Д.-Я. в. Т., сумата в размер на 4025.00 лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: