№ 12217
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря В. С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20201110106429 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на В. М. Е., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК против
„...“ ЕООД, ЕИК: ... /с предишно наименование ...“ ЕООД/, за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 508,48 лева,
представляваща неизплатена главница за периода 28.04.2008 г. – 28.06.2008 г.
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
Е0803175/27.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
Районен съд Варна – 11.05.2010 г. до окончателното й плащане, както и сумата
от 65 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.10.2011 г. въз основа на Заповед № 3857/12.05.2010 г.
по ч.гр. д № 6782/2010 г. по описа на РС Варна. Ищцата твърди, че на
24.01.2020 г. разбрала от работодателя си „...“ ЕООД , че в дружеството е
получено запорно съобщение от ЧСИ В. М. за налагане на запор върху
вземанията й за трудово възнаграждение, както и че срещу нея е образувано
изпълнително дело № 20208600400062 по описа на ЧСИ В. М.. След това в
дружеството било получено съобщение за увеличаване на размера на
запорираната парична сума. Впоследствие установила, че върху банковите й
сметки в „...“ АД с IBAN ... и в „...“ АД с IBAN ... са наложени запори във
връзка с цитираното и.д. № 20208600400062. На 29.01.2020 г. посетила
кантората на ЧСИ В. М., за да направи справка по изпълнителното дело.
Тогава официално й били връчени съобщение с приложено копие от
изпълнителен лист, уведомление за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение и съобщение за запор върху банковите й 1 Този файл е копие
на електронно подписан документ сметки в „...“ АД, в „...“ АД, в „...“ АД и в
1
„...“ АД, както и уведомление, че по образуваното дело е присъединена
Национална агенция по приходите. От извършените справки се оказало, че
през 2010 г. срещу нея е било образувано ч.гр.д. № 6782/2010 г. по описа на
PC-Варна, за което ищцата разбрала едва при извършване на справката по и.д.
№ 20208600400062. Въз основа на Заповед № 3857/12.05.2010г, издадена по
ч.гр.д. № 6782/2010 г. на основание чл. 416 във вр. с чл. 410 и сл. от ГПК, на
13.10.2011 г. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано и процесното изпълнително дело.
Ищцата твърди, че до този момент не е получавала никакви документи и
книжа нито по ч.гр.д. № 6782/2020 г., за което не знаела, че съществува, нито
по изпълнителното дело. Сочи, че по силата на издадения изпълнителен лист
от 13.10.2011 г. била осъдена да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., сега „...“ ЕАД
сумата от 508,48 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
предоставяне на далекосъобщителни (GSM) услуги № Е0803175/27.02.2008 г.
в периода от 28.04.2008г. до 28.06.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 11.05.2010 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 65 лв., представляваща разноски по
делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно договор за цесия от 21.12.2017 г. „А 1 България“ е прехвърлило
вземането си на „С. Г. Г.“ ООД, а по силата на договор за цесия от 30.05.2019 г.
„ С. Г. Г.“ ООД, е прехвърлило вземането си срещу ищцата на взискателя по
настоящото изпълнително дело - „...“ ЕООД. Ищцата твърди, че не е била
уведомена и за извършените цесии от 21.12.2017г. и от 30.05.2019г„ описани в
съобщението от ЧСИ В. М.. Поддържа, че Заповедта по чл. 410 ГПК на PC-
Варна, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, не се ползва със
сила на пресъдено нещо. Сочи, че правните последици на заповедта за
изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков
процес, поради което и след влизането й в сила е започнала да тече
тригодишна погасителна давност за вземанията (доколкото вземанията по
изпълнителния лист са такива за периодични плащания и същите се погасяват
по давност с изтичането на тригодишен срок по аргумент от чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД). Счита, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност е моментът на влизане в сила на заповедта (12.05.2010 г.). Поради
това, счита че е погасено по давност правото на принудително изпълнение
върху вземанията, обективирани в издадения изпълнител лист.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че по ч.гр.д. № 6782/2020 г. ищцата е осъдена да заплати на „...“ ЕАД
сумата от 508,48 лв. главница и 65 лв. разноски, както и че за събиране на тези
вземания е образувано изп.д. № 20208600400062 по описа на ЧСИ В. М..
Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като след
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. с молба по цитираното изпълнително
дело е поискано извършването на изпълнителни действия, с което давността е
прекъсната, както и че от 26.06.2015 г. до подаване на исковата молба в съда –
06.02.2020 г. не е изтекла приложимата обща петгодишна погасителна
давност. Поддържа, че до постановяване на посоченото тълкувателно решение
2
на 26.06.2015 г. погасителна давност по образуваните преди тази дата
изпълнителни дела не е текла, тъй като са били задължителни указанията,
дадени с ППВС № 3/1980 г. в смисъл, че погасителна давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Сочи, че ТР 2/26.06.2015 г. има действие занапред. Претендира
разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
На основание чл. 146 ГПК като безспорни по делото са отделени
следните факти:
1. на 13.10.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6782/2010 г.
на РС, с който ищцата е осъдена да заплати на „...“ ЕАД сумата от 508,48 лв.
главница и 65 лв. разноски.
2. За събиране на тези вземания е образувано изп. дело №
20208600400062 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 в КЧСИ.
На следващо място, съгласно договор за цесия от 21.12.2017 г. „...“, ЕИК:
..., прехвърля вземането си на „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК: .... Впоследствие съгласно
договор за цесия от 30.05.2019 г. „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК: ..., прехвърля вземането
си на ответника по настоящото дело – „...“ ЕООД, ЕИК: ... /л. 8 от
Изпълнително дело изп. дело № 20208600400062 по описа на ЧСИ В. М., рег.
№ 860 в КЧСИ/.
По-натам, на 20.01.2020 г. е наложен запор върху заплатата на ищцата,
видно от запорно съобщение с изх. № 5020/20.01.2020 г. на ЧСИ В. М. , рег. №
860 в КЧСИ /л. 10/.
На 21.01.2020 г. е увеличен размерът на запора, видно от запорно
съобщение изх. № 5554/21.01.2020 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът констатира, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК.
В тази връзка в доказателствена тежест на ответника е в условията на
пълно и главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания
в претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С разпореждане № 87631/14.07.2023 г. съдът е указал на ищцата в
едноседмичен срок от съобщението да уточни дали твърди, че е била лишена
от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6782/2020 г. на РС – Варна, поради някоя от
причините, посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1- 4 ГПК, а в случай, че ищцата не
твърди, че е била лишена от възможността да оспори вземането на тези
основания, а основава претенцията си единствено на твърденията за изтекла
погасителна давност, следва изрично да посочи това. На ищцата е указано, че
3
при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, съдът ще приеме, ще ищцата
основава иска си единствено на твърденията за изтекла погасителна давност.
Разпореждането е редовно връчено на ищцата на 13.09.2023 г. и в определения
от съда срок указанията не са изпълнени. Предвид изложеното, в
настоящото решение съдът ще коментира единствено въпроса за
погасителната давност.
На 13.10.2011 г. е издаден изпълнителен лист по отношение на
задължението, предмет на настоящото производство, но давност не е текла до
26.06.2015 г. съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., както правилно посочва
процесуалният представител на ответника. Така е, защото до приемането на
ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТ на ВКС давност по време на изпълнителния
процес не е текла. В действителност, в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТ
на ВКС е прието, че задължителните разяснения, дадени с ППВС №
3/18.11.1980 г., се считат за изгубили сили сила, но тези указания имат сила
занапред, ерго давност в изпълнителният процес тече от 26.06.2015 г. Предвид
изложеното, давност за паричното задължение на ищеца не е текла за периода
13.10.2011 г. – 25.06.2015 г.
В процесния случай изпълнителният лист въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, е издаден съобразно заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества
съдебното решение и произвежда ефект аналогичен на силата на пресъдено
нещо, като тогава давностният срок винаги е петгодишен. Следователно
давността е трябвало да изтече на 25.06.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че е предприето изпълнително
действие, което е прекъснало давността на 20.01.2020 г., от който момент е
започнала да тече нова петгодишна давност. Към момента на предявяване на
иска – 06.02.2020 г. давността не е била изтекла. В тази връзка следва да се
отбележи, че предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането поради изтекла давност, спира давността и
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не намира приложение, в каквато насока е
и практиката на ВКС /напр. Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. №
720/2022 г., Решение № 587 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 274/2023 г. и др./
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода на делото разноски се дължат
единствено на ответника, а именно 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е изготвено в срок от една година от последното открито
по делото съдебно заседание поради състояние на високо рискова
бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от В. М. Е., ЕГН:
**********, иск с правна квалификация чл. 439 ГПК по отношение на „...“
ЕООД, ЕИК: ... /с предишно наименование ...“ ЕООД/, адрес: ..., за признаване
за установено, че В. М. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...., не дължи на „...“
ЕООД, ЕИК: ..., адрес: ..., сумата от 508,48 лева, представляваща неизплатена
главница за периода 28.04.2008 г. – 28.06.2008 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № Е0803175/27.02.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в Районен съд Варна – 11.05.2010 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 65 лева, представляваща
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.10.2011
г. въз основа на Заповед № 3857/12.05.2010 г. по ч.гр. д № 6782/2010 г. по
описа на РС Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. М. Е., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ...., да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК: ... /с предишно наименование ...“
ЕООД/, адрес: ..., сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване – с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5