Присъда по дело №15033/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 71
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 7 март 2024 г.)
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20231110215033
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 71
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. А. Д.
СъдебниА. И. Т.

заседатели:И.П. М.
при участието на секретаря В. Д. К.
и прокурора Й. В. С.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Наказателно дело от общ характер №
20231110215033 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. Т., .............. г. в гр. Г. Д., ЕГН
**********, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан с адрес в гр. С., бул. „Ц.Б.“ № .........., за ВИНОВЕН в
това, че на 07.07.2021 година, около 03.00 ч. в гр. С., ул. „Я. Я.“ .........,
вх.......... ет........ пред ап.......... като непълнолетен но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си отнел
чужди /собственост на Ц. П. М./ движими вещи – 1 /един/ чифт мъжки
маратонки марка „Адидас“ сиви на цвят на стойност- 112,00 /сто и дванадесет
лева/ лв., 1 /един/ чифт мъжки маратонки марка „Ундер армор“ зелени на цвят
на стойност- 91,00 /деветдесет и един/ лв. и 1/един/ чифт мъжки маратонки
марка „Резървд“, зелени на цвят на стойност-56,00 /петдесет и шест/лв. или
всички на обща стойност- 259,00 /двеста петдесет и девет лева/лв. от
владението на Ц. П. М. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е в немаловажен случай извършена повторно, след
1
като С. Д. Т. е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла е
сила присъда за друго такова престъпление а именно: с протоколно
определение по НОХД № 4051/2021г. влязло в сила на 19.03.2021г. с което е
одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за което му било
наложено наказание- „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца
изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок
от 3 /три/ години, поради което и на чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.
28, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НПК
му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА при изпълнение на така наложеното наказание лишаване
от свобода времето, през което подсъдимият С. Д. Т. /с установена
самоличност/ е бил задържан по настоящото дело, както и всяко друго
задържане на основание чл. 59, ал. 1-3 НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия С. Д. Т. (с
установена самоличност) да заплати в полза на Държавата по сметка на СДВР
направените на досъдебното производство разноски в размер на 283,96 лева.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1 бр. флашпамет,
запечатана с картон серия А 0453432 и силиконов печат № 411 НЕКД-СДВР,
да остане по делото до неговото унищожаване.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД № 15033/2023 г. по описа на 98-
ми състав на СРС.

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С. Д. Т.
за това, че на 07.07.2021 година, около 03.00 ч. в гр. ., ул. „Я. Я.“ №...., вх.......,
ет........., пред ап........ като непълнолетен но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си отнел чужди
/собственост на Ц. П. М./ движими вещи – 1 /един/ чифт мъжки маратонки
марка „Адидас“ сиви на цвят на стойност- 112,00 /сто и дванадесет лева/ лв., 1
/един/ чифт мъжки маратонки марка „Ундер армор“ зелени на цвят на
стойност- 91,00 /деветдесет и един/ лв. и 1/един/ чифт мъжки маратонки
марка „Резървд“, зелени на цвят на стойност-56,00 /петдесет и шест/лв. или
всички на обща стойност- 259,00 /двеста петдесет и девет лева/лв. от
владението на Ц. П. М. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е в немаловажен случай извършена повторно, след
като С. Д. Т. е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла е
сила присъда за друго такова престъпление а именно: с протоколно
определение по НОХД № 4051/2021г. влязло в сила на 19.03.2021г. с което е
одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за което му било
наложено наказание- „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца
изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок
от 3 /три/ години- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, чл.,
вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Производството пред първоинстанционния съд протече по реда на
глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на
което съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвинението спрямо подсъдимия Т.. Счита, че същото се доказва
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му наложи наказание съгласно правилата на чл. 58а НК.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б. моли подсъдимият да бъде
оправдан, като излага съображения за недоказаност на обвинението.
1
Алтернативно ако бъде признат за виновен моли да бъде съобразено, че е
страдал от наркотична зависимост към датата на извършване на деянието.
Подсъдимият С. Т. поддържа изложеното от своя защитник. В
последната си дума заявява, че няма какво друго да добави.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С. Д. Т., ЕГН **********, е ......... г. в гр. Г. Д., българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, с адрес в гр.
.............
Подсъдимият С. Д. Т. бил осъждан с протоколно определение по
НОХД № 4051/2021г. влязло в сила на 19.03.2021 г. с което е одобрено
споразумение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за което му било наложено
наказание- „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца изпълнението
на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/
години.
Свидетелката Ц. М. и св. К. С. живеели на адрес в гр. С., ул. ‚Я. Я.“, №
...., вх........, ет. ........., ателие ........... Пред входа на апартамента в който
живеели те били оставили маратонки. Маратонките били три чифта мъжки
марки „Адидас“, „Резървд“ и „Ундер армор“. На 06.07.2021 г. подс. С. Т., бил
в гр. С., като бил взел решение да се облагодетелства, като извърши отнемане
на чужда движима вещ. В реализацията на това свое решение, подс. Т.
обикалял по улиците в гр. С., заедно със своя познат св. Д. А.. Подс. Т.
обяснил на св. А., че има намерението да открадне обувки, които да продаде и
след това да му даде част от сумата за тях. Около 03.00 ч. на 07.07.2021 г.
подс. Т. и св. А. се намирали в гр. София на ул. „Яна Язова“ пред кооперация
на № 12. Обв. Т. и св. А. се качили до третия етаж и пред ателие 3 видели три
чифта маратонки. Маратонките били –чифт мъжки марка „Адидас“, чифт
мъжки марка ‚Ундер армор“ и чифт мъжки марка ‚Резървд“, като били
именно на св. М.. Подс. Т. взел два чифта маратонки а св. А. един чифт
маратонки. След което двамата си тръгнали. Пред кооперацията св. А. дал
взетия от него чифт маратонки на подс. Т.. След това двамата се разделили.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото доказателствени материали –
самопризнанието на подсъдимия Т., с което същият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят:
показания на свидетелите М., С. и А., заключение на техническа експертиза,
2
заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
заключение на съдебно-оценителна експертиза, веществено доказателство –
флашпамет и писмени доказателствени материали – протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК.
Съдът не констатира противоречия и несъответствия в доказателствения
материал, цитиран по-горе, който е събран по съответния надлежен
процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия С. Д. Т. се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице, поради което и предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствената съвкупност. Възраженията на защитата за недоказаност на
обвинението не могат да бъдат споделени тъй като от една страна
подсъдимият е признал фактите описани в обвинителния акт, а от друга
неговото самопризнание не е изолирано, а се подкрепя от цялата
доказателствена съвкупност по делото. Вярно е, че показанията на свидетеля
А. са нестабилни и противоречиви относно неговата собствена роля, но
същият последователно поддържа за участието на подсъдимия в отнемането
на вещите. Във всички случаи присъдата не почива само на тях, а и на
видеозаписа, заключението на техническата експертиза и показанията на
другите свидетели, които преценени със самопризнанието на подсъдимия са
напълно категорични. В този смисъл съпричастността на подсъдимия следва
да се приеме за установена в съответствие със стандарта по чл. 303, ал. 2
НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички обективни и субективни признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че подсъдимият Т. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл. 195, ал. 1, т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, чл., вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
От обективна страна подсъдимият Т. на посочените в обвинителния
акт дата и място отнел чужди движими вещи – 1 /един/ чифт мъжки
маратонки марка „Адидас“ сиви на цвят на стойност- 112,00 /сто и дванадесет
3
лева/ лв., 1 /един/ чифт мъжки маратонки марка „Ундер армор“ зелени на цвят
на стойност- 91,00 /деветдесет и един/ лв. и 1/един/ чифт мъжки маратонки
марка „Резървд“, зелени на цвят на стойност-56,00 /петдесет и шест/лв. или
всички на обща стойност- 259,00 /двеста петдесет и девет лева/лв. от
владението на Ц. П. М., без нейното съгласие.
С осъществените деяния подсъдимият Т. е прекъснал фактическата
власт на досегашния владелец – Ц. П. М. и е установил собствена фактическа
власт върху посочените по-горе вещи, с което е настъпил и визираният от
закона противоправен резултат.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил на
петнадесет години - непълнолетен, но същият е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е извършено виновно при
условията на пряк умисъл – подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е
искал настъпването им, което се извлича от логическата последователност на
обективираните външно негови действия. Подсъдимият Т. е съзнавал, че
движимите вещи са чужди, съзнавал е още, че прекъсва фактическата власт на
досегашния владелец върху тях и че установява своя собствена, като е целял
това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.
Като се вземе предвид конкретно осъщественото от дееца
престъпление, механизма на извършването му и обстоятелството, че
подсъдимият предварително е планирал отнемането на вещите, категорично
не може да се приеме, че той е действал поради увлечение или лекомислие,
като в подкрепа на този извод е и заключението на СППЕ. Съобразно
възприетото в Постановление № 6 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС,
увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетното
лице към момента на извършване на престъплението, като се характеризира с
понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства. За разлика от
увлечението, лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния като
изразява преди всичко недостатъчната му способност правилно да преценява
характера, значението и запретеността на конкретното престъпно деяние,
както и последиците от извършването му. В настоящия случай, видно от
експертното заключение, обективирано в СППЕ, вещите лица са приели, че
от една страна липсват данни, които да индикират за недостатъчна
способност на лицето правилно да прецени характера, значението и
забранеността на деянието /характерно за лекомислието/, а от друга за
невъзможност да контролира достатъчно адекватността на своето поведение
/присъщо за увлечението/.
Следователно, подсъдимият Т. е изпълнил състава на престъплението
4
от обективна и субективна страна и са налице всички предпоставки за
реализиране на неговата наказателна отговорност.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години.
Тъй като към момента на извършване на престъплението подсъдимият е
бил непълнолетен, то приложение следва да намерят особените правила за
непълнолетните и в частност разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като
наказанието бъде заменено с лишаване от свобода до три години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство невисоката стойност на отнетите вещи, а като
отегчаващо такова осъжданията извън това, обосноваващо повторността.
Като съобрази горното съдът намери, че не са налице предпоставките да бъде
приложен чл. 55 НК – смекчаващите отговорността обстоятелства не са
многобройни или изключителни по своя характер. Съдът, съобразявайки
правилото на чл. 63, ал.1, т. 3 НК прие, че целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК могат да бъдат постигнати при налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца. Доколкото така
определеното наказание не е в минималния предвиден в разпоредбата на чл.
39, ал. 1 НК размер същото следва да бъде допълнително редуцирано
съобразно въведеното с нормата на чл. 58а, ал. 1 НК нормативно правило.
Съобразно предвиденото в него, при определяне наказанието „лишаване от
свобода“, съдът следва да се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК
и да намали така определеното наказание с една трета. Поради това
наложеното от съда наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет
месеца следва да бъде допълнително редуцирано на девет месеца. Според
настоящия съдебен състав така определеното наказание е справедливо и е от
естество да постигне целите, заложени в чл. 36 НК и по-конкретно целите на
индивидуалната и генералната превенция.
На основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС и с оглед младата възраст на
подсъдимия съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство 1 бр. флашпамет, запечатана с картон
серия А 0453432 и силиконов печат № 411 НЕКД-СДВР следва да остане по
делото до неговото унищожаване.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3
5
НПК съдът осъди подсъдимия С. Д. Т. да заплати в полза на Държавата по
сметка на СДВР направените на досъдебното производство разноски в размер
на 283, 96 лева.
С тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни